Изисквания 3а използване
Българската система за закрила на марките позволява придобиването на изключителни права без задължение за използване на марката и без никакво обявяване на намерение за използване. Чл. 19, ал. 1 от ЗМГО обаче изисква марката да е била използвана в рамките на период от пет години след регистрацията във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или такава реална употреба да не е била преустановена за непрекъснат период от пет години. Ако случаят не е такъв, регистрацията може да бъде отменена, освен ако не съществува основателна причина за неизползването.
Така нареченото реално използване на марката обхваща не само използването Й в търговската дейност, съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗМГО276, но и използването на марката във форма, която не е съществено различна от тази, в която марката е регистрирана и нанесена върху стоки или върху тяхната опаковка в България, независимо дали са предназначени само за износ.
275 Виж Eskenazi, I., loc. cit., р. 286.
276 Например: а) поставяне на знака върху стоки или върху тяхната опаковка; б) предлагането на стоките, носещи знака, за продажба, пускане на пазара или задържане за тези цели и предлагане или предоставяне на услуги със знака; в) внос или износ на стоки, носещи знака; г) използване на знака в бизнес документи и реклами.
– 192 –
Използването на марката със съгласието на нейния притежател, например в случай на лицензиране, се счита 3а използване от самия притежател.
Реалното използване на търговска марка обикновено се определя от гледна точка на визуално или звуково представяне на марката по отношение на произведените или продадени стоки или във връзка с предоставените услуги. Използването на марката във физическа връзка със стоки обхваща всеки начин на поставяне на марка върху стоки или върху външната обвивка на стоки. Разбираемо е, че използването на марка във връзка с услугите няма никакъв физически характер. Предоставянето на услуга като такава не може да бъде обозначено със знак за услуга. Ето защо използването на марка във връзка с услуги, които трябва да бъдат действително предоставени, е възможно само в търговски документи, кореспонденция, рекламни материали и др.
Във връзка с реалното използване на марката възниква въпросът до каква степен и колко трябва да се използва марката, за да се избегне отмяната. Не е определено по авторитетен начин нивото на използване, което е необходимо, за да се счита за подходящо за целите на закона. Административната практика на Патентното ведомство е доста либерална при оценката на доказателствата за обосноваване на използването на търговската марка. В случая на отмяна на марката „Mascafe“ например, собственикът обосновава използването на търговската си марка, като представя доказателства за продажбата на 6646 кафе пакета за нуждите на екипажите на българските кораби, акостирали в пристанището на Лас Палмас. Софийски градски съд прие в този случай доказаното количеството за „достатъчно“, но с резервата, че е достатъчно само за период от една година и три месеца.277
По силата на чл. 25 от Закона за търговските марки, всяко заинтересувано лице може да отправи искане 3а отмяна на регистрирана марка до Патентното ведомство на основание неизползване на марката. В такива случаи доказателствената тежест за установяване на ползването е върху притежателя на правото върху атакуваната марка. Той е длъжен в срок от три месеца след получаване
277 Гр.д. № 4844/1986 г. на III ГО; за повече подробности виж Дамянова, К., Използване на търговска марка като условие за нейната регистрация – правна уредба и практика, в: Защита на търговските марки в България, публикувана от Българската национална група на АИПП1, София, 1987, с. 33.
– 193 –
на уведомлението278 да представи доказателства 3а използването на марката. Ако собственикът не може да направи това, Патентното ведомство отменя регистрацията на марката на първото основание на чл. 25, а именно неизползване на марката в продължение на пет години.
Използването на марка като правило е публично. Следователно, употребата на практика трябва да се осъществи на българския пазар. Така например вносът на стоки със съответната марка за ограничен кръг лица (дипломатическа мисия, посолство и др.) без потребителите като цяло да имат достъп до тях, не представлява реална употреба. Количеството на търгуваните в този случай стоки не може да бъде взето предвид за обосновка на използването.279
Използването на запазената марка само за част от регистрираните стоки се счита за достатъчно условие за поддържане на регистрацията. То обаче не може да възпрепятства частичното отменяне на търговска марка по отношение на други стоки в един клас или във всички класове, в които запазената марка не е била използвана дълго време.
Както вече споменахме по-горе, само реалното използване може да предотврати отмяната на запазената марка. Възниква обаче въпросът дали номиналната употреба, определена като „предлагане за използване чрез пресата“, би могла също да бъде приета като реална употреба. Старата практика на Патентното ведомство даде много ограничително тълкуване на номиналната употреба, а именно като invitatio ad offerendum до обществеността за договаряне на лицензионен договор. Такова предложение до обществеността се счита за равнозначно на реалното използване, независимо от обстоятелството, че никой не го е приело и е договорена лицензия. Очевидно е, че предложението за договор не трябва да е фиктивно и не трябва да съдържа никакви неприемливи условия, които могат да бъдат пречка за сключването на договора.
През последните години някои експерти изразиха становището, че номиналната употреба може да се третира като реклама на стоките чрез марката, тъй като тя е по-адекватна на нейната роля и функции. По принцип продуктовата реклама на търговската марка предхожда
278 Този период може да бъде удължаван по искане на притежателя, подадено преди изтичането на срока. Необходимо е също плащане на такса.
279 Виж Джелепов. С., цит. съч., с. 115.
– 194 –
процеса на действителни продажби, което също означава, че номиналното използване на марката предхожда нейното реално използване.280 Софийски градски съд потвърди това становище по делото „Mascafe“, споменато по-горе, като мотивите на решението сочат, че рекламната марка се определя като номинална употреба.
По силата на административната практика номиналната употреба трябва да бъде направена в национални печатни издания или в чуждестранни издания, официално разпространени в страната от дистрибуторската мрежа. Съдебната практика обаче допълнително подчертава, че номиналната употреба е реклама на търговската марка, която при сегашните условия може да се осъществи не само от пресата, но и от други по-ефективни средства.
Административната практика се различава от съдебната такава и по въпроса за неизползване, поради основателни причини. Основателната причина за неизползване на търговската марка за непрекъснат срок до пет години от регистрацията, който е предвиден в чл. 5В, параграф 1 от Парижката конвенция като условие за оправдание, не е уредено в българския ЗМГО. Тази разпоредба обаче е пряко приложима в България. Независимо от това, Патентното ведомство като правило не приема доводи, които оправдават липсата на използване на регистрираната търговска марка през съответния период. Актуалната съдебна практика налага широко тълкуване на неупотребата, която може да бъде обобщена по следния начин: когато неизползването на търговска марка се дължи на основателни причини или на препятствия от страна на трета страна, не може да се разчита на неизползването в производството за отмяна за неизползване. Например, съдебният спор за регистрация на марка от трети лица пред административни или съдебни органи се квалифицира като такова препятствие.281