РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
29 октомври 2015 година(*)
„Преюдициално запитване — Правна закрила на базите данни — Директива 96/9/ЕО — Член 1, параграф 2 — Обхват — Бази данни — Топографски карти — Самостоятелност на материалите, от които е съставена базата данни — Възможност за отделяне на тези материали, без да се засегне стойността на тяхното информационно съдържание — Вземане предвид на предназначението на топографската карта за потребителя“
По дело C‑490/14
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федералния върховен съд, Германия) с акт от 18 септември 2014 г., постъпил в Съда на 6 ноември 2014 г., в рамките на производство по дело
Freistaat Bayern
срещу
Verlag Esterbauer GmbH,
Провинция Бавария, чрез Регионалната служба по кадастъра и географската информация (Landesamt für Vermessung und Geoinformation), издава топографски карти в мащаб 1:50 000 за цялата провинция. Verlag Esterbauer е австрийско издателство, което наред с друго издава атласи, пътеводители и географски карти за велосипедисти, планински колоездачи и хора, каращи ролери.
Провинция Бавария счита, че издателство Esterbauer използва незаконно нейните топографски карти и е заимствало данните, на които те се основават, за изготвянето на собствените си карти. Поради това тя сезира Областен съд, Мюнхен, за да се постанови преустановяване на тези практики и да се осъди Verlag Esterbauer да плати обезщетение и лихви.
В този контекст националният съд поставя въпрос за обхвата на Директива 96/9 и евентуалното включване на топографските карти, изработени от провинция Бавария, в понятието „база данни“ по смисъла на член 1, параграф 2 от тази директива. По-конкретно запитващата юрисдикция поставя въпроса дали данните, посочващи координатите на конкретни точки от земната повърхност, могат да се квалифицират като „самостоятелни материали“ по смисъла на тази разпоредба.
При тези обстоятелства националният съд спира производството и поставя на Съда следния преюдициален въпрос:
„При въпроса дали е налице сборник от самостоятелни материали по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 96/6/ЕО, тъй като материалите могат да бъдат отделени един от друг, без това да засегне стойността на тяхното съдържание, от значение ли е всяка възможна стойност на съдържанието или само тази стойност, която трябва да се определи въз основа на предназначението на всеки сборник и като се вземе предвид произтичащото от него типично поведение на потребителя?“.
При тази фактическа обстановка Съдът на ЕС дава следното тълкуване на директивата:
Член 1, параграф 2 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни, трябва да се тълкува в смисъл, че географските данни, които трето лице извлича от топографска карта, за да изработи и пусне на пазара друга карта, след извличането им запазват достатъчна информационна стойност, за да могат да се квалифицират като „самостоятелни материали“ от „база данни“ по смисъла на посочената разпоредба.
