Чл. 146 ГПК

Чл. 146, ал. 3 ГПК

Чл. 176 ГПК

Чл. 176, ал. 4 ГПК

Чл. 269 ГПК

Чл. 15 ЗАПСП

Чл. 15, т. 4 ЗАПСП

Чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП

Чл. 18 ЗАПСП

Чл. 18, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП

Чл. 3 ЗАПСП

Чл. 36 ЗАПСП

Чл. 36, ал. 5 ЗАПСП

Чл. 42 ЗАПСП

Чл. 42, ал. 2 ЗАПСП

Чл. 6 ЗАПСП

Чл. 94 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 3 ЗАПСП

Чл. 94, ал. 4 ЗАПСП

Чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП

Чл. 95, ал. 1, т. 6 ЗАПСП

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 6 СЪСТАВ, на седми декември две хиляди и шестнадесета година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: М. В.

З. Х.

Секретар Ваня Илиянова,

като разгледа докладваното от съдия Х. т.д. № 3759 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.

Образувано е въззивна жалба на ответника [фирма] срещу решение от 29.12.2015г. по т.д. 3778/2012г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 2 с-в, в частта му, с която са уважени предявените от Г. Р. Х. искове по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗАПСП и чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, иск по чл. 94 ЗАПСП, иск по чл. 95, ал. 1, т. 6 ЗАПСП и на ищеца са присъдени разноски по делото. Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част да е неправилно предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага в нарушение на процесулания закон решението да е основано на недоказаните твърдения на ищеца и на събраните по искане на последната страна доказателства, а доказателствените искания на ответника, вкл. за СТЕ да не са уважени немотивирано от съда. В нарушение на процесуалния закон не е събрана представената декларация от управителя на ответното дружество предвид невъзможността на същия да се яви и даде отговори по чл. 176 ГПК. По искане на ищеца са събрани по делото дадените от управителя обяснения пред органите на досъдебното производство, които отново не са кредитирани от съда. Съдът необосновано не е кредитирал и събраните по делото гласни доказателства при разпита на св. А., които изцяло оборват обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК. Жалбоподателят поддържа и решението да е немотивирано, като е налице противоречие в отделните части на мотивите към същото. В нарушение на материалния закон и съдът е приел кръстословицата да е произведение, което е защитим обект по ЗАПСП, като неправилно приема, че е налице творчески елемент при съставянето на кръстословица. Съдът немотивирано и в противоречие със закона е и определил размерът на обезщетението по иска по чл. 94 ЗАПСП. По изложените доводи моли за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ищецът, Г. Р. Х., в срока по 263, ал. 2 ГПК подава насрещна въззивна жалба срещу решение от 29.12.2015г. по т.д. 3778/2012г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 2 с-в, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Х. искове по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП срещу ответника [фирма] по отношение на публикуваните кръстословици с автор ищеца в броеве от 42 до 49/2007г. във вестник „С. д.“, като погасени по давност. Поддържа в нарушение на материалния закон и правната теория съдът да е приел с решението си в гореописаната, обжалвана от ищеца част, че авторските права се погасяват по давност. Отхвърленият иск не е за вземане, а за установяване на факта на нарушаване на авторско право и по отношение на същия не е налице погасяване на правото по давност, като законът не е предвидил и срок за предявяване на иска по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. По изложените мотиви моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което исковете му да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.

С депозиран писмен отговор ищецът Г. Х. оспорва въззивната жалба на ответника с изложени доводи за правилност и обоснованост на решението в обжалваната му от ответника част. Поддържа доводите за допуснати от съда процесуални нарушения да не съответстват на преписката по делото, като съдът е събрал всички сочени от страните доказателства в установените от закона преклузивни срокове. Правилно и в съответствие с материалния закон съдът е приел кръстословицата да е обект на защита по ЗАПСП, като последното следва и от сложния процес по съставянето на такава, който изисква, както специални знания на автора, така и творчество при самото изготвяне на последната като съвкупност от квадратчета, начина на разположение на последните, и при избора на начин на поясняване на включените в кръстословицата думи. Оспорване, че кръстословицата не е обект на закрила по ЗАПСП не е заявено и с депозирания писмен отговор на исковата молба от ответника, а напротив последното изрично е признато. Изрично и ответникът с писмения си отговор на исковата молба е заявил между страните да не е налице спор, че уговореното и заплащано от него възнаграждение за публикуване на един брой изпращана му от ищеца кръстословица за периода на договорните им отношения до 2006г. е в размер на по 8 лв., предвид на което и оспорванията с въззивната му жалба последният твърдян от ищеца размер да е недоказан са преклудирани, а и необосновани. По изложените доводи моли за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част.

