РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
9 юни 2016 година(*)
[Текст, поправен с определение от 7 септември 2016 година]
„Преюдициално запитване — Интелектуална и индустриална собственост — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Член 5, параграф 2, буква б) — Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Копиране за лично ползване — Справедливо обезщетение — Финансиране от държавния бюджет — Допустимост — Условия“
По дело C-470/14
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) с акт от 10 септември 2014 г., постъпил в Съда на 14 октомври 2014 г., в рамките на производство по дело
Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA),
Derechos de Autor de Medios Audiovisuales (DAMA),
Visual Entidad de Gestión de Artistas Plásticos (VEGAP)
срещу
Administración del Estado,
Asociación Multisectorial de Empresas de la Electrónica, las Tecnologías de la Información y la Comunicación, de las Telecomunicaciones y de los contenidos Digitales (Ametic),
в присъствието на:
Artistas Intérpretes, Sociedad de Gestión (AISGE),
Centro Español de Derechos Reprográficos (CEDRO),
Asociación de Gestión de Derechos Intelectuales (AGEDI),
Entidad de Gestión, Artistas, Intérpretes o Ejecutantes, Sociedad de Gestión de España (AIE),
Sociedad General de Autores y Editores (SGAE),
Жалбоподателите в главното производство са дружества за колективно управление на права върху интелектуална собственост, оправомощени да получават справедливото обезщетение, предназначено за притежателите на права в случай на копиране за лично ползване на техни закриляни произведения или обекти.
Контекстът на правния въпрос е, че на испанските власти да заменят механизма на таксата за авторски права върху дигитални носители, в сила до 2011 г., със схема за справедливо обезщетяване за копиране за лично ползване, финансирано от общия държавен бюджет. Националният съд отбелязва, че този нов механизъм, за разлика от предхождащия го, е финансиран от всички испански данъкоплатци независимо от това дали могат да правят копия за лично ползване.
При тези условия националният съд решава да спре производството и да постави на Съда на ЕС следните преюдициални въпроси:
1) Съвместима ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 схема за справедливо обезщетяване при копиране за лично ползване, при която въпросното обезщетение се изчислява въз основа на оценка на действително причинената вреда, но е за сметка на общия държавен бюджет, поради което не е възможно да се гарантира, че разходите за това обезщетение се понасят от лицата, ползващи копията за лични цели?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 това, че общата сума, предназначена от общия държавен бюджет за справедливото обезщетяване при копиране за лично ползване, макар да се изчислява въз основа на действително причинената вреда, трябва да се вмества в установените за съответната календарна година бюджетни лимити?“.
При тази фактическа ситуация Съдът на ЕС дава следното тълкуване на Директивата:
Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска схема за справедливо обезщетяване за копиране за лично ползване, която както разглежданата в главното производство се финансира от общия бюджет на държавата, поради което не е възможно да се гарантира, че разходите за това справедливо обезщетяване се понасят от ползвателите на копия за лично ползване.
