Права на излъчващите организации
Всъщност това са единствените права, които не са собственост на физическо лице, а на юридическо лице102. Предмет на защита са собствените предавания на радио-телевизионната организация. Телевизионната програма може да съдържа различни произведения: литературни, музикални, драматични и др., които са защитени от авторски права. Тя може да съдържа различни видове изпълнения – също така защитени от сродни права. Във всички случаи радио и телевизионата организация ще бъде защитена чрез предоставянето на сродното право. Авторските права на авторите и сродните права на изпълнителите и изпълнителите съществуват успоредно със съществуването на правата на радио- и телевизионните организации.
Съавторство
Към сродните права на излъчващите организации се прилагат съответно правилата за съавторство. Когато предаването е създадено от две или повече излъчващи организации, сродното право им принадлежи общо, независимо дали предаването е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение. Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права. Този основен принцип е залегнал както в правото на ЕС, така и във вътрешното ни право (чл.72а от ЗАПСП).
До доказване на противното за носител на право по чл. 72 се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени или упоменати по обичайния за това начин в хода на показване на програмата.
Технологичното развитие разнообрази насоките за творческа дейност, производство и използване. Закрилата на интелектуалната собственост изисква създаването на нови концепции, а съществуващото законодателство в областта на авторското право и сродните му права следва да бъде адаптирано, за да отговори адекватно на икономическата реалност, като възникването на нови форми на използване103.
102 Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с. 263.
103 Вж. абз.5 от Директива 2001/29/ЕО.
– 103 –
I. Международноправна уредба на правата на излъчващите организации
Международната уредба на правата на записващите организации е в два източника:
Международна конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации (Римска конвенция от 1961г.)104.
Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (TRIPS).
Източници на ЕС
Източниците на правото на ЕС, които уреждат правата на излъчващите организации, са:
• Директива 2006/П5/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (кодифицирана версия);
• Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество;
• Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване;
• Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги.
Във вътрешното право тези директиви са траспонирани в:
• Закон за авторското право и сродните права;
• Закон за радиото и телевизията.
Право на записване.
На първо място радио – и телевизионните организации имат изключително право да разрешават или забраняват записването на
104 Обн. Държавен вестник брой: 111 от 26.02.2004.
– 104 –
техните предавания, независимо от това дали тези предавания се излъчват по проводников път или в ефир, включително чрез кабел или сателит105. (чл. 13 б. „Б“ от Римската конвенция; чл.14 т.3 от TRIPS и чл.7 ал.2 от Директива 2006/115). Предаване е поредица от движещи се изображения със или без звук, което представлява обособена част от програмна схема или каталог, утвърден от доставчик на аудио-визуални медийни услуги и чиято форма е сравнима с формата и съдържанието на телевизионно излъчване (чл.2 ал.3 от Закона за радиото и телевизията). Примери за предавания са пълнометражни филми, спортни събития, комедийни сериали, документални филми, детски предавания и телевизионен театър (чл.1 ал.1 б.„Б“ от Директива 2001/29/ЕО).
Право на възпроизвеждане
Излъчващите организации имат право след като запишат своята програма да я възпроизведат.
Право на излъчване и публично съобщаване
За да могат радио – и телевизионните организации да включат дадено предаване в своята програма и да го съобщат на публиката или да го излъчат по безжичен път, е необходимо да получат съгласие от автора на това предаване за публичното разгласяване на неговото произведение по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.
В три европейски директиви главният режисьор е определен като автор на кинематографично или аудиовизуално произведение106. В член 2, § 1 от Директива 2006/116, под заглавие „Кинематографични или аудиовизуални произведения“, е формулирано правилото, съгласно което главният режисьор на кинематографично произведение се смята за негов автор или за един от неговите автори, като държавите членки са свободни да посочват и други съавтори. Следователно тази разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че независимо от направения от националния законодател избор, във всички случаи главният режисьор на кинематографично произведение, за разлика от останалите автори на
105 чл. 13 б. „В“ от Римската конвенция; чл.14 т.3 от TRIPS и чл.2 ал.1 б.„Д“ от Директива 2001/29.
