Източници
I.
Международни източници79:
• Международна конвенция за закрила на артистите-
изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите
организации, обн. Държавен вестник брой: 111 от 26.02.200480.
• Договор на СОИС за изпълненията и звукозаписите (WPPT), Обн.
– ДВ, бр. 60 от 22.07.2005 г. в сила за Р България от 20.05.2002 г.81
• Споразумение относно свързаните с търговията аспекти на
правата на интелектуалната собственост (TRIPS). РБългария се
присъединява през 01.12.1996г.82
Споразумението TRIPS и WPPT са подписани от Европейския съюз
и одобрени съответно с Решения 94/800 и 2000/278. Ето защо това споразумение и посоченият договор обвързват институциите на Съюза и държавите членки* 80 81 82 83.
Както беше казано в началото, по отношение на споразумението TRIPS, пред съдилищата на Съюза и държавите членки не може да се прави пряко позоваване нито на Споразумението за създаване на СТО, нито на приложенията към него. Съдът е постановил, че поради естеството и структурата си разпоредбите на Споразумението TRIPS нямат непосредствено действие и не могат да създадат за
19 Подробно Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с. 234-253.
80 Виж текста на анлийски език в http://www.wipo.int/treaties/en/ip/rome/.
81 Виж Договор на СОИС за изпълненията и звукозаписите (WPPT) Женева (1996), ОВ на ЕС L 89, 11.4.2000, с. 15-23.
82 Виж списък на държавите, които са се присъединили към споразумението в https://www.wto.org/english/tratop_e/trips_e/amendment_e.htm.
83 Виж т.38 от Решение на СЕС по дело С 135/10 , Societa Consortile Fonografici (SCF) срещу Marco Del Corso, достъпно в http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C- 135/10&language=BG.
– 87 –
частноправните субекти права, на които те да се позовават пряко пред съда по силата на правото на Съюза84.
По отношение на WPPT следва да се отбележи, че съгласно член 23, §1 от него договарящите се страни се задължават да приемат мерки в съответствие със своята правна система, гарантиращи неговото прилагане. Оттук следва, че прилагането на разпоредбите на WPPT от гледна точка на тяхното изпълнение или действие зависи от издаването на последващи актове. Ето защо тези разпоредби нямат непосредствено действие в правото на Съюза и не могат да създадат за частноправните субекти права, на които те да се позовават пряко пред съда по силата на това право85.
Що се отнася до Римската конвенция, следва да се отбележи, от една страна, че Съюзът не е договаряща страна по нея, а от друга — че той не може да се смята за встъпил в правата и задълженията на своите държави членки в приложното поле на тази конвенция, макар и само защото не всички те са страни по тази конвенция86. Поради това разпоредбите на Римската конвенция не са част от правния ред на Съюза. Съгласно член 1, §1 от WPPT разпоредбите на този договор не отменят взаимните задължения на договарящите се страни по реда на Римската конвенция. От това следва, че макар Съюзът да не е договаряща страна по Римската конвенция, по силата на член 1, § 1 от WPPT той все пак е длъжен да не възпрепятства изпълнението на задълженията на държавите членки, които произтичат от тази конвенция. Ето защо тя има непряко действие в Съюза.
Източници на правото на ЕС
Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване87;
84 Виж в този смисъл Решение от 23 ноември 1999 г. по дело Португалия/Съвет, С 149/96, Recueil, стр. I 8395, точки 42—48, Решение от 14 декември 2000 г. по дело Dior и др., С 300/98 и С 392/98, Recueil, стр. I 11307, точка 44 и Решение от 16 ноември 2004 г. по дело Anheuser-Busch, С 245/02, Recueil, стр. I 10989, точка 54.
85 Така Решение на СЕС по дело С 135/10, Societa Consortile Fonografici (SCF) срещу Marco Del Corso, достъпно в http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C- 135/10&language=BG.
86 Виж по аналогия Решение от 24 юни 2008 г. по дело Commune de Mesquer, С 188/07, Сборник, стр. I 4501, точка 85.
87 Виж в https://eur- lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A31993L0083.
– 88 –
Директива 2001/29/ЕО88 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество89;
Директива 2006/П6/EО90 на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права91;
Директива 2006/115/EО92 на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственос93;
Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения94
Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар95 II. Вътрешни източници
Закон 3а авторското право и сродните права96 България като повечето страни от Централна и Източна Европа не е защитавала сродните права в закона за авторското право по време на социалистическия период. България е член на Световната търговска организация от 1 декември 1996 г. От 1 януари 2007 г. тя е държава-членка на Европейския съюз. От 30 ноември 2009 г. ЕС се присъединява към СТО като международна организация и всички държави-членки на ЕС стават и членове на СТО.
