Закрила на търговската тайна – поверителна информация
ЗЗК забранява споразумения, решения и съгласувани практики, които имат 3а предмет или резултат предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. При осигуряване на ефективна защита срещу нелоялна конкуренция, предвидена в чл. 10а от Парижката конвенция и за защита на неразкритата информация, както е предвидено в чл. 39 от Споразумението TRIPS, българският ЗЗК регулира широко нелоялната конкуренция и включва някои специални разпоредби, които служат за защита срещу неразрешено разкриване на производствени или търговски тайни. По силата на чл. 37 от ЗЗК, се счита за актове на нелоялна конкуренция узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика (ал. 1) и използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана (ал. 2).
За разлика от предвоенния Закон срещу нелоялната конкуренция от 1940 г., новият закон съдържа в § 1, т. 9 от заключителните разпоредби, легално определение на понятието „производствена или търговска тайна“. Съгласно него производствените или търговски тайни (наричани по-долу „търговски тайни“) са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.342 От това определение следва, че понятието „търговска тайна“ е свързано с предприятие, в чиито интереси е да се пази в строга тайна неговите бизнес решения и наличните данни, които са важни за конкурентоспособността на предприятието343. Следователно става дума за важна поверителна информация, която подобрява конкурентната позиция на предприятието в сравнение с други
342 Под производствени тайни трябва да се разбира поверителна информация от техническо и технологично естество и поверителна информация като управленска, търговска или търговска информация, която е типична за търговските тайни. Към производствените тайни принадлежат например оперативните разходи в рамките на дружеството; виж решението на Комисията № 64 от 29 юни 1993 г., публикувано в: Комисия за защита на конкуренцията, София 1994, с. 181; виж също Коджабашев, М., Производствена и търговска тайна, InSo N0. 1/2002, р. 21.
343 Виж също Stefanov, S., Der Know-how-Schutz nach bulgarischem Wettbewerbsrecht (Закрила на ноу-хау според българското конкурентно право), in: Gewerblicher Rechtsschutz und Urheberrecht – Intemationaler Teil (GRUR Int.), Carl Heymanns Verlag, Koln-Berlin- Munchen, 1999, Heft 11, S. 921-928.
– 225 –
конкуренти, които нямат достъп до тези търговски тайни. От понятието „търговски тайни“ се изключва всекидневна или тривиална информация, чиято очевидност не може да навреди на интересите или на такава информация, която е на разположение на обществеността (напр. справочници, ръководства, каталози и т.н.) или може да бъде придобита по законен начини от съответните лица.344
Въпросът за липсата на очевидност на такава информация също играе важна роля при определянето на защитата на търговската тайна. ЗЗК обаче не определя какво трябва да се има предвид под понятието очевидно. Отговорът на този въпрос е оставен на съдебната практика, но за съжаление, досега липсват решения на българските съдилища. Комисията само частично изрази становище по този въпрос. Независимо от това, в случай на изследване на липсата на очевидност, се очаква не само да се направи абстрактно изследване на новостта, което е изискване при патентното право, но също и да се изследва конкретиката. Това означава, че такава информация няма да се счита за очевидна, защото не е нова по смисъла на ЗПРПМ. Ето защо по-скоро става въпрос за достъпността на публикуваната или по-рано публично използвана информация, която не може лесно да бъде използвана от неограничен брой лица. Тази относителна оценка на липсата на очевидност се основава на факта, че тази информация и тези данни също са от значение за конкурентоспособността на притежателя им, дори ако достъпът до тях е възможен, но много скъп и отнемащ време.345
Защитата на търговската тайна в българското законодателство се осъществява в два аспекта. Законодателят е разрешил тези два случая на нарушаване на търговски тайни по чл. 37 от ЗЗК. В този член обаче не са включени санкциите като правни последици от нарушението. Преди всичко това е поведение или действия в бизнеса, които се считат за забранени съгласно чл. 29 и следователно за водещи до отговорност по чл. 99, ако те представляват акт на нелоялна конкуренция, като например нарушаване на добросъвестните търговски практики, или биха могли да накърнят интересите на конкурентите в отношение един на друг или по отношение на потребителите. Освен
344 Виж Решение № 101 от 23 ноември 1993 г. на Комисията, пак там, стр. 232 и следващите.
