Предмет на закрила
I. Знаци, които могат да служат като марка
Чл. 9, ал. 1 от ЗМГО определя марката като знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Следователно правилото за особеното естество на марката е изрично формулирано, а именно знакът да отличава означените с него стоки или услуги. Липсата на това изискване би довело до обезсилване на регистрацията на марка. Не е необходимо да има регистриран знак, за да може да се използва като марка. Това означава, че регистрацията не е част от легалното определение и че регистрираната марка е защитена чрез изключително право на използване, докато нерегистрираните знаци имат ограничена защита.240
Второто изречение на чл. 9, ал. 1 от Закона за търговските марки съдържа изброяване на видовете знаци в зависимост от тяхното естество, като знаците могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. Това изброяване означава, че не могат да се регистрират други видове марки. Например осезателни, обонятелни, вкусови или светлинни марки не могат да се регистрират.
Видимите знаци, които могат да бъдат регистрирани, включват съществуващи или фантазийни думи241, букви, цифри, фигури или дизайн или комбинация от всяка от тях. Например:
• марки, състоящи се от съществуващи думи: „Triumph“ за пишещи машини, „Volkswagen“ за автомобили, „Apple“ за компютри;
• имена на хора: „Пежо“, „Форд“, „Наполеон“;
• произволни или измислени (фантазийни) обозначения: „Sony“, „Kodak“, „Canon“;
• триизмерни (релефни): звездата за „Mercedes Benz“, „Flying Lady“ за „Rolls-Royce „;
240 Например, съществува непряка защита по Закона за защита на конкуренцията. Срв. Eskenazi, I.,The Protection of Trademarks in Bulgaria, in: Industrial Property, WIPO, Geneva, 1986, Vol. 25, p. 275.
241 Словесните марки представляват 80% от марките, регистрирани в България; Виж Добрев, Г., Правен режим и функции на марките в народната република България, София, 1983, стр. 162 и сл.
– 167 –
• номера (цифри):242 „4711″ одеколон; букви: „VW“, „BMW“, „RCA“;
• картинки или символи: гущерът 3а „Саламандър“, алигаторът 3а „Lacoste“;
• заглавия на вестници и други периодични издания, както и
• рекламни лозунги: „24 часа“ или „Continent“, „Файненшъл таймс“ 3а вестници, „Fly Me“ 3а авиокомпания, „Всяко тяло се нуждае от мляко“ 3а рекламна кампания на млечни продукти, „Научете а3буката“ 3а списание.
Поради употребата на кирилицата в България и проблемите на транслитериращите марки, първоначално проектирани с латински букви, чуждестранните кандидати често подават своите марки както с оригиналните букви, така и с транслитерация на кирилица.
Регистрацията на географските о3начения, които
представляват 3аконодателен и практически проблем в правото на търговските марки на редица страни, е ра3решена като словна марка в България. Търговските марки, които също съдържат наименование 3а прои3ход, могат да бъдат регистрирани само в случаите, когато правото на 3аявителя 3а и3пол3ване на такова наименование е основателно. Във всички други случаи географските имена, които не могат да бъдат регистрирани като наименование 3а произход, също се при3нават като марки, например „Pacific“, „Equator“, „North Pole“ и т.н. Не3ависимо от това, Патентното ведомство ра3реши регистрацията на италианската марка „Nordica“ 3а кожени изделия, въпреки асоциацията с кожени и3делия от скандинавските страни. От друга страна, марката „Montblanc“ 3а цигари е отка3ана, не3ависимо, че това име очевидно не сочи място на прои3водство. Това пока3ва, че българската административна практика е либерална по отношение на географските имена, които всъщност посочват прои3хода на стоките. Трябва да се отбележи, че наименования като „Euro“ или „American“, чиято регистрация е отка3вана в Германия например, могат да се регистрират в България. По то3и начин е ра3решена регистрацията на търговски марки като „Eurodub“, „Europcar“, „Eurocard“. Трябва да се отбележи, че един американски кандидат е регистрирал в България услугата „Euro-clear“.243
242 Марки, които се състоят от цифри или букви, могат да бъдат регистрирани само в случаите, когато те са в състояние да разграничат определените стоки или услуги.
