Чл. 57 ГПК

Чл. 60 ГПК

Чл. 64 ГПК

Чл. 78, ал. 1 ГПК

§ 6 ЗАПСП

§ 6, ал. 1 ЗАПСП

§ 6, ал. 2 ЗАПСП

Чл. 27 ЗАПСП

Чл. 27, ал. 1 ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА

Чл. 3 ЗАПСП

Чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 2, т. 1 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 2, т. 2 ЗАПСП

Чл. 95б ЗАПСП

Чл. 18 ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО

Чл. 18, ал. 7 ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

АННА БАЕВА

при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1711 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата В. Ф. В. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Х. П. срещу решение № 373 от 17.02.2013г. по в. гр. дело № 2508/2005г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което след отмяна на решение от 28.10.2005г. по гр. дело № 1181/2001г. на Софийски градски съд са отхвърлени следните предявени от В. Ф. В. като [фирма], [населено място] искове: 1/ за осъждане на [фирма] да заплати сумата 1 000 лв., представляваща стойност на предмета на нарушението по цени на дребно, за издаването през м. септември 1997г. на английско – български речник, отпечатан в печатница П. В.; 2/ за осъждане на „Е” Е. да заплати сумата 1 000 лв., представляваща стойност на предмета на нарушението по цени на дребно, за издаването през м. септември 1997г. на английско – български речник, отпечатан в печатница П. В.; 3/ за осъждане на И. М. Г., ползващ се от търговската марка Г., да заплати по 25 000 лв., представляващи стойност на предмета на нарушението по цени на дребно, за всяко от следните издания: английско – български речник, издаден през 1998г. и отпечатан в печатница А. [населено място], допечатка от 1 000 бр. на същия речник, осъществена през 1999г., допечатка на 1 000 бр. от същия речник, осъществена през 2000г., второ издание на същия речник от 2000г., трето издание на същия речник, осъществено през 2000г., допечатка на 2 000 бр. от изданието от 2000г. С въззивния съдебен акт В. Ф. В. като [фирма] е осъдена да заплати на основание чл. 60 ГПК /отм./ по сметка на САС държавна такса в размер 4 410 лв. и на основание чл. 64 ГПК /отм./ на [фирма], „Е” Е. и И. М. Г. разноски за двете съдебни производства в размер 1 813 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл. 18, ал. 7 от Закона за авторското право /отменен с ДВ, бр. 56/29.06.1993г./, като не е съобразил разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 и § 6 от ПЗР на ЗАСП /в сила от 01.08.1993г./. Касаторът излага съображения, че речниците са специфични единни авторски научни произведения по езикознание по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, създадени в резултат на сложен лексикографски авторски труд – творческа дейност, не се състоят от две или повече отделно създадени вече произведения, поради което не могат да бъдат причислявани към „сборните произведения”. Относно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗАСП релевира доводи, че употребата на множествено число показва, че законодателят е имал предвид, както сроковете по новия, така и сроковете по стария закон. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове срещу [фирма], „Е” Е. и И. М. Г. да бъдат уважени, евентуално ако се налага извършването на нови съдопроизводствени действия делото да бъде върнато на въззивната инстанция и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците [фирма], [населено място], „Е” Е., [населено място] и И. М. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. З. оспорват касационната жалба и поддържат становище, че въззивният съд правилно е определил приложимия закон и правилно и обосновано е установил липса на защитен от ЗАПСП обект поради това, че защитата на правата на съставителите на речника, издаден за пръв път през 1966г., са погасени след изтичането на 25-годишен срок съгласно чл. 18, ал. 7 З. /отм./ още при действието на отменения З.. Излагат съображения за законосъобразност на извода, че речникът би могъл да се причисли към категорията, защитени от закона, обекти на авторското право, включваща сборници, енциклопедии и други подобни произведения, което произтича от същността на речника като вид произведение. Ответниците молят решението на Софийски апелативен съд да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените разноски – възнаграждение за един адвокат в минимален размер за една инстанция съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответниците по исковата молба Л. Х. И. от [населено място], С. Б. С. и В. П. К., последните двама от [населено място] са депозирали становище, с което оспорват касационната жалба на ищцовата страна и правят възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Посочените трима ответници по предявените искове не са страна в настоящото касационно производство, тъй като по отношение на тях и на ответницата Е. З. З. от [населено място] първоинстанционното решение е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 2, предл. 1 ГПК, защото не са подали въззивна жалба срещу него.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи за правилността на въззивното решение, приема следното:

С определение № 251 от 18.05.2015г. по настоящото т. дело № 1711/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за времетраенето и защитата на авторските права върху речници, възникнали при действието на чл. 18 от Закона за авторското право /отм./, продължени и след 01.08.1993г. при действието на Закона за авторското право и сродните му права, в сила от 01.08.1993г., и за тълкуване на разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗАПСП.

По въпроса относно тълкуване на разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗАПСП:

В Република България са съществували различни режими на времетраене на авторското право. Законът за авторското право, в сила от 19.11.1951г., в редакцията си до изменението през 1956г., предвижда, че вън от изрично посочените в закона случаи, авторското право е пожизнено, като след смъртта на автора същото преминава върху неговите наследници – за съпругата пожизнено, а за децата до навършване на пълнолетие. В зависимост от вида на обектите на авторското право е предвидена и по-кратка закрила, например 10 години за авторското право на съставителите на сборници, антологии, речници, енциклопедии и други подобни произведения.

Впоследствие през 1956г. кръгът на наследниците по отношение на авторското право е разширен, а през 1972г. /ДВ, бр. 35/05.05.1972г./ е извършена съществена промяна на режима на времетраенето на авторското право. Съгласно чл. 18, ал. 1 З. /отм., в изменената редакция през 1972г./ авторското право трае през целия живот на автора и петдесет години след неговата смърт, като този срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на смъртта на автора /ал.2/. Наследяването на авторското право е регламентирано по отношение на низходящите, съпруга и родителите съобразно правилата на Закона за наследството. Сроковете на закрила на авторското право са различни в зависимост от видовете произведения. По отношение на съставителите на сборници, енциклопедии и други подобни авторското право трае двадесет и пет години за всяко издание, считано от първи януари на годината, следваща годината на първата публикация /чл. 18, ал. 7 З. /отм.//. Измененията се прилагат и относно авторското право на произведения, създадени или публикувани преди влизането на закона в сила /чл. 32 З. /отм.//.

С действащия към настоящия момент Закон за авторското право и сродните му права, в сила от 01.08.1993г., е въведен единен срок за закрила на авторското право за всички видове произведения и е разширен кръгът на наследниците на авторското право – наследяват всички наследници по завещание и закон съгласно Закона за наследството. Времетраенето на авторското право е уредено в Дял първи, Глава шеста на ЗАПСП и съгласно основната правна норма на чл. 27, ал. 1 ЗАПСП /редакция ДВ, бр. 56/1993г./ срокът на закрила на авторското право е докато авторът е жив и петдесет години след неговата смърт.

Темпоралното действие на ЗАПСП по отношение на създадените или осъществени преди влизането му в сила обекти на авторското право е уредено в разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗАПСП, съгласно която ЗАПСП се прилага и за произведенията, изпълненията, звукозаписите, радио- и телевизионните програми, създадени или осъществени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените срокове на закрила /ал. 1/, като авторските права, които са придобити до влизането в сила на ЗАПСП, се запазват /ал. 2/. Поради това, че законодателят не е конкретизирал в ал. 1 по кой закон предвидените срокове за закрила не следва да са изтекли, за да се приложи предвиденият в чл. 27, ал. 1 ЗАПСП срок за закрила на авторското право за създадените преди 01.08.1993г. произведения, разпоредбата на § 6, ал. 1 ПЗР на ЗАПСП подлежи на тълкуване съгласно правилата на чл. 46 ЗНА – в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Прилагайки правилата на граматическото и логическото тълкуване, съобразно смисловото значение на думите, правилата на синтаксиса в сложното изречение и ролята на думите като части на главното и подчинените изречения, както и отчитайки връзката между използваните термини и изрази, настоящият съдебен състав счита, че ЗАПСП намира приложение за произведенията, създадени преди влизането му в сила, ако по отношение на тях не са изтекли предвидените в ЗАПСП срокове на закрила. Това тълкуване съответства на смисъла и целта на приетия нов закон, на въведения с него единен срок за закрила на авторското право за всички видове произведения и на целта на запазване на придобитите до влизането в сила на ЗАПСП авторски права, предвид систематичното място на разпоредбата на § 6, ал. 2 ПЗР на ЗАПСП и съотнасянето й към ал. 1 на § 6. По-краткият срок за времетраене на авторското право върху някои от произведенията, създадени преди 01.08.1993г., според регламентацията на ЗАПСП е по-дълъг и тези произведения подлежат на закрила до изтичане на предвидения в ЗАПСП срок, както в хипотезата, когато срокът на закрила по З. /отм./ не е изтекъл, така и в хипотезата, когато срокът на закрила по З. /отм./ е изтекъл, но в последния случай не трябва да е изтекъл срокът на закрила според регламентацията на ЗАПСП, т. е. по-дългият срок.

Този извод се налага и от историческото тълкуване на приложимата правна норма. Разрешаването по подобен начин на действието на новата правна уредба относно времетраенето на авторското право за заварените случаи е познато на българското право и преди приемане на ЗАПСП. Разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от отменения З. /редакция след ДВ, бр. 35/1972г./ урежда приложението на разпоредбите на чл. 18 от този закон за в бъдеще и за произведения на автори, починали преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените в този член срокове. По същия начин е разрешен въпросът за времетраенето на авторското право върху произведения, създадени преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗАПСП /ДВ, бр. 28/04.04.2000г., в сила от 05.05.2000г./.

Посоченият Закон за изменение и допълнение на ЗАПСП, в сила от 05.05.2000г., е приет във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз в изпълнение на задълженията на страната ни за сближаване на законодателството в областта на интелектуалната собственост съгласно чл. 69 и чл. 70 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга страна. С този закон срокът на закрила на авторското право е уеднаквен със сроковете на закрила в Европейския съюз, предвидени в Директива 93/98/ЕИО на Съвета от 29.10.1993г. относно хармонизиране на срока на закрила на авторското право и някои сродни права. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права /редакция ДВ, бр. 28/2000г./ урежда закрила на авторското право, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. Съгласно разпоредбата на § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗАПСП /ДВ, бр. 28/2000г./ този закон се прилага и за произведенията и обектите по чл. 72, създадени или осъществени преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените в него срокове за закрила. Променената регламентация през 2000г. на срока на закрила след смъртта на автора от петдесет на седемдесет години намира приложение, както за авторските права върху произведенията, така и за правата, сродни на авторското право по чл. 72 ЗАПСП, които са създадени или осъществени преди 05.05.2000г. и по отношение на които предвидените в ЗАПСП в редакцията му след изменението със ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/2000г. срокове не са изтекли. Това означава, че предвиденият срок на закрила 70 години след смъртта на автора не следва да е изтекъл към 05.05.2000г., като по-краткият срок, предвиден в ЗАПСП в редакцията му преди изменението от 2000г., респективно в отменения З., се включва в по-дългия срок, регламентиран в ЗАПСП в редакцията му след изменението /ДВ, бр. 28/2000г./.

Съобразно разпоредбата на § 51, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗАПСП носителите на права не могат да предявяват претенции срещу ползватели, които са използвали техните произведения за период от време, когато срокът на закрила на тези права е бил изтекъл по смисъла на действащия по това време закон, например ако е изтекъл по З. /отм./ или по ЗАПСП в редакцията преди ДВ, бр. 28/2000г.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че отговорът на релевантния правен въпрос е следният:

Разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗАПСП следва да се тълкува в смисъл, че Законът за авторското право и сродните му права се прилага и за произведенията, изпълненията, звукозаписите, радио- и телевизионните програми, създадени или осъществени преди влизането му в сила на 01.08.1993г., ако не са изтекли предвидените в него, т. е. в ЗАПСП срокове на закрила. Изтеклият по отменения Закон за авторското право срок, респективно започналият да тече при действието на З. /отм./ срок на закрила се включва в срока на закрила, регламентиран в ЗАПСП.

