РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
5 март 2015 година(*)
„Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Член 5, параграф 2, буква б) и член 6 — Право на възпроизвеждане — Изключение — Копиране за лично ползване — Възпроизвеждане, извършено с помощта на карти памет на мобилни телефони — Справедливо обезщетение — Възнаграждение върху носителите — Равно третиране — Възстановяване на възнаграждението — Минимална вреда“
По дело C‑463/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Østre Landsret (Дания) с акт от 10 октомври 2012 г., постъпил в Съда на 16 октомври 2012 г., в рамките на производство по дело
Copydan Båndkopi
срещу
Nokia Danmark A/S,
Copydan е организация за стопанисване на авторски права, която представлява притежатели на такива права за аудио и видео продукции. Copydan има одобрение от Kulturministeriet (Министерство на културата) да събира, управлява и разпределя между тези притежатели възнагражденията, получени за използването на посочените творби.
Nokia продава мобилни телефони в Дания. То доставя тези стоки на търговци, които на свой ред ги препродават на други търговци или на частни лица. Всички мобилни телефони имат вътрешна памет. Освен това някои модели съдържат допълнителна карта памет, различна от SIM картата. Ако ползвателят има мобилен телефон, който разполага с карта памет, може да съхранява на нея данни като телефонни номера, контакти или снимки, направени с този телефон. Могат също да бъдат запазвани файлове, съдържащи музика, филми и други произведения, закриляни от авторското право. Такива файлове могат да са били изтеглени през интернет или да са с произход от DVD, CD, MP3 плеър или компютър на ползвателя.
Няма спор между страните по главното производство, че ако ползвател съхранява произведения, закриляни от авторското право, на мобилен телефон, който има както вътрешна памет, така и карта памет, закриляните от авторското право произведения обикновено ще бъдат съхранявани на картата памет. Ако ползвателят обаче промени настройките на мобилния телефон, той може да съхранява тези произведения и във вътрешната памет.
Copydan смята, че картите памет за мобилни телефони трябва да се обхващат от предвидената в Закона за авторското право система за справедливо обезщетение за изключението от правото на възпроизвеждане (наричано по-нататък „справедливо обезщетение“), освен картите памет с особено малък капацитет за запазване на данни. Поради тази причина то предявява иск срещу Nokia за осъждане на последното да му плати възнаграждение за копиране за лично ползване, за внесени през периода от 2004 г. до 2009 г. карти памет.
Nokia изтъква, че такова възнаграждение не се дължи, когато копирането не е законно, нито когато използването на копието, например след изтегляне на закриляното от авторското право произведение от сайт за онлайн търговия, е разрешено от притежателите на авторското право. Следователно в схемата за справедливо обезщетение трябва да бъдат включени само законни копия за лично ползване, за които притежателите на права не са предоставили разрешение. Картите памет за мобилни телефони обаче много рядко съдържали такива копия, така че за тях не можело да се изисква никакво възнаграждение.
При тези условия Østre Landsret решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Съвместимо ли е с [Директива 2001/29] национално законодателство, което предвижда компенсация за притежателите на правата за възпроизвеждане, направено въз основа на следните източници:
a) файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която плаща клиентът (например лицензирано съдържание от онлайн магазини);
б) файлове, чиято употреба е одобрена от притежателите на права и за която не плаща клиентът (лицензирано съдържание, например във връзка с маркетингово действие);
в) собствени на ползвателя DVD, CD, MP3 плеър, компютър и др., без да са използвани ефикасни технически мерки;
г) собствени на ползвателя DVD, CD, MP3 плеър, компютър и др., при използване на ефикасни технически мерки;
д) DVD, CD, MP3 плеър, компютър или друг апарат на трети лица;
е) незаконно копирани произведения от интернет или други източници;
ж) файлове, копирани законно по някакъв друг начин, например от интернет (от законни източници, където няма предоставен лиценз).
2) Как ефикасните технически мерки (член 6 от Директива [2001/29]) трябва да се вземат предвид в законодателството на държавите членки относно справедливото обезщетение […]?