Въвеждането на сродни права, включващи преди всичко защитата на изпълнителите, продуцентите на звукозаписи и излъчващите
88 Вж. Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с. 314 и сл.
89 Виж в https://eur- lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32001L0029.
90 Вж. Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с. 326 и сл.
91 Виж в https://eur- lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A32006L0n6.
92 Вж. Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с. 307 и сл.
93 Виж в https://eur- lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A32006L0n5.
94 Виж в https://eur- lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=celex%3A32012L0028.
95 Виж в https://eur- lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32014L0026.
96 Обн. ДВ. бр.56 от 29 Юни 1993г., последно изм. и доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018г.
– 89 –
организации в законодателните реформи през преходния период, е една от характеристиките на модернизацията на авторското право.
Дял 2 от закона, съдържаща четири глави, е посветена на защитата на сродните права. В общите разпоредби законът определя притежателите и субектите на сродни права, според които правата, сродни на авторското право, принадлежат на изпълнителите на техните изпълнения, на продуцентите на звукозаписи по техните записи, на радио- и телевизионните организации по техните програми. Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права.
За носител на сродно право се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени или упоменати по обичайния за това начин върху съответния запис, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки, или в хода на показване на програмата.
Имуществените права на носителите на сродни права могат да бъдат упражнявани от упълномощени от тях организации за колективно управление на права или независими дружества за управление на права в съответствие с разпоредбите на Директива 2014/26/ЕС относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар.
§2. Права на артистите изпълнители
Законът дава широко определение за „изпълнител“. Според чл. 74 от ЗАПСП „Артист-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба“. Това определение е дори по-широко от това, използвано от Римската конвенция от 1961 г. 97
Законът защитава неимуществени и имуществени права на артистите изпълнители. 91 *
91 Вж. Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с.
255.
– 90 –
I. Неимуществени права
Защитата на неимуществените права на изпълнителите има своя международна уредба в чл.5 от Договора на СОИС 3а изпълненията и звукозаписите.
В договора са уредени следните неимуществени права:
– правото да бъде признат в качеството си на изпълнител на своите изпълнения;
– да възразява срещу всяко извращение, изкривяване или друг вид изменение на своите изпълнения, което е в състояние да нанесе вреда върху неговата репутация.
Средствата за защита с оглед обезпечаване на тези неимуществени права се уреждат от законодателството на договарящата се страна, на територията на която се търси защитата.
Правото на ЕС не съдържа защита на неимуществените права на изпълнителите.
Неимуществените права съгласно ЗАПСП са:
• правото да изисква името, псевдонимът или артистичното име на изпълнителя да бъде посочвано или съобщавано по обичайния за това начин при всяко негово изпълнение на живо и при всяко използване на записаното му изпълнение по какъвто и да е начин. Това право е неотчуждимо.
• правото да изисква запазване целостта и неизменяемостта на записаното му изпълнение при възпроизвеждането или използването му по какъвто и да е друг начин.Това право може да се отчуждава само изрично и писмено.
При колективни изпълнения се посочват или съобщават по обичайния за това начин името на ансамбъла или групата като цяло и имената на солистите, диригента и на режисьора на сценичното произведение, ако с тези лица не е уговорено друго (чл.80 ЗАПСП).
II. Имуществени права на изпълнителите
Римска конвенция
Международната уредба на имуществените права се съдържа на първо място в Римската конвенция, където са защитени правото да разрешават:
•
излъчването и публичното съобщаване
>
•
записване на тяхно незаписано изпълнение и
•
възпроизвеждането на запис на тяхно изпълнение
– 91 –
Римската конвенция е изградена на принципа на националния режим, допълнен от правилата на минималната конвенционна закрила. Държавите членки на конвенцията (най-вече държавите от системата на общото право) могат да поставят формално изискване слагането на определен знак „Р“, придружен от годината на първата публикация, поставен по начин, показващ ясно предоставяне на закрила.
Женевска конвенция
В Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите са уредени следните права на изпълнителите:
• да разрешават записване на своите незаписани изпълнения и излъчване по безжичен път и разпространението пред неограничен брой лица на своите незаписани изпълнения, с изключение на случаите, в които изпълнението вече е претърпяло излъчване по безжичен път;
• разрешават прякото или косвено възпроизвеждане на своите изпълнения, записани на звукозаписи;
• разрешават разпространението пред неограничен брой лица на оригинала и екземплярите на своите произведения, записани на звукозаписи;
• да разрешават търговското наемане за публиката на оригинала и екземпляри от своите изпълнения, записани на звукозаписи;
• да разрешават предоставянето на записани изпълнения под формата на фонограми по начин, позволяващ на широката аудитория достъп до тях в индивидуално избрано от нея време.