По въпроса относно времетраенето и защитата на авторските права върху речници, възникнали при действието на отменения Закона за авторското право и продължени след 01.08.1993г. при действието на Закона за авторското право и сродните му права:

Правният режим по отношение на закрилата на авторското право върху речници не е постоянна във времето. Отмененият Закон за авторското право в редакциите си през периода от 16.11.1951г. до 05.05.1972г. в специалната разпоредба на чл. 19, ал. 2 З. /отм./ регламентира авторското право върху речниците заедно с авторското право на съставителите на сборници, антологии, енциклопедии и други подобни и предвижда времетраене на авторското право 10 години за всяко издание. Със ЗИД на З. /отм./, обн. в ДВ, бр. 35/1972г., са изменени разпоредбите на чл. 18 и чл. 19 З. /отм./ и речниците са изключени от специалната разпоредба на чл. 19, ал. 2 З. /отм./, но не са включени в специалната разпоредба на чл. 18, ал. 7 З. /отм./. Времетраенето на авторското право на произведения върху приложните изкуства, художествената фотография, звукозаписите, както и авторското право на научните институти, обществените и други организации върху издаваните от тях сборници, енциклопедии, списания и други периодични издания като цяло, на радиото и телевизията върху излъчваните от тях програми, на съставителите на сборници, енциклопедии и други подобни е уредено в срок от 25 години за всяко издание, звукозапис или програма, считано от първи януари на годината, следваща годината на първата публикация /чл. 18, ал. 7/. Съгласно чл. 19, ал. 2 З. /ДВ, бр. 35/1972г./ научните институти, обществените и други организации, които издават самостоятелно или чрез някое издателство научни и други сборници, енциклопедии, списания и други периодични издания, имат авторско право върху тези издания като цяло, а авторското право върху отделните произведения, включени в такива издания, принадлежи на авторите им.

Изключването на речниците от специалните разпоредби на З. /отм./ със ЗИД на З., обн. в ДВ, бр. 35/1972г., и от чл. 11 на ЗАПСП със ЗИД на ЗАПСП, обн. в ДВ, бр. 28/2000г. не означава, че е отпаднала закрилата на авторското право върху тях. През определени периоди от време, включително и към настоящия момент законодателят урежда авторското право върху речниците не като авторско право на съставители върху сборно, съставно произведение, а като авторско право върху произведение, което принадлежи на неговия автор.

Следователно на релевантния правен въпрос настоящият съдебен състав отговаря по следния начин:

През периода от влизане в сила на З. /отм./ до изменението и допълнението на З. /отм./ със ЗИДЗАП /ДВ, бр. 35/1972г./ времетраенето на авторското право на съставителите на речници е 10 години за всяко издание. През периода от 05.05.1972г. до влизане в сила на ЗАПСП на 01.08.1993г. времетраенето на авторското право върху речниците е през целия живот на автора и 50 години след неговата смърт, включително и за речниците, създадени или публикувани преди 05.05.1972г., на автори, починали преди тази дата, ако не са изтекли предвидените в чл. 18 З. /ред. ДВ, бр. 35/1972г./ срокове. През периода от влизане в сила на ЗАПСП на 01.08.1993г. до влизане в сила на ЗИДЗАПСП на 05.05.2000г. /ДВ, бр. 28/04.04.2000г./ срокът на закрила на авторското право върху речници е докато авторът е жив и 50 години след неговата смърт, като новият закон се прилага и за речниците, създадени преди 01.08.1993г., ако не са изтекли предвидените в ЗАПСП срокове на закрила. След влизане в сила на ЗИДЗАПСП на 05.05.2000г. /ДВ, бр. 28/04.04.2000г./ и до настоящия момент срокът на закрила на авторското право върху речници е докато авторът е жив и 70 години след неговата смърт, като ЗИДЗАПСП /ДВ, бр. 28/2000г./ се прилага и за речниците, създадени преди 05.05.2000г., ако не са изтекли предвидените в ЗИДЗАПСП /ДВ, бр. 28/2000г./ срокове на закрила. Следователно през целия този период от време речникът като обект на авторското право се е ползвал от закрила. Започналите да текат при действието на отменения З. или при действието на предходните редакции на ЗАПСП срокове на закрила на авторското право върху речниците се включват в предвидения в чл. 27 ЗАПСП /ред. ДВ, бр. 28/2000г. и сл./ срок, така че общо не могат да надвишават 70 години, считано от първи януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта на автора. Носителите на авторски права върху речници не могат да предявяват претенции срещу ползватели за използване на речници или части от тях, когато срокът на закрила на тези права е бил изтекъл по смисъла на действащия по това време закон.

