РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
9 февруари 2012 година(*)
„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Директиви 93/83/ЕИО, 2001/29/ЕО, 2006/115/ЕО и 2006/116/ЕО — Разпределяне чрез договор на правата за използване на кинематографично произведение между главния режисьор и продуцента на произведението — Национално законодателство, предоставящо тези права по силата на закон и единствено на продуцента на филм — Възможност за отклоняване от това правило чрез договор между страните — Последващи права на възнаграждение“
По дело C–277/10
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Handelsgericht Wien (Австрия) с акт от 17 май 2010 г., постъпил в Съда на 3 юни 2010 г., в рамките на производство по дело
Martin Luksan
срещу
Petrus van der Let
Ищецът в главното производство, г-н Luksan, е автор на сценария и главен режисьор на документалния филм за германската военна фотография по време на Втората световна война, озаглавен „Fotos von der Front“ („Снимки от фронта“). Няма спор, че документалният филм, който представя критично противоречивия характер на военната фотография, представлява кинематографично произведение, защитено в това отношение като оригинално произведение.
Ответникът в главното производство г–н Van der Let произвежда кинематографични и други аудиовизуални произведения на професионална основа.
През март 2008 г. страните сключват „договор за режисура и авторски права“ (договор за аудио-визуална продукция), в който се уточнява, че г–н Luksan е автор на сценария и главен режисьор на посочения филм, а г–н Van der Let създава и използва филма. По силата на този договор г–н Luksan прехвърля на г–н Van der Let всички авторски и/или сродни права върху този филм. Все пак прехвърлянето изрично изключва някои форми на използване, по-конкретно правото на предоставяне на публично разположение в цифрови мрежи, както и правото на телевизионно излъчване чрез т.нар. „closed circuit television“ и „pay TV“, тоест (кодирано) излъчване за затворени кръгове потребители срещу отделно възнаграждение.
Освен това договорът не съдържа изрична разпоредба относно установените от закона права на възнаграждение, като правото на възнаграждение за възпроизвеждане върху информационни носители по член 42b от UrhG („Leerkassettenvergütung“, буквално „възнаграждение за празни информационни носители“).
Спорът по главното производство се основава на факта, че продуцентът, г–н Van der Let, предоставя разглеждания филм на публично разположение в интернет и във връзка с това предоставя права на Movieeurope.com. Така филмът е достъпен в интернет чрез „video-on-demand“. Също така продуцентът предоставя достъп до трейлър на филма с рекламна цел чрез YouTube и прехвърля правата за излъчване по „pay TV“ на Scandinavia TV.
При тези обстоятелства режисьорът г–н Luksan предявява иск срещу продуцента г‑н Van der Let пред националния съд.
При тези обстоятелства националният съд решава да спре производството и да постави на Съда на ЕС следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли разпоредбите на правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права, и по-специално разпоредбите на член 2, параграфи 2, 5 и 6 от Директива 92/100, на член 1, параграф 5 от Директива 93/83 и на член 2, параграф 1 от Директива 93/98 във връзка с член 4 от Директива 92/100, член 2 от Директива 93/83 и членове 2 и 3, както и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да се тълкуват в смисъл, че правата на използване, свързани с възпроизвеждането, излъчването чрез спътник или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп, във всеки случай по силата на закона принадлежат непосредствено (оригинерно) на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от законодателя в държавите членки филмови автори, а не непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент; намират ли се в противоречие с правото на Европейския съюз законите на държавите членки, които предоставят със закон правата на използване непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Във връзка с правата на използване по смисъла на [първия въпрос], принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда и във връзка с други права, различни от правото на отдаване под наем и в заем, законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
б) Оригинерното право на собственост на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори обхваща ли и предвидените от националното законодателство права на справедливо възнаграждение като т.нар. „възнаграждение за празни информационни носители“ (Leerkassettenvergütung) по член 42b от UrhG, респективно правото на справедливо обезщетение по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, буква б):
Във връзка с правата по смисъла на втория въпрос, буква б), принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на възнаграждение на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
4) При утвърдителен отговор на третия въпрос:
В съответствие с горепосочените разпоредби от правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права ли е правна уредба на държава членка, съгласно която главният режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или други, определени от националния законодател филмови автори действително имат установено от закона право на половината от възнаграждението, но това право може да бъде дерогирано и следователно не е неотменимо?“.
Съдът на ЕС дава следното тълкуване
1) Разпоредбите на членове 1 и 2 от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, от една страна, и на членове 2 и 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество във връзка с членове 2 и 3 от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, [сродни на] авторското право в областта на интелектуалната собственост, и член 2 от Директива 2006/116/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права, от друга страна, следва да се тълкуват в смисъл, че правата на използване на кинематографично произведение, като разглежданите в главното производство (право на излъчване чрез спътник, право на възпроизвеждане и всяка друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп), принадлежат непосредствено и оригинерно, по силата на закона на главния режисьор. Следователно тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което предоставя посочените права на използване по силата на закона и единствено на продуцента на разглежданото произведение.
2) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на държавите членки възможност да установят в полза на продуцента на кинематографично произведение презумпция за прехвърляне на права на използване на кинематографично произведение, като разглежданите в главното производство (правото на излъчване чрез спътник правото на възпроизвеждане или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп), при условие че тази презумпция е оборима и не изключва възможността главният режисьор на посоченото произведение да постигне различна уговорка.
3) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че в качеството си на автор на кинематографично произведение главният режисьор е носител по силата на закона, непосредствено и оригинерно на правото на справедливо обезщетение, предвидено в член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 на основание изключението за т.нар. „копиране за лично ползване“.
4) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не предоставя на държавите членки възможност да установят в полза на продуцента на кинематографично произведение презумпция за прехвърляне на правото на справедливо обезщетение, принадлежащо на главния режисьор на това произведение, независимо дали тази презумпция е необорима, или може да бъде дерогирана.
