Нарушения и средства за защита
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗПРПМ, всяко използване на изобретението, което влиза в обхвата на патентната закрила и е извършено без съгласието на патентопритежателя, е нарушение на патента. Ясно е, че не всяка полза, извлечена от изобретението от трето лице без съгласието на патентопритежателя, нарушава правата му. Както бе споменато по-горе, правата на патентопритежателя са ограничени до срока на патента и територията на държавата, която е издала патента за изобретение. Освен това чл. 20 от ЗПРПМ изключва, изрично или косвено, определени действия, които представляват „използване“ на изобретението по смисъла на чл. 19 от ЗПРПМ и всяка дейност, която не е забранена съгласно горепосочения член, остава свободна. Следователно възползването на изобретение по начин, който
195 Виж чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 37, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от 2008 г.
– 148 –
не е забранен от чл. 27 и чл. 19 от ЗПРПМ няма да представлява нарушение, дори да доведе до някаква загуба на патентопритежателя.
Нарушението трябва да бъде във връзка с продукт или метод, попадащ в обхвата на патентната закрила. Това, което попада в приложното поле на закрила на патента, обикновено е основният момент или „същността на изобретението“ при всеки патентен спор. Както е посочено по-горе,196 обхватът на закрилата се определя в рамките на споровете, който се разглеждат от Софийски градски съд в случай на нарушение.197
Чл. 19, ал. 4 от ЗПРПМ посочва действията съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗПРПМ, съставляващи пряко нарушение по отношение на продукт, който е „предмет на патента“.198 Като цяло, производството, продажбата или използването на защитени продукти представлява нарушение по чл. 19, ал. 4 и чл. 27, ал. 1, ако този продукт може да се разглежда като „предмет на патента“. Това означава, че чл. 19, ал. 4 от ЗПРПМ се прилага, когато патентът съдържа претенция за продукта „per se“ и продуктът на ответника попада в обхвата на тези разпоредби.
Даденото в ЗПРПМ определение за нарушение по отношение на патентованите методи, се състои от две забрани, представляващи пряко използване на метода.199 Например, чл. 19, ал. 5, т. 1 от ЗПРПМ
196 Виж § 6 от Глава 2.
197 Чл. 64 от ЗПРПМ гласи, че Софийски градски съд ще разрешава споровете за нарушаване на правото на патентопритежателя, съгласно чл. 27 и 28 от ЗПРПМ.
198 Терминът „предмет на патента” представлява свързващ фактор между определението за нарушение по българското патентно право и чл. 69 от ЕРС, който определя обхвата на закрила, предоставена от съдържанието на претенциите и чл. 84 от ЕРС, който гласи, че „претенциите определят предмета, за който се търси закрила”. Тук трябва да се вземе предвид и чл. 1 от Протокола за тълкуване на чл. 69, който гласи: „Член 69 не трябва да се тълкува в смисъл, че под обхват на предоставената с европейски патент закрила трябва да се разбира обхватът, определен от точното, буквално значение на формулировката на претенциите, описанието и чертежите служат само за поясняване на претенциите. Той не трябва да се тълкува също така и в смисъл, че претенциите служат само за основа и че действителната закрила може да се разпростира върху идеята на патентопритежателя, установена от специалист в областта въз основа на описанието и чертежите. Напротив, той трябва да се тълкува като определящ позицията между тези две крайности, която да съчетава обективната закрила за патентопритежателя с разумна степен на правна сигурност за трети страни.“ При определяне обхвата на предоставената с европейски патент закрила трябва да се вземе предвид и всеки признак, който е еквивалентен на признак, изразен в претенциите.
199 „Използване на метода” означава най-общо практикуване, прилагане или въвеждане в действие за постигането на резултата, предвиден от изобретението. Използването в нарушение трябва да се отнася към всеки метод, който може да се разглежда като
– 149 –
Забранява прилагането на метода, докато чл. 19, ал. 5, т. 2 забранява използването или маркетинга на продукти, направени директно чрез прилагането на метода.200 Като цяло, ЗПРПМ осигурява силна закрила за патентованите методи: чл. 19, ал. 5, т. 1 и 2 обхващат пряката нарушаваща дейност както преди, така и по време на производството, чрез прилагане на метода или прилагането му в търговията или в промишленото производство чрез използване на създадените чрез него продукти. Когато са нарушени правата на патентопритежателя по чл. 19, ал. 5 от ЗПРПМ, тежестта на доказване, че продуктът не е получен по патентования метод, лежи върху нарушителя на патента, ако продуктът е нов.
