Съдържание на авторското право

3. Съдържание на авторското право I. Неимуществени права.
Международно правна уредба: Бернска конвенция46.
В Бернската конвенция за първи път е предвидена закрила на неимуществените права в чл.6bis, ал.1. Съгласно този текст се защитават правото на авторско име и правото на неизменяемост на произведението. Тези две неимуществени права съвсем не изчерпват
43 Решение на СЕС от 12 декември 2002 г. по дело С 273/00, Sieckmann, т.55, EU:C:2002:748.
44 Вж. Заключение на генералния адвокат m. Wathelet по С 310/17,
т.58 ECLI:EU:C:2018:618.
45 Вж. Драганов, Ж. Обекти на интелектуалната собственост, Сиби, 2016, с. 107.
46 Подробно Каменова, Цв., Международно и национално авторско право, ИПН БАН, 2004, стр.35.
– 32 –
комплекса от неимуществени права, които обикновено се закрилят в отделните страни.
Неимуществени права според ЗАПСП
Българският ЗАПСП в член 15 посочва осем вида неимуществени права.
Първото от тях е традиционното „право на разгласяване на произведението“47. Съгласно чл.15, ал.1, т.1 авторът има право да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това. Това право не е гарантирано на авторите на филми и други аудиовизуални творби, на автори на реализирани архитектурни произведения и приложни устройствени планове, автори на одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката. Упражняването на това право в тези случаи се уговаря в договор.
Характерно за правото на разгласяване е, че то винаги се реализира заедно с друго право на автора: например чрез публикуване на произведение, ако се касае до литературно произведение или произведение на науката, или чрез публично представяне на едно сценично произведение. Докато авторът е жив никой не може да го застави да разгласи произведението си, дори ако произведението е създадено в резултат на изпълнение на задължение по трудово правоотношение48.
Второто неимуществено право, признато от закона, е т.нар. право на авторство, „droit de paternite“. Това е правото на автора да иска признаване на неговото авторство върху произведението. Това право е неотделимо от личността на автора и не може да се отчуждава на каквото и да е било основание, включително по договор и да се наследява. Правото на авторство възниква със самия факт на създаване на произведението. Свързани с това право са още шест други неимуществени права, предвидени в закона:
• правото на автора да решава дали неговата работа да се разгласява под псевдоним или анонимно и
47 Пак там с.129 и сл.
48 Пак там с.143.
– 33 –
•
правото на автора да иска, името, псевдонима или друг
идентифициращ го знак да са посочени по съответния начин във
връзка с всяка употреба на произведението.
•
правото на защита на репутацията на автора е правото на
автора да запази репутацията си, като запазва целостта на
работата. Текстът на закона допълва „и да се противопоставя
на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие,
което би могло да наруши законните му интереси или личното
му достойнство.“
•
правото на автора да променя произведението си, при условие
че с това не нарушава правата, придобити от други лица права.
•
правото на автора на достъп до оригинала на произведението,
когато е във владение на друго лице и когато това е необходимо
по отношение на упражняването на неимуществено или
имуществено право, предвидено в закона.
•
правото на автора да спре използването на произведението
поради промени в убежденията си, с изключение на
реализираните произведения на архитектурата, като
обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са
придобили правото да използват произведението.
Специфичните особености на правата на авторите на
архитектурни произведения са, че авторът няма право да се
противопостави на желанието на собственика на
произведението на архитектурата да го разруши, преустрои,
надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие
с действащите разпоредби. За уточняване на начина на
извършване на промените собственикът на произведението на
архитектурата може да подаде искане до съответната
организация за колективно управление на права, която е длъжна
да извърши консултацията.
Българският закон определя само две неимуществени права като неотчуждими. Това са правото на автора да претендира за авторство над произведението и правото на автора да иска посочване на неговото име, псевдонима му или друг идентифициращ го знак при всяко използване на произведението. Другите шест неимуществени права могат да бъдат отчуждени, но само изрично и в писмена форма.
– 34 –
Съгласно ЗАПСП всички неимуществени права, с изключение на правото да се въвеждат промени в произведението и правото да се спре използването на произведението поради промени във възгледите на автора се упражняват от неговите наследници до изтичане на срока на закрила на авторското право.
Две други неимуществени права, трябва да бъдат защитени и след изтичането на срока на закрила: правото на автора да посочи неговото име върху работата и правото на запазване на целостта на произведението. Това е начинът за запазване на културното наследство за следващите поколения.