106 Това правило се съдържа в член 1, параграф 5 от Директива 93/83, в член 2, параграф 2 от Директива 2006/115 и в член 2, параграф 1 от Директива 2006/116.
– 105 –
такова произведение, се ползва от статута на автор по силата на посочените Директиви107.
Както вече беше казано, според ЗАПС автори на филм са режисьорът, сценаристът и операторът. При анимационни филми авторско право има и художник-постановчикът. По отношение на другите аудиовизуални произведения и предавания българският закон не предвижда разширяване на кръга на лицата, които са автори на аудиовизуално произведение, различно от филми.
Когато предаванията съдържат в себе си произведения, които са защитени от сродни права, за да могат радио – и телевизионните организации да включат дадено предаване в своята програма и да го съобщат на публиката или да го излъчат по безжичен път, е необходимо да получат съгласие от изпълнителите, които имат изключително право да разрешават или забраняват излъчването по безжичен път и публичното съобщаване на техните изпълнения, освен ако самото изпълнение вече представлява излъчено изпълнение или е създадено чрез записване.
Право на справедливо възнаграждение на изпълнителите и на продуцентите.
Съгласно член 8, § 2 от Директива 2006/115 държавите членки предвиждат право, чрез което се гарантира, че ползвателят заплаща еднократно справедливо възнаграждение, ако публикуван с търговска цел звукозапис или презапис на този звукозапис се използва за излъчване по безжичен път или за какъвто и да е вид публично съобщаване. От тази разпоредба следва, че лицето, което използва звукозапис с оглед излъчване или публично съобщаване, трябва да се разглежда като „ползвател“ по смисъла на посочената разпоредба. Ползвателят извършва публично съобщаване, когато, бидейки напълно наясно с последиците от своите действия, предоставя на клиентите си достъп до излъчвано предаване, което съдържа закриляното произведение. Без намесата на посоченото лице излъчваното произведение по принцип не би могло да достигне до публиката, макар тя да се намира в зоната на разпространение на въпросното предаване. Публиката трябва да се състои от неопределен брой потенциални адресати и от доста голям брой лица, които не могат да се характеризират като „частна група“.
107 Виж решение на СЕС (трети състав) от 9 февруари 2012 година По дело С- 277/10 Martin Luksan срещу Petrus van der Let в http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C- 277/10&language=BG.
– 106 –
Понятието „публика“ съдържа определен праг de minimis, което изключва от това понятие твърде малкия, дори незначителен, кръг от засегнати лица. В това отношение е важно да се установи не само колко лица имат едновременно достъп до едно и също произведение, но и колко от тях имат последователно достъп до него. Доходоносният характер на публичното съобщаване не е ирелевантен. Публиката, сред която се извършва посоченото съобщаване, от една страна, е целево търсена от ползвателя, и от друга, е възприемчива по един или друг начин по отношение на съобщаването от ползвателя, а не е случайно „привлечена“108.
Понятието „публично съобщаване“, което се съдържа в член 8, § 2 от Директива 2006/115, трябва да се тълкува при съблюдаване на съответните понятия, използвани по-специално в WPPT, и то по съвместим с тях начин, като същевременно се отчитат контекстът, в който те са използвани, и целта на релевантните разпоредби от съответните международни актове.
Право на разпространение
Излъчващите организации, по отношение на записите на техните предавания имат изключително право на разпространение109. За да могат обаче излъчващите организации да разпространяват своите програми трябва предварително да уредят авторски или сродни на тях права110. Изключителното право на авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин е уредено и в чл.4 ал.1 от Директива 2001/29. Правото на разпространение не се изчерпва в ЕС, с изключение когато първата продажба на този обект в Общността е извършена от носителя на правото или с негово съгласие. Продажба или чрез друг акт на разпространение на оригиналите и екземплярите записаните и възпроизведени предавания, програми или части от програми не изчерпват правото на излъчващата организация да разрешава или забранява отдаването под наем и в заем на оригинали и екземпляри от тези предавания или програми.