Ответникът [фирма] не депозира писмен отговор на насрещната въззивна жалба на ищеца. В о.с.з. пред САС заявява да оспорва жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съблюдаване правилното приложение на относимите императивни материалноправни норми.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно.

Решението е допустимо в обжалваната му части като постановено по допустимо предявени искове по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗАПСП, чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, иск по чл. 94 ЗАПСП, иск по чл. 95, ал. 1, т. 6 ЗАПСП от лице претендиращо да е притежател на автроски права срещу лице, за което са изложени твърдения да нарушава същите.

Решението, в обжалваната му от ответника част, настоящият състав на съда намира за правилно, а изложените в жалбата на ответника доводи неоснователни, по следните мотиви:

Не са налице твърдените с въззивната жалба на ответника нарушения на процесуалния закон от първоинстанционния съд при събиране на сочените от страните доказателства.

На първо място правилно и при стриктно приложение на разпоредбата на чл. 176 ГПК съдът е приел за недопустимо при заявено искане по ищеца по чл. 176 ГПК да бъде събрана писмена декларация от управителя на ответното дружество с отговори на поставените от ищеца въпроси. Нормата на чл. 176 ГПК съдържа изрично изискване за лично явяване на страната/нейния представител на юридически лица – по аргумент от чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК/ и даване обяснения пред съда в о.с.з., като при наличие на трудно преодолима пречка за явяване на страната пред съда, каквато се опитва да обоснове ответникът, редът за събиране на обясненията на страната е чрез даване на обяснения от страната пред делегиран съд – ал. 4 на чл. 176 ГПК, каквото искане не е заявявано, респективно уважено то съда. По изложените доводи и недопустимо е приемането по делото на писмена декларация, като форма на даване на обяснения по делото по заявено искане от насрещната страна по реда на чл. 176 ГПК. Последната декларация има единствено значението на становище на страната по делото и като такова правилно не е събрана и обсъждана с обжалваното решение от съда като част от доказателствения материал по спора.

Необосновани са и оплакванията на въззивника ответник за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения по несъбиране на сочена от ответника СТЕ със задача възможно ли е компютърни програми да генерират кръстословици. Ответникът е заявил искане за допускане на СТЕ със последната задача, поддържано и с въззината му жалба, в о.с.з. на 11.04.2014г. Откритото съдебно заседание на последната дата е петото по ред редовно проведено открито съдебна заседание по делото, предвид на което и правилно с постановено в о.с.з. на 06.06.2014г. определение първоинстанционният съд не е допуснал събирането на исканата експертиза с мотив, че последната е преклудирана. С нормата на чл. 146 ГПК е определен преклузивен срок, в който страните следва да направят доказателствените си искания – първо съдебно заседание с даден доклад на делото от съда, предвид на което и като не заявят исканията си в последния срок на основание чл. 146, ал. 3 ГПК страните губят възможността да сторят това по-късно, освен в хипотезите на чл. 147 ГПК, които не се установяват по отношение на искането за събиране на СТЕ със задачите по въззивната жалба на ответника. Не са налице и предпоставките за събиране на последното доказателство по почин на въззивния съд, разяснени с ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Необосновани са и поддържаните с въззивната жалба на ответника доводи за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционният съд предвид необсъждане на събраните по делото гласни доказателства при разпита на св. А., като последните са изрично обсъдени с мотивите на обжалваното решение и ценени в съвкупност с станалите събрани по делото доказателства, каквото е и изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 172 ГПК.

Съдът е изложили конкретни мотиви досежно доказателствената стойност на събраните по делото като писмено доказателство обяснения на Н. Н. като управител на [фирма], дадени по пр.пр. 42646/2013г. по описа на СРП, с което е спазил изискването на закона за обсъждане на събраните по делото доказателства.

По горните мотиви на съда и при събраните по делото при спазване на процесуалния закон доказателства, настоящият въззивен състав, възприема установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, по която и във въззивната жалба на ответника не се съдържат конкретни възражения.

