Собственост и прехвърляне (прехвърляне – лицензи)
По силата на чл. 13, ал 1 и чл. 14, ал. 1 от ЗПРПМ, правото на заявяване, съответно правото на патент, принадлежи на изобретателя или неговите правоприемници. Идентично на това, което е предвидено в чл. 60, ал. 3 от EPC, за целите на производството пред БПВ, се счита, че заявителят има право на заявяване, докато не се установи друго по съдебен ред.155 Съгласно принципа на „първият подал“, ако няколко лица са подали заявки за едно и също изобретение в различно време, право на патент има лицето, подало първата заявка.
Когато изобретателят е служител, съгласно чл. 15 от ЗПРПМ правото на патент за изобретението ще принадлежи на работодателя. Той е длъжен да подаде заявка за издаване на патент в срок от три месеца от получаването на писмено съобщение от изобретателя за създаването на изобретението.156 В противен случай, правото на заявка преминава към изобретателя. Правото на заявка за патент може да принадлежи съвместно на работодателя и изобретателя, ако това е предвидено в споразумение помежду им.157 Когато изобретението е създадено въз основа на договор за поръчка, тези права принадлежат на договарящата страна, която е поръчала или финансирала
изследователската работа, освен ако не е предвидено друго в договора.
Съществуват два правни метода, признати в българското законодателство, които могат да бъдат използвани за прехвърляне на изключителни права. Първият е чрез прехвърляне. Такъв е случаят, когато собственикът прехвърля всички изключителни права върху патентовано изобретение без ограничения във времето или други условия на друго физическо или юридическо лице. По силата на чл. 4 от
154 Административно процесуален кодекс, ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г., последно изменение в ДВ, бр. 42 от 2 май 2018 г.
155 Софийски градски съд по реда на чл. 60 от ЗПРПМ урежда споровете относно авторството и съвместното авторство на изобретение по смисъла на чл. 2 от ЗПРПМ.
156 От своя страна изобретателят е длъжен в тримесечен срок от създаването на изобретението да уведоми писмено работодателя си (чл.15, ал.4 от ЗП). От друга страна, по силата на чл. 15, ал. 5, изобретателят, който е създал служебно изобретение, има право да бъде посочен и право на справедливо възнаграждение, ако такова не е било предвидено в съответния договор. Както е предвидено в чл. 61 от ЗП спорове за изобретения на служители и тяхното възнаграждение по чл. 15 се решават от Софийски градски съд.
157 По правило става въпрос за трудов договор.
– 134 –
ЗПРПМ, всички права, уредени от ЗПРПМ, доколкото в него не е предвидено друго, могат да се прехвърлят.158 Когато се извършва прехвърляне, възложителят вече няма права по отношение на патентованото изобретение. Приобретателят, който е новият собственик на патентованото изобретение, има право да упражнява всички изключителни права, произтичащи от предоставянето на патента за изобретението. С други думи, аналогично на договора за продажба на стоки, прехвърлянето на права е свързано и с промяна на собствеността върху тези права. За продажбата от собственика на неговите изключителни права и закупуването на тези права от друго физическо или юридическо лице, се прилагат общите правила на българския Закон за задълженията и договорите от 1950 г.159
Вторият правен метод за прехвърляне на изключителни права е чрез лицензия. За разлика от прехвърлянето на право на собственост, лицензирането е акт на предоставяне от собственика на патентовано изобретение (лицензодател) на друго физическо или юридическо лице (лицензополучател) на разрешение за използване на изобретението при определени условия, без да се променя собствеността върху изключителните права върху патентованото изобретение.
По силата на чл. 31, ал. 1 заявеното или патентованото изобретение може да бъде предмет на лицензионен договор. Чрез лицензионния договор може да се предостави изключителна, неизключителна, пълна или ограничена лицензия. Лицензът обикновено се предоставя при определени ограничителни условия, които трябва да бъдат съобразени със Закона за защита на конкуренцията от 2008 г.160
От друга страна, съществуват и ограничения от ЗПРПМ, които са от значение за лицензодателя на изключителна лицензия. При спазване на разпоредбата на чл. 31, ал. 3 лицензодателят по договор за изключителна лицензия няма право да предоставя лицензии със същия предмет на други лица. Освен това лицензодателят на изключителна лицензия има право да използва лицензираното изобретение, ако това е
158 Изключение от това правило е например правото на авторство (съвместно авторство). Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗП, това право се предоставя за неопределен срок и не може да бъде прехвърляно.
159 Виж чл. 183-213 от Закона за задълженията и договорите, публикуван в ДВ, бр. 275 от 22 ноември 1950 г., изменян многократно, последното изменение в ДВ, бр. 42 от 22 май 2018 г.
160 Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК), ДВ, бр. 102 от 28 ноември 2008 г., последно изменение в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г.
– 135 –
изрично договорено в договора. По правило, съгласно българското договорно право, лицензионният договор поражда действие между страните по договора.161 Лицензионният договор обаче има действие във връзка с трети лица от датата на вписването му в регистъра на БПВ.162