РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

24 ноември 2011 година(*)

„Информационно общество — Авторско право — Интернет — Софтуери „peer-to-peer“ — Доставчици на интернет услуги — Въвеждане на система за филтриране на електронни съобщения, за да се възпрепятства обменът на файлове, който нарушава авторските права — Липса на общо задължение да се контролира пренасяната информация“

По дело C70/10

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour d’appel de Bruxelles (Белгия) с акт от 28 януари 2010 г., постъпил в Съда на 5 февруари 2010 г., в рамките на производство по дело

Scarlet Extended SA

срещу

Société belge des auteurs, compositeurs et éditeurs SCRL (SABAM),

в присъствието на:

Belgian Entertainment Association Video ASBL (BEA Video),

Belgian Entertainment Association Music ASBL (BEA Music),

Internet Service Provider Association ASBL (ISPA)

SABAM е дружество за управление на авторски права, което представлява авторите, композиторите и издателите на музикални произведения, като разрешава използването от трети лица на техните защитени произведения.

Scarlet е доставчик на интернет услуги (наричан по-нататък „ДИУ“), който предоставя на своите клиенти достъп до интернет, без да предлага други услуги, като услуги за изтегляне или споделяне на файлове.

През 2004 г. SABAM стига до извода, че интернет ползвателите, които използват услугите на Scarlet, изтеглят от интернет без разрешение и без да заплащат за авторските права фигуриращи в каталога му произведения посредством мрежи „peer-to-peer“, което е прозрачно средство за споделяне на съдържание, независимо, децентрализирано и снабдено с напреднали функции за търсене и изтегляне.

С акт от 24 юни 2004 г. SABAM сезира съда с иск срещу Scarlet, като поддържа, че в качеството си на ДИУ това дружество е в най-подходящо положение да вземе мерки за преустановяване на нарушенията на авторското право, извършвани от неговите клиенти.

SABAM иска, първо, да се установи наличието на нарушения на авторското право върху музикални произведения, принадлежащи към неговия репертоар, и по-специално на правото на възпроизвеждане и правото на публично разгласяване, вследствие на неразрешения обмен на електронни музикални файлове, извършван посредством софтуери „peer-to-peer“, които нарушения се извършвали посредством доставяните от Scarlet услуги.

По-нататък SABAM иска Scarlet да бъде осъдено да преустанови тези нарушения, под страх от периодична имуществена санкция, като направи невъзможна или блокира всякаква форма на изпращане или приемане от неговите клиенти без разрешение на правоимащите на файлове, възпроизвеждащи музикално произведение, посредством софтуер „peer-to-peer“. Накрая SABAM иска Scarlet да му изпрати описание на мерките, които би приложило с оглед на изпълнението на бъдещото решение, а в противен случай — да му бъде наложена периодична имуществена санкция.

При тези условия съдът решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Допускат ли Директиви 2001/29 и 2004/48, във връзка с Директиви 95/46, 2000/31 и 2002/58, тълкувани по-специално с оглед на членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, държавите членки да разрешават на националния съд, сезиран в рамките на производство по същество и единствено въз основа на законовата разпоредба, която предвижда, че: „[т]ой [националният съд] може също да постанови разпореждане за преустановяване срещу посредници, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на авторско право или на сродно право“, да разпореди на [ДИУ] да въведе за всички свои клиенти, in abstracto и превантивно, изцяло на свои разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на всички електронни съобщения, както получени, така и изпратени, пренасяни посредством предлаганите от него услуги, по-специално чрез използването на софтуери „peer-to-peer“, с цел да се идентифицира в неговата мрежа движението на електронни файлове, съдържащи музикално, кинематографско или аудио-визуално произведение, върху което ищецът твърди, че притежава права, и да се блокира впоследствие прехвърлянето на тези файлове в момента, в който те се заявяват, или в момента, в който се изпращат?

2)      При положителен отговор на [първия] въпрос […], налагат ли тези директиви на националния съд, който трябва да се произнесе по искане за постановяване на разпореждане спрямо посредник, чиито услуги се ползват от трето лице с оглед на нарушаване на авторско право, да прилага принципа на пропорционалност, когато той следва да се произнесе по ефикасността и възпиращото действие на поисканата мярка?“.

На тези въпроси съдът дава следното тълкуване

Директиви:

‑        2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“),

‑        2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество,

‑        2004/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост,

‑        95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни и

‑        2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации),

разгледани заедно и във връзка с изискванията, произтичащи от защитата на приложимите основни права, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпореждане, постановено срещу доставчик на интернет услуги, да въведе система за филтриране

‑        на всички електронни съобщения, пренасяни посредством предлаганите от него услуги, по-специално чрез използването на софтуери „peer-to-peer“,

‑        която да прилага без разграничение към всички свои клиенти,

‑        превантивно,

‑        изцяло на свои разноски и

‑        без ограничение във времето,

с която да може да се идентифицира в мрежата на този доставчик движението на електронни файлове, съдържащи музикално, кинематографско или аудио-визуално произведение, за което ищецът твърди, че притежава права върху интелектуална собственост, за да се блокира прехвърлянето на файлове, чийто обмен нарушава авторското право.

Прочети повече детайли