Източници – законодателство
I. Международни договори
Република България е ратифицирала следните международни договори относно правото на търговските марки:
•
Парижката конвенция 3а закрила на индустриалната собственост,
посочена по-горе.
•
Споразумението TRIPS, посочено по-горе.
•
Мадридска спогодба 3а преследване на фалшивите и заблуждаващи
означения 3а произхода на стоките, подписана в Мадрид на 14 април
1891 г.220
•
Лисабонска спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната
международна регистрация, известна като Лисабонска спогодба,
подписана в Лисабон на 31 октомври 1958 г. (Стокхолм 1967).221
220 В сила за България от 12 август 1975 г .; ратифицирана с Указ № 523 на Държавния съвет от 11 март 1975 г., ДВ, бр. 24 от 1975 г.
221 В сила за България от 12 август 1975 г .; ратифицирана с Указ № 523 на Държавния съвет от 11 март 1975 г., ДВ, бр. 24 от 1975 г.
– 163 –
•
Мадридска спогодба 3а международна регистрация на марки, наречена по-
нататък Мадридска спогодба, подписана в Мадрид на 14 април 1891
г. (Стокхолмска редакция от 1967 г.).222
•
Протокол относно Мадридската спогодба 3а международна регистрация
на марки, подписан в Мадрид на 28 юни 1989 г., наречен по-нататък
Мадридски протокол.223
•
Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и
услугите 3а целите на регистрацията на марки, наречена по-нататък
Ницска спогодба, подписана в Ница на 15 юни 1957 г., ревизирана в
Стокхолм на 14 юли 1967 г. и в Женева на 13 май 1977 г., и изменена
на 28 септември 1979 г.224
•
Виенската спогодба 3а създаване на международна класификация на
фигуративните елементи на марките, съставена във Виена на 12 юни
1973 г., изменена на 1 октомври 1985 г.225
•
Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и Съвета от 14 Юни
2017 относно мярката на Европейския съЮз226.
222 В сила за България от 1 август 1985 г .; ратифицирана с Постановление на Държавния съвет № 4312 от 3 декември 1984 г., ДВ, бр. 97 от 7 декември 1984 г.
223 На 2 юли 2001 г. правителството на Република България депозира пред генералния директор на Световната организация за интелектуална собственост инструмента си за присъединяване към Мадридския протокол. Последният влезе в сила по отношение на Република България на 2 октомври 2001 г. (ДВ, бр. 35 от 2001 г.) със следните декларации: а) декларация, че по реда на чл. 5, ал. 2, буква б) от горепосочения протокол, срокът от една година за упражняване на правото на уведомяване за отказ за закрила, посочен в чл. 5, ал. 2, буква а) от него се заменя с 18 месеца и б) декларация, че в съответствие с чл. 8, ал. 7, б. а) от Мадридския протокол, правителството на Република България иска да получи във връзка с всяка международна регистрация, в която Република България е посочена по чл. 3 от горепосочения протокол и във връзка с подновяването на всяка такава международна регистрация, вместо дял в приходите, произтичащи от допълнителните и допълнителните такси, индивидуална такса. Сумите в швейцарски франкове на посочените индивидуални такси ще бъдат публикувани, веднага щом бъдат установени в съответствие с чл. 35, ал. 2, буква б) от Общия правилник съгласно Мадридската спогодба и Протокола от Мадрид.
224 Ратифицирана със закон на Народното събрание от 12 юли 2001 г., ДВ, бр. 61 от 2000 г. Спогодбата от Ница влиза в сила по отношение на Република България на 27 февруари 2001 г. Трябва обаче да се отбележи, че още от 1965 г. тази международна класификация е въведена за целите на националната регистрация на марки в България с Постановление на Министерския съвет № 218 от 20 септември 1965 г. (ДВ, бр. 77 от 1965 г.).
225 Ратифицирана със закон на Народното събрание от 12 юли 2001 г., ДВ, бр. 61 от 2000 г. Виенската спогодба влиза в сила по отношение на Република България на 27 февруари 2001 г.
226 Официален вестник на ЕС, L 154/1 от 16.06.2017 г.
