Чл. 176, ал. 1 ГПК

Чл. 176, ал. 3 ГПК

Чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП

Чл. 18, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 3 ЗАПСП

Чл. 3, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 4 ЗАПСП

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА НИКОЛОВА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА СТОЕВА МАНКОВА

АЛБЕНА ЯНЧЕВА ЗЪБОВА

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ШИВАЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Зл. Иванова

гражданско.дело №…255 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ч“ Е. , ЕИК*, представлявано от Д. С. Н. – изп. Директор, в качеството му на ответник по гр.д. №289/2016год. по описа на БОС, подадена чрез процесуалния му представител адв. С. от АК В. Т. , против решение №198 от 03.05.2016 год., постановено по същото дело, с което е уважен предявеният иск и са присъдени разноски в полза на ищеца. Решението е обжалвано изцяло. Прави се оплакване, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Изразено е становище, че кръстословицата е резултат от съзидателна дейност и се изразява в обективна форма, но не представлява произведение на литературата, изкуството и науката. Много подробно в жалбата са изложени съображенията на жалбоподателя ответник, в подкрепа на становището му, подържано пред първоинстанционния съд, че създаването на кръстословица не е творческа дейност. Като факт, който не е оспорен от ищеца и не е взет предвид от първоинстанционния съд се сочи обстоятелството, че съществуват компютърни програми за създаване на кръстословици. Твърди се, че липсата на творческа дейност при съставянето на процесните кръстословици, ги изключва от приложното поле на ЗАПСП.

Като нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд е посочено неприлагането на разпоредбата на чл.176, ал.3 ГПК, във връзка с отказа на ищеца да се яви и да даде обяснения по реда на члц176, ал.1 ГПК, на поставените от ответника въпроси.

Иска се отмяна на обжалваното решение, като неправилно и вместо него постановяване на ново от АС Бургас, с което да бъде отхвърлен предявения иск, включително и претенцията за присъждане на разноски, като такива бъдат присъдени в полза на ответника. С въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия ищец Г. Р. Х. , подаден чрез процесуалния му представител адв. Н. от АК-В. Т. , с посочен съдебен адрес в гр. В., с който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба и се иска оставянето й без уважение. Посочено е в отговора, че макар кръстословицата да не е посочена при изброяването на някои обекти на авторското право в чл.3 от ЗАПСП, тя има качеството на произведение, което е защитено от ЗАПСП, тъй като изброяването в закона не е изчерпателно. В подкрепа на това становище се сочи също така, че в чл.4 от ЗАПСП, изчерпателно са изброени произведенията, които не са обекти на авторското право, а кръстословиците не могат да бъдат отнесени към нито една от категориите, в този изчерпателен списък. Много подробно в отговора на въззивната жалба са изложени съображения подкрепящи становището подържано от ищеца, че кръстословицата е обект на ЗАПСП. Сочи се, че не е доказано твърдението на жалбоподателя ответник, че съществуват компютърни програми за създаване на кръстословици. Подробно в отговора е взето становище по всяко наведено в жалбата оплакване за неправилност на съдебния акт. Подържа се становище, че решението постановено от БОС е правилно и законосъобразно, както и, че ищецът безспорно е доказал авторството си върху процесната кръстословица,както и че публикациите са направени без негово разрешение, в нарушение на разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗАПСП. Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението, постановено от БОС, като правилно и законосъобразно. С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на съдебни разноски пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание пред АС Бургас се явява процесуалният представител на въззивника ответник „Ч“ Е. , който изцяло подържа въззивната жалба и иска същата да бъде уважена. Подържа искането за присъждане на разноски пред двете инстанции и представя списък на разноските.

Не се явява процесуалният представител на въззиваемия ищец – адв. Н. .

Апелативен съд Бургас, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 269 ГПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, против съдебен акт подлежащ на обжалване.

Бургаският апелативен съд след като взема предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства и съобрази законовите разпоредби приема за установено следното:

Предявеният пред БОС иск е за установяване на факта на нарушението на разпоредбите на ЗАПС и намира правното си основание в чл.95, ал.1, т.1, вр. чл.18и чл.15, ал.1, т.4 от Закона за авторското право и сродните му права.

С атакуваното решение Бургаският окръжен съд е уважил предявения иск, приемайки за установено, че ответното дружество е нарушило авторските права на ищеца върху кръстословица при публикацията й в брой147(6798) от 04.08.2014 год. и в брой 197(6848) от 14.10.2014 год. на в-к „Ч“ и е възложил разноските по делото в тежест на ответника.

Безспорно пред БОС е, че ищецът е автор на процесната кръстословица, както и, че ответникът е публикувал процесната кръстословица в посочените броеве на вестник „Ч“, който е негово собствено издание.

Единственият спорен въпрос както пред БОС, така и пред настоящата съдебна инстанция е дали кръстословицата е произведение, обект на авторско право по ЗАПСП.

Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя изложените съображения и изводите направени от първоинстанционния съд, че кръстословицата е обект на авторското право, попадащ под защитата на ЗАПСП.