За разлика от Римската конвенция, тази конвенция не е изградена върху принципите на предоставяне на национален режим и минимална закрила. За предоставяне на конвенционална закрила е от значение единствено националността на изпълнителя или продуцента (чл.3).
TRIPS
Според чл.14 ал.1 от TRIPS артистите изпълнители имат право да забранят звукозапис на незаписаното им изпълнение и възпроизвеждането на такъв звукозапис, както и да предотвратяват следните действия, когато се предприемат без тяхно разрешение: излъчване по безжичен път и публично разпространяване на техните изпълнения на живо.
Право на ЕС
Правото на ЕС защитава следните имуществени права на изпълнителите:
– 92 –
• право на записване (чл.7 от Директива 2006/115), което се състои в изключителното право да разрешават или забраняват записването на техните изпълнения;
• право на излъчване и публично съобщаване (чл.8 от Директива 2006/115), което се състои в изключително право да разрешават или забраняват излъчването по безжичен път и публичното съобщаване на техните изпълнения, освен ако самото изпълнение вече представлява излъчено изпълнение или е създадено чрез записване.
• право на разпространение (чл.9 от Директива 2006/115), което се състои в изключително право за предоставяне на публиката, чрез продажба или по друг начин на записите на техните изпълнения;
• право на възпроизвеждане на записите на техните изпълнения (чл.2 от Директива 2001/29), което се състои в изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично;
• право на публично разгласяване на произведения и право на предоставяне на публично разположение (чл.3 от Директива 2001/29) на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него;
• изключително право да се разрешава или забранява отдаването под наем и в заем по отношение на записите на неговото изпълнение.
Уредба във вътрешното право:
Уредбата е в чл.76 и сл. от ЗАПСП. Имуществените права на изпълнителя се изразяват в изключителното му право да разреши срещу заплащане на възнаграждение:
излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение. публичното изпълнение, излъчването по безжичен път и предаването и препредаването по кабел на тези записи.
– 93 –
предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до неговото записано изпълнение или част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях;
вноса и износа в трети държави на екземпляри от записа с изпълнението в търговско количество, независимо дали екземплярите са произведени законно.
Отдаването под наем или в заем на записите на неговото изпълнение. Изпълнителите имат право на възнаграждение за всеки вид използване на изпълнението им и за всяко поредно използване на същия вид.
III. Автономна квалификация
Основната част от вътрешноправната ни уредба е приета с цел транспониране на правото на ЕС по цитираните директиви. Те пък от своя страна в значителна част целят да приведат в действие международните споразумения, по които ЕС е страна. Съгласно постоянната практика на СЕС разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, с оглед на международното право, особено когато подобни разпоредби целят именно да приведат в действие международно споразумение, сключено от Съюза98. Вътрешното ни право, което въвежда европейски директиви, трябва да се тълкува съобразно смисълът и тълкуването, което се прави на тези директиви от Съда на ЕС. Следователно на разпоредбите от различните нива (международно, ЕС и национално) трябва да се търси общо тълкуване, като се държи сметка за международния произход на правната уредба.
IV. Свободно използване
Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право. Поради това, че правото на свободно използване представлява изключение от общото право на закрила на правата на излъчващите организации, то предвидените в закона случаи
98 Виж по-специално Решение от 14 юли 1998 г. по дело Bettati, С 341/95, Recueil, стр. I 4355, точка 20 и Решение от 7 декември 2006 г. по дело SGAE, С 306/05, Recueil, стр. I 11519, точка 35.
– 94 –
трябва да се тълкуват стеснително. Изпълнителят е длъжен да
разреши без заплащане възнаграждение следното:
• временното възпроизвеждане на записано изпълнение, ако то
има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно
икономическо значение, съставлява неделима и съществена част
от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи
предаване в мрежа чрез посредник или друго разрешено
използване на произведение.
