РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
22 септември 2016 година(*)
„Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Изключително право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Член 5, параграф 2, буква б) — Изключение за копиране за лично ползване — Справедливо обезщетение — Сключване на частноправни споразумения за определяне на критериите за освобождаване от събирането на справедливо обезщетение — Възстановяване на обезщетението, което може да бъде искано само от крайния ползвател“
По дело C‑110/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 4 декември 2014 г., постъпил в Съда на 2 март 2015 г., в рамките на производство по дело
Microsoft Mobile Sales International Oy, по-рано Nokia Italia SpA,
Hewlett-Packard Italiana Srl,
Telecom Italia SpA,
Samsung Electronics Italia SpA,
Dell SpA,
Fastweb SpA,
Sony Mobile Communications Italy SpA,
Wind Telecomunicazioni SpA
срещу
Ministero per i beni e le attività culturali (MIBAC),
Società italiana degli autori ed editori (SIAE),
Istituto per la tutela dei diritti degli artisti interpreti esecutori (IMAIE), в ликвидация
Associazione nazionale industrie cinematografiche audiovisive e multimediali (ANICA),
Associazione produttori televisivi (APT),
в присъствието на:
Assotelecomunicazioni (Asstel),
Vodafone Omnitel NV,
H3G SpA,
Movimento Difesa del Cittadino,
Assoutenti,
Adiconsum,
Cittadinanza Attiva,
Altroconsumo,
Жалбоподателите в главното произвеждат и търгуват по-специално с персонални компютри, записващи устройства, информационни носители, мобилни телефони и фотоапарати.
Те подават до Tribunale amministrativo regionale del Lazio (Регионален административен съд на област Лацио, Италия) жалби за отмяната на декрета от 30 декември 2009 г. В подкрепа на жалбите те поддържат, че съответната национална правна уредба противоречи на правото на Съюза, по-специално поради задължението таксата при копиране за лично ползване да плащат лицата, които действат с цел, явно различна от копирането за лично ползване, и по-специално юридическите лица и лицата, които действат с професионална цел. Те подчертават също дискриминационния характер на делегирането на правомощия от MIBAC на SIAE — организацията, на която е възложено колективното управление на авторските права в Италия, при положение че националната правна уредба предоставяла на тази организация правомощието да определя кои лица следва да бъдат освободени от плащане на таксата при копиране за лично ползване, както и кои лица могат да ползват процедурата за възстановяване на тази такса, когато е била платена.
Националният съд решава да спре производството и да постави на Съда на ЕС следните преюдициални въпроси:
„1) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално съображение 31 и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, национална правна уредба (като член 71 sexies от LDA във връзка с член 4 от техническото приложение), която предвижда, че когато носители и устройства са придобити за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване — тоест единствено за професионална употреба — определянето на критериите за предварително освобождаване от таксата при копиране за лично ползване да бъде договаряно между частноправни субекти — или „свободно договаряно“ — по-специално в „протоколи за прилагане“ по този член 4, без да има общи разпоредби и гаранции за равно третиране между SIAE и лицата, задължени да плащат обезщетението, или техните професионални организации?
2) Допуска ли правото на Съюза, и по-специално съображение 31 и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29, национална правна уредба (като член 71 sexies от италианския Закон за авторското право във връзка с декрета от 30 декември 2009 г. и указанията на SIAE за възстановяване на такси), която предвижда, че когато носители и устройства са придобити за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване — тоест единствено за професионална употреба — възстановяването на таксата може да се изисква само от крайния ползвател, но не и от производителя на носители и устройства?“.
На поставения въпрос Съдът на ЕС дава следното тълкуване:
Правото на Европейския съюз, в частност член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, според която, от една страна, условие за освобождаване от плащането на таксата при копиране за лично ползване на производителите и вносителите на апаратура и на носители — предназначени за употреба, явно различна от копирането за лично ползване — е сключването на споразумения между образувание, което има законоустановен монопол върху представителството на интересите на авторите на произведения, и лицата, задължени да плащат обезщетението, или техните професионални организации, а от друга страна, възстановяването на такава такса, когато е недължимо платена, може да се иска само от крайния ползвател на апаратурата и носителите.
