РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
9 април 2014 година(*)
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1383/2003 — Мерки, целящи да се възпрепятства пускането на пазара на имитирани и пиратски стоки — Член 13, параграф 1 — Компетентност на митническите органи да констатират нарушението на право върху интелектуалната собственост“
По дело C‑583/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Riigikohus (Естония) с акт от 5 декември 2012 г., постъпил в Съда на 12 декември 2012 г., в рамките на производство по дело
Sintax Trading OÜ
срещу
Maksu- ja Tolliamet,
Sintax Trading внася в Естония бутилки с вода за уста, изпратени от украинско дружество. Към момента на внасянето им Acerra OÜ (наричано по-нататък „Acerra“) уведомява митническата служба, че тези бутилки нарушават регистриран на негово име промишлен дизайн.
Ето защо митническата служба суспендира освобождаването на съответната стока, за да извърши допълнителен контрол, при който установява силно сходство между формата на внесените бутилки и дизайна на Acerra. По тази причина, тъй като подозира нарушение на право върху интелектуалната собственост, митническата служба задържа стоката и иска оценката на Acerra. Това дружество потвърждава подозренията.
На това основание митническата служба установява, че стоката нарушава право на интелектуалната собственост по смисъла на Регламент № 1383/2003 и поради това на 11 февруари 2011 г. отхвърля искането на Sintax Trading за освобождаване на стоката.
Съдът в Талин приема, че член 10 от Регламент № 1383/2003 не дава право на самите митнически органи да се произнасят по наличието на нарушение на право на интелектуалната собственост. Според същата юрисдикция при липсата на производство, което да установи нарушение на правата на интелектуална собственост на Acerra, митническите органи не могат да задържат стоките след изтичането на срока, предвиден за тази цел в член 13, параграф 1 от Регламент № 1383/2003.
Върховният съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли посочената в член 13, параграф 1 от Регламент № 1383/2003 „процедура, целяща да определи дали е имало нарушение на право върху интелектуалната собственост“ да се води и от митническата служба, или уреденият в глава III от Регламента „компетент[ен] орган, който да се произнесе“ трябва да е отделен от митническите органи?
2) В съображение 2 от Регламент № 1383/2003 като цел на Регламента се посочва закрилата на потребителите, а съгласно съображение 3 следва да се въведе подходяща процедура, позволяваща на митническите органи да прилагат възможно най-строго забраната за въвеждането на митническата територия на Съюза на стоки, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост, без при това да се създават спънки пред свободата на законната търговия, посочена [в] съображение 2 [от] този регламент и в съображение 1 от [Регламент (ЕО) № 1891/2004 на Комисията от 21 октомври 2004 година за определяне на правилата за прилагане на Регламент № 1383/2003 (OВ L 328, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 17, стр. 58)].
3) Съвместимо ли е с тези цели установените в член 17 от Регламент № 1383/2003 мерки да се прилагат само ако титулярят на правата започне посочената в член 13, параграф 1 процедура за установяване на нарушение на право върху интелектуална собственост, или с оглед на възможно най-успешното постигане на посочените цели митническият орган също трябва да разполага с възможността да започне съответната процедура?“
На тези въпроси Съдът на ЕС даде следните отговори.
Член 13, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета от 22 юли 2003 година относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска самите митнически органи, при липса на всякаква инициатива от титуляря на правото на интелектуална собственост, да започнат и да водят посочената в тази разпоредба процедура, стига решенията, взети в това отношение от посочените органи, да могат да бъдат обжалвани, за да се гарантира защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, и в частност от този регламент.