Предвид съвпадащите волеизявления на страните по депозираната искова молба и депозирания писмен отговор на исковата молба, а и предвид събраните по делото гласни доказателства при разпита на св. А., съдът приема по делото да се установява страните да са се намирали в договорни отношения по сключен в устна форма договор, по силата на който ищецът е представял изготвени от него кръстословици на ответника, който ги е публикувал във вестник „С. д.“ в периода от 2000 г. до началото на 2006г. С исковата молба ищецът е изложил твърдения уговореното между страните използване на предоставените на ответника кръстословици да е било за еднократно публикуване, а възнаграждението да е уговорено и изплащано от ответника в размер на 8 лв. на всяка кръстословица. На месец е пращал по 5 кръстословици и са му заплащали възнаграждение на месец от 40 лв. Ответникът с депозирания писмен отговор на ИМ е признал отношенията си с ищеца, като е потвърдил по силата на договора между страните ищецът да му е предоставял по 5 кръстословици седмично за използването им чрез публикация във всеки от броевете на „С. д.“ – ежедневник, за което са уговорили възнаграждение в размер на 8 лв. на кръстословица, или по 40 лв. седмично. Оспорил е единствено използването на кръстословиците чрез публикуването им в сочените в исковата молба броеве на вестника от 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г. да е станало без съгласието на ищеца, както и че не дължи възнаграждение за последното използване на основание чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, които възражения не са поддържани с въззивната жалба.

При горните твърдения на страните единствените събрани допустими доказателства са обясненията на ищеца по чл. 176 ГПК, с които същият е потвърдил твърденията си по исковата молба и гласните доказателства от разпита на св. А.. Св. А. дава показания да работи и понастоящем при ответното дружество. Работи при ответника от м. май 2003г. Знае за договорни отношения между страните, като ищецът по силата на същите се задължил да изпраща кръстословици на ответника. Не знае друго за съдържанието на договорните отношения между страните. За периода до началото на 2006г. в кръга на трудовото и отношение било да изпраща на ищеца чрез пощенски запис възнаграждение, което било по 40 лв. на месец. Изпращала пощенски запис веднъж на три месеца в размер на 120 лв., за което с имейл кореспонденция или по телефона уведомявала ищеца. Не знае по колко кръстословици е пращал ищеца и колко често е правил това, тъй като е комуникирала с него само във връзка с изпращане на пощенските записи.

Други доказателства, относими към установяване на съществувалите между страните отношения по повод процесните кръстословици, не са събрани, като по вече изложените от съда мотиви декларацията на управителя на ответното дружество е недопустимо доказателство, а дадените от последния обяснения пред органите на досъдебното производство са единствено и само за целите на наказателния процес и нямат доказателствена стойност пред гражданския съд, освен на изходящ от управителя на ответника документ, от твърденията по който ответникът не може да се ползва.

При така събраните доказателства настоящият състав на съда споделя извода на първоинстанционният съд страните да са сключили в устна форма договор за използване на произведение по смисъла на чл. 36 от ЗАПСП, по силата на който ищецът е отстъпил на ответника неизключителното право да ползва създадени от него произведения – кръстословици, срещу възнаграждение.

Необосновани са поддържаните с въззивната жалба на ответника възражения, които не е поддържал с депозирания по делото писмен отговор, че кръстословиците не са произведение по смисъла на чл. 3 ЗАПСП и по последната причина не могат да бъдат обект на договор по чл. 36 ЗАПСП и авторът им да се ползва от защитата на нормите по последния специален закон.

Съобразно нормата на чл. 3 ЗАПСП обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено, по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Нормата съдържа и неизчерпателно изброяване на видове произведения, които покриват общата дефиниция на произведение по същата законова разпоредба.