II. Имуществени права
Международно правна уредба: Бернска конвенция
Конвенцията изброява правата, свързани с използването на произведенията, които държавите членки се задължават да закрилят. Закриляните в Конвенцията имуществени права (чл. 8 — 14) уеднаквяват националните законодателства на държавите, членки на Съюза49.
Имуществените права според Споразумението TRIPS
Член 9 от Споразумението за TRIPS е лаконичен – той установява задължение за държавите-членки на СТО да спазват разгледаните по- горе разпоредби на Бернската конвенция.
Вътрешноправна уредба на имуществените права според ЗАПСП
Българското право изброява закриляните имуществени права в член 18 от ЗАПСП. Основният принцип е, че авторът притежава изключителното право да използва собственото си произведение, както и да разрешава използването му от други лица. За да са налице ограничения от този принцип, следва законът изрично да го предвижда.
За използване по смисъла на закона се смятат действия като:
1. възпроизвеждането на произведението;
2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
3. публичното представяне или изпълнение на произведението;
4. излъчването на произведението по безжичен път;
49 Подробно за установения своеобразен „каталог“ от права, свързани с използването на произведенията, установен с Бернската конвенция виж Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с. 145 и сл.
– 35 –
5.
предаването и препредаването на произведението по кабел;
6.
публичното показване на произведение на изобразителното
изкуство и на произведение, създадено по фотографски или
аналогичен на него начин;
7.
превеждането на произведението на друг език;
8.
преработката и синхронизацията на произведението.
Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид
промени в произведението, както и използването на
произведението за създаване на ново, производно от него
произведение;
9.
реализирането на архитектурен проект чрез построяване или
изработване на обекта, за който той е предназначен;
10.
предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на
неограничен брой лица до произведението или до част от него
по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от
място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
11.
вносът и износът в трети държави на екземпляри от
произведението в търговско количество, независимо дали са
произведени законно или в нарушение на авторското право.
Действията описани в точки 3 до 8 трябва да са извършени по такъв начин, че да се даде възможност на неограничен брой хора да възприемат произведението. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид.
1. Право на възпроизвеждане – чл.18 ал.2 т.1
Съгласно легалната дефиниция в §2 т.2 от ДР на закона „Това е прякото или непрякото размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител“.
Законът формулира изключения от правото на възпроизвеждане. Този проблем – за необходимостта от въвеждане на определено изключение се постави благодарение на развитието на технологиите. Бернската конвенция оставя националното законодателство да разреши възпроизвеждането на защитени произведения „при определени обстоятелства“. Българският закон посочва в чл.24 няколко начина за допустимо свободно използване на произведения, които налагат
– 36 –
определени ограничения върху правото на възпроизвеждане. Компютърните програми не попадат в обхвата на случаите 3а свободно използване на произведенията.
2. Право на разпространение – чл.18 ал.2 т.2
Разпространение на произведение е продажбата, замяната,
дарението, даването под наем, както и съхраняването в търговски количества, а също и предложението за продажба или даване под наем на оригинали и екземпляри от произведението (§2 т.4 от ДР на ЗАПСП).
Правото на разпространение се прекратява с първата продажба или друга сделка на територията на държавите – членки на Европейския съюз, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него50. Сделката следва да е извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие и води до прекратяване на правото на разпространение върху копията на тази територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем. Това прекратяване не засяга правото на автора на отчисление при препродажба на произведение на изкуството, когато едната страна е търговец на произведения на изкуството. Това право е неотчуждимо за автора и всеки отказ от него е недействителен.
3. Право на публично представяне или изпълнение на произведението – чл.18 ал.2 т.3
Българският закон урежда в едно правило публичното представяне или изпълнение на произведението. Публичното представяне като право се отнася за драматични, драматично-музикални и музикални произведения (т.нар. сценични произведения). Изпълнението се отнася до извършването на музикално или литературно произведение на място, където има достъп до широка публика. Представянето може да бъде дадено по какъвто и да е начин или процес. Не е необходимо да бъде „на живо“, възможно е да се извърши и чрез технически средства.
При публично представяне авторът на сценично произведение отстъпва на ползвател правото да представи произведението, а ползвателят се задължава да го представи и заплати на автора възнаграждение. При публичното изпълнение авторът на музикално, литературно или аудио-визуално произведение дава предварително писмено съгласие чрез регистрирана организация за колективно управление на права или чрез регистрирано независимо дружество за
50 Чл.18а от ЗАПСП
– 37 –
управление на права. Произведението е разгласено предварително, а съгласието се дава индивидуално 3а публичното изпълнение на живо или на запис, както и за излъчването му по безжичен път или по кабел.
