РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
10 април 2014 година(*)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродните му права — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Директива 2001/29/ЕО — Член 5, параграф 2, буква б) и параграф 5 — Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Възпроизвеждане за лично ползване — Законен произход на копието — Директива 2004/48/ЕО — Приложно поле“
По дело C‑435/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) с акт от 21 септември 2012 г., постъпил в Съда на 26 септември 2012 г., в рамките на производство по дело
ACI Adam BV и др.
срещу
Stichting de Thuiskopie,
Stichting Onderhandelingen Thuiskopie vergoeding,
ACI Adam и др. са вносители и/или производители на празни носители на данни, например компактдискове (CD) и дискове за еднократен запис (CD–R).
Съгласно закона те са длъжни да заплащат на Thuiskopie таксата за копиране за лично ползване в размера, определян от SONT.
ACI Adam и др. смятат, че този размер неправилно е съобразен с вредата, която притежателите на авторски права евентуално понасят поради изготвянето на копия от незаконен източник.
Затова ACI Adam и др. предявяват иск срещу Thuiskopie и SONT пред съда, като по същество поддържат, че таксата за копиране за лично ползване съгласно закона е предназначена единствено да обезщетява притежателите на авторски права за действията на възпроизвеждане по параграф 1 от този член, поради което размерът на таксата не трябва да осигурява и обезщетение за вредата, произтичаща от копирането на произведения от незаконни източници.
При тези условия съдът решава да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли член 5, параграф 2, initio и буква б), евентуално във връзка с член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], да се тълкува в смисъл, че посоченото в него ограничение на авторското право се прилага по отношение на възпроизвеждането, което отговаря на посочените в тази разпоредба изисквания, независимо от това дали екземплярите от произведението, които са възпроизведени, са получени от съответното физическо лице законосъобразно, т.е. без да се нарушава авторското право на притежателя им, или това ограничение важи само за възпроизвеждане, направено въз основа на екземпляри, които са получени от съответното физическо лице, без да се нарушава авторското право?
2) a) В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, може ли прилагането на „теста на трите етапа“ по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29] да доведе до разширяване на приложното поле на ограничението, посочено в член 5, параграф 2, или прилагането на теста може да доведе единствено до стесняване на обхвата на това ограничение?
б) В случай че в отговор на първия въпрос се потвърди втората му хипотеза, противоречи ли разпоредба от националното право, чиято цел е направеното от физическо лице възпроизвеждане за лично ползване, което няма нито пряко, нито непряко търговски характер, да дава право на справедливо възнаграждение, независимо от това дали извършването на съответното възпроизвеждане е законно от гледна точка на член 5, параграф 2 от Директива [2001/29] — без тази разпоредба да нарушава правото на притежателя на авторското право да забрани възпроизвеждането, нито правото му на обезщетение за причинените вреди — на член 5 от тази директива или на друга разпоредба от правото на Съюза?
От значение ли е за отговора на този въпрос, предвид „теста на трите етапа“ по член 5, параграф 5 от Директива [2001/29], фактът, че не (или все още не) съществуват технически средства, за да се попречи на изготвянето на незаконни копия за лично ползване?
3) Приложима ли е Директива 2004/48 в правен спор като разглеждания в главното производство, в който — след като на основание член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29] държава членка е наложила на производителите и вносителите на носители, които са подходящи и са предназначени за възпроизвеждане на произведения, задължението да заплащат предвиденото в този член справедливо възнаграждение и е определила, че справедливото обезщетение трябва да се внася на определена от тази държава членка организация, на която е възложено събирането и разпределението на справедливото обезщетение — задължени да заплащат обезщетението лица искат от съда предвид конкретните обстоятелства по спор, които са от значение за определяне на справедливото обезщетение, да постанови решение по установителен иск срещу посочената организация, която го оспорва?“.
При тези въпроси Съдът на ЕС дава следното тълкуване на Директивата:
1) Правото на Съюза, и в частност член 5, параграф 2, буква б) във връзка с член 5, параграф 5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като приложимото в главното производство, което не разграничава хипотезата, в която е налице възпроизвеждане за лично ползване от законен източник, от хипотезата, в която източникът е незаконен.
2) Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага към процедура като главното производство, в която някои задължени да заплащат справедливото обезщетение лица искат от съда да постанови решение по установителен иск срещу организацията, натоварена със събирането и разпределянето на това възнаграждение между притежателите на авторски права, която оспорва иска.