Кръстословицата не е изрично посочена в нормата на чл. 3 ЗАПСП като обект на авторско право, но с оглед дадената дефиниция на последното понятие, настоящият състав на съда приема кръстословицата да е обект на авторско право по смисъла на чл. 3 ЗАПСП доколкото създаването на последната е резултат на творческа интелектуална дейност, която изисква освен умение за систематизиране и подредба на информация и специализирани филологически познания, а също и използване на специфични методи и похвати, прилагане на научни принципи на лексикографията и творчество при подбора на думите, обяснението на значението на последните и подредбата им в самата кръстословица. Горните характеристики на дейността, резултат на която е съставянето на една кръстословица, недвусмислено определят последната като произведение, обект на авторско право по смисъла на чл. 3 ЗАПСП. Обратен извод не може да бъде възприет и независимо от отговора на повдигнатия с жалбата на ответника въпрос дали кръстословица може да бъде генерирана в резултат на съответна компютърна програма, доколкото последното не изключва творческата дейност като елемент от процеса на съставяне на една кръстословица от човек. В последния смисъл и налични компютърни програми за рисуване, за фотография и т.н. не изключват съобразно волята на законодателя рисунките и произведенията на фотографията, когато последните са резултат на творчески труд на човек, като изрично посочени като закриляни от закона обекти на авторското право.

По вече изложените мотиви по делото не се установява наличието на друга уговорка между страните по процесния договор за използване на предоставените от ищеца на ответника кръстословици, предвид на което и при приложение на диспозитивната норма на чл. 36, ал. 5 ЗАПСП съдът приема, че правото да се ползват процесните, съставени от ищеца кръстословици, е отстъпено от ищеца на ответника за срок от три години, който страните не спорят, а и от заключението по приетата СТЕ се установява да е изтекъл преди процесните, подробно описани в исковата молба и молбите уточнения публикации.

При доказателствена тежест за ответника по делото не са събрани никакви доказателства за изложените от него с отговора на ИМ твърдения, че по отношение на процесните кръстословици приложение намира нормата на чл. 42 ЗАПСП. Последната разпоредба урежда отношенията на страните по договор за създаване на произведение по поръчка. При нарочно оспорване от ищеца на твърденията на ответника процесните кръстословици да са създадени от него по поръчка на ответника, от носещия доказателствената тежест за въведените от него и изгодни за него факти и обстоятелства ответник не са събрани никакви доказателства за твърденията му във връзка с приложението на чл. 42 ЗАПСП. Единственото ангажирано по искане на ответника доказателство – гласните доказателства при разпита на св. А., не установяват уговорки в последния смисъл между страните. Независимо от последно и съобразно цитираната норма на чл. 42 ЗАПСП авторското право за създадено по поръчка произведение принадлежи също на автора и се ползва със закрилата по ЗАПСП, като ал. 2 предвижда единствено ползването му от поръчващия за целите, за които е поръчано, като последното отново изисква разкриване на волята на страните по договора – целите на поръчката, която е недоказана по делото. Липсват, каквито и да е доказателства за изразена воля от ищеца по предоставяне използването на процесните кръстословици без ограничение в броя на ползванията и времето от ответника, и поддържаните в последния смисъл възражения от ответника са неоснователни.

Неоснователни са и поддържаните от ответника непоследователно възражения, че ищецът не е доказал да е автор на процесните кръстословици.

Предвид нормата на чл. 5 от ЗАПСП автор е физическото лице, в резултатът на чиято творческа дейност е създадено произведението. С нормата на чл. 6 ЗАПСП е създадена оборима презумпция, че до доказване на противното, за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него.

При кредитиране на заключението по приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ на в.лице В. П. и събраните по делото писмени доказателства, съдът приема по делото да се установява при първата публикация в издавания от ответника вестник на процесните кръстословици по обичайния за това начин под кръстословиците за автор на същите да е изписано името на ищеца Г. Х., предвид на което и с оглед липсата на проведено доказване от ответника за оборване на презумпцията по чл. 6 ЗАПСП, съдът приема ищецът да е авторът и да се ползва с авторските права върху процесните кръстословици.

Предвид нормата на чл. 18 ЗАПСП авторът на произведението има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, като по силата на ал.2, т.1 и т. 2 за използване се приемат и действията по възпроизвеждане на произведението и разпространението до неограничен брой лица на екземпляри от произведението.

При въведени с исковата молба твърдения от ищеца да не е разрешавал на ответника да използва създадените от него произведения чрез публикацията им в издавания от ответника вестник „С. д.“ в конкретно цитираните броеве на изданието, ответникът не ангажира никакви доказателства за наличието на правно основание, на което да е осъществил използването. По вече изложените от съда мотиви единственото установено между страните съглашение е по договор за използване на произведението по чл. 36 ЗАПСП, като при липсата на друга уговорка между страните и на основание чл. 36, ал. 5 ЗАПСП се смята, че правото е отстъпено за ползване за срок от три години.