243 Morgan Guaranty Trust Co., U.S.A.; виж Eskenazi, loc. cit., p. 227.
– 168 –
Цветовете са много важни 3а оформлението на видимите марки. В това отношение българското законодателство не поставя граници. За разлика от това, административната практика не приема цвета като марка, тъй като цветовете като такива нямат отличителен характер.244 Въпреки това, цветът или комбинацията от цветове могат да допринесат за отличителния характер на даден знак, по-специално на фигуративен или изобразителен знак.245 Например синьо, бяло и червено на Air France и наборът от цветни линии на марката „Daniel Hechter“ са позволени като отличителен знак. Признато е, че марката, заявена в черно и бяло, е защитена за всички цветове, а марката, заявена в друг единствен цвят, е защитена само по отношение на претендирания цвят. Това означава, че подаването на същия или подобен знак в друг цвят от друго лице може да се счита за отличителен.246
Както е посочено по-горе, звуковите марки също могат да бъдат регистрирани по българското законодателство. По времето на плановата икономика в България и досега звуковите марки на практика са доста редки. Звуковите марки могат да се дефинират като ритмични или музикални интерпретации, като рекламен сигнал, мелодия и т.н. За целите на регистрация те се нуждаят от идентификация, от която да е видно, че марката е звукова. Това означава, че музикалните ноти като графично представяне на мелодията трябва да бъдат включени в заявката.
Формата на стоките (сапуни, кулинарни продукти и т.н. в оригиналната си форма) или техните обвивки (бутилки, опаковки, пликове и т.н.) и подобни триизмерни знаци могат да бъдат регистрирани като релефни (пространствени) марки в България.247
244 Патентното ведомство се колебае относно отличителните свойства на цветовете, но неговата позиция и съдебна практика не са съвсем съгласувани по този въпрос. В редица решения за обявяване на недействителност, основаващи се на прилика на марки, Софийски градски съд е взел предвид цветовете (например случая „Lotus” / „Logos”, Решение № 73 от 27 февруари 1978 г. на I LO на Софийски градски съд, непубликуван), а Върховният съд потвърди това виждане (напр. случая „Nescafe”/”Mascafe”, Решение № 2960 от 29 юли 1983 г. на I LO на Върховния съд).
245 Например Джелепов, цит. съч., стр. 80 и 81, признава, че комбинацията от цветове на продукта (например цветовете на проводниците), доколкото има отличителен характер, може да представлява търговска марка.
246 Виж Eskenazi, loc. cit., р. 276.
247 За повече подробности виж Караянев, П., Пространствени търговски марки и техните особености, изобретателство, стандартизация и качество, 1974 г., № 2, стр. 3 и следващите; Добрев, L., Търговски марки – роля, значение и регистрация, издател БТПП, София 1978.
– 169 –
Типичният пример е регистрацията на комбинирана марка, като например съд с етикет (например, флаконът на търговската марка „Odol“ за вода за уста). В случаите, когато пространствените марки представляват оригинално оформление, те могат да бъдат защитени и като промишлен дизайн. Поради липсата на каквито и да е съдебни решения, само в правната доктрина се обсъжда проблема с двойната закрила.248
Липсват правни пречки за регистрацията на триизмерна марка като плоска (фигуративна) марка или като словна марка (например посочените по-горе знаци: звездата за „Mercedes Benz“, „Flying Lady“ за „Ролс-Ройс“ също „White Bear“ и „Jumping Jaguar“). Следва да се препоръча в този случай, с цел да се предотвратят проблеми между различни притежатели на регистрирани марки, тези марки да бъдат регистрирани само от един и същ притежател.249
II. Различни категории марки
Българският ЗМГО изрично включва закрилата на търговски или производствени марки, марки за услуги, колективни марки и сертификатни марки, които са обект на един и същ правен режим. По тази причина терминът „марка“ или „търговска марка“ включва в общия си смисъл всички тези категории марки. Търговските предприятия, организациите и фирмите могат да регистрират собствените си търговски марки и да ги прилагат към стоките от своята търговия или вместо, или заедно с марката на производителя със съгласието на последния. Това също означава, че търговецът може да използва собствената си търговска марка заедно с марката на производителя, но не може да я замени с марката на последния. Същото важи и за марката на производителя на стоки, предназначена да бъде включена като неразделна част, елемент или детайл на друго завършено оформление,
248 Виж Караянев, цит. съч, стр. 3, който признава, че от правна гледна точка не е лесно да се открият основания за отказ на защитата на промишлени изделия като търговска марка. Нещо повече, правните основания за отказ не могат да бъдат намерени, дори когато това оформление е регистрирано като промишлен дизайн. Въпреки това, не е възможно да се получи закрила на промишлен дизайн, когато триизмерният обект все още е регистриран като търговска марка; Добрев, цит. съч., стр. 23, счита, че формата на знака не трябва да има някаква техническа функция, за да бъде регистрирана като търговска марка; Джелепов, цит. съч., стр. 81, разпознава двойната защита на триизмерните обекти.