• възпроизвеждане по фотографски, кинематографичен или друг
аналогов процес, както и чрез звукозапис или видеозапис на
изпълнения, свързани с текущото събитие, така че да може да
се използва от средствата за масово осведомяване в ограничена
степен, оправдано за целите на информация;
• публично представяне на записи в училища или други места на
образование, когато няма входна такса и не се изплащат
възнаграждения на участниците в подготовката и
реализацията на публичното изпълнение;
• възпроизвеждане на части от филми или други изпълнения,
записани на звукови или видео носители от училища или други
образователни институции, и тяхното използване за
образователни цели;
• единичното записване на изпълнения от радио- и телевизионни
организации, които са упълномощени от изпълнителя, за да
излъчват произведението си безжично;
• използването на записите от изпълнения по време на религиозни
церемонии или на официални церемонии, организирани от
публичната власт;
• копиране на представления само за лична употреба. Това дава
право на изпълнителите, чиито изпълнения са били записани с
компенсаторно възнаграждение, когато записите се
възпроизвеждат за лична употреба.
Както беше посочено по-горе, възнаграждението в този случай
трябва да бъде изплатено от лицата, които произвеждат или внасят
празни носители на звук или видео. По силата на препратката правото
на разпространение на звукозаписните оператори или видео
носителите не е изчерпано след първата продажба или друг договор,
който прехвърля собствеността върху оригинала. Това не пречи на
– 95 –
правото да се разреши последващо отдаване под наем на носители на звук или видео.
V. Срок на защита по ЗАПСП
Правата на артистите-изпълнители продължават петдесет години след датата на изпълнението. В случай че на изпълнението е бил направен звукозапис, който е бил законно публикуван или законно съобщен на публиката в петдесет годишния срок, времетраенето на правото продължава седемдесет години от датата на това събитие, а ако са настъпили и двете събития – от по-ранната от двете дати. Срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на публикуване на записа на изпълнението, или когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано – от началото на годината, следваща годината, в която се извършва изпълнението.
Практика на СЕС
Съдът на ЕС е имал възможността да тълкува чл.10 пар.2 от Директива 2006/П6/EО, като приема, че по смисъла на тази разпоредба държавите членки трябва да предоставят предвидените в Директива 2006/116 срокове на закрила на всички обекти или произведения, които към 1 юли 1995 г. са закриляни като такива поне в една държава членка99. От текста на посочения член 10, § 2 се прави извод, че първото от предвидените в тази разпоредба алтернативни условия се отнася до предварителното наличие на закрила на разглеждания обект поне в една държава членка. Посочената разпоредба не изисква тази държава членка да е държавата, в която се иска закрила (пар.22 от решението). С оглед на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар предназначението на Директивата е законодателствата на държавите членки да се хармонизират така, че сроковете на закрила да бъдат идентични в цялата Общност. Различията между националните законодателства могат да затруднят свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги, както и да нарушат конкуренцията на общия пазар. Следователно съгласно член 10, § 2 от Директива 2006/116 предвиденият в Директивата срок на закрила е приложим дори когато разглежданият обект никога не е бил закрилян в държавата членка, в която се иска закрила и се прилага към всички произведения и обекти, които към 1 юли 1995 г. са закриляни съгласно
„Решение на Съда от 20 януари 2009 г. по С 240/07 достъпно на https://eur lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:62007CA0240
– 96 –
разпоредбите на поне една държава членка в областта на авторското право и сродните му права. Не само че Директивата хармонизира сроковете на закрила в държавите членки, но и се прилага и за заварените случаи, при които сродното право е възникнало преди влизането в сила на Директивата и към 1 юли 1995 г. е било закриляно в поне една държава членка.
VI. Колективно представителство
Колективното представителство на изпълнителите е необходимо за два случая:
• когато упражняват т.нар. „малки права“;
• когато получават своята част от компенсаторното възнаграждение;
• когато записите върху звукови носители или видео носители се възпроизвеждат за лична употреба.
VII. Закрила на наименованията на артистични групи
Законът включва правила за защита на имената на изпълнителите в член 83. Този вид защита е до известна степен подобен на защитата, предоставена за търговски марки. Основното правило в българското законодателство е, че името, регистрирано от една група, не трябва да се използва от друга. Законът взема предвид факта, че изпълняването на музика се извършва колективно в много случаи. Името на групата изпълнители се регистрира от Министерството на културата. Наименованията на артистичните групи се регистрират задължително на кирилица. По желание на заявителя в регистрацията може да бъде добавено същото наименование, изписано на друга азбука. Законът предвижда, че ако същото или подобно име е било използвано преди регистрацията от друга група, последната може да поиска отмяна на регистрацията. Споровете за сходство или други права се решават от съда. Защитата на името на групата на изпълнителите трае десет години след прекратяване на дейността на артистичната група. Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на прекратяването.