108Виж Решение на СЕС от 15 март 2012 г. по дело SCF (С-135/10) в
http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C- 135/10&language=BG.
109 чл.9 ал.1 б. „Г“ от Директива 2006/115/ЕО.
110 чл.9 от Закона за радио и телевизия.
– 107 –
II. Транспониране на правото на ЕС в българския Закон 3а авторското право и сродните права.
Законът 3а авторско право и сродните права урежда в чл.91 следните изключителни права на Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма:
1. Да разрешава срещу заплащане преизлъчването по безжичен път или препредаването по електронни съобщителни мрежи на програмата. Подобно на звукозаписа, излъчването е производна дейност. Тя дава изключително право на излъчващите организации да разрешават срещу заплащане преизлъчването по безжичен път или препредаването по електронни съобщителни мрежи на програмите си без съгласието на носителите на авторско или сродни права. В Директива 93/83/ЕИО е дадена дефиниция на понятието „кабелно препредаване“, като едновременното, непромененото и несъкратено препредаване чрез кабел или свръхчестотна система на първоначално предаване от друга държава-членка по жичен или безжичен път, включително чрез спътник, на телевизионни или радиопрограми, предназначени за приемането им от публиката. Въпреки, че съдържанието на думата „кабелно“, самата дефиниция допуска препредаването да се извърши чрез друга свръхчестотна система, без обаче да посочва видът на тази друга система. Понятието „свръхчестотна система“ трябва да бъде максимално широко тълкувано, за да обхване всички начини и средства за пренасяне на телевизионни или радиопрограми, предназначени за приемането им от публиката. Такова широко тълкуване е направено в българският Закон за електронните съобщения, където в §1 т.15 от допълнителните разпоредби е дефинирано понятието „електронна съобщителна мрежа“ като е дадено широко дефиниране на начина на пренос на сигнали: посредством проводник, радио, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали или с пакетна комутация, включително интернет) и мобилни наземни мрежи, електроразпределителни мрежи, доколкото се използват за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, и кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на пренасяната информация. В случая тълкуването на понятието „препредаването по електронна съобщителна мрежа“ трябва да се съгласува с тълкуването на понятието „кабелно препредаване“ по
– 108 –
смисъла на Директивата и да обхване всички средства 3а пренос на сигнали. Законовата разпоредба предвижда 3а излъчващата организация освен право да разрешава препредаване по електронна съобщителна мрежа и да разрешава преизлъчване. То обаче се обхваща от правото на препредаване, защото както вече установихме то включва в себе си освен препредаване по кабел и по безжичен път. С разпоредбата на чл.91 ал.1 т.1 от ЗАПСП в българското право се въвежда разпоредбата на чл.8 ал.3 пр.1 от Директива 2006/П5/EО.
2. Правото да разрешават срещу заплащане записването, възпроизвеждането и разпространението на записите от програмата (чл.91 ал.1 т.2 от ЗАПСП). С тази разпоредба в българското право се въвеждат разпоредбите на чл.7 ал.1о, чл.8 ал.1 и чл.9 ал.1 б. „Г“ от Директива 2006/115/ЕО, които бяха разгледани по-горе.
3. Право да предлагат по безжичен път или по друга електронна съобщителна мрежа на достъп на неограничен брой лица до програмата или част от нея по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях (чл.91 ал.1 т.3 от ЗАПСП). Този текст разглежда хипотезата на достъп до дадено предаване и програма чрез интернет или сходна информационна мрежа;
4. Правото на публичното изпълнение на програмата, ако това се извършва в места, достъпни за публика срещу заплащане на входна такса (чл.91 ал.1 т.4 от ЗАПСП). Тази разпоредба въвежда в българското парво разпоредбата на чл.8 ал.3 пр.2 от Директива 2006/115/ЕО.
