РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
26 февруари 2015 година(*)
„Преюдициално запитване — Директива 2001/84/ЕО — Член 1 — Интелектуална собственост — Продажба на търг на оригинални произведения на изкуството — Право на препродажба в полза на автора на оригинално произведение — Длъжник по отчислението на основание правото на препродажба — Купувач или продавач — Дерогация, предвидена в договор“
По дело C‑41/14
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Франция) с акт от 22 януари 2014 г., постъпил в Съда на 27 януари 2014 г., в рамките на производство по дело
Christie’s France SNC
срещу
Syndicat national des antiquaires,
Christie’s France, френско дъщерно дружество на мултинационалното дружество Christie’s, организира доброволни продажби на произведения на изкуството на търгове с явно наддаване. В това си качество то провежда периодично продажби на произведения на изкуството, в които участва от името на продавачите. При някои от тези продажби възниква право на възнаграждение при препродажба. В своите общи условия за продажба Christie’s France е предвидило спорната клауза, която му позволява да получи сума за сметка и от името на продавача за всяка партида, за която се дължи възнаграждение при препродажба, обозначена със символа „λ“ в неговия каталог, която то е длъжно след това да прехвърли на органа, натоварен да получи това възнаграждение или на самия автор.
SNA е синдикат, чиито членове действат на същия пазар като Christie’s France, поради което според този синдикат те се намират в положение на конкуренция с това дружество.
Що се отнася до продажбите, извършени през 2008 г. и 2009 г., SNA счита, че спорната клауза поставя плащането на възнаграждението при препродажба в тежест на приобретателя и че това представлява нелоялна конкуренция в разрез с разпоредбите на закона. При това положение SNA предявява иск срещу Christie’s France за обявяване на посочената клауза за нищожна.
Сезираният съд първоначално приема, че правото на възнаграждение при препродажба е замислено като възнаграждение, заплащано на автора от продавача, който се e обогатил от продажбата на произведение на изкуството, тъй като първоначалното възнаграждение на автора при първата продажба на произведението може да е било твърде скромно с оглед на придобитите впоследствие печалби от продажбата на същото.
На второ място, според националния съд, всеки договор, предвиждащ нещо различно от разпоредбите на Директива 2001/84, противоречи на целта на Директивата, насочена да гарантира хармонизиране на правото на възнаграждение при препродажба. Вследствие на това Cour d’appel de Paris обявява спорната клауза за нищожна.
Christie’s France подава касационна жалба, като при тези условия касационният съд решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли правилото, закрепено в член 1, параграф 4 от [Директива № 2001/84], според което възнаграждението при препродажба се заплаща от продавача, да се тълкува в смисъл, че плащането е в края на краищата за сметка на продавача и не е възможно с договор да се предвиди друго?“.
На поставения въпрос Съдът на ЕС дава следното тълкуване:
Член 1, параграф 4 от Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството допуска възможността лицето, което дължи възнаграждението при препродажба, посочено като такова в националното законодателство, независимо дали това е продавачът или участващ в сделката търговец на произведения на изкуството, да договори с всяко друго лице, включително с купувача, че в крайна сметка последното ще понесе, изцяло или отчасти, стойността на отчислението, дължимо на автора на основание на правото на препродажба, при условие че подобна договореност не засяга по никакъв начин задълженията и отговорността на лицето, дължащо възнаграждението, спрямо автора.