По правилността на въззивното решение:

При така дадените отговори на релевантните правни въпроси, настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно е приел, че речникът се отнася към специфичните обекти на закрила, предвидени в чл. 18, ал. 7 З. /отм., ред. ДВ, бр. 35/1972г./, т. е. към категорията „енциклопедии, сборници и др.”. Трудът за съставяне на един двуезичен речник не може да се идентифицира с труда по създаване на сборник, енциклопедия, антология или друго подобно произведение, тъй като освен умение за систематизиране и подредба на информация, специализирани филологически познания за осъществяване на подредбата по азбучен ред на чуждите думи и посочване на единственото или множеството значения на български език, познания за начините на систематизиране, за създаването на двуезичен речник е необходимо използването на специфични методи и изследователски похвати, прилагане на научните принципи на лексикографията и лексикографската практика, сериозни филологически и лингвистични познания в областта на двата езика. Създаването на двуезичен речник е творческа, интелектуална дейност, която се различава от творческата дейност на съставителите на сборници, антологии, енциклопедии и други подобни сборни произведения, поради което и законодателят е променил правния режим на авторските права върху този вид произведения, както в отменения З., така и в ЗАПСП. Като вид произведение речникът се различава от сборниците, енциклопедиите, алманасите и други подобни сборни произведения и поради това, че не се състои от отделни произведения, систематизирани и подредени по определен начин, тъй като отделните лексикални единици не представляват отделно произведение.

Изводът, че авторският колектив, съставил речника, се е ползвал със защита, следваща от З./ЗАПСП до 1991г. вкл. и че към момента на сключване на договора между лицата, заявени като съставители на първообраза, респективно техните правоприемници, и ищцата през 1997г. вече не е съществувал защитен от З. предмет, е в противоречие с разпоредбите на чл. 18, ал. 1 З. /отм., в редакция след изм. с ДВ, бр. 35/1972г./, чл. 27, ал. 1 ЗАПСП, § 6 ПЗР на ЗАПСП и § 51 от ПЗР към ЗИД на ЗАПСП /ДВ, бр. 28/2000г./. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия от въззивната инстанция.

За да бъдат уважени предявените на основание чл. 94, ал. 2, т. 1 и 2 ЗАПСП искове, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; 2/ ищецът да е носител на авторското право или да му е отстъпено изключително право за използване на произведение – обект на закрила; 3/ срокът на закрила на авторското право да не е изтекъл; 4/ ответникът да използва или да е използвал неправомерно произведението – обект на авторско право или отстъпеното на ищеца изключително право на използване на произведението. Настоящият съдебен състав счита, че първите три законови предпоставки са налице.

Ищцата В. Ф. В. като [фирма] притежава материалноправна легитимация да предяви исковете, тъй като авторите на процесния речник Т. П. А., Е. Петрова М. – Начева, Г. Г. Ч. и наследниците на починалите автори Мария А. Р. и Руси С. Р. съответно И. В. и Мария И. са й отстъпили правото на използване на произведението за определен срок с договор от 14.03.1997г. – петгодишен срок, продължен автоматично за още пет години, ако нито една от страните не предупреди писмено другата страна шест месеца преди изтичането му. Предвид издаването на речника през 1966г. и въз основа на горепосочените правни норми срокът на закрила на авторското право върху речника не е изтекъл към 1997г., поради което отстъпването на правото на ползване на произведението за определен срок от авторите и наследниците на починалите автори на ищцата е произвело действие и е прехвърлило правото на ползване за предвидения в договора срок.