Основната част от вътрешноправната ни уредба е приета с цел транспониране на правото на ЕС по цитираните директиви. Те пък от своя страна в значителна част целят да приведат в действие международните споразумения, по които ЕС е страна. Съгласно постоянната практика на СЕС разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, с оглед на международното право, особено когато подобни разпоредби целят именно да приведат в действие международно споразумение, сключено от Съюза111. Вътрешното ни право, което въвежда европейски директиви, трябва да се тълкува съобразно смисълът и тълкуването, което се прави на тези директиви от Съда на ЕС. Следователно на
111 вж. по-специално Решение от 14 юли 1998 г. по дело Bettati, С 341/95, Recueil, стр. I 4355, точка 20 и Решение от 7 декември 2006 г. по дело SGAE, С 306/05, Recueil, стр. I 11519, точка 35
– 109 –
разпоредбите от различните нива (международно, ЕС и национално) трябва да се търси общо тълкуване.
Право на възнаграждение
Излъчващата организация има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид.
III. Свободно използване
Директива 2001/29 ЕО урежда свободното използване на обектите на сродно право на радио- и телевизионните организации. По отношение на излъчващите организации са предвидени общо шестнайсет случая, в които държавите членки могат да предвидят свободно използване. Поради това, че правото на свободно използване представлява изключение от общото право на закрила на правата на излъчващите организации, то предвидените в закона случаи трябва да се тълкуват стеснително.
Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право. Що се отнася до допустимото свободна употреба, без съгласието на излъчващата организация и без заплащане на възнаграждение е допустимо временното възпроизвеждане на излъчена програма или предаване, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи предаване в мрежа чрез посредник или друго разрешено използване на произведение.
Свободна употреба е допустима и при използването на откъси (части) от вече излъчени предавания при критика или обзор при посочване на източника и името на организацията носител на сродно право, освен ако това е невъзможно. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта.
Без съгласието на излъчващата организация и без заплащане на възнаграждение е допустимо използването на части от излъчени предавания в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Този вид свободно използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно.
– 110 –
Свободата на ползване се дава на училищата и другите образователни институции, когато използват програми 3а образователни цели.
Разрешено е свободно използване на излъчени програми и предавания за целите на националната сигурност, в съдебно или административно производство или в парламентарната практика, както и за използването им по време на религиозни церемонии или на официални церемонии, организирани от публичната власт.
При всички случаи свободното използване не може да се извършва по начин, който е съпроводен с премахване, повреда, унищожаване или разстройване на технически средства за защита, без съгласието на носителя на авторското право. Ползватели, на които законът признава правото на свободно използване, но са възпрепятствани от технически средства за защита, могат да поискат от носителя на правото да им осигури съответния достъп в оправдана от целта степен.
IV. Времетраене на сродните права.
Продължителността на правата на радио- и телевизионните организации е петдесет години. Срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на първото излъчване или предаване на програмата.
ГЛАВА 3. НАРУШЕНИЯ И СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА.
Въпреки че България се присъединява към TRIPS още през 1996г„ преди присъединяването ни към ЕС българското авторско право не е имало традиционно силни механизми за защита на авторското право. По-рано такива средства за защита като конфискация на незаконни копия или материали или оборудване, използвани за производството на незаконни копия, не съществуват. В случаите, когато старото законодателство предвижда компенсация за загуби, последните се оценяват от съдилищата въз основа на тарифите, приети от Министерския съвет.
Законът за авторското право и сродните права създава много по- силен механизъм за защита. След присъединяването ни към ЕС през 2007г., той въвежда в българското право Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост. В българското законодателство се предвиждат три вида средства за защита: наказателни, административни и граждански правни средства.