РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
19 април 2012 година(*)
„Авторско право и сродни права — Обработване на данни в интернет — Нарушаване на изключително право — Аудиокниги, до които е предоставен достъп в интернет чрез FTP сървър на предоставен от интернет оператора IP адрес — Разпореждане до интернет оператора да предостави името и адреса на ползвателя на IP адреса“
По дело C‑461/10
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Högsta domstolen (Швеция) с акт от 25 август 2010 г., постъпил в Съда на 20 септември 2010 г., в рамките на производство по дело
Bonnier Audio AB,
Earbooks AB,
Norstedts Förlagsgrupp AB,
Piratförlaget AB,
Storyside AB
срещу
Perfect Communication Sweden AB
Bonnier Audio и др. са издателски дружества, които притежават по-конкретно изключителни права да възпроизвеждат, разпространяват и предоставят публичен достъп до 27 произведения под формата на аудиокниги.
Bonnier Audio и др. твърдят, че изключителните им права са били нарушени поради предоставения без тяхно съгласие публичен достъп до тези 27 произведения чрез FTP сървър („file transfer protocol“), който позволява обмен на файлове и прехвърляне на данни между компютри по интернет.
Доставчикът на интернет услугите, чрез който е бил извършен твърденият незаконосъобразен обмен на файлове, е ePhone.
Bonnier Audio и др. искат от Solna tingsrätt (Окръжен съд, гр. Солна) да издаде разпореждане за разкриване на името и адреса на лицето, използвало IP адреса, от който се предполага, че са били прехвърлени въпросните файлове, в периода от 03,28 ч. до 05,45 ч. на 1 април 2009 г.
При тези обстоятелства съдът решава да спре производството и да постави на Съда на ЕС следните преюдициални въпроси:
„1) Изключва ли Директива 2006/24 […], и по-специално членове 3[—]5 и 11 от нея, прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48 […] и допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на носителя на авторското право или на лицето, на което носителят е отстъпил изключителни права, информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението? Във връзка с този въпрос се приема, че лицето, което иска издаване на разпореждането, е представило достатъчно данни за нарушаването на конкретно авторско право и че тази мярка е пропорционална.
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директива 2006/24, въпреки че срокът за това е изтекъл?“.
Съдът на ЕС дава следното тълкуване
Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на общественодостъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва прилагането на национално законодателство, което е прието въз основа на член 8 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост и допуска, с цел да се идентифицира даден абонат на интернет услуги или интернет потребител, доставчикът на интернет услугите да бъде задължен да предостави на носителя на авторското право или на лицето, на което носителят е отстъпил изключителни права, информация за самоличността на абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес (интернет протокол), за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението на авторското право, тъй като подобно законодателство не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24.
Фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директива 2006/24, въпреки че срокът за това е изтекъл, е без значение за делото по главното производство.
Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) и Директива 2004/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, доколкото това законодателство позволява на националната юрисдикция, която е сезирана с подадено от надлежна страна искане да се издаде разпореждане за разкриване на лични данни, да претегли съответните противоположни интереси, като съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.
