Условия 3а регистрация
По силата на чл. 73 от ЗПРПМ правната закрила на полезните модели се предоставя чрез регистрация в Патентното ведомство, ако се счита, че те са:
а) нови (неоповестени в писмена форма по света, неизползвани в България);
б) имат изобретателска стъпка (ако лице с обичайни знания и умения в областта не може лесно да го осъществи въз основа на състоянието на техниката);
в) и имат промишлена приложимост (във всички промишлени области, включително селското стопанство).
При това, новостта на изобретенията, защитени като полезен модел, се различава от новостта при патентната закрила в два аспекта. На първо място, при полезния модел, изискването за използване на изобретението само на територията на България е от значение за определяне на състоянието на техниката като го ограничава. Втората разлика се отнася до съществуването на т. нар. „гратисен период“ от 12 месеца при закрила на полезния модел, ако самият заявител или неговият правоприемник са разкрили изобретението в този период към датата на подаване на заявката.
В допълнение определянето на промишлената приложимост на изобретенията, защитени като полезни модели, е същата както при патентната закрила съгласно членове 8 и 10 от ЗПРПМ.
Като цяло, философията на изобретателската стъпка при полезните модели е същата както при патентите, т. е. тя е една качествена, а не количествена характеристика. Това означава, че тя не може да бъде точно измерена или изчислена. Дори когато се сравняват различни изобретения, често не е възможно да се каже, кое се доближава повече и кое по-малко, до състоянието на техниката и в същото време
– 155 –
притежава по-малка или по-голяма изобретателска стъпка. Следователно, според преобладаващото мнение, е възможно закрилата на полезните модели да постави по-ниски изисквания по отношение на изобретателските усилия, отколкото при патентната закрила на изобретенията.209 Въпреки че критерият „изобретателска стъпка“ е официално въведен в германското законодателство за полезните модели210 чак с промяната през 1986 г., изискването за изобретателски усилия при този обект на закрила се предполага много отдавна. В допълнение, съществува преобладаващо мнение, че това изискване трябва да бъде по-смекчено от патентната закрила211. Като основание за по-ниската изобретателска стъпка при полезните модели често се посочва по-краткия срок на закрила.212
В германската съдебна практика съществуват редица решения относно закрилата на полезните модели, които като общ принцип посочват, че нивото на изобретателската стъпка е по-ниско при полезните модели, отколкото при патентите.213 По този начин се тълкува изобретателската стъпка от страна на германските съдилища до решението на Върховния федерален съд по делото „Demonstrationsschrank“ X ZB 27/05 от 20.06.06: „Изискванията за способността 3а закрила (в случай на патент) са били … намалени до такава степен, че те обхващат не само средните ползи. Критерият 3а изобретателската стъпка … е, подобно на тази на изобретателската дейност, качествен, а не количествен. Мярката за изобретателското постижение… при полезния модел… (е) … не по-малка от тази при патентното право!“ Това означава, че под „неочевидното 3а експерта“ няма нищо!214
209 Виж KraBer, R., Patentrecht, 5 Auflage, Verlag С. Н. Beck Munchen 2004, р. 302.
210 Gebrauchsmustergesetzt (GebrMG) vom 5.05.1936 in der Fassung der Bekanntmachung vom 28.08.1886 (BGB1. I S. 1455), zuletztgeandertdurch das Gesetz vom 13.12.2001 (BGB1. I S. 3656).
211 Виж Loth, H-F, Gebrauchsmustergesetz, Kommentar, Munchen 2001, § 1 Rdnr. 160; see also the justification to the German law on utility models 1986 (BegrGbmAndGBIPMZ 1986, 320, 322).
212 Виж отново Benkart / Bruchhausen, § 1 Gebrauchsmustergesetz, Rdnr. 25.
213 Виж По-специално решението на Върховния федерален съд (BGH) от 2 ноември 1956 г. – Unfallverhtitungsschuh, публикувано в 1957, 270, 271 GRUR; BGH 20.11.1956 г. Dipolantenne – 1959 г, 213 г.; BGH 29.05.1962 Standtank – GRUR 1962, 575, 576 и др.
214 С това решение преценката за изобретателска стъпка при полезния модел се изравнява с тази при патентната закрила.
– 156 –
Независимо от това, техническите решения, които обаче не обогатяват техниката поне до известна степен, не трябва да получават правна закрила. Според законодателя, най-ниската степен, която не оправдава закрилата, е „чисто умение за занаятчийство“. Това, което всеки специалист може да върши лесно, не трябва да подлежи на монополно право.215
Като основа за оценяване на интелектуалното усилие на изобретателя обикновено се поставят знания и умения на специалистите в съответната техническа област. Съществува обаче и мнение, че изобретателската стъпка при полезните модели съществува и тогава, когато при сравнение с предшестващото състояние на техниката се постига предимство. Колкото повече човек задълбочава проблема, толкова повече стига до заключението, че преценката на изобретателската стъпка не може да се осъществи без мнението на „специалиста“ в определената област. В противен случай не могат да бъдат премахнати предложения като проста замяна на материали или повторна употреба на известни продукти. Забелязва се, че за пръв път „специалистът в конкретната област“ се заменя с „лице с общи знания и умения в конкретната област“.216 Такъв е случаят с член 73в от българския ЗПРПМ от 2006 г. Съгласно тази разпоредба, „счита се, че полезният модел има изобретателска стъпка, ако лице с обичайни знания и умения в областта не може лесно да го осъществи въз основа на състоянието на техниката.“ „Лесното осъществяване“ на едно техническо решение означава в този случай, че дори не е необходимо минимално интелектуално усилие от страна на това лице, което води до очевидността на решението и следователно до липсата на изобретателска стъпка. Ако от цялостния поглед върху съответното състояние на техниката следва, че специалистът без изобретателски усилия може да достигне заявения полезен модел, то той не отговаря на изискването за изобретателска стъпка.
На практика съществуват редица случаи, при които се приема, че съществува изобретателска стъпка при полезните модели. Избрани примери за такива случаи са:
215 Виж Buhring, М., Gebrauchsmustergesetz, Taschenkommentar, 6 Auflage, Carl HeymannsVerlag KG, KoIn- Berlin – Bonn -Munchen 2011, § 3, Rdnr. 67-69.
216 Виж Стефанов, Ст., Изобретателската стъпка – необходим критерий за закрила на полезните модели, списание InSo, София 2006, том. 2, стр. 5-8.
– 157 –
а) преодоляване на техническите предразсъдъци (тежестта на
доказване е върху заявителя, неподкрепените с доказателства
твърдения не се приемат, преодоляването на икономическите
предразсъдъци не е достатъчно);
б)
наличието на приоритетно техническо решение, въпреки
наличието на много известни решения;
в) особено опростена конструкция;
г)
предлагането на опростена техника със същите резултати;
д) обединяване на патентоспособни части в едно цяло;
е)
опростеност и целесъобразност на решението;
ж) подобряване на използваемостта (особено за масовите
продукти);
з) съвсем нов начин за решаване на проблем;
и) задоволяване на дългогодишна нужда;
й) разрешаване на технически проблем, който не е разрешен от
дълго време;
к) икономическият успех може също да бъде показател за
съществуването на изобретателска стъпка, ако е технически
обусловен и не се основава например на маркетингови
инструменти;
л)
предоставянето на лицензия също така определя
изобретателската стъпка на полезния модел.
Не всички от горните примери могат да се прилагат директно
във всяка
ситуация и да заменят конкретния случай, но могат да
улеснят преценката за наличието или липсата на изобретателска
стъпка при полезните модели.