ЗПРПМ не предвижда разпоредби, забраняващи „косвено“ или „допринасящо“ нарушение201, за разлика от европейското патентно право, където чл. 26 от EPC предвижда забраната за непряка употреба на изобретението. Разбира се, така наречените деликтни основания, признати от българското гражданско право, могат да се прилагат към ЗПРПМ, като се третира лице, което подпомага и подхранва нарушението като съвместен нарушител. Тази концепция обаче не отговаря на доктрината за непрякото или косвено нарушение, а именно, че патентопритежателят има право да забрани търговията с непатентовани елементи, които са предназначени за неразрешено използване на изобретението. В това отношение чл. 27, ал. 2 от ЗПРПМ предвижда, че лице, което предлага за продажба изделия – предмет на патент, произведени от други лица в нарушение на патента, или търгува, съхранява с цел използване, или използва такива изделия, отговаря за нарушение само ако е действало умишлено.
справедливо формулиране на претенции като „предмет на патента“. Докато нарушението при използването предполага изпълнение на целия метод, чл. 19, ал. 5 от ЗПРПМ може да обхваща методи, включващи заместване на еквивалент за един или повече от елементите на изобретението, методи, които включват допълнителни елементи, които не променят изобретението като цяло, и тези, които нямат съществени разлики от изобретението.
200 Чл. 19, ал. 5 от ЗПРПМ създава впечатление, че предлагането на метода за търговска употреба от трети лица не съставлява нарушение, което попада например в чл. 25 (б) от ЕРС. Този пропуск може да бъде отстранен чрез коригиращо тълкуване на чл. 19, ал. 5 и чл. 27, ал. 1 от ЗПРПМ.
201 Понятието „косвено” или „допринасящо” нарушение се използва за изразяване на форма на забранена дейност, при която лице използва изобретение, без всъщност да нарушава самите патентни претенции, но улеснява прякото нарушение чрез предоставяне на елементи от изобретението на неупълномощени лица, които директно използват изобретението. В този смисъл Виж решението на Германския федерален върховен съд 1982: Windsurfing International Inc. срещу Diekow-Segal KG, 13 IIC 645, p. 647.
– 150 –
На въпроса, кой има право да предяви иск 3а нарушение на патентни права пред Софийски градски съд, е отговорено изчерпателно в чл. 27, ал. 3 – 6 от ЗПРПМ. По силата на ал. 3, лицата, които могат да предявят иск, са патентопритежателят и лицензополучателят на изключителна лицензия.202 В случаите, когато патентът е притежание на повече от едно лице, всеки съсобственик има право самостоятелно да предявява иск за нарушение на патентни права. Що се отнася до другите лицензополучатели, ал. 4 постановява, че само лицензополучателят на лицензия по право съгласно чл. 30 и на принудителна лицензия съгласно чл. 32 може да предявява иск за нарушение на патентни права, ако патентопритежателят сам не упражни правото си на иск в шестмесечен срок от получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя. Всеки лицензополучател може да участва в процеса за нарушение на патентни права, когато искът е предявен от патентопритежателя. Същото се отнася и за патентопритежателя, когато искът е предявен от лицензополучателя съгласно ал. 3 и 4. Искът за нарушение на патентни права може да бъде предявяван и от заявителя преди издаването на патента, след като е направена публикация за заявката.
Българският ЗПРПМ предвижда три вида искове за нарушение на патентни права пред Софийски градски съд. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗПРПМ те могат да бъдат както следва:
а) установителен иск за факта на нарушението;
б) иск за обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи;
в) иск за преустановяване от нарушителя на действия, нарушаващи патентни права.
Когато последните два вида иска бъдат уважени, съдът може по искане на ищеца да постанови:
а) публикуване в два ежедневника на решението за сметка на нарушителя;
б) преработване или унищожаване предмета на нарушението, а при наличие на умисъл – и на средствата, с които е извършено нарушението.
202 Тази разпоредба дава право на лицензополучателят да предяви иск, ако в договора за изключителна лицензия не е предвидено друго.
– 151 –
Съдът обаче не може да разпореди възстановяването или унищожаването на продукти, направени от трети лица, използващи изобретението по време на временната закрила. Ищецът би могъл да получи единствено т.нар. „справедливо обезщетение“. По отношение на средствата 3а защита, с които разполага патентопритежателят в случай на използване преди издаването на патента, следва да се отбележи, че както бе споменато по-горе, чл. 18, ал. 3 от ЗПРПМ не забранява такова използване и че, подобно на чл. 32 от EPC, е приет подходът на минимална защита. Това означава, че чл. 18 от ЗПРПМ не предоставя на патентопритежателя пълни права от датата на публикуване, а използването на изобретението преди издаването на патента не е равносилно на нарушение на патента. Единственото средство за защита, което може да се използва, е искането за „справедливо обезщетение“.203 По-неясно е какво следва да се разбира под този израз. Счита се, че „справедливото обезщетение“ изключва печалбите, получени от ответника, при използване на изобретението.