При кредитиране на заключението по приетата по делото СТЕ на в. лице В. П. и приетите писмени доказателства – страници от броеве на вестник „С. д.“, използването на процесните кръстословици, създадени от ищеца, чрез публикацията им в цитираните в исковата молба броеве на вестника е извършено от ответника след изтичането на тригодишния срок по чл. 36, ал. 5 ЗАПСП, броен от първата публикация на кръстословиците, извършена със съгласието на ищеца, предвид на което и авторското право на ищеца по чл. 18, ал. 1 ЗАПСП е нарушено и правилно с обжалваното решение е уважен искът по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП на ищеца за установяване на горното нарушение.

С нормата на чл. 94 ЗАПСП е предвидено правото на автора на иск за обезщетение за всички търпени преки и непосредствени вреди от нарушението срещу лицето, нарушило авторските му права. С нормата на чл. 95 б. ЗАПСП е предвидена възможността отговорност да се търси и от юридическо лице, чийто представител или работници и служители са извършили нарушението. По предявения от ищеца Г. Х. иск по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП срещу ответника [фирма] са налице цитираните предпоставки по чл. 94, вр. чл. 95 б. ЗАПСП за ангажиране отговорността на ответното дружество с оглед установеното по иска по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 18, ал. 1 ЗАПСП нарушение на същите от служители при ответника чрез използване на произведенията – кръстословици, и публикацията им в цитираните с исковата молба броеве на вестник „С. д.“, без разрешението на ищеца.

Предвид нормата на чл. 94, ал. 3 ЗАПСП при определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснати ползи и неимуществени вреди, като отчита и приходите, реализирано от нарушителя вследствие на нарушението, като с ал. 4 на същата норма се предвижда съдът да следва да определи справедливо обезщетение, което да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. С нормата на чл. 94 а ЗАПСП е предвидено, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът да има право да претендира от съда обезщетение в размер между 500 лв. до 100 000 лв., което се определя от съда при условията на чл. 94, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП, или равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри. Твърдените от ищеца и доказани вреди, намиращи се в пряка връзка с нарушението на ответника, са за пропуснати ползи от неполученото от него възнаграждение за използването на процесните кръстословици, което възнаграждение при правомерно използване на кръстословиците би му се дължало на основание чл. 19 ЗАПСП за всяко поредно използване. При съблюдаване на нормите на чл. 94 и чл. 94 а ЗАПСП и за определяне на размера на дължимото се на ищеца справедливо обезщетение за последните вреди съдът съобразява с исковата молба и отговора на исковата молба страните изрично да са признали, че определеното от тях с действалия договор по чл. 36 ЗАПСП възнаграждение за използване на една кръстословица е в размер на 8 лв. По делото е представен и договор между ищеца и трето за спора лице, с който е уговорено възнаграждение в размер на 8 лв. за всяка публикация на създадена от ищеца кръстословица. Други доказателства не са събрани от страните, вкл. ответникът не е ангажирал доказателства във връзка с оспорванията си последната цена от 8 лв. на кръстословица да не е пазарната такава по цени на дребно за правомерното възпроизвеждане на екземпляри на подобен вид кръстословици. При горните събрани по делото доказателства и данни съдът приема, че справедливият размер на обезщетението по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП, определен при спазване на ал. 3 и ал. 4 на същата разпоредба е в размер на 8 лв. за всяко нарушение, изразяващо се в използване /публикация на кръстословици на ищеца, без неговото разрешение, или общо в определения от СГС размер от 3 968 лв./496 * 8=3968/, и решението в частта, с която искът се уважава до горния размер като правилно следва да бъде потвърдено.

С нормата на чл. 15 от ЗАПСП са уредени редица неимуществени права на автора, включително с чл. 15, т. 4 ЗАПСП правото му да иска името му да бъде обозначавано по съответния начин при всяко използване на произведението му.

При кредитиране на заключението по приетата по делото СТЕ на в. лице В. П. и приетите писмени доказателства – страници от броеве на вестник „С. д.“, съдът приема по делото да се установява използването на процесните кръстословици, създадени от ищеца, чрез публикацията им в цитираните в исковата молба броеве на вестника да е извършено от ответника в нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП като до публикуваните кръстословици, създадени от ищеца, не е обозначено по подходящ начин името му като автор на произведенията. Последното нарушение на авторските права на ищеца правилно е установено от съда с решението в обжалваната му от ответника част по уважени искове по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, като жалбоподателят и не е изложил никакви конкретни доводи за неправилност на решението в тази му част, извън общите такива за недоказано авторство на ищеца, които са неоснователни по вече изложените доводи на съда.

