РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

13 май 2015 година(*)

„Преюдициално запитване — Авторско право — Директива 2001/29/ЕО — Член 4, параграф 1 — Право на разпространение — Понятие „публично разпространяване“ — Предложение за продажба и реклама, направени от търговец от една държава членка чрез негов уебсайт, по пощата и чрез пресата в друга държава членка — Възпроизведени екземпляри от защитени с авторско право мебели, които се предлагат за продажба без съгласието на притежателя на изключителното право на разпространение — Предложение или реклама, които не водят до придобиване на оригинала или на копие от защитеното произведение“

По дело C‑516/13

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Германия) с акт от 11 април 2013 г., постъпил в Съда на 27 септември 2013 г., в рамките на производство по дело

Dimensione Direct Sales Srl,

Michele Labianca

срещу

Knoll International SpA,

Knoll принадлежи към групата Knoll, чието дружество майка Knoll Inc. е със седалище в Пенсилвания (Съединените щати). Тази група произвежда и продава в целия свят висококачествени мебели. Knoll продава, наред с другото, стол „Wassily“ и маса „Laccio“, създадени от Marcel Breuer, както и кресло, табуретка, шезлонг и маса „Barcelona“, столове „Brno“ и „Prag“ и конзолен стол „Freischwinger“, създадени от Ludwig Mies van der Rohe (наричани по-нататък общо „защитените изделия“). Knoll има разрешение да се ползва от изключителните авторски права, притежавани от дружеството майка, за използване на тези защитени изделия в Германия.

Dimensione е дружество с ограничена отговорност, чийто управител е г‑н Labianca. То разпространява в Европа дизайнерски мебели чрез пряка продажба и предлага за продажба мебели на своя уебсайт.

През 2005 г. и 2006 г. Dimensione рекламира предлагането на мебели, подобни на защитените изделия на свой уебсайт, достъпен на немски език, в различни германски ежедневници и списания, както и в рекламна листовка, в която се посочва следното

„Придобивате вашите мебели в Италия, но плащате едва при получаването или доставката от превозвач, упълномощен да приема плащания (услуга, предоставяна при поискване)“.

Knoll счита, че предлаганите за продажба мебели от Dimensione са имитации и фалшификати на защитените изделия и предявява срещу последното дружество и г‑н Labianca иск пред Landgericht Hamburg (Областен съд Хамбург), за да им се забрани да предлагат тези мебели за продажба в Германия. В подкрепа на иска си Knoll твърди, че посочените мебели са защитени с авторско право като произведения на приложните изкуства. Според него, като рекламира копията на защитените изделия в Германия, Dimensione е нарушил неговото и на дружеството майка авторско право.

Knoll предявява иск пред съда. При тези обстоятелства националният съд решава да спре производството и да постави на Съда на ЕС следните преюдициални въпроси:

„1)      Обхваща ли правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО правото публично да се предлага за продажба оригинал или копие от произведението?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

2)      Обхваща ли правото публично да се предлага за продажба оригинал или копие от произведението освен предложението за сключване на договор и рекламната дейност?

3)      Нарушено ли е правото на разпространение, когато въз основа на офертата не се стигне до придобиване на оригинала или на копия от произведението?“.

На така поставените въпроси Съдът на ЕС дава следното тълкуване на Директивата:

Член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на притежателя на изключителното право на разпространение на защитено произведение да се противопостави на предложението за продажба или на целевата реклама по отношение на оригинал или копие на това произведение дори ако не е установено, че тази реклама е довела до придобиването на закриляния обект от купувач в Съюза, доколкото посочената реклама стимулира потребителите в държавата членка, в която това произведение е защитено с авторско право, да го придобият.

Прочети повече детайли