249 Виж Джелепов, цит. съч., стр. 82.
– 170 –
независимо от факта, че има отделна търговска марка, регистрирана 3а това оформление като цяло.
Както вече бе отбелязано, марките за услуги имат същата правна уредба като другите категории марки. За разлика от тях обаче, марките за услуги не могат да обозначат обекта на марката, а именно услугата като такава. По правило марките за услуги се появяват на документи, издадени след предоставянето на услугата (например фактури, сметки, разписки и др.), рекламни материали, търговски документи и др.
Сервизните марки се регистрират в специален регистър. Те се публикуват отделно под заглавието „Марки“ в Бюлетина за изобретения, марки и промишлени дизайни, издаван от Патентното ведомство. По-голямата част от регистрираните в България търговски марки представляват търговски наименования на предприятия. Същият заявител ги регистрира и като продуктови марки поради проблема с конфликтът, който може да възникне, когато заявителите на марката на продукта и на марката за услуги, предоставени във връзка със същия продукт или предназначени за него, са различни.250
Марките обикновено идентифицират отделни предприятия като производители на маркови стоки или услуги. В зависимост от броя на притежателите на дадена марка, българското законодателство предвижда регистрацията на индивидуални марки и колективни марки, като последните се използват за обозначаване на принадлежността към сдружени предприятия. Колективните марки се уреждат от чл. 29, ал. 1 от ЗМГО, съответно чл. 7а от Парижката конвенция. Съгласно определението на ЗМГО колективната марка е марка – притежание на сдружение на производители, търговци или на лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Тя отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките или услугите на други лица. Тази разпоредба обаче се нуждае от разширително тълкуване по отношение на различните видове марки. Административната практика в България
250 Eskenazi, loc. cit., р. 276; Той дава специален пример с марката „Fiks”, регистрирана от Българския математически институт като марка за стоки от клас 9 (софтуер, по-специално софтуер, предназначен за изчисляване и за отпечатване на документи относно заплатите на служителите и счетоводството) и със същото име като услуга в клас 42 (услуги, свързани с автоматичната обработка на данни чрез компютър и отпечатването на документи във връзка със заплати, счетоводство и служители). Той също така показва трудностите, които наистина могат да възникнат, ако собствениците на двете марки със същите имена са различни.
– 171 –
позволява регистрирането на марки 3а услуги и търговски марки като колективни марки. Освен това правото на регистрация на колективна марка се отнася единствено за нова такава. Прехвърлянето или предоставянето на лицензия за колективна марка не е позволено. Това означава, че лица, които не са членове на сдружението, не могат да получат разрешение да използват колективната марка. В това отношение сдружението, което е юридическо лице, трябва да приеме правила за използването на колективната марка, които да съдържат данни за лицата, които могат да използват марката; условия за членство в сдружението; условия за използване на марката и основания, поради които на член на сдружението може да се забрани използването Й.
За първи път в Р България бе въведена правна закрила на сертификатните марки със ЗМГО от 1999 г. По силата на чл. 30 от ЗМГО сертификатната марка удостоверява материала, начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите, произвеждани или предлагани от лица, с разрешението и под контрола на притежателя на марката.
Подобно на колективната марка, притежателят на сертификатната марка е длъжен да приеме правила за използването на марката, които съдържат: указания за качеството, материала или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателят на сертификатната марка упражнява, и санкциите, които налага.
Самият притежател на сертификатна марка не може да я използва за означаване на произвежданите от него стоки или услуги. Ако го направи, регистрацията на сертификатната марка може да бъде отменена.