Източници – законодателство I. Международни договори
Република България е ратифицирала следните международни договори в областта на патентното право:
• Парижка конвенция 3а закрила на индустриалната собственост, подписана в Париж на 20 март 1883 г.120
• Конвенция 3а създаване на Световна организация 3а интелектуална собственост (WIPO), подписана в Стокхолм на 14 юли 1967 г.121
• Споразумение относно свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, включително търговията с фалшифицирани стоки, наречено споразумение (TRIPS).122
• Договор за патентно коопериране (PCT), подписан във Вашингтон на 19 юли 1970 г.123
• Договор от Будапеща за международно признаване на депозирането на микроорганизми за целите на патентното производство, наречен Будапещенски договор, подписан в Будапеща на 28 април 1977 г.124
• Европейска патентна конвенция (EPC), подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г.125
120 България е страна по Парижката конвенция от 13 юни 1921 г. България също така ратифицира Стокхолмския акт от 1967 г. с Указ № 4 на Президиума на Народното събрание, ДВ, бр. 5 от 16 януари 1970 г.
121 България е страна по конвенцията от 19 май 1970 г. Ратифицирана с Указ № 3 на Президиума на Народното събрание, ДВ, бр. 5 от 16 януари 1970 г.
122 TRIPS е международно споразумение, администрирано от Световната търговска организация (СТО), което залага минимални стандарти за различни форми на регулиране на интелектуалната собственост (ИС) по отношение на граждани на държавите-членки на СТО. България е ратифицирала Споразумението от Маракеш, с което се създава СТО и едновременно с това споразумението TRIPS, като двете споразумения влизат в сила за България на 1 януари 1996 г.; ратифицирани със Закон за ратификация на Споразумението от Маракеш, приет от 37-то Народно събрание на 24 октомври 1996 г. и обнародвано в ДВ, бр. 93 от 1 ноември 1996 г.
123 В сила за България от 21 май 1984 г., ратифициран с Указ № 2933 на Държавния съвет от 27 септември 1983 г., ДВ, бр. 77 от 4 октомври 1983 г.
124 В сила за България от 19 август 1980 г., ратифициран с Указ № 903 на Държавния съвет от 8 май 1978 г., ДВ, бр. 38 от 1978 г.; ратифициране на изменението на Договора от Будапеща (20 януари 1981 г.) с Указ № 28 на Държавния съвет от 8 януари 1982 г., ДВ, бр. 4 от 1982 г.
125 Ратифицирана със закон, приет от 39-то Народно събрание, ДВ, бр. 15 от 2002 г., в сила от 27 ноември 2001 г.
– 122 –
• Страсбургска спогодба относно Международна патентна класификация (IPC), подписана в Страсбург на 24 март 1971 г., изменена на 28 септември 1979 г.126
II. Национално законодателство
Редица специфични разпоредби за закрила на интелектуалната собственост се съдържат в българската Конституция от 1991 г.127 Така например, чл. 54 от Конституцията гарантира защита на изобретатели, автори и носители на сродни права.
Българският Закон за патентите (ЗП) от 18 март 1993 г.128 осигурява специална закрила на изобретенията чрез патенти и полезни модели. Същевременно ЗП отменя два по-ранни закона: Закона за откритията, изобретенията и рационализациите (ЗОИР) от 1961 г.129 и Закона за изобретенията и рационализациите (ЗИР) от 1968 г.130 Този закон изменя коренно системата на българското патентно право и го въвежда в съответствие със съответните международни стандарти, по-специално с Парижката конвенция, EPC и РСТ. Премахва се бившата социалистическа система от (неизключителни) изобретателски авторски свидетелства. Законът разширява закрилата на правата върху изобретенията и полезните модели, притежавани от чуждестранни граждани и чуждестранни юридически лица от държави, участващи в международни договори, по които България е страна, или от други държави въз основа на реципрочност.
Непосредствено преди присъединяването на България към Европейския съюз бе приет нов закон, а именно Законът за патентите и регистрацията на полезни модели (ЗПРПМ).131
126 Ратифицирана със закон, приет от 38-то Народно събрание, ДВ, бр. 61 от 2000 г., в сила от 1 юли 2002 г.
127 Приета от VII Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. и публикувана в Държавен вестник, бр. 56 от 13 юли 1991 г.; Виж също A. Dietz, Protection of the intellectual property in central and eastern European countries, OECD documents 1995, p. 29.
128 ЗП, публикуван в Държавен вестник, бр. 27 от 2 април 1993 г., в сила от 01.06.1993 г.
129 Закон за откритията, изобретенията и иновациите, ДВ, бр. 10 от 1961 г., изм. бр. 81 от 1968 г.
130 Закон за изобретенията и иновациите, ДВ, бр. 81 от 1968 г., изм. бр. 92 от 1969 г., бр. 28 от 1982 г. и бр. 56 от 1986 г.
131 Закон за патентите и регистрацията на полезни модели, ДВ, бр. 64 от 2006 г.; в сила от 09.11.2006 г., с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на закона.
– 123 –
Въз основа на § 11 от преходните и заключителните разпоредби на този закон, Министерският съвет прие наредба за тайните патенти132 и наредба за патентните агенти.133 За съжаление, правителството не е прие наредба за служебните изобретения, предвидена в чл. 15 от предишния ЗП от 1993 г. Такова задължение на Министерския съвет не е предвидено в новия ЗПРПМ от 2006 г.
По силата на чл. 78 от ЗПРПМ, Патентното ведомство е издало и публикувало в своя месечен Официален бюлетин следните наредби и инструкции за прилагането на ЗПРПМ:
а) Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти;134
б) Наредба за решаване на спорове;135
в) Наредба за подаване на заявки и издаване на сертификати за допълнителна закрила на лекарствени продукти и продукти за растителна защита;136
г) Указания относно съдържанието на заявката за регистрация на полезен модел и процедурата по нея.137