4. Право на излъчване на произведението по безжичен път – чл.18 ал.2 т.4
Едно от правомощията на носителя на авторското право е правото на излъчване на произведението по безжичен път, по начин, даващ възможност за възприемането му от неограничен брой лица. Излъчването и предаването по безжичен път на произведението е отделен и независим начин на използване на произведението, различен от публичното изпълнение.
Съгласно § 2, т.5 от ДР на закона „излъчване на произведение по безжичен път“ е излъчването му по радио или телевизия по наземен път, както и включването му в непрекъсната съобщителна верига, водеща до спътник и оттам обратно до Земята чрез сигнали, носещи програми, под контрола и на отговорност на излъчващата организация с оглед да бъде то прието, било пряко и индивидуално от публиката, било чрез посредничеството на организация, различна от излъчващата.
Всяко излъчване на произведението от лице различно от автора, без да са му отстъпени съответните права, води до нарушаване на авторското право.
5. Право на предаване и препредаването на произведението по кабел – чл.18 ал.2 т.5
В българския ЗАПСП липсва легална дефиниция на понятието „препредаване“. В §1 от ДР на Закона за радиото и телевизията „препредаване“ е извършването на едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения на радио- и телевизионни програми или на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория. В обхвата на този закон влизат обаче само доставчиците на медийни услуги, които доставят аудио-визуални предавания единствено чрез електронни съобщителни мрежи. Това изключва дейността на кабелните оператори, които са една не малка част от ползвателите на авторски права.
По смисъла на от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване „кабелно
– 38 –
препредаване“ означава едновременното, непромененото и несъкратено препредаване чрез кабел или свръхчестотна система на първоначално предаване от друга държава-членка по жичен или безжичен път, включително чрез спътник, на телевизионни или радиопрограми, предназначени за приемането им от публиката. Глава III от Директива 93/83/ЕИО е озаглавена „Кабелно препредаване“ и урежда изцяло предметът на правото на препредаване, неговото упражняване, начина на водене на преговори, определяне на посредници при воденето на преговори и недопускането на недобросъвестност при воденето на преговорите. Директивата изисква от Държавите-членки да гарантират, че собствениците на авторско право и носителите на сродни права могат да предоставят или отказват разрешение на кабелен оператор за кабелно препредаване само чрез организация за колективно управление на права.
Българският съд в свое съдебно решение51 приема, че „при наличие на разпоредби в националното законодателство, от която може да бъде изведен смисъла на понятието „препредаване“ не следва да се прилагат разпоредби на общностното право, още повече, че тези разпоредби от националното законодателство в областта на авторските права не са в противоречие с европейското. Съдът извлича съдържанието на понятието „препредаване“ от разпоредбата на чл.21 от ЗАПСП. Според съдебното решение: „налице е предаване по кабел, когато
произведението се излъчва от радио-телевизионна организация едновременно с излъчването му по безжичен път изцяло в непроменен вид в рамките на територията, за която е отстъпено правото на излъчване. Когато произведението се излъчва по кабел, но от друга организация, различна от радио-телевизионната, едновременно с излъчването му по безжичен път изцяло и в непроменен вид, тогава е налице „препредаване“, за което е необходимо разрешение от организацията за колективно управление на авторски права,съгласно чл.21 ал.2 от ЗАПСП. Още по-ясно в разпоредбата на ал.5 изр.1 на същия член е посочено, че кабелните оператори са „препредаващи“ програмите на радио-телевизионните оператори.
Българският съд, когато прилага националното законодателство, което въвежда право на ЕС е длъжен да се съобразява с автономното
51 Решение № 1639 от 20.07.2015 г. по т.д. № 1663/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия.
– 39 –
тълкуване на понятията, дадено в практиката на СЕС. Не можем да се съгласим, че смисълът на понятията, с които борави правото на ЕС може да се извлича от национални разпоредби. Правото на ЕС следва да се тълкува и прилага еднакво на територията на всяка една държава членка, като всяко национално „оцветяване“ в съдържанието на понятията води до неефективност на хармоназицаията и липса на предвидимост на съдебните решения, постановени в рамките на общия пазар.
