РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
31 май 2016 година(*)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Член 3, параграф 1 — Директива 2006/115/ЕО — Член 8, параграф 2 — Понятие за публично съобщаване — Монтиране на телевизори от оператора на център за рехабилитация, за да се даде възможност на пациентите да гледат телевизионни предавания“
По дело C‑117/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Köln (Областен съд Кьолн, Германия) с акт от 20 февруари 2015 г., постъпил в Съда на 9 март 2015 г., в рамките на производство по дело
Reha Training Gesellschaft für Sport- und Unfallrehabilitation mbH
срещу
Gesellschaft für musikalische Aufführungs- und mechanische Vervielfältigungsrechte eV (GEMA)
в присъствието на:
Gesellschaft zur Verwertung von Leistungsschutzrechten mbH (GVL),
В центъра за рехабилитация, стопанисван от Reha Training, се провежда постоперативно лечение на пострадали при злополука лица с оглед на тяхната рехабилитация.
Помещенията на Reha Training се състоят от две чакални и зала за упражнения, в които от юни 2012 г. до юни 2013 г. на пациентите е дадена възможност да гледат телевизионни предавания на монтирани телевизори. Следователно е било възможно тези предавания да бъдат гледани от лицата, които са се намирали в центъра за рехабилитация, за да се лекуват в него.
Reha Training никога не е искало разрешение от GEMA за предоставяне на разположение на посочените предавания. Според GEMA подобно предоставяне на разположение представлява акт на публично съобщаване на произведения от репертоара, който то управлява. Поради това посоченото дружество фактурира дължимите според него от Reha Training такси за периода от юни 2012 г. до юни 2013 г., като се основава на действащите тарифи; вследствие на незаплащането на тези такси GEMA предявява пред Amtsgericht Köln (Районен съд Кьолн, Германия) иск за осъждането на Reha Training да заплати обезщетение за вреди, съответстващо на сумите по тези такси.
След като Amtsgericht Köln (Районен съд Кьолн) уважава посоченото искане, Reha Training обжалва решението му пред запитващата юрисдикция, Landgericht Köln (Областен съд Кьолн, Германия).
Въз основа на критериите, изведени в практиката на Съда относно тълкуването на Директива 2001/29, запитващата юрисдикция приема, че предоставянето на разположение от Reha Training на телевизионни предавания представлява публично съобщаване. Освен това тази юрисдикция смята, че същите критерии трябва да бъдат приложени, за да се определи дали е налице „публично съобщаване“ по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, но че решение от 15 март 2012 г., SCF (C‑135/10, EU:C:2012:140) не ѝ позволява да се произнесе в този смисъл.
Всъщност в това решение Съдът е приел, че пациентите на зъболекарски кабинет не са „лица по принцип“. В конкретния случай, тъй като само пациентите на Reha Тraining по принцип имат достъп до предлаганото от него лечение, то тези пациенти не могат да бъдат определени като „лица по принцип“, а представляват „частна група“.
В решение от 15 март 2012 г., SCF (C‑135/10, EU:C:2012:140) Съдът е постановил също така, че пациентите на зъболекарски кабинет представляват твърде малка, дори незначителна на брой група, тъй като броят на едновременно присъстващите в кабинета лица по принцип е много ограничен. Впрочем категорията лица, включваща пациентите на Reha Тraining, също изглежда ограничена.
Освен това в посоченото решение Съдът е постановил, че обичайните пациенти на зъболекарски кабинет не го посещават с цел да слушат музика там, а я слушат случайно и без оглед на своите желания. Впрочем в настоящия случай пациентите на Reha Training, които се намират в чакалните и в залата за упражнения, също гледат телевизионните предавания без оглед на своите желания и избор.
При тези обстоятелства Landgericht Köln (Областен съд Кьолн) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли въпросът дали е налице „публично съобщаване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и/или по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, да се преценява винаги въз основата на едни и същи критерии, а именно че:
‑ е налице ползвател, който, съзнавайки напълно последиците от своето поведение, осигурява достъп на трети лица до защитено произведение, какъвто достъп те не биха имали без неговите действия,
‑ „публика“ означава неопределен брой потенциални получатели на услугата и освен това броят им трябва да бъде доста голям, като той е „неопределен“, когато става въпрос за „лица по принцип“, а не за спадащи към дадена частна група лица; изразът „доста голям брой лица“ означава, че трябва да бъде надвишен определен минимален праг, поради което този критерий не е изпълнен при твърде малък или дори незначителен брой на засегнатите лица, като във връзка с това преценката зависи не само от това колко лица имат едновременно достъп до същото произведение, но и колко от тях едно след друго имат достъп до произведението,
‑ става въпрос за нова публика, на която се съобщава произведението, тоест за публика, която авторът на произведението не е имал предвид, когато е дал разрешение за използването му чрез публично съобщаване, освен ако следващото излъчване не се извършва по технически начин, различен от този при първоначалното излъчване, и
‑ не е без значение дали въпросното действие по използване на произведението е с търговска цел, както и дали публиката е готова да възприема излъчваното предаване, а не просто го „улавя“ случайно, като това не е задължително условие за публично съобщаване?
2) Следва ли — в случаите като разглеждания в главното производство, в които операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в търговските си помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност за приемане на телевизионни предавания — въпросът дали е налице публично съобщаване, да се преценява в съответствие с понятието „публично съобщаване“ по член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 или член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, когато със създадената възможност за гледане на телевизионните предавания се засягат авторски и сродни на тях права на голям брой заинтересовани лица, и по-специално на композитори, на автори на текстове и на музикални продуценти, а също и на артисти изпълнители, на продуценти на звукозаписи и на автори на литературни текстове, както и на техните издатели?
3) Дали в случаите като разглеждания в главното производство, в които операторът на център за рехабилитация е монтирал телевизори в своите търговски помещения и е отвел телевизионен сигнал до тях, с което е създал възможност за пациентите да гледат телевизионни предавания, е налице „публично съобщаване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и/или на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115?
4) Ако в случаите като разглеждания в главното производство бъде прието, че е налице публично съобщаване, разбирано в посочения смисъл, поддържа ли Съдът практиката си, съгласно която излъчването на защитени звукозаписи от радиопредавания, предназначено за пациентите в зъболекарски кабинет (вж. решение от 15 март 2012 г., SCF (C‑135/10, EU:C:2012:140) или в други подобни заведения, не съставлява публично съобщаване?“.
На тези въпроси Съдът на ЕС дава следното тълкуване.
В случай като този по главното производство, в който се твърди, че излъчването на телевизионни предавания посредством телевизори, монтирани от оператора на център за рехабилитация в помещенията на последния, засяга авторските и сродните права на голям брой заинтересовани лица, и по-специално на композитори, автори на текстове и музикални продуценти, а също и на артисти изпълнители, продуценти на звукозаписи и автори на литературни текстове, както и на техните издатели, наличието на „публично съобщаване“ следва да се прецени с оглед както на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, така и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, и с оглед на едни и същи критерии за тълкуване. Освен това тези две разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че такова излъчване представлява акт на „публично съобщаване“.