345 Виж R. KraBer, Grundlagen des zivilrechtlichen Schutzes von Geschafts- und Betriebsgeheimnissen sowie von Know-how (Fundamentals of Civil Law Protection of Trade Secrets and Know-How), in: GRUR 1977, p. 179.
– 226 –
това последствията от нарушението зависят от личността на нарушителя.
Първият аспект на защитата се отнася до неправомерното узнаване на чужди търговските тайни. По силата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗК, узнаването на търговските тайни на трети лица противоречи на добросъвестната търговска практика, когато се извършва чрез:
а) подслушване;
б)
непозволено влизане в помещения;
в)
неразрешен достъп до кореспонденция;
г)
заснемане или проучване, без съгласието на техния собственик,
на документи или други материали, съхранявани по начин,
който да ограничава достъпа до тях и
д) измама или подкупване на лица, чийто достъп до такива
тайни е разрешен поради служебното им положение или въз
основа на договор.
Сдобиването с тайната информация по такъв начин често се определя като промишлен шпионаж. По този начин конкурентът на собственика на търговската тайна може да понесе сериозна санкция, когато е придобил тези тайни чрез собствените си нечестни или незаконни действия или чрез наказуеми действия от страна на служителите на собственика на търговската тайна. Отговорността на получателя чрез налагането на санкция произтича не само от това, че той е получил тайната информация чрез измама, подбудителство, подкуп или подпомагане и съучастие в предателство, но и от възможността самият информатор да понесе санкция. И накрая, тази разпоредба се отнася и до служители на собственика на търговска тайна, които при осъществяване на трудовата си дейност неправомерно се сдобиват с поверителна информация, която не е предназначена за тях, и след като са напуснали предприятието, или те самите са ползват от нея, или я предоставят на разположение на трети лица с користна цел. Често в такива случаи отговорността пада върху работниците и служителите и дори върху партньори и управители на дружеството, които са допринесли за незаконното изтичане и използване на търговските тайни.346
346 Виж чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК; виж също Николов, П. и съавтори, Новата правна рамка за защита на конкуренцията, София 2009, с. 391 и сл.
– 227 –
Вторият аспект на защитата на търговската тайна е свързан със законовата защита срещу търговския партньор. В допълнение към договорните възможности за защита на търговската тайна, с които разполага лицензодателят, чл. 37, ал. 2 от ЗЗК представлява независима основа за защита, а именно правната закрила на поверителната информация. В съответствие с този член се забранява използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана. Тя се прилага най-често при предоставяне на търговски тайни в рамките на лицензиите за ноу-хау. Значението на тази разпоредба се състои главно в приложимостта към външни лица, които за разлика от чл. 37, ал. 2 правомерно са придобили или са получили търговските тайни на друго лице. Въпреки общите формулировки в ал. 3, той се отнася преди всичко до юридически независими предприятия или крайни потребители, които имат търговски отношения с притежателя на търговската тайна.347
Чл. 37, ал. 2 се прилага и към нелоялни служители на собственика на търговската тайна. Съгласно чл. 126, т. 9 от Кодекса на труда от 1992 г.348 служителите са длъжни да не разгласяват поверителна информация, която са придобили във връзка с трудовия или служебния си статут.349 В тази разпоредба попадат и управителите, които са членове на управителния съвет на дружеството или друго юридическо лице. По силата на чл. 237, ал. 5 от Търговския закон, тези членове също са задължени да зачитат тайните на дружеството дори и след като са престанали да бъдат членове на съвета. Според мен тази разпоредба е прекалено ограничаваща по отношение на професионалната дейност на служителите. Тя често пречи на професионалното развитие на служителите, особено на управителите, когато сменят работата си.350
347 Тази разпоредба може да се прилага и за физически лица. Такъв е случаят например на т.нар. „Регистрирани одитори” съгласно чл. 249, ал. 1 и 2 от българския Търговски закон.
348 ДВ, бр. 26 и 27/1986, последно изменен и допълнен с ДВ, бр. 42 от 22 май 2018 г.
349 Нарушаването на тези задължения води до дисциплинарно наказание, включително прекратяване на трудовия договор без предизвестие.
350 За разлика от германския Търговски кодекс (§§ 74 – 84 HGB), българският законодател не предоставя компенсация (Karenzentschadigung) за времето на ограничаване на конкуренцията. Беше установено, че това положение е неблагоприятно особено за управителите.