Основателен е единственият поддържан с жалбата на ищеца довод за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от ищеца Х. искове по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП за установяване на нарушенията на авторските му права с действията на ответника по публикуване на кръстословици на ищеца в броеве от 42 до 47 /2007г. в списание „С. д.“ като погасени по давност.

Досежно авторските права е налице специална уредба по ЗАПСП, която в частта си, с която противоречи на общия закон – ЗЗД, дерогира правилата по последния нормативен акт. Специалният закон ЗАПСП не предвижда погасяването на авторските права с изтичане на определен от закона давностен срок, като напротив с нормата на чл. 27, ал. 1 ЗАПСП е предвидена закрила на авторските права за периода докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт, която специална норма изключва възможността авторски права да бъдат погасявани по давност, извън хипотезата на парични вземания за обезщетение, където уредбата на ЗЗД намира приложение като съответна на защитаваното парично право.

По отношение на конкретно заявеното с иска по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване нарушението му авторско право по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП защитата е и безсрочна съобразно изричната разпоредба на специалната норма на чл. 34 ЗАПСП.

По изложените мотиви и доколкото са налице всичките предпоставки за уважаване на иска по иск по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП за установяване на нарушенията на авторските му права с действията на ответника по публикуване на кръстословици на ищеца в броеве от 42 до 47 /2007г. в списание „С. д.“, без да е посочен ищецът за автор на кръстословиците, решението в обжалваната от ищеца част, с която исковете за установяване на горните нарушения са отхвърлени следва да бъде отменено и постановено друго, с което исковете бъдат уважени като основателни.

Не са изложени от ответника в жалбата никакви доводи срещу решението в частта, с която по заявено искане на ищеца съдът е постановил да задължава ответника на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 ЗАПСП диспозитивът на решението да бъде разгласен за негова сметка във вестник „Дневник“ и вестник „Сега“, както и чрез Б. в часовия пояс от 12-14.00 часа, предвид на което и доколкото решението в тази му част не противоречи на императивни материалноправни норми, а напротив съответно е на същите, следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

По гореизложените мотиви на съда и предвид частичната отмяна на обжалваното първоинстанционно решение, в частта с която исковете по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП са отхвърлени, решението следва да бъде отменено и в частта за присъдени разноски на ответника за горницата над сумата 648,01 лв.

При този изход на спора право на разноски за пред въззивната инстанция има ищецът. Доказва разноски за сумата 25 лв. – държавна такса и 1500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, или общо 1525 лв. За пред СГС с оглед изхода на спора следва да му бъдат присъдени допълнително разноски за сумата 21,63 лв.

Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2075 от 29.12.2015г. по т.д. 3778/2012г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 2 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Г. Р. Х., ЕГН [ЕГН], срещу ответника [фирма], ЕИК[ЕИК], искове по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП по отношение на публикуваните кръстословици с автор ищеца в броеве от 42 до 49/2007г. във вестник „С. д.“, като погасени по давност и частта за присъдени разноски на ответника за горницата над сумата 648,01 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, предявени от Г. Р. Х., ЕГН [ЕГН], срещу ответника [фирма], ЕИК[ЕИК], извършването на нарушение на авторските права на Г. Р. Х., ЕГН [ЕГН], по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП чрез публикуване от [фирма] ЕИК[ЕИК], на кръстословици с автор ищеца в броеве от 42 до 49/2007г. на вестник „С. д.“, без посочване името на ищеца като автор на същите произведения.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.12.2015г. по т.д. 3778/2012г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 2 с-в, В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която са уважени предявените от Г. Р. Х., ЕГН [ЕГН], срещу ответника [фирма], ЕИК[ЕИК], искове по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗАПСП и по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр.чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, иск по чл. 94 ЗАПСП, иск по чл. 95, ал. 1, т. 6 ЗАПСП и на ищеца са присъдени разноски по делото.

В остналата отхвърлителна част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ НА Г. Р. Х., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата срещу 21,63 лв. – разноски пред СГС, и сумата 1525 лв. – разноски пред САС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.