РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
20 юли 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Марка на Европейския съюз — Единен характер — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 9, параграф 1, букви б) и в) — Еднаква защита на предоставеното с марката на ЕС право срещу вероятността от объркване и срещу увреждането на репутацията — Мирно съвместно съществуване на тази марка и на национална марка, използвана от трето лице в една част на Съюза — Липса на такова мирно съвместно съществуване в друга част на Съюза — Възприемане от средния потребител — Евентуално различно възприемане в различните части на Съюза“
По дело C‑93/16
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Audiencia Provincial de Alicante (Апелативен съд на провинция Аликанте, Испания) с акт от 8 февруари 2016 г., постъпил в Съда на 15 февруари 2016 г., в рамките на производство по дело
Ornua Co-operative Ltd, по-рано The Irish Dairy Board Co-operative Ltd
срещу
Tindale & Stanton Ltd España, SL
Ornua е регистрирано по ирландското право дружество със стопанска дейност в хранителния отрасъл. То търгува в частност с масло и други млечни продукти.
Това дружество притежава няколко марки на ЕС, сред които словната марка „KERRYGOLD“, регистрирана през 1998 г. за стоки от клас 29 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., а именно и по-конкретно масло и други млечни продукти, както и следните две фигуративни марки, регистрирани съответно през 1998 г. и 2011 г. за стоки от същия клас (наричани по-нататък общо „марките на ЕС „KERRYGOLD“):
Стоките, върху които се поставят тези марки, са изнасяни в редица страни. В Съюза въпросните стоки са продавани главно в Испания, Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Гърция, Франция, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия и Обединеното кралство.
T & S е регистрирано по испанското право дружество, което внася и разпространява в Испания маргарини под знака „KERRYMAID“. Тези стоки са произвеждани в Ирландия от дружеството Kerry Group plc (наричано по-нататък „Kerry Group“).
Kerry Group регистрира в Ирландия и Обединеното кралство националната марка „KERRYMAID“.
На 29 януари 2014 г. The Irish Dairy Board Co-operative Ltd, от 31 март 2015 г. и понастоящем Ornua, сезира Juzgado de lo Mercantil de Alicante (Търговски съд Аликанте, Испания), в качеството му на съд за марките на ЕС, като иска от него да признае за установено, че внасяйки и разпространявайки в Испания маргарините под знака „KERRYMAID“, T & S нарушава правата, предоставени с марките на ЕС „KERRYGOLD“. Използвайки знака „KERRYMAID“, T & S създавало вероятност от объркване и без основание извличало полза от отличителния характер и репутацията на посочените марки.
Този съд най-напред констатира, че единственото сходство между знака „KERRYMAID“ и марките на ЕС „KERRYGOLD“ е елементът „kerry“, който назовава известно с говедовъдството си ирландско графство.
По-нататък той отбелязва като безспорно между страните, че в Ирландия и Обединеното кралство марките на ЕС „KERRYGOLD“ и националната марка „KERRYMAID“ мирно съществуват съвместно.
От това посоченият съд заключава, че в Испания не би могла да съществува вероятност от объркване между марките на ЕС „KERRYGOLD“ и знака „KERRYMAID“. Всъщност, доколкото заедно Ирландия и Обединеното кралство имат значителна демографска тежест в Съюза, мирното съвместно съществуване на въпросните марки и знак в тези две държави членки би следвало предвид единния характер на марката на ЕС да доведе до извода, че на цялата територия на Съюза липсва вероятност от объркване между тези марки и знак.
Накрая същият съд приема, че поради това мирно съвместно съществуване в Ирландия и Обединеното кралство, T & S не би могло неоснователно да извлече в Испания полза от отличителния характер или репутацията на марките на ЕС „KERRYGOLD“.
Като се основава на тези съображения, Juzgado de lo Mercantil de Alicante (Търговски съд Аликанте) отхвърля с решение от 18 март 2015 г. предявения иск за нарушение на права върху марка.