– 228 –
Ето защо, разпоредбите на чл. 37 от ЗЗК не трябва да се тълкуват и прилагат ограничително с оглед на кариерното развитие на персонала и правото на свободен избор на работно място.351
Новият ЗЗК създава впечатлението, че българският законодател не е уредил исковете за вреди. Такива специални разпоредби за обезщетения, каквито са налице в чл. 1 и 19 от Германския закон за нелоялната конкуренция (UWG)352, не бяха счетени за необходими от законодателя, тъй като разкриването на търговски тайни се счита за непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Освен това във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Едва с последните изменения в ЗЗК се въведе нова глава, регламентираща отговорността за непозволено увреждане и исковете за вреди.353 По силата на чл. 105, ал. 1 и 2, виновното лице дължи обезщетение за вреди, причинени в резултат на нарушения, извършени по този закон, на всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях. Съгласно чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗЗК става въпрос за преднамерени действия или поведение на лица в бизнес отношения, които умишлено могат да причинят вреди на трети лица. Във връзка с неразрешеното използване или оповестяване на търговски тайни на други лица с цел нелоялна конкуренция, намерението трябва да бъде доказано, за да се принуди виновното лице да поправи вредите.354 В случай на неправомерно разкриване на търговска тайна (чл.37, ал.1), което винаги има умишлен характер, възниква задължение, произтичащо от забраната за разкриване на търговски тайни. Когато партньорът на собственика на търговската тайна или неговите служители разкрият търговска тайна (член 37, ал. 2), собственикът на търговската тайна може да предяви иск за обезщетение въз основа на договор или culpa in contrahendo.
Във връзка с нелоялни служители на собственика на търговска тайна възниква въпросът дали служителите на собственика на
351 В това отношение виж Николов, П., цит. съч., с. 393.
352 Виж Gesetz gegen unlauteren Wettbewerb (UWG) of 7 June 1909, in: RGB1., p. 499 (BGB1. III/FNA 43-1, neugefasst durch Bek. v. 3.3.2010 I 254, zuletzt geandert durch Art. 4 G v. 17.2.2016 I 233.
353 ДВ, бр. 2 от 3 януари 2018 г.
354 Виж Коджабашев, М., Търговска марка и нелоялна конкуренция в: InSo, № 9 от 1992 г., с. 16.
– 229 –
търговската тайна са отговорни 3а вреди, когато са разкрили търговска тайна по невнимание докато трае трудовото правоотношение или през някакъв период след прекратяване на договора. В съответствие с чл. 45 от ЗЗД, отговорът на този въпрос трябва да бъде положителен. Основанието за търсене на отговорност може да произтича и от трудовия договор. Не съществува обаче нарушение от страна на лицето, което е имало право на достъп до поверителна информация за производството на определен продукт, и след преместването на друга работа е разкрило тази информация на новия работодател, когато новият работодател не произвежда същия продукт.355
Освен тези възможности за предявяване на иск за вреди, законодателят изрично е предвидил в ЗЗК различни санкции и глоби за различни случаи на нарушение на този закон. Например предприятията нарушители подлежат на санкция до 10 на 100 от общия оборот на предприятието за предходната финансова година.
Физическите лица, съдействали за извършването на нарушения по ЗЗК, ако деянието не съставлява престъпление356, се наказват с глоба в размер от 500 до 50 000 лв. Предвижда се и глоба в размер от 500 до 25 000 лв. в случаите, когато физическите лица не предоставят в срок поисканите доказателства или пълна, точна, достоверна и не заблуждаваща информация, или не се явяват да дадат обяснения пред Комисията.357 Посочените по-горе имуществени санкции и глоби се налагат с решение на Комисията, което може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
355 Виж Решение № 27 от 29 март 1993 г. на Комисията.
356 Следва да се отбележи, че българският Наказателен кодекс от 1968 г. предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една година или глоба от 100 до 300 лв. при неправомерно разкриване на тайни на други лица по чл. 145; виж също Dietz, op. cit., р. 102.
357 Виж чл. 102, ал. 1 до 4 от ЗЗК (глоби за административна отговорност). В случаите на незначителни нарушения Комисията може да наложи глоби по-малки от определената минимална сума. При определянето на размера на глобата се взема предвид тежестта и продължителността на нарушението, положението на лицето в предприятието, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Размерът на глобата се определя в съответствие с методика на Комисията по чл. 100, ал. 5.