РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
8 юни 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Членове 9 и 15 — Подаване на заявка за знака памуков цвят от сдружение — Регистрация като индивидуална марка — Концесия на лицензи за използване на тази марка в полза на производителите на текстилни изделия от памук, членове на това сдружение — Искане за обявяване на недействителност или за отмяна — Понятие за „реално използване“ — Основна функция на указание за произход“
По дело C‑689/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Дюселдорф (Върховен областен съд на Дюселдорф, Германия) с акт от 15 декември 2015 г., постъпил в Съда на 21 декември 2015 г., в рамките на производство по дело
- F. Gözze Frottierweberei GmbH,
Wolfgang Gözze
срещу
Verein Bremer Baumwollbörse,
VBB e сдружение, упражняващо различни дейности, свързани с памука. То е притежател на следната фигуративна марка на Европейския съюз, регистрирана на 22 май 2008 г. за изделия, по-специално текстилни (наричана по-нататък „марката „памуков цвят“):
В продължение на няколко десетилетия преди тази регистрация същият фигуративен знак (наричан по-нататък „знакът „памуков цвят“) е бил използван от производителите на текстилни изделия, изработени от влакна от памук, за да удостоверят състава и качеството на изделията си.
След въпросната регистрация VBB сключва лицензионни договори относно марката „памуков цвят“ с предприятията, които са членове на това сдружение. Тези предприятия се задължават да използват марката само за стоки, изработени от влакна от памук с добро качество. VBB може да контролира спазването на това задължение.
Gözze с управител г-н Gözze, което не е член на VBB и не е сключило лицензионен договор с това сдружение, произвежда текстилни изделия, изработени от влакна от памук, върху които поставя знака „памуков цвят“ от няколко десетилетия.
На 11 февруари 2014 г. VBB предявява пред компетентния съд за марките на Европейския съюз Landgericht Düsseldorf (Областен съд на Дюселдорф, Германия) иск срещу Gözze и г-н Gözze за преустановяване на нарушение поради пускането в продажба от Gözze на хавлиени кърпи, към които е прикрепен етикет, чиято опакова страна е възпроизведена по-долу:
В рамките на това производство на 14 април 2014 г. Gözze предявява насрещен иск за обявяване на марката „памуков цвят“ за недействителна, считано от 22 май 2008 г., или при условията на евентуалност, за отмяната на тази марка, считано от 23 май 2013 г.
При решаване на делото пред националния съд възникват следните правни въпроси:
„1) Може ли използването на индивидуална марка като етикет за качество да се счита за използване като марка по смисъла на член 9, параграф 1 и член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009 по отношение на стоките, за които този етикет се използва?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли подобна марка да бъде обявена за недействителна съгласно член 52, параграф 1, буква а) във връзка с член 7, параграф 1, буква ж), или при съответно приложение на член 73, буква в) от Регламент № 207/2009 да бъде отменена, когато притежателят на марката не гарантира чрез редовни проверки за качество при лицензополучателите си съответствието на очакванията за качество, което потребителите свързват с този знак?“.
На тези въпроси Съдът на ЕС дава следното тълкуване на разпоредбите на Регламента:
1) Член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че поставянето на индивидуална марка на Европейския съюз от притежателя или със съгласието му върху стоки като етикет за качество не е използване като марка, което се обхваща от понятието за „реално използване“ по смисъла на тази разпоредба. Поставянето на посочената марка обаче представлява подобно реално използване, ако гарантира също и едновременно с това на потребителите, че тези стоки произхождат от едно-единствено предприятие, под контрола на което посочените стоки са произведени и което може да носи отговорността за качеството им. В последната хипотеза притежателят на тази марка е оправомощен да забрани по силата на член 9, параграф 1, буква б) от този регламент поставянето на сходен знак от всяко трето лице върху идентични стоки, ако това поставяне създава вероятност от объркване в общественото съзнание.
2) Член 52, параграф 1, буква а) и член 7, параграф 1, буква ж) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкуват в смисъл, че дадена индивидуална марка не може да бъде обявена за недействителна въз основа на съвместно прилагане на тези разпоредби, поради факта че притежателят на марката не гарантира чрез редовни проверки за качество при лицензополучателите си съответствието на очакванията за качество, което потребителите свързват с тази марка.
3) Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че разпоредбите му за колективните марки на Европейския съюз не могат да бъдат приложени mutatis mutandis към индивидуалните марки на Европейския съюз.