Това решение е обжалвано пред запитващата юрисдикция.
Като изхожда от констатацията, че мирното съвместно съществуване на марките на ЕС „KERRYGOLD“ и на знака „KERRYMAID“ е факт само в Ирландия и Обединеното кралство, запитващата юрисдикция изразява съмнения в съвместимостта с Регламент № 207/2009 на извършената от първоинстанционния съд екстраполация. Дори да се предположи, че мирното съвместно съществуване на тези марки и знак в Ирландия и Обединеното кралство води до извода, че в тези две държави членки липсва вероятност от объркване, от това според запитващата юрисдикция не следва, че и в другите държави членки липсва вероятност от объркване между въпросните марки и знак. Всъщност подобна екстраполация би могла да лиши от полезно действие правата, предоставени с член 9 от Регламент № 207/2009 на притежателя на марка на ЕС.
При тези условия Audiencia Provincial de Alicante (Апелативен съд на провинция Аликанте) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли член 9, параграф 1, буква б) от [Регламент № 207/2009], доколкото изисква наличието на вероятност от объркване, за да може притежателят на марка на [ЕС] да забрани, в предвидените в този член случаи, на трето лице да използва в търговията знак без негово съгласие, да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи вероятността от объркване, когато поради проявената от притежателя търпимост по-ранната марка на [ЕС] и сходни национални марки години наред мирно са съществували съвместно в две държави — членки на Съюза, като липсата на вероятност от объркване в тези две държави се екстраполира върху други държави членки или върху целия Съюз с оглед на единното третиране, което предполага марката на [ЕС]?
2) Възможно ли е в посочената в предходната точка хипотеза да се вземат предвид географските, демографските, икономическите или други характеристики на държавите, в които е било налице съвместното съществуване, за да се прецени вероятността от объркване, като липсата на такова объркване в тези държави членки се екстраполира върху друга държава членка или върху целия Съюз?
3) Трябва ли в хипотезата на член 9, параграф 1, буква в) от [Регламент № 207/2009] тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че когато в продължение на определен брой години по-ранната марка и оспорваният знак са съществували съвместно в две държави — членки на Съюза, без възражение на притежателя на по-ранната марка, тази търпимост от страна на притежателя към използването на по-късния знак по-конкретно в тези две държави може да бъде екстраполирана върху останалата част от територията на Съюза с цел да се определи дали поради единното третиране, което предполага марката на [ЕС], трето лице има основание да използва по-късния знак?“.
Съдът иска от запитващата юрисдикция разяснения, за да разбере дали, прилагайки Регламент № 207/2009, тя трябва да провери констатацията на първоинстанционния съд, че поради наличието в конфликтните знаци на означението за географски произход „kerry“ и липсата на сходство между елементите „gold“ и „maid“ всякаква вероятност от объркване е изключена.
Съдът на ЕС (втори състав) дава следния отговор :
1) Член 9, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че в една част на Европейския съюз марка на ЕС и национална марка мирно съществуват съвместно, не дава основание да се заключи, че в друга част на Съюза, в която не е налице мирно съвместно съществуване на тази марка на ЕС и на идентичния на тази национална марка знак, липсва вероятност от объркване между посочената марка на ЕС и този знак.
2) Член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че факторите, които според сезирания съд за марките на ЕС са релевантни за преценката дали притежателят на марка на ЕС има право да забрани използването на даден знак в част на Европейския съюз, която няма отношение към предявения иск за установяване на нарушение на права върху марка, могат да бъдат взети предвид от този съд при преценката дали този притежател има право да забрани използването на знака в частта на Съюза, до която се отнася посоченият иск, стига пазарните условия и социално-културните обстоятелства да не се различават съществено в едната и другата част на Съюза.
3) Член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че фактът, че в една част на Европейския съюз марка на ЕС с репутация и знак мирно съществуват съвместно, не позволява да се заключи, че в друга част на Съюза, където не е налице такова мирно съвместно съществуване, има основание за използването на този знак.