6. Право на публично показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин- чл.18 ал.2 т.6
Сред т.нар. „други права“ на автора законът в чл.18 ал.1 т.6 регламентира правото на публично показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин. В допълнителните разпоредби на закона изрично се изключва публичното показаване от предоставянето в заем на обект на авторскоправна закрила. Показването на фотографии и произведения на изобразителното изкуство обикновено се прави в експозиции, които не предоставят достъп на неограничен кръг лица и не представлява излагане на произведенията за продан. Правото на публично показване е по-скоро доразвитие на правото на разпространение, което притежават авторите. Законът въвежда презумпция съгласно която, в случаите когато собствеността върху произведения на изобразителното изкуство и произведения, създадени по фотографски или аналогичен на него начин е прехвърлена се предполага, че на купувача е прехвърлено и правото за публично показване на произведенията. Авторът може изрично и писмено да откаже отстъпването на това право, независимо от прехвърлянето на собствеността.
7. Право да се разрешава превеждането на произведението на друг език – чл.18 ал.2 т.7 и Право на преработка и синхронизация на произведението – чл.18 ал.2 т.8
Преработка съгласно закона е изменение на произведението, с оглед създаването на ново, производно произведение, в т.ч. приспособяването му към друг жанр, както и внасянето на всякакъв вид промени в него52. За да се използва по гореописания начин трябва да се получи надлежно
52 Параграф 2, т.18 от ЗАПСП
– 40 –
разрешение от автора на произведението, което да бъде изрично и конкретно. В противен случай ще е налице нарушение на неговото авторско право.
За всяка последваща преработка или последващ превод се изисква отделно съгласието на ватора. Ако се прави преработка на извършен вече превод, с цел произведението да се пригоди за използването му в друг жанр се изисква съгласие на автора на извършения превод. В свое съдебно решение, българският съд се произнася относно спор за нарушени авторски права на преводач, който със съгласието на автора е извършил и публикувал превод на пиеса53. По-късно ответниците по делото извършват преработка на превода и поставят пиесата с преработения превод, без да са получили съгласие от автора на публикувания превод на пиесата. Съгласно съдебното решение „използването на превод на драматургично произведение за неговото публичното представяне или преработването на този превод с цел приспособяването му за сценична реализация, без съгласието на автора на превода, също представлява форма на използване на защитен обект, накърняващо субективното право на преводача, чието произведение (превода на съответния език) е било използвано за създаване на адаптацията и/или за сценичната му реализация“.
8. Право да се реализира архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, 3а който той е предназначен -чл.18 ал.2 т.9
Както беше казано по-горе авторското право върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект. За използване по смисъла на ЗАПСП се смятат действия като реализирането на архитектурния проект чрез построяване.
9. Право да се предлага по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях – чл.18 ал.2 т.10
Правилата за предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по
53 Решение № 1829 от 13.07.2018 г. по т.д. № 6200/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия
– 41 –
време, индивидуално избрани от всеки от тях също са включени в раздел „имуществени права“.
Според практиката на съда54 „catch up TV“ e един от видовете на използване на произведенията по смисъла на чл.18 ал.2 т.10 от ЗАПСП. Това е интернет телевизионна услуга, при която потребителите имат достъп до услугата чрез настолни браузъри, както и приложения за смартфони и таблети. Съдът приема за използване на произведенията по смисъла на чл.18 ал.2 т.10 от ЗАПСП начин на използване, който: „съответства на нелинейните медийни услуги по смисъла на чл.3 ал.3 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) – медийни услуги, предоставяни от доставчик за гледане/слушане на предавания в избран от потребителя момент по негова лична заявка, въз основа на каталог на предавания, подбрани от доставчика на медийни услуги (т. нар. медийни услуги по заявка). Тази дейност, по аргумент от чл.4 ал.2 от ЗРТ, не е дейност на радио и телевизионен оператор, поради което и с оглед на чл.105 ал.1 и чл.125 ал.1 от ЗРТ за нейното извършване не се изисква лицензиране/регистриране. Дейността за предоставяне на нелинейни медийни услуги подлежи само на уведомителен режим – чл.125ж ал.1 от ЗРТ“. Лицата, които извършват медийни услуги по заявка (нелинейни услуги) уведомяват Съветът за електронни медии, който води публичен регистър – чл.125к ал.1 т.4 ЗРТ. Една от целите на уведомителния режим и на публичния регистър е да може да се установи кръга на лицата, които са ползватели на произведения по начина, визиран в чл.18 ал.1 т.10 от ЗАПСП и така да може да се установи съществува ли и коя е тяхната представителна организация.