По исковете срещу [фирма] за заплащане на сумата 1 000 лв., представляваща стойност на предмета на нарушението по цени на дребно, за издаването през м. септември 1997г. на Английско – български речник с издател [фирма], без посочени автори, както и относно иска срещу „Е” Е. за заплащане на сумата 1 000 лв., представляваща стойност на предмета на нарушението по цени на дребно, за издаването през м. септември 1997г. на Английско – български речник, с издател „Е” Е., без посочени автори, отпечатан в печатница П. В., не е налице четвъртата предпоставка за уважаване на предявените искове, тъй като ищецът не е доказал твърдените нарушения. Заключението на лексикографската експертиза е изготвено само при сравнение между Английско-български речник, 1999-2000г., A-Z, второ издание с посочено издателство „G.” и автори С. Б., Л. И., В. К. и Е. З., 1 196 с., и Английско-български речник, ново допълнено издание на ИК „Е.”, София, т. І – 896 с. и т. ІІ – 988 с. с автори Т. А., Е. М., М. Р., Р. Р. и Г. Ч., но не и между Английско – български речник, издаден от издателство [фирма] през м. септември 1997г. /съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза издаден през 1996г./ и Английско-българския речник, издание на ИК „Е.” или Английско-български речник, 2 тома, издание през 1966г. на издателство на Б., респективно между Английско – българския речник, издаден от издателство „Е” Е. през м. септември 1997г. и Английско-българския речник, издание на ИК „Е.” или Английско-български речник, 2 тома, издание през 1966г. на издателство на Б.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза и събраните писмени доказателства също не се установява идентичност или сходство между тези речници. Издадените от [фирма] през 1996г. и „Е” Е. през 1997г. английско-български речници са без посочени автори, всеки от тях се състои от 1 280 страници, като по отношение на издадения от „Е” Е. речник е посочено, че съдържа 90 000 думи, докато Английско-българският речник с посочен издател с търговска марка „G.” във всички негови издания и тиражи е със значително повече думи и страници и посочени автори. Ищецът не е установил дали и доколко има съвпадение и използване на речника, издаден от ищеца, при издаването на речниците от [фирма] и „Е” Е., тъй като се е отказал от допуснатата във въззивното производство лексикографска експертиза и същата е заличена с определение в открито заседание на 14.11.2012г.

По отношение на иска за осъждане на И. М. Г. да заплати общо сумата 50 000 лв., от която 25 000 лв. – стойност на предмета на нарушението по цени на дребно за всички тиражи и допечатки на първото издание на Английско – български речник, отпечатан в печатница [фирма], [населено място] през периода 1998-1999г., и останалите 25 000 лв. – стойност на предмета на нарушението по цени на дребно за всички тиражи и допечатки на второто и третото издание на английско – български речник, отпечатан в печатница [фирма], [населено място] през периода 2000-2001г., при издаването на които издания и тиражи е използвана марката G., настоящият съдебен състав счита, че последната предпоставка за уважаване на иска е налице.

Видно от заключението на лексикографската експертиза, при сравнение между издавания от издателство „G.” Английско-български речник, 1999-2000г., A-Z, второ издание с автори С. Б., Л. И., В. К. и Е. З., 1 196 с., и Английско-български речник, ново допълнено издание на ИК „Е.”, София, т. І – 896 с. и т. ІІ – 988 с. с автори Т. А., Е. М., М. Р., Р. Р. и Г. Ч., се установява, че речникът на издателство „G.” показва много висока степен на сходство /92%/ с речника на ИК „Е.”, дължащо се на заемане на информация с цел използването й като матрица и основен градивен материал при съставянето на речника – издание „G.”. Допуснати са дословни съвпадения в словника, подредбата и избора на значенията, превода на заглавките, илюстративния материал. Направените промени не променят високата степен на сходство, тъй като са извършени предимно чрез несистемно провеждане на някои операции, напр. съкращаване на заглавки или отделни значения и добавяне на нови заглавки; абревиатурите са несполучливи, добавянето на нови думи е извършено без задълбочено осмисляне; има механични несполучливи размествания на значенията на думата; включването на допълнителни и идиоматични изрази е спорадично и са направени редки промени в някои от използваните в речника на ИК „Е.” илюстративни примери. Включването на специална лексика и осъвременяването на политическата терминология и жаргона не променя извода, че за основен материал при съставянето на оценявания речник е използван речникът, издаден от ищеца.

Видно от искане за предварително проучване и библиографска справка от Патентно ведомство на Република България, на името на „Е” Е., [населено място], с адрес за кореспонденция И. М. Г., [улица], Велико Т. е регистрирана словна марка Г. с транслитерация G. за стоки от клас 16. Знакът на посочената марка е използван при издаването на Английско-българския речник в печатница [фирма].