– 164 –
II. Национално законодателство
Закрилата на търговските марки в България съществува повече от сто години. На 28 ноември 1892 г. Народното събрание приема първия български закон за търговските и производствени марки.227 Този закон е обявен за нищожен с първия социалистически акт в тази област – Указът за индустриалните и търговски марки, издаден на 29 януари 1952 г.228
Към историята на българското законодателство за закрила на търговската марка принадлежи и Законът за търговските марки и промишлените образци, който е в сила от 1 януари 1968 г.229 Към момента на приемането му този закон е сравнително модерен, тъй като е съставен в съответствие с Лисабонския текст на WIPO. В него се урежда учредяването, използването, прехвърлянето, прекратяването и защитата на права върху търговски марки, марки за услуги, промишлени дизайни и наименования за произход съгласно чл. 1 от Закона.230 Преди неговото приемане в България няма правна закрила за марки за услуги, промишлени дизайни и наименования за произход. Бившият Държавен комитет издава Инструкция за прилагане на Закона за марките и промишлените образци (ЗМПО) от 1969 г. на основание чл. 55 от Закона за науката и технологичния прогрес.231 Инструкцията конкретизира съдържанието на разпоредбите на ЗМПО. В допълнение към това са приети Указания за оформяне, подаването и експертиза на заявки за търговски марки и марки за услуги от Патентното ведомство.232 Тези
227 За повече подробности относно развитието на българското законодателство за търговските марки, Виж К. Кацаров, Материални основания и правна природа на интелектуалната собственост, С., 1929, с. 8 и сл.; М. Коджабашев, Закрила на търговските марки, промишлените образци и наименованията за произход в НРБ, Лекции на ВМИИ „В. И. Ленин” (сега Технически Университет София), София 1971; Г. Добрев, Значение и функции на търговските марки и релевантни въпроси от правната им закрила, издател БТПП, 1977 г., стр. 5 и сл.; С. Джелепов, Правен режим на търговските марки в НРБ, лекционен курс, Годишник на Софийския университет, том XXIV, София, 1985, стр. 59 и сл.
228 ДВ бр. 13 от 12 февруари 1952 г., изменен с ДВ бр. 73 от 1954 и бр. 31 от 1958 г.; за повече подробности виж отново С. Джелепов, цит. съч., с. 62 и сл.
229 Закон за марките и промишлените образци, приет от Народното събрание на 2 декември 1967 г. и обн. в ДВ, бр. 95 от 5 декември 1967 г., отменен чрез новия ЗМГО от 1999 г.
230 Законът премахва и социалистическото задължение, въведено с Указ от 1952 г., за означаване на продукти с търговски марки.
231 Обн. в ДВ, бр. 26 от 1 април 1969 г.
232 Указания за оформяне, подаването и експертиза на заявки за търговски марки и марки за услуги, публикувани в сп. Интелектуална собственост (ИнСо), 1995, No. 10-11, стр. 37 и сл.
– 165 –
указания са в съответствие със ЗМПО и Инструкцията. Те уточняват съдържанието на заявката 3а регистрация на търговска марка и марка 3а услуга, както и процедурата от подаването на заявката до регистрацията и публикуването Й.
Настоящият български Закон за марките и географските означения (ЗМГО) влиза в сила три месеца след публикуването му в Държавен вестник, бр. 81 от 14 септември 1999 г.233 За разлика от Закона от 1969 г., настоящият Закон за търговските марки не съдържа повече закрилата на промишлените дизайни. Последният е предвиден в отделен Закон за промишления дизайн от 1999 г.234 ЗМГО също така не урежда специално закрилата на такива обекти като търговски наименования или имена на фирми. Тези обекти се ползват с правна закрила по силата на ратификацията на Парижката конвенция. Следва да се отбележи, че чл. 11 от Търговския закон от 1991 г. предоставя изключително право на собственика на редовно регистрирано търговско наименование.235
Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения (наричана по-нататък „Наредбата“)236 е приета по силата на § 15 от ЗМГО.
Приети са също Наредба за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по ЗМГО237 и Наредба за разглеждане на спорове по ЗМГО238.
Тарифа за таксите, събирани от Патентното ведомство, влезе в сила на 27.12.1999 г. след приемането Й с Постановление на Министерски съвет № 242 от 27 декември 1999 г.239
233 Променен, ДВ, бр. 82 от 1999 г., последна промяна в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г.
234 За повече подробности относно закрилата на промишления дизайн, виж текста в глава 5.
235 ДВ, бр. 48 от 18 юни 1991 г., последно изменение и допълнение в ДВ, бр. 27 от 27 март 2018 г.
236 Обн. в ДВ, бр. 9 от 1 февруари 2000 г., последно изменение в ДВ, бр. 70 от 9 септември 2011 г., също: http://www.bpo.bg/images/stories/laws/tm/regrul/07/en.pdf.
237 ДВ, бр. 43 от 7 юни 2011 г.:
http ://www.bpo.bg/images/stories/laws/legislation/naredba%202011.pdf.
238 ДВ, бр. 34 от 20 април 2018 г.,
http ://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.isp:isessionid=F044C68 AA5819DFD19EFD F1D9C2FB112?idMat=125581 .
239 ДВ, бр. 114 от 1999 г., последно изменение на ДВ, бр. 99 от 12 декември 2017 г., съответно http://www.bpo.bg/images/stories/tariff/TARIFFS ВРО 2017 EN.pdf.