В чл.3, ал.1 от ЗАПСП е посочено, кои обекти на авторското право са закриляни от този закон. Настоящият състав на АС Бургас приема, че закрилян обект на авторското право по смисъла на чл3 от ЗАПСП са и кръстословиците, като произведения създадени в резултат на творческа дейност и изразени по определен начин и форма. За създаването на кръстословиците се изискват знания от различни области на науката, изкуството, литературата и тя е резултат на творчески процес, който се обективира в текстово-графичен вид. Именно като произведение създадено в резултат на определена творческа дейност и като обект непопадащ в изключенията на обектите на авторското право по чл.4 от ЗАПСП, кръстословицата с нейното графично оформление, включващо рамка, в които се изписват въпроси и самият текст на въпросите, оформени по подходящ начин, със стрелки и полета с различна форма, водещи до комбиниране по подходящ начин на буквените елементи в словосъчетания, без съмнение попада в обектите на авторските права, закриляни от ЗАПСП. В допълнение на изложеното следва да се посочи, че съгласно чл.2 от Конвенция за закрила на художествени произведения, ратифицирана от Р. България е дадено легално определение на понятието „литературни и художествени произведения“ – всеки продукт от научната и художествената област, независимо от начина на изразяването му, налага да се приеме, че кръстословицата представлява произведение на литературата и науката, което е създадено в резултат на положен творчески труд по събирането, подбора, подреждането по определен начин на понятия от всички области на науката. Във връзка с изложеното, не може да бъде споделено, становището застъпено във въззивната жалба, че закрилата по ЗАПСП е насочена не към всеки продукт на съзидателната човешка дейност, а само към произведенията на литературата, изкуството и науката. Безспорно кръстословицата не е литературно произведение, за да съдържа всички съществени елементи на литературно произведение, а както бе посочено по-горе особен вид „произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат от творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма“.

На следващо място, все във връзка с оспорване на обстоятелството, че кръстословицата е обект на авторското право, закриляно от ЗАПСП, следва да се посочи, че в отговора на исковата молба, въззивникът ответник е направил възражение, че процесната кръстословица е съставена автоматично, чрез използването на някоя от специалните компютърни програми, което изключва всякакъв вид творческа дейност. Тежестта на доказването на този положителен факт е за този, който го е навел и го твърди, и в този смисъл са дадените в доклада на първоинстанционния съд указания на въззивника ответник, при разпределяне на доказателствената тежест между страните. БОС изрично е указал на ответника, че трябва „да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения“. Такива доказателства не са представени нито пред БОС, нито пред настоящата съдебна инстанция.

Неоснователно е и оплакването за допуснато от съда процесуално нарушение, неприлагайки разпоредбата на чл.176, ал.3 ГПК, тъй като въззиваемият ищец не се е явил за да даде отговори на въпросите по чл.176, ал.1 ГПК и не е предприел процесуалните действия в срока по чл.312 ГПК за ангажиране на доказателства по дадените от съда указания в доклада. Трябва да се посочи, че още с исковата молба са представени доказателства, установяващи авторството на ищеца на процесната кръстословица, които не са оспорени от ответника с отговора на исковата молба, включително и предходното публикуване на процесната кръстословица на 21.02.2011 год., в същото издание, собственост на ответното дружество, с отпечатване под нея на надписа по §1 от ПР на ЗАПСП. Освен това в отговора на исковата молба, ответникът не е оспорил авторството на ищеца на процесната кръстословица, което на практика означава, че признава авторството и изрично е изразил становище по обстоятелствата, които не оспорва: че в посочените броеве на вестника е публикувана процесната кръстословица. Единствените спорни въпроси пред БОС са били, представлявали кръстословицата обект на авторско право, закриляно от ЗАПСП, и използвана ли е компютърна програма при създаването й. Както бе посочено, в тежест на ответника е било да установи използването на компютърна програма.

Имайки предвид всичко изложено, АС Бургас приема, че предявеният иск е основателен, тъй като безспорно е установено, че въззивникът ответник е извършил на посочените дати публикации в своето издание – вестник „Ч“, на процесната кръстословица, без съгласието на автора, с което е нарушил правата му по чл.18, ал.1 от ЗАПСП, а също и правото му по чл. 15, ал.1, т.4 и сл. от ЗАПСП.

Достигайки до тези фактически и правни изводи, Апелативен съд Бургас, констатира, че те изцяло съвпадат с изводите направени от първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение на БОС, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С въззивната жалба е направено искане за присъждане на съдебни разноски пред първата инстанция и пред АС Бургас, което, с оглед неоснователността на въззивната жалба, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

С отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на съдебни разноски пред АС Бургас и е представен договор за правна защита и съдействие и списък с разноските, от които се установява, че е договорен адвокатски хонорар в размер на 500 лв. за изготвяне на отговор по въззивна жалба и процесуално представителство пред АС Бургас, която сума е внесена в брой. С оглед неоснователността на въззивната жалба, следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски пред АС Бургас. В с.з. пред БАС, процесуалният представител на въззивника ответник – адв. С. от АК – В. Т. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК. В настоящия случай адв. Н. е изготвила само отговор на въззивната жалба, без да осъществи процесуално представителство и защита в съдебно заседание пред АС Бургас. Предвиденото в чл.7 от Наредба 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за неоценяем иск е 300 лв. Съгласно чл. 9, ал.1 от същата наредба, са изготвяне на отговор по въззивна жалба, без явяване пред съд е предвидено намаляване на адвокатското възнаграждение до размер ¾ от предвиденото в чл.7, но не по-малко от 300 лв., поради което следва да бъдат присъдени в полза на ищеца разноски в размер на 300 лв.

Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас, на осн. чл.271 ал.1 ГПК

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №198 от 03.05.2016 год., постановено по гр.д. №289/2016 год. по описа на Бургаски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Ч“ Е. , ЕИК 147111873, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „М“ №.*, представлявано от Д. С. Н. , да заплати на Г. Р. Х. , ЕГН ********** от гр. В., ул.“А“ №*, чрез адв. Н. от АК-В. Т. разноски по делото пред АС Бургас в размер на 300.00/триста/ лева.

Решението подлежи на обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

2/