От приложените по сл. дело № 530/1998г. по описа на ССлС писмени доказателства /договор за написване на книга и откупуване на авторски права и право на изключително ползване на текст от 29.05.1997г., сключен между издателство „Е” Е., от една страна, и Л. Х. И., С. Б. С. и В. К., от друга страна, договор за съвместно издание от 06.08.1998г., сключен между същите страни, шест договора за полиграфически изработки за Английско-български речник, сключени на 24.06.1998г., 09.09.1998г., 23.11.1998г., 11.03.1999г., 14.09.1999г. и 08.10.1999г. между [фирма], [населено място] и И. „Е” Е./ и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че издател на Английско-български речник A-Z, 180 000 думи и словосъчетания, Академично издание „А.. М. Д.” 1998 – 1999, 1 600 с., тираж 1000 бр., допълнителен тираж през 1999г. 1000 бр., допълнителен тираж през 2000г. без посочен тираж, Второ издание 1999-2000г., тираж 3 000 бр., допълнителен тираж 2000-2001г. 1000 бр. и Трето издание 2000 M. Edition тираж 1 000 бр. е „Е” Е., като И. М. Г. е действал в качеството си на управител и представител на дружеството. След като „Е” Е. е издател на речника се налага изводът, че ползването на регистрираната на името на „Е” Е. търговска марка Г. с транслитерация G. – словна чрез поставянето на знака на марката върху речника е извършено от посоченото юридическо лице чрез неговия представител И. Г.. От представените в първоинстанционното производство извадка от неофициален раздел, бр. 31, 1998г. и удостоверение № 7116/04.10.2002г. на Великотърновски окръжен съд се установява, че през периода от 23.05.1997г. до 29.10.2001г. И. М. Г. е бил едноличен собственик на капитала и управител на „Е” Е. и на 29.10.2001г. е вписан нов едноличен собственик на капитала и управител на посоченото дружество – В. Ч., въз основа на прехвърляне на дружествените дялове от И. Г.. При подписване на горепосочените договори, издаване на речника и посочване на адрес за кореспонденция пред Патентното ведомство във връзка с регистрацията на марката Г. с транслитерация G. с притежател „Е” Е. ответникът И. Г. е действал като представител на дружеството. При издаването на Английско-български речник A-Z в трите издания през периода от 1998 до 2001г., с посочен издател „G.”, отпечатани в печатница [фирма], ответникът И. Г. като едноличен собственик и представител на „Е” Е. е допуснал нарушение на авторското право на ищцовата страна, тъй като не е поискал и не е получил съгласието на авторите на речника, респективно на ищеца, на който временно са отстъпени авторските права.

Нарушението на авторското право и сродните му права представлява проявление на непозволеното увреждане, а отговорността на нарушителя по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП има характер на деликтна отговорност и в този смисъл общият принцип на чл. 45 ЗЗД намира приложение в областта на авторското право и сродните му права. В редакцията на ЗАПСП до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗАПСП /ДВ, бр. 99/2005г./ законодателят не разграничава дали нарушителят физическо лице действа в собствен интерес или като едноличен собственик и представител на юридическо лице. С въвеждането на новата разпоредба на чл. 95б ЗАПСП /ДВ, бр. 99/2005г./ е регламентирана възможността гражданската отговорност за нарушаването на авторските или сродните им права да се търси от юридически лица или еднолични търговци, ако нарушението е извършено виновно от физическите лица, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях, като вината се предполага до доказване на противното. Настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на чл. 95б ЗАПСП не изключва отговорността на физическото лице, което виновно е нарушило авторските права, закриляни от ЗАПСП. В конкретния случай нарушението е извършено от ответника И. Г. като едноличен собственик и представител на „Е” Е. през периода 1998г. – 2001г. преди приемането на разпоредбата на чл. 95б ЗАПСП и на основание чл. 94, ал. 1 ЗАПСП е материалноправно легитимиран да отговаря по иска.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП срещу И. Г. е доказан по основание. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 2, т. 2 ЗАПСП, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, лицата по ал. 1 могат да искат вместо обезщетение равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри. С оглед направеното в първоинстанционното производство увеличение на предявените искове и предвид уточненията на исковата молба във въззивното производство с депозираните молби, включително от 30.04.2010г. и 20.04.2011г. ответникът И. Г. следва да заплати на ищеца общо сумата 50 000 лв., от която сумата 25 000 лв. представлява стойност на предмета на нарушението по цени на дребно за всички тиражи и допечатки на първото издание на английско – български речник, отпечатан в печатница [фирма], [населено място] през периода 1998-1999г., и останалата сума 25 000 лв. представлява стойност на предмета на нарушението по цени на дребно за всички тиражи и допечатки на второто и третото издание на английско – български речник, отпечатан в печатница [фирма], [населено място] през периода 2000-2001г., при издаването на който е използвана марката G..

