РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
19 декември 2012 година(*)
„Марка на Общността — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 15, параграф 1 — Понятие за реално използване на марката — Териториален обхват на използването — Използване на марката на Общността на територията на една-единствена държава членка — Достатъчност“
По дело C‑149/11
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Gerechtshof te ’s-Gravenhage (Нидерландия) с акт от 1 февруари 2011 г., постъпил в Съда на 28 март 2011 г., в рамките на производство по дело
Leno Merken BV
срещу
Hagelkruis Beheer BV,
На 27 юли 2009 г. Hagelkruis подава до Бюрото за интелектуална собственост на Бенелюкс (марки и дизайни или модели) (наричано по-нататък „Бюрото“) заявка за регистрация на словната марка „OMEL“ за услуги от класове 35 (реклама и връзки с обществеността; бизнес управление; административна дейност; търговска администрация; маркетинг), 41 (образование; курсове и обучение; организиране на семинари и изложения) и 45 (юридически услуги) по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и изменена.
Leno притежава словната марка на Общността „ONEL“, която е заявена на 19 март 2002 г. и е регистрирана на 2 октомври 2003 г. за услуги от класове 35, 41 и 42 по смисъла на посочената спогодба.
На 18 август 2009 г. Leno подава възражение срещу регистрацията на марката „OMEL“ на Hagelkruis, като се основава на разпоредбите на член 2.14, параграф 1 във връзка с член 2.3, буква a) или b) от КБОИС. Hagelkruis отговаря на това възражение, като иска да се представят доказателства за използването на марката на Общността.
С решение от 15 януари 2010 г. Бюрото отхвърля това възражение, с мотива че Leno не е доказало, че реално е използвало своята марка „ONEL“ в петгодишния период преди датата на публикуването на спорната заявка. Leno обжалва това решение пред Gerechtshof te ’s-Gravenhage.
Leno използва по-ранната марка „ONEL“ в Нидерландия, но не е представило доказателства за използването на тази марка в останалата част от Общността.
При тази обстановка Съдът на ЕС приема, че
Член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на „реално използван[е] […] в Общността“ на марка по смисъла на тази разпоредба, не следва да се вземат предвид границите на територията на държавите членки.
Марката на Общността е предмет на „реално използване“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009, когато се използва в съответствие с основната ѝ функция и с цел да се създадат или поддържат пазарни дялове в Европейската общност за обозначените с посочената марка стоки или услуги. Запитващата юрисдикция трябва да прецени дали условията са изпълнени в случая по главното производство, като вземе предвид съвкупността от релевантните факти и обстоятелства, каквито са по-специално характеристиките на съответния пазар, естеството на стоките или на услугите, защитени от марката, и териториалният и количественият обхват на използването, както и честотата и постоянството при това използване.