В друго свое съдебно решение55, българският съд приема, че чрез записване на съдържанието на произведения (в случая телевизионни предавания) на сървър, чрез който е бил осигуряван достъпа до интернет страница до която от своя страна могат да имат достъп неограничен лица, сами избрали времето и мястото, представлява използване по смисъла на чл.18 ал.2 т.10 от ЗАПСП. Според съда предлагане по безжичен път е и поддържането на видео архив на интернет страници, в който архив се намират излъчени телевизионни предавания, съдържащи конкретни музикални произведения, за които не е получено съгласие за
54 Решение № 1950 от 22.02.2016 г. по адм. д. № 4299/2015 на Върховния административен съд.
55 Решение № 473 от 11.03.2015 г. по т.д. № 4476/2014 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия.
– 42 –
използването им. С извършването на тези действия – записване на сървър и поддържането на действаща интернет страница с архив на произведенията е изпълнен фактическият състав на използване, съгласно чл.18 ал.2 т.10 от ЗАПСП.
10. Право на отчисление при препродажба – чл.20 и чл.20а
Първоначално правото на препродажба е включено в българското законодателство заради приемането на принципа на реципрочност по отношение на упражняването на това право възприет от Бернската конвенция. Прилагането на материалната реципрочност в Конвенцията се смяташе за необходимо, тъй като степента, в която се предоставя правото в различните страни – членове на Бернския съюз, е много различна. Фактът, че droit de suite е включен в защитените имуществени права в българското законодателство, дава възможност на един български художник да претендира възнаграждение за продажба в друга страна, участваща в Бернската конвенция. Съществува и възможност чуждестранните художници да претендират за това право в България само доколкото това е позволено от българското законодателство.
Съгласно чл.7 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност се забранява на всяка държава-членка да прилага своето конкурентно право по отношение на засегнатите страни по различен начин въз основа на признака националност. СЕС в свое Решение56 постановява, че „член 7, § 1 от Договора следва да бъде тълкуван като означаващ, че принципът на недискриминация, който той съдържа, може да бъде използван пряко пред национален съд от автор или изпълнител от друга държава-членка, или от тези, на които се ползват с техните права, с цел да се иска защитата, запазена за националните автори и изпълнители“. От тук следва, че националните разпоредби, съдържащи клаузи за реципрочност, не могат да бъдат основание за отказ на граждани на други държави-членки на права, предоставени на национални автори.
В ЗАПСП през 2006 година правото на препродажба се урежда с нова редакция на член 20 и въвеждането на нов член 20а. Тези разпоредби хармонизират вътрешното ни право с Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001
56 Решение на Съда от 13 февруари 1969.Walt Wilhelm и други срещу Bundeskartellamt. Внесено за преюдициално заключение : Kammergericht Берлин – Германия .Дело 14-68.
– 43 –
година относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството. Директивата се прилага по отношение на всички оригинални творби на изкуството, които попадат в нейния обхват и които на 1 януари 2006 г. все още са защитени от законодателството на държавите-членки в областта на авторското право или отговарят на критериите за закрила съгласно разпоредбите на настоящата Директива на тази дата.
В обхвата на Директивата попадат всички „оригинални произведения на изкуството“, а именно: „произведения на графичното или пластичното изкуство, като картини, колажи, живописни произведения, рисунки, гравюри, щампи, литографии, скулптури, гоблени, керамични произведения, произведения от стъкло и фотографии, при условие че те са създадени от самия автор или са копия, считани за оригинални произведения на изкуството“57.
Основно принципно положение в Директивата е, че правото на препродажба е непрехвърлимо и неотчуждимо право, което преминава върху правоприемниците на автора след неговата смърт и се закриля за срока на закрила на авторското право съгласно националното законодателство. Правото на препродажба е право с плодоносен характер, което позволява на автора да получи възнаграждение за последващи прехвърляния на произведението. Обхватът на правото на препродажба обхваща всички случаи, които се извършват на професионалния пазар на изкуствата, като извън обхватът останат само тези препродажби, които се извършват директно между частни лица. Директивата позволява на държавите-членки да предвидят правото на препродажба да не се прилага в случаите, когато продавачът е придобил творбата директно от автора по-малко от три години преди тази препродажба и когато продажната цена не превишава 10 000 EUR. Държавите-членки определят във вътрешните си законодателства минимална продажна цена, която да определя една продажба, като обект на право на препродажба. Тази продажна стойност не може да надвишава 3 000 EUR, без включени данъци. Възнаграждението се определя под форма на процент. Наличието на разлики във възнагражденията в националните законодателства на различните държави членки оказват
57 Виж произведения на изкуството, за които се отнася правото на препродажба, чл.2 от Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството.