Възражението на ответниците за изтекла погасителна давност относно увеличената част на предявения иск е неоснователно, тъй като с предявяването на иска през 24.07.2001г. давностният срок се прекъсва съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД. Съгласно чл. 57 ГПК /отм./, когато определянето на цената на иска представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената се определя приблизително, като впоследствие се изисква допълнителна такса или се връща надвнесената съобразно с цената, която съдът ще определи при решаване на делото. Посочената цена при условията на чл. 57 ГПК /отм./ може да бъде впоследствие уточнена и във връзка с това да бъде допуснато увеличение на иска, като последиците, свързани с предявяването на иска и увеличението на неговата цена по отношение на давността, настъпват от датата на предявяването му, а не от дата на предприетото уточнение чрез посочване на действителната цена, респективно в тази връзка увеличение. Искът за сумата 50 000 лв. следва да се счита предявен от 24.11.2005г., от който момент е прекъсната погасителната давност за вземането съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД.

С оглед изхода на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът И. Г. трябва да заплати на ищеца направените от последния разноски за всички съдебни производства в размер 16 200 лв. Разноски на ответниците [фирма] и „Е“ Е. не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 373 от 17.02.2013г. по в. гр. дело № 2508/2005г. на Софийски апелативен съд, 2 състав в частта, с която е отхвърлен иска на В. Ф. В. като [фирма] срещу И. М. Г., ползващ се от търговската марка Г., за осъждането му да заплати по 25 000 лв., представляващи стойност на предмета на нарушението по цени на дребно, за всяко от следните издания: английско – български речник, издаден през 1998г. и отпечатан в печатница А. [населено място], допечатка от 1 000 бр. на същия речник, осъществена през 1999г., допечатка на 1 000 бр. от същия речник, осъществена през 2000г., второ издание на същия речник от 2000г., трето издание на същия речник, осъществено през 2000г., допечатка на 2 000 бр. от изданието от 2000г.; в частта, с която В. Ф. В. като [фирма] е осъдена да заплати на основание чл. 60 ГПК /отм./ по сметка на САС държавна такса в размер 4 330 лв. и на основание чл. 64 ГПК /отм./ на И. М. Г. разноски за двете съдебни производства в размер 605 лв. и вместо това постановява:

ОСЪЖДА И. М. Г., [населено място], [улица] да заплати на В. Ф. В. като [фирма], [населено място], [улица] на основание чл. 94, ал. 2, т. 2 ЗАПСП общо сумата 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, от която 25 000 лв. представлява стойност на предмета на нарушението по цени на дребно за всички тиражи и допечатки на първото издание на Английско – български речник A-Z, отпечатан в печатница [фирма], [населено място] през периода 1998-1999г., и останалите 25 000 лв. представляват стойност на предмета на нарушението по цени на дребно за всички тиражи и допечатки на второто и третото издание на Английско – български речник A-Z, отпечатан в печатница [фирма], [населено място] през периода 2000-2001г., при издаването на които издания и тиражи е използвана марката G..

ОСЪЖДА И. М. Г., гр. Велико Т., [улица] да заплати на В. Ф. В. като [фирма], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 16 200 лв. /шестнадесет хиляди и двеста лева/ – направени разноски за всички съдебни производства.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 373 от 17.02.2013г. по в. гр. дело № 2508/2005г. на Софийски апелативен съд, 2 състав в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.