РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
27 март 2014 година(*)
„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Информационно общество — Директива 2001/29/ЕО — Уебсайт за предоставяне на публично разположение на кинематографични произведения без съгласието на притежателите на право, сродно на авторското право — Член 8, параграф 3 — Понятие за посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторско право или на сродно на него право — Доставчик на достъп до интернет — Съдебна забрана до доставчик на достъп до интернет, с която му се забранява да предоставя достъп на своите клиенти до даден уебсайт — Претегляне на основните права“
По дело C‑314/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Австрия) с акт от 11 май 2012 г., постъпил в Съда на 29 юни 2012 г., в рамките на производство по дело
UPC Telekabel Wien GmbH
срещу
Constantin Film Verleih GmbH,
Wega Filmproduktionsgesellschaft mbH,
Като установяват, че без тяхното съгласие уебсайт предлага изтегляне или гледане под формата на „стрийминг“ на някои произведени от тях филми, Constantin Film и Wega, две дружества в областта на филмопроизводството, сезират съда по реда на обезпечителното производство с цел да бъде издадена на основание член 81, параграф 1a от UrhG съдебна забрана, с която да се задължи UPC Telekabel, доставчик на достъп до интернет, да блокира достъпа на клиентите си до въпросния уебсайт, тъй като без тяхно съгласие този сайт предоставя на публично разположение кинематографични произведения, върху които те притежават право, сродно на авторското право.
С определение от 13 май 2011 г. Handelsgericht Wien (Австрия) налага забрана на UPC Telekabel да предоставя на клиентите си достъп до спорния уебсайт, като тази забрана следва по-конкретно да бъде осъществена чрез блокиране на името на домейна и актуалния IP адрес („интернет протокол“) на този сайт, както и всички други негови IP адреси, които може да са известни на това дружество.
През юни 2011 г. след намесата на германските полицейски органи срещу неговите оператори спорният уебсайт преустановява дейността си.
С определение от 27 октомври 2011 г. Oberlandesgericht Wien приема, че UPC Telekabel може да бъде принудено, чрез налагане на задължение за резултат, единствено да забрани на клиентите си достъп до спорния уебсайт, но то трябва да разполага със свобода на избор относно средствата, с които да осигури изпълнението.
UPC Telekabel подава ревизионна жалба пред Oberster Gerichtshof [Върховен съд] (Австрия).
В подкрепа на жалбата си UPC Telekabel изтъква по-специално, че услугите му не могат да бъдат считани за използвани за нарушаване на авторското право или на сродно на него право по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29, тъй като не е поддържал никакви търговски отношения с операторите на спорния уебсайт и не е установено, че собствените му клиенти са действали неправомерно. При всички случаи UPC Telekabel поддържа, че различните мерки за блокиране, които биха могли да се приложат, могат да бъдат технически заобиколени, а някои от тях са прекомерно скъпи.
При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 […] да се тълкува в смисъл, че лицето, което без съгласието на носителя на авторските права предоставя закриляни обекти на разположение в интернет [по смисъла на член 3, параграф 2 от Директива 2001/29], използва услугите на [интернет] доставчика на лицата, които посещават тези обекти?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
2) Следва ли да се приеме, че възпроизвеждането за лично ползване [по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29] и възпроизвеждането с преходен или инцидентен характер [по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2001/29] са допустими само когато използваният за тази цел екземпляр на произведението е правомерно възпроизведен, разпространен или предоставен на публично разположение?
Ако отговорът на първия или на втория въпрос е утвърдителен и съответно следва да се наложи съдебна забрана на [интернет] доставчика на основание член 8, параграф 3 от Директива 2001/29:
3) Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с изискването за претегляне на основните права на заинтересованите лица, на [интернет] доставчика съвсем общо (т.е. без да се посочват конкретни мерки) да се забрани да осигурява на своите клиенти достъп до даден уебсайт, доколкото чрез него се предоставя на разположение съдържание изключително или поне в преобладаваща степен без съгласието на носителите на авторските права, ако интернет доставчикът може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушаването на тази забрана, като докаже, че е предприел всички разумни мерки?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
4) Съвместимо ли е с правото на Съюза, и по-специално с изискването за претегляне на основните права на заинтересованите лица, да се изисква от [интернет] доставчика да предприеме конкретни мерки, за да затрудни достъпа на клиентите си до уебсайт, чието съдържание е неправомерно предоставено на разположение, ако тези мерки налагат немалки разходи, а същевременно могат лесно да бъдат заобиколени без специални технически познания?“.
Съдът на ЕС дава следното тълкуване:
1) Член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което предоставя закриляни обекти на публично разположение в уебсайт без съгласието на носителя на авторските права, по смисъла на член 3, параграф 2 от тази директива, използва услугите на интернет доставчика на лицата, които получават достъп до тези обекти, който от своя страна трябва да се счита за посредник по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.
2) Основните права, признати от правото на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат да се забранява чрез прието от съда разпореждане на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права, когато в това разпореждане не се уточнява какви мерки трябва да предприеме доставчикът на достъп, и когато последният може да избегне налагането на изпълнителна глоба при нарушение на това разпореждане, като докаже, че е предприел всички разумни мерки, при условие обаче, че от една страна, предприетите мерки не лишават неоснователно потребителите на интернет от възможността правомерно да имат достъп до предоставената информация и от друга страна, тези мерки имат за резултат да предотвратят или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти и в значителна степен да разубеждават потребителите на интернет, които ползват услугите на адресата на това разпореждане, да посещават тези обекти, предоставени на тяхно разположение в нарушение на правото върху интелектуална собственост, което следва да се провери от националните органи и юрисдикции.
