РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
27 февруари 2014 година(*)
„Директива 2001/29/ЕО — Авторското право и сродните му права в информационното общество — Понятие „публично разгласяване“ — Излъчване на произведения в стаите на балнеосанаториум — Непосредствено действие на разпоредбите на директивата — Членове 56 ДФЕС и 102 ДФЕС — Директива 2006/123/ЕО — Свободно предоставяне на услуги — Конкуренция — Изключително право за колективно управление на авторски права“
По дело C‑351/12
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajský soud v Plzni (Чешка република) с акт от 10 април 2012 г., постъпил в Съда на 24 юли 2012 г., в рамките на производство по дело
OSA ‑ Ochranný svaz autorský pro práva k dílům hudebním o.s.
срещу
Léčebné lázně Mariánské Lázně a.s.,
OSA е организация за колективно управление на авторски права в Чехия. Тя е предявила иск срещу санаториум Léčebné lázně да му заплати сумата от 546 995 чешки крони (CZK) ведно с лихвите за забава, затова че през спорния период 1 май 2008 г.—31 декември 2009 г., без да сключва лицензионен договор с OSA, монтирало в стаите на балнеосанаториумите си радио- и телевизионни приемници, чрез които предоставяло на разположение на своите гости и пациенти произведения, правата върху които се управляват от OSA. Според OSA член 23 от Закона за авторското право противоречи на Директива 2001/29 в частта, в която се въвежда изключение, освобождаващо здравните заведения от заплащане на авторски възнаграждения при предоставянето на грижи.
Léčebné lázně твърди, че попада в обхвата на изключението по посочения член 23, и оспорва твърдението, че тази разпоредба противоречи на Директива 2001/29. Дружеството добавя, че ако въпреки всичко се установи такова противоречие, то директивата не може да се изтъкне в спор между частноправни субекти.
При тази фактическа обстановка Съдът на ЕС дава следното тълкуване:
Понятието „разгласяване“ най-напред следва да се разбира като обхващащо всяко предаване на защитените произведения, независимо от използваните средства или технически способи. Ето защо стопанисващото балнеосанаториум лице извършва разгласяване, когато целенасочено предава защитени произведения, разпространявайки съзнателно сигнал посредством радио- или телевизионни приемници в стаите на пациентите на санаториума (вж. в този смисъл Решение по дело Football Association Premier League и др., посочено по-горе, точка 196 и Решение от 15 март 2012 г. по дело Phonographic Performance (Ireland), C 162/10, точка 40).
Изразът „публично“, използван в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, обозначава неопределен брой потенциални адресати и впрочем предполага наличие на доста голям брой лица.
Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване, което лишава авторите от правото им да разрешават или да забраняват разгласяването на техните произведения от балнеосанаториум, функциониращ като търговско предприятие, чрез целенасочено разпространение на сигнал посредством радио- или телевизионни приемници в стаите на пациентите на санаториума. Член 5, параграф 2, буква д), параграф 3, буква б) и параграф 5 от тази директива няма значение за това тълкуване.
