Собственост, прехвърляне, лицензия
По принцип авторът на дизайна или неговият правоприемник е този, който има право на правна закрила. Ако има две или повече лица, които са създали съвместно дизайн, правото на закрила принадлежи на тях или техните правоприемници съвместно. Съществува обаче важно изключение от това правило, а именно собствеността върху дизайн, който е създаден от служител в изпълнение на трудов договор или по поръчка, принадлежи на работодателя или на възложителя.305 В такива случаи обаче, авторът получава допълнително възнаграждение в съответствие с чл. 17, ал. 2 – 4 от ЗПД, който при липса на споразумение между създателя и неговия работодател трябва да бъде определен от съда по справедливост.
Чл. 16, ал. 6 от ЗПД предвижда, че правото на регистрация принадлежи на първия заявител. Това означава, че когато двама автори са направили един и същ дизайн независимо един от друг, правото на закрила се предоставя на автора или неговия правоприемник, чието заявление е с по-ранна дата на подаване или приоритетна дата.
Авторът на дизайн, който не е заявител за регистрация, има право да бъде посочен като такъв в регистрацията. Правото на авторство е лично право на автора и от него не може да бъде правен отказ чрез договор. Освен това, това право е определено в чл. 4, ал. 1 от ЗПД и Патентното ведомство не може да издаде свидетелство за регистрация на дизайн без името на автора.
Като право на индустриална собственост, промишленият дизайн може да бъде прехвърлян или предоставян за ползване чрез лицензия. Чл. 24 от ЗПД предвижда, че всички права по този закон са прехвърлими, освен ако не е предвидено друго в него.306 Прехвърлянията и лицензиите307 на промишлени дизайни трябва да бъдат извършени в писмена форма, за да бъдат действителни и трябва да бъдат вписани в
305 Виж чл. 16, ал. 2 от ЗПД и „служебния дизайн” по чл. 17 от ЗПД.
306 По силата на чл. 25 от ЗПД, правото, произтичащо от преждеползване, може да се прехвърля само с предприятието, в което е възникнало.
307 Чл. 587, ал. 2 от Търговския закон гласи, че лиценз ионният договор трябва да бъде в писмена форма и да бъде подписан от страните по договора. В противен случай същият е нищожен.
– 208 –
Регистъра към Патентното ведомство след заплащане на предвидената такса. Нерегистрирането не засяга действителността на
регистрацията или прехвърлянето, но прави същото непротивопоставимо спрямо трети лица.308
Искането на лицензополучателя за вписване на лицензионния договор в Държавния регистър на промишлените дизайни се придружава от извадка от договора, която съдържа данните на лицензодателя, регистрационния номер на дизайна, срока на договора и подписите и печатите на страните.
Чл. 26, ал. 2 от ЗПД позволява предоставянето на изключителни и неизключителни лицензии. Когато не е договорено друго, лицензията се счита за неизключителна. Този закон не допуска принудителни лицензии.
В случай на съвместно притежаване на правото върху дизайн, всеки от съпритежателите може да използва дизайна самостоятелно, но той няма право да прехвърли своето право или да предостави лицензия без съгласието на другите съпритежатели. Действащото законодателство изисква писмено съгласие на всички съпритежатели на правото върху дизайна, освен ако не е уговорено друго между тях в договор.309