3) При изчисляването на [справедливото обезщетение] какво следва да се разбира под израза „някои случаи, когато вредата [причинена] на притежателя на права е минимална“, както е посочено в съображение 35, което би имало за последица да не е съвместимо с Директива [2001/29] държавите членки да имат законодателство, предвиждащо обезщетение за притежателите на права за такова копиране за лично ползване […]?
4) a) Ако се приеме, че главната или най-важната функция на картите памет на мобилните телефони не е копирането за лично ползване, съвместимо ли е с Директива [2001/29] законодателството на държавите членки да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху карти памет за мобилни телефони?
б) Ако се приеме, че копирането за лично ползване е една от няколкото главни или съществени функции на картите памет на мобилните телефони, съвместимо ли е с Директива [2001/29] законодателството на държавите членки да предвижда обезщетение за притежателите на правата за копирането върху карти памет за мобилни телефони?
5) Съвместимо ли е с понятието „справедлив баланс“ в съображение 31 от Директива [2001/29] и с еднаквото тълкуване на понятието „справедливо обезщетение“, съдържащо се в член 5, параграф 2, буква б) от нея, което трябва да се основава на „накърняване“, законодателството на държавите членки да предвижда възнаграждение за картите памет, докато такова не се изисква за вътрешна памет като [тази] на MP3 плеъри или айподи, които са предназначени и използвани главно за съхраняване на копия за лично ползване?
6) a) Допуска ли Директива [2001/29] законодателство на държава членка, което предвижда събирането на възнаграждение за копиране за лично ползване от производител и/или вносител, който продава карти памет на бизнес клиенти, които от своя страна продават картите памет както на частни, така и на бизнес клиенти, без производителят и/или вносителят да знае дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти?
б) Променя ли се отговорът на въпрос 6, буква a), ако законодателството на държавата членка включва разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели; че производителите, вносителите и/или дистрибуторите, когато въпреки това са платили възнаграждението, могат да поискат то да им бъде възстановено, доколкото то се отнася до карти памет, които са били използвани за професионални цели, и че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение?
в) Променя ли се отговорът на въпрос 6, букви а) и б):
i) ако законодателството на държавата членка съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите не плащат възнаграждение за картите памет, използвани за професионални цели, [в положение], в което понятието „професионални цели“ се тълкува като възможност за приспадане, което се прилага само за предприятия, одобрени от Copydan, докато възнаграждението трябва да бъде платено за картите памет, използвани за професионални цели от други бизнес клиенти, които не са одобрени от Copydan;
ii) ако законодателството на държавата членка съдържа разпоредби, които гарантират, че ако въпреки това производителите, вносителите и/или дистрибуторите са платили (теоретично) възнаграждението, то може да им бъде възстановено, що се отнася до картите памет, доколкото те са били използвани за професионални цели, [в положение], в което […] на практика само купувачът на картата памет може да получи възстановяване на възнаграждението и [в което] купувачът на картата памет трябва да подаде заявление до Copydan за възстановяване на възнаграждението;
iii) ако законодателството на държавата членка съдържа разпоредби, които гарантират, че производителите, вносителите и/или дистрибуторите могат да продават карти памет на други предприятия, регистрирани в организацията, която управлява схемата за възнаграждение, без заплащане на възнаграждение [в положение], в което Copydan е организацията, която управлява схемата за възнаграждение, и в което регистрираните предприятия не знаят дали картите памет са били продадени на частни или на бизнес клиенти?“.
На тези въпроси Съдът на ЕС дава следното тълкуване:
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество допуска национална правна уредба, която предвижда справедливо обезщетение, въз основа на изключението от правото на възпроизвеждане за копиране за лични цели, за многофункционални носители като карти памет на мобилни телефони, независимо дали тези носители имат за главна функция изготвянето на такива копия, при условие че една от функциите на посочените носители, макар и второстепенна, позволява на притежателите си да ги използват за тази цел. Главният или второстепенен характер на тази функция обаче, както и относителната значимост на капацитета на носителя за изготвяне на копия могат да въздействат върху размера на дължимото справедливо обезщетение. Доколкото вредата, причинена на притежателите на права, се счете за минимална, предоставянето на посочената функция може да не породи задължение за плащане на това обезщетение.
2) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 допуска национална правна уредба, която предвижда събиране на възнаграждение, предназначено да финансира справедливото обезщетение въз основа на изключението от правото на възпроизвеждане за копиране за лично ползване, за доставката на носители, които могат да се използват за целта на копирането за лично ползване, като картите памет за мобилни телефони, но се въздържа да предвижда такова възнаграждение за доставката на компоненти с основно предназначение за съхраняване на копия за лично ползване като вътрешната памет на MP3 плеъри, доколкото тези различни категории носители и компоненти не са сравними, или различното им третиране е обосновано, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
3) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която налага плащането на възнаграждение, предназначено да финансира справедливото обезщетение въз основа на изключението от правото на възпроизвеждане за копиране за лично ползване, на производителите и вносителите, които продават карти памет за мобилни телефони на бизнес клиенти, знаейки, че тези карти са предназначени да бъдат препродадени от тях, но без да знаят дали крайните купувачи на посочените карти са частни или бизнес клиенти, при условие че
‑ въвеждането на такава схема е оправдано от практически трудности,
‑ задължените лица са освободени от плащане на посоченото възнаграждение, ако установят, че са доставяли картите памет за мобилни телефони на лица, различни от физическите, за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване, като се има предвид, че това освобождаване не може да се ограничи само до доставката на бизнес клиентите, регистрирани в организацията, която управлява схемата на същите възнаграждения,
‑ посочената схема предвижда право на възстановяване на същото възнаграждение, което е ефективно и не затруднява прекомерно връщането на платените възнаграждения, като това възстановяване може да бъде изплатено единствено на крайния приобретател на такава карта памет, който трябва да подаде заявление за тази цел до посочената организация.
4) Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, при прочита му в светлината на съображение 35 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да предвидят в някои случаи, които попадат в приложното поле на изключението за копиране за лично ползване, освобождаване от плащането на справедливо обезщетение въз основа на това изключение, при условие че вредата, причинена на титулярите на права в тези случаи, е минимална. Тези държави са компетентни да определят прага на вредата, като се има предвид, че този праг трябва да се прилага по-конкретно в съответствие с принципа на равно третиране.
5) Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че когато държава членка реши по силата на член 5, параграф 2 от тази директива да изключи от материалното приложно поле на тази разпоредба всяко право на притежателите на права да разрешават възпроизвеждането на техните произведения за лично ползване, даденото от притежател на права разрешение за използване на файловете, съдържащи техните произведения, не може да има отражение върху задължението за справедливо обезщетение за копията, изготвени в съответствие с член 5, параграф 2, буква б) от посочената директива с помощта на такива файлове, и не може само по себе си да породи задължение за плащане на каквото и да било възнаграждение от ползвателя на съответните файлове, на този притежател.
6) Въвеждането на технически мерки по член 6 от Директива 2001/29 за устройствата, използвани за възпроизвеждане на закриляни произведения, като DVD, CD, MP3 плеър или компютър, не може да има въздействие върху задължението за справедливо обезщетение въз основа на изключението от правото на възпроизвеждане за копиране за лично ползване, извършено от такива устройства. Това въвеждане обаче би могло да има въздействие върху конкретния размер на обезщетението.
7) Директива 2001/29 не допуска национална правна уредба, която предвижда справедливо обезщетение въз основа на изключението от правото на възпроизвеждане за копиране, осъществено от незаконни източници, а именно от закриляни произведения, които са предоставени на разположение на потребителите без разрешението на притежателите на права.
8) Директива 2001/29 допуска национална правна уредба, която предвижда справедливо обезщетение въз основа на изключението от правото на възпроизвеждане за копиране на закриляни произведения, което е извършено от физическо лице от или с помощта на устройство, принадлежащо на трето лице.