– 44 –
въздействие върху конкурентната среда и тяхното хармонизиране, чрез поставянето на границите определени в Директива 2001/84/ЕО спомага 3а изграждане на система от лоялна конкуренция на вътрешния пазар на произведения на изкуствата.
Нашата уредба предвижда, че при препродажба на оригинално произведение на изкуството, когато една от страните по сделката или посредникът е търговец на произведения на изкуството, в тч. художествена галерия и аукционна къща, авторът на произведението има право да получи отчисление от цената на продажбата. Относно понятието „оригинални произведения на изкуството“, нашият закон не се отклонява от Директивата и приема за такива произведенията на графичното и пластичното изкуство като картини, колажи, рисунки, скици, гравюри, щампи, литографии, скулптурни фигури, гоблени, керамики, произведения от стъкло и фотографии, при условие че са създадени лично от автора. Тук се включват и екземпляри, признати за оригинали съгласно § 4 от ДР на ЗАПСП58. Правото на препродажба е неотчуждимо, освен при наследяване, а всеки отказ от него е недействителен. Времетраенето му е съвпада със срока на закрила на авторското право.
От обхвата на закона са изключени препродажбите с цена по-ниска от левовата равностойност на 300 евро и препродажби, при които продавачът е придобил произведението направо от автора по-малко от 3 години преди датата на препродажбата и цената на препродажбата не надвишава левовата равностойност на 10 000 евро.
11. Права при отдаване под наем или в заем – чл.22а
Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 г. относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост си поставя за цел да премахне разликите в правната уредба на отделните държави членки и да постави еднозначна правна закрила във връзка с реализирането на правото на възнаграждение при отдаване под наем или в заем, като затвърди регулацията на конвенциите в авторските и сродните на авторското права. Ето защо, правата на авторите по
58§ 4 от ДР на ЗАПСП гласи: „Всеки екземпляр на произведение на изобразителното изкуство, върху който стои саморъчно поставен подпис на автора, се счита за оригинал. Броят на оригиналите се определя от автора и се обявява по подходящ начин при първото разгласяване на произведението, като не подлежи на последващо изменение. Всеки екземпляр трябва да носи пореден номер“.
– 45 –
Директивата не могат да се погасяват преди изтичането на срока, установен в Бернската конвенция 3а закрила на литературните и художествените произведения, а правата на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации не могат да се погасяват преди изтичането на съответните срокове, предвидени в Римската конвенция. Директивата се прилага за всички произведения – обект на авторско право, изпълнения, звукозаписи, предавания и първо фиксиране на филми, които към 1 юли 1994 г. все още се ползват със закрила според законодателството на държавите-членки в областта на авторското право и сродните му права. Директивата не засяга действията на ползване, извършени преди 1 юли 1994 г.59
Съгласно Директивата държавите-членки трябва да предоставят право да се разрешава или забранява наемането и заемането на оригиналите и копията на авторските произведения и други обекти, посочени в член 2 от Директивата. За целите на Директивата „отдаване под наем“ означава предоставянето за използване за ограничен срок и с пряка или непряка икономическа или търговска изгода, а „отдаване в заем“ означава предоставянето за използване за ограничен срок и без пряка или непряка икономическа или търговска изгода, когато се извършва чрез институции, достъпни за публиката.
Нашият ЗАПСП в § 2 т. 15 и т.16 от ДР на ЗАПСП възпроизвежда изцяло понятията от Директивата. Законът пояснява допълнително, че изключва изрично от хипотезата на „заем“ предоставянето на произведения или други обекти на права по този закон, без те да напускат помещенията на заемащото заведение; предоставянето на звукозаписи или филмови копия за целите на тяхното законно използване; предоставянето на произведения на изобразителното изкуство и фотографски произведения за публично показване. Разпоредбата на чл.22а от българския ЗАПСП говори за „справедливо възнаграждение“, което се дължи на основание отдаването под наем и в заем и което е отделно от всяко друго авторско възнаграждение. Това възнаграждение се дължи безусловно и всеки отказ от него от страна на автора е недействителен. Възнагражденията при отдаване под наем или в заем се събират само чрез организации за колективно управление на
59 Вж. също Каменова, Цв. Хармонизиране на авторското право в Европа, ИПН БАН, 1997,с. 72 – 83.
– 46 –
съответните категории авторски права, като размерът и начинът на плащането им се определя по споразумение между тези организации и Задължените лица.