РЕШЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
23 ноември 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Марка на Европейския съюз — Член 16 — Марката като обект на собственост — Приравняване на марката на ЕС на национална марка — Член 18 — Прехвърляне на марка, регистрирана на името на агента или представителя на притежателя на марката — Национална разпоредба, даваща възможност да се предяви иск за собственост върху национална марка, регистрирана при злоупотреба с правата на притежателя ѝ или в нарушение на законово или договорно задължение — Съвместимост с Регламент № 207/2009“
По дело C‑381/16
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) с акт от 28 юни 2016 г., постъпил в Съда на 11 юли 2016 г., в рамките на производство по дело
Salvador Benjumea Bravo de Laguna
срещу
Esteban Torras Ferrazzuolo
На 24 януари 2011 г. г-н Benjumea Bravo de Laguna подава пред EUIPO заявка за регистрация на марка на ЕС.
Иска се регистрация като марка на следния фигуративен знак:
На 29 август 2011 г. EUIPO регистрира посочения знак на името на г-н Benjumea Bravo de Laguna като фигуративна марка на ЕС под номер 9679093.
Тъй като смята себе си за легитимния притежател на тази марка, г-н Torras Ferrazzuolo предявява пред Juzgado de lo Mercantil de Alicante (Търговски съд на Аликанте, Испания) иск за собственост върху същата марка на основание член 18 от Регламент № 207/2009 и член 2, параграф 2 от Закон 17/2001 за марките.
Въпросният съд отхвърля иска, тъй като, от една страна, за марките на ЕС се прилага само режимът по член 18 от Регламент № 207/2009, но не и общият режим по член 2, параграф 2 от Закон 17/2001 за марките и от друга страна, предпоставките по член 18 от Регламент № 207/2009 не са налице.
Сезиран с жалба, Audiencia Provincial de Alicante (Апелативен съд на провинция Аликанте, Испания) постановява, че доколкото ревандикационният режим по член 18 от Регламент № 207/2009 обхваща само хипотезите на недобросъвестен агент или представител, в случая следва да бъдат приложени правилата относно иска за собственост върху марка, съдържащи се в член 2 от Закон 17/2001 за марките.
Основавайки се на член 16 от Регламент № 207/2009, същият съд всъщност приема, че освен ако от единните правила в посочения регламент не следва друго, марката на ЕС като обект на собственост се разглежда в нейната цялост и за цялата територия на Съюза като национална марка, регистрирана в държавата членка, в която се намира седалището или постоянният адрес на притежателя, или ако тази хипотеза не е налице — в държавата членка, в която той има предприятие.
Като приема освен това, че предпоставките за уважаване на иска за собственост в случая са налице, Audiencia Provincial de Alicante (Апелативен съд на провинция Аликанте) обявява г-н Torras Ferrazzuolo за притежател на марката, предмет на главното производство.
Пред запитващата юрисдикция, Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), г-н Benjumea Bravo de Laguna твърди, че правният ред на Съюза предвижда възможност дадено лице да предяви иск за собственост върху марка само в случаите, когато агентът му без негово разрешение е регистрирал марката на свое име. В останалите случаи не било възможно да се предяви иск за собственост върху марка на ЕС.
От своя страна, г-н Torras Ferrazzuolo поддържа, че Регламент № 207/2009 допуска субсидиарното прилагане на националното право, поради което било възможно член 18 от този регламент да бъде тълкуван в смисъл, че не изключва възможността да се предяви иск за собственост, в съответствие с националното законодателство на държава членка, и в случаи, различни от предвидения в посочения член.
Тъй като е на мнение, че разрешаването на висящия пред него спор зависи от тълкуването на правото на Съюза, Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Допуска ли правото на Съюза, и в частност Регламент [№ 207/2009], предявяването на иск за собственост върху марка на ЕС на основания, различни от предвидените по член 18 от посочения регламент, и по-конкретно в хипотезите по член 2, параграф 2 от [Закон 17/2001 за марките]
На поставения въпрос Съдът на ЕС дава следния отговор:
Членове 16 и 18 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на [Европейския съюз] трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат по отношение на марка на ЕС да се прилага национална разпоредба като разглежданата в главното производство, съгласно която лицето, претърпяло вреди поради регистрацията на марка, заявена при злоупотреба с правата му или в нарушение на законово или договорно задължение, има право да предяви иск за собственост върху въпросната марка, стига съответният случай да не е сред попадащите в обхвата на член 18 от този регламент.
