Източници
I.
Международни източници79:
• Международна конвенция за закрила на артистите-
изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите
организации, обн. Държавен вестник брой: 111 от 26.02.200480.
• Договор на СОИС за изпълненията и звукозаписите (WPPT), Обн.
– ДВ, бр. 60 от 22.07.2005 г. в сила за Р България от 20.05.2002 г.81
• Споразумение относно свързаните с търговията аспекти на
правата на интелектуалната собственост (TRIPS). РБългария се
присъединява през 01.12.1996г.82
Споразумението TRIPS и WPPT са подписани от Европейския съюз
и одобрени съответно с Решения 94/800 и 2000/278. Ето защо това споразумение и посоченият договор обвързват институциите на Съюза и държавите членки* 80 81 82 83.
Както беше казано в началото, по отношение на споразумението TRIPS, пред съдилищата на Съюза и държавите членки не може да се прави пряко позоваване нито на Споразумението за създаване на СТО, нито на приложенията към него. Съдът е постановил, че поради естеството и структурата си разпоредбите на Споразумението TRIPS нямат непосредствено действие и не могат да създадат за
19 Подробно Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с. 234-253.
80 Виж текста на анлийски език в http://www.wipo.int/treaties/en/ip/rome/.
81 Виж Договор на СОИС за изпълненията и звукозаписите (WPPT) Женева (1996), ОВ на ЕС L 89, 11.4.2000, с. 15-23.
82 Виж списък на държавите, които са се присъединили към споразумението в https://www.wto.org/english/tratop_e/trips_e/amendment_e.htm.
83 Виж т.38 от Решение на СЕС по дело С 135/10 , Societa Consortile Fonografici (SCF) срещу Marco Del Corso, достъпно в http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C- 135/10&language=BG.
– 87 –
частноправните субекти права, на които те да се позовават пряко пред съда по силата на правото на Съюза84.
По отношение на WPPT следва да се отбележи, че съгласно член 23, §1 от него договарящите се страни се задължават да приемат мерки в съответствие със своята правна система, гарантиращи неговото прилагане. Оттук следва, че прилагането на разпоредбите на WPPT от гледна точка на тяхното изпълнение или действие зависи от издаването на последващи актове. Ето защо тези разпоредби нямат непосредствено действие в правото на Съюза и не могат да създадат за частноправните субекти права, на които те да се позовават пряко пред съда по силата на това право85.
Що се отнася до Римската конвенция, следва да се отбележи, от една страна, че Съюзът не е договаряща страна по нея, а от друга — че той не може да се смята за встъпил в правата и задълженията на своите държави членки в приложното поле на тази конвенция, макар и само защото не всички те са страни по тази конвенция86. Поради това разпоредбите на Римската конвенция не са част от правния ред на Съюза. Съгласно член 1, §1 от WPPT разпоредбите на този договор не отменят взаимните задължения на договарящите се страни по реда на Римската конвенция. От това следва, че макар Съюзът да не е договаряща страна по Римската конвенция, по силата на член 1, § 1 от WPPT той все пак е длъжен да не възпрепятства изпълнението на задълженията на държавите членки, които произтичат от тази конвенция. Ето защо тя има непряко действие в Съюза.
Източници на правото на ЕС
Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване87;
84 Виж в този смисъл Решение от 23 ноември 1999 г. по дело Португалия/Съвет, С 149/96, Recueil, стр. I 8395, точки 42—48, Решение от 14 декември 2000 г. по дело Dior и др., С 300/98 и С 392/98, Recueil, стр. I 11307, точка 44 и Решение от 16 ноември 2004 г. по дело Anheuser-Busch, С 245/02, Recueil, стр. I 10989, точка 54.
85 Така Решение на СЕС по дело С 135/10, Societa Consortile Fonografici (SCF) срещу Marco Del Corso, достъпно в http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C- 135/10&language=BG.
86 Виж по аналогия Решение от 24 юни 2008 г. по дело Commune de Mesquer, С 188/07, Сборник, стр. I 4501, точка 85.
87 Виж в https://eur- lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex%3A31993L0083.
– 88 –
Директива 2001/29/ЕО88 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество89;
Директива 2006/П6/EО90 на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права91;
Директива 2006/115/EО92 на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственос93;
Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения94
Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар95 II. Вътрешни източници
Закон 3а авторското право и сродните права96 България като повечето страни от Централна и Източна Европа не е защитавала сродните права в закона за авторското право по време на социалистическия период. България е член на Световната търговска организация от 1 декември 1996 г. От 1 януари 2007 г. тя е държава-членка на Европейския съюз. От 30 ноември 2009 г. ЕС се присъединява към СТО като международна организация и всички държави-членки на ЕС стават и членове на СТО.
Въвеждането на сродни права, включващи преди всичко защитата на изпълнителите, продуцентите на звукозаписи и излъчващите
88 Вж. Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с. 314 и сл.
89 Виж в https://eur- lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32001L0029.
90 Вж. Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с. 326 и сл.
91 Виж в https://eur- lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A32006L0n6.
92 Вж. Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с. 307 и сл.
93 Виж в https://eur- lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX%3A32006L0n5.
94 Виж в https://eur- lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=celex%3A32012L0028.
95 Виж в https://eur- lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32014L0026.
96 Обн. ДВ. бр.56 от 29 Юни 1993г., последно изм. и доп. ДВ. бр.28 от 29 Март 2018г.
– 89 –
организации в законодателните реформи през преходния период, е една от характеристиките на модернизацията на авторското право.
Дял 2 от закона, съдържаща четири глави, е посветена на защитата на сродните права. В общите разпоредби законът определя притежателите и субектите на сродни права, според които правата, сродни на авторското право, принадлежат на изпълнителите на техните изпълнения, на продуцентите на звукозаписи по техните записи, на радио- и телевизионните организации по техните програми. Сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права.
За носител на сродно право се смята лицето, чието име, наименование или друг идентифициращ знак са посочени или упоменати по обичайния за това начин върху съответния запис, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки, или в хода на показване на програмата.
Имуществените права на носителите на сродни права могат да бъдат упражнявани от упълномощени от тях организации за колективно управление на права или независими дружества за управление на права в съответствие с разпоредбите на Директива 2014/26/ЕС относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар.