Предмет на закрила
ЗПРПМ урежда правната закрила на патентованите изобретения, относно молби, които са подадени след влизането му в сила, както и изобретения, относно заявления, които са подадени в Патентното ведомство преди влизането в сила на този закон, в случай че не са били окончателно решени. По силата на чл. 12, ал. 1 и 2, тази
132 Наредба за тайните патенти, ДВ, бр. 2 от 9 януари 2009 г., изм. в ДВ, бр. 8 от 28 януари 2014 г.
133 Наредба за патентните агенти, ДВ, бр. 64 от 8 август 2017 г., в сила от 8 септември 2017 г.
134 Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти, приета на основание чл. 34, ал. 1 от ЗПРПМ. Тази наредба отменя двете по-ранни наредби, а именно Наредбата за подготовка и подаване на патентни заявки за изобретения и полезни модели от 25 май 1993 г. и Наредбата за преглед на изобретенията и полезните модели от 25 май 1993 г., публикувани в InSo No. 9 от 1993 г.
135 Наредба за решаване на спорове, ДВ, бр. 21 от 15 март 2011 г.
136 Наредба за подаване на заявки и издаване на сертификати за допълнителна защита на лекарствени продукти и продукти за растителна защита, ДВ, бр. 19 от 2 март 2007 г., в сила от 1 януари 2007 г.
137 Указания относно съдържанието на заявката за регистрация на полезен модел и процедурата по нея, издадени от председателя на Патентното ведомство на 30 януари 2018 г., публикувани на адрес: http ://www.bpo.bg.
– 124 –
Закрила се осигурява само от патент, който удостоверява изключителните права на патентопритежателя по изобретението.
Самият ЗПРПМ не дава определение на понятието „изобретение“ за разлика от предишния ЗИР от 1968 г. Последният дефинира изобретението в чл. 12, ал. 1 по доста сложен начин. Настоящият ЗПРПМ предвижда само условията за патентоспособност на изобретението. При спазване на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 и с изключенията по чл. 7 от ЗПРПМ, патентите се издават за практически всички видове изобретения във всички области на технологиите, включително фармацевтични и селскостопански химикали, при условие, че те са нови, имат изобретателска стъпка и са промишлено приложими.
Както е предвидено и в чл. 52, ал. 2 от EPC, не се считат за изобретение по силата на чл. 6, ал. 2 от ЗПРПМ:
а) открития, научни теории и математически методи;
б) резултатите от художествено творчество;
в) планове, правила и методи за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност и компютърни програми;
г) представяне на информация.
Тази разпоредба изключва патентоспособността на гореспоменатите обекти, доколкото се изисква правна закрила за обекти като такива. Както беше споменато по-горе, компютърните програми138 сами по себе си (като такива) по принцип са изключени от патентоспособността, но тяхната патентна закрила е индиректно допустима. Ако например компютърна програма е част от патентоспособен процес, ще бъде предоставена патентна закрила за процеса, включен в компютърната програма.139
Както в EPC, така и в българския ЗПРПМ не съществува патентна закрила за всички изобретения. Изключени от закрила по силата на чл. 53 EPC съответно чл. 7 от ЗПРПМ са:
а) изобретения, чието публикуване или експлоатация може да наруши обществения ред или морал, при условие че
138 Правната закрила на компютърен софтуер като литературно произведение е предвидена в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) от 16 юни 1993 г., който е в сила от 1 август 1993 г. (ДВ, бр. 56 от 1993 г., последно изменение в ДВ, бр. 28 от 29 март 2018 г.).
139 Стефанов, С. / Заякова-Крушкова, Р., Патентоване на софтуер – положителни и отрицателни аспекти, в: Доклад на международната конференция „Wirtschaft und Technologie im Dienst der Gesellschaft” – София, 2014 г., стр. 64-74.
– 125 –
нарушението не може да възникне поради факта, че експлоатацията на изобретението е забранена със закон, например:
– методи за клониране на човешки същества;
– методи за промяна на генетичната идентичност на човешкия ембрион;
– използване на човешки ембриони за промишлени или търговски цели;
– методи за промяна на генетичната идентичност на животните, когато това може да им причини страдание без съществена полза от медицинска гледна точка за хора или животни, както и на животни, получени чрез такива методи;
б)
изобретения, отнасящи се до метод за диагностика или
медицинско лечение, включително хирургическа намеса,
прилагани върху хора или животни; това не се отнася за
продукти, по-специално за вещества или състави,
предназначени за използване при който и да е от тези методи;
в)
сортове растения и породи животни140, както и основни
биологични процеси за тяхното създаване. Тази разпоредба не
се прилага за микробиологичните процеси или продуктите от
тях.
В изпълнение на Директива 98/44 /ЕО от 6 юли 1998 г.141 ЗПРПМ от 2006 г. най-накрая въведе правна закрила на биотехнологичните изобретения. По силата на новия чл. 7а, ал. 1 от ЗПРПМ, се предоставят патенти за изобретения, състоящи се от или съдържащи биологичен материал, или за метод за получаване, обработка или използване на биологичен материал, ако отговарят на изискванията за новост, приложимост и изобретателска стъпка. На свой ред, ал. 2 регламентира, че биологичният материал, изолиран от естествената му среда или получен чрез технически процес, може да се разглежда като предмет на изобретение, дори и да съществува преди това в природата.
140 Българското законодателство предвижда защита на нови сортове растения и породи животни чрез ефективна sui generis система.
141 Директива 98/44 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 1998 г. относно правната защита на биотехнологичните изобретения, ОВ L 213, 30.7.1998 г., стр. 1. 13-21 в: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:31998L0044.
– 126 –
Освен това, изобретения, отнасящи се до растения или животни, се считат 3а патентоспособни, ако техническата реализация на изобретението не се свежда до определен растителен или животински сорт.14