Чл. 196 ГПК

Чл. 196, ал. 1 ГПК

Чл. 93б ЗАПСП

Чл. 93в ЗАПСП

Чл. 93в, ал. 1, т. 1 ЗАПСП

Чл. 93в, ал. 1, т. 2 ЗАПСП

Чл. 94 ЗАПСП

Чл. 94а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП

Чл. 95, ал. 1 ЗАПСП

Чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП

Чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП

Чл. 95, ал. 1, т. във ЗАПСП

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, пети състав, в открито заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВО ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ : Д. Д.

Н. М.

при участието на секретар И. М., като разгледа докладваното от съдията Метанов търг.д. № 2576/2015г. по описа на Софийски апелативен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.196 ГПК (отм.).

Образувано е по въззивна жалба вх. № 39477/09.04.2012г. на Софийски градски съд /СГС/ на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу Решение от 10.02.2012г., постановено по т.д.№148/2007г. на СГС, Търговско отделение, VI-6 състав, с което са отхвърлени предявените от [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], обективно съединени искове с правно основание чл.95, ал.1, т.1, вр. чл.93в ЗАПСП за установяване на факта на извършеното нарушение чрез осъществено извличане под формата на „постоянно пренасяне“, от „А. п.“ и „А. п.“ към базите данни „Б. п.“ и „С. п.“ на [фирма], което съдържание е съществено в количествено и качествено отношение към м.09 – 10.2006г., иск правно основание чл.95, ал.1, т.2, вр.чл.93в ЗАПСП за преустановяването на нарушението, изразяващо се в повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част, чрез неправомерно търговско разпространение на извлечените данни от „А. п.“ и „А. п.“ под формата на копия от модулите „Б. п.“ и „С. п.“, както и иска с правно основание чл.94а, ал.1, т.1, вр.с чл.94 ЗАПСП за заплащане на обезщетение в размер от 100 000 лв., причинени имуществени вреди в резултат на извършеното нарушение, като [фирма], ЕИК[ЕИК], е осъдено да заплита на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 9 410 лв. – направени по делото разноски.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно и е постановено при: нарушение на нормите на общностното право – чл.7 Директива 96/9/ЕО и съображенията от Преамбюла на Директивата; несъобразяване със задължителното тълкуване на чл.7 Директива 96/9/ЕО/в светлината на преюдициални заключения по решения С-545/07, С-203/02, С-304/07 на Съде на Европейския съюз – С./; нарушение на българския материален закон – чл.93в Закона за авторското право и сродните права /ЗАПСП/; съществени нарушения на процесуалния закон /липса на мотиви/; необосновано – правните изводи на съда са изградени при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения в подрепа на направените възражения, като се иска отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените от [фирма] осъдителни искове срещу [фирма] и се присъдят направените по делото разноски, ведно с адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.201, ал.1 ГПК (отм.) [фирма], ЕИК[ЕИК] – ответник в производството и по въззивната жалба, е направило възражение, в което поддържа становището, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, по подробно изложени съображения.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С искова молба вх. № 2502/29.01.2007г. по описа на СГС [фирма], ЕИК[ЕИК], е предявил обективно съединени искове с правно основание чл.95, ал.1, т.1, вр.чл.93в от ЗАПСП, чл.95, ал.1,т.2, вр.чл.93в от ЗАПСП, и чл.94а,ал.1,т.1, вр. с чл.94 ЗАПСП, срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], като иска от съда, след установи, че е носител на особените права върху базите данни, използвани от ответника, да осъди ответника [фирма] на основание чл.95, ал. 1, т.2 ЗАПСП да преустанови неправомерното използване на базите данни и на основание чл.94а, ал.1, т.1 ЗАПСП да му заплати обезщетение за причинените вреди в размер на 100 000лв. /виж уточняваща молба от 12.02.2007г./, ведно със законната лихва от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар. Съобразно направеното уточнение в хода по същество /с.з.06.12.2011г./, иска съдът сам да определи размера на обезщетението за причинените вреди, ведно със законните последици.

Ищецът твърди, че притежава особените права върху базите данни на продуктите „А. п.“ и „А. п.“ в продължение на повече от 10 години, в качеството на производител по смисъла на чл.93б ЗАПСП, като продължава да прави съществени инвестиции за тяхното създаване, сочи част от дейностите, чрез които актуализира и обогатява данните, съответно начина по който е била създадена базата данни.

В края на септември 2006 г. на пазара се появила нова правна информационна система „Л. Л.“, предлагана от името на ответното дружество [фирма], състояща се от 5 продуктови модула, като два от тях – „Б. п.“ и „С. п.“ – извличат и използват повторно без разрешението на производителя и носителя на особените права [фирма] съществена в количествено и качествено отношение част от базите данни на продуктовите модули „А. п.“ и „А. п.“.От базите данни на продукта „А. п.“ е извлечена съществена в количествено и качествено отношение част, а именно: от всичко 23 881 документа в продуктовия модул „Б. п.“ на системата „Л. Л.“ към 20.10.2006г. над 19 700 документа /около 82,5% от общия брой документи/ са взети от „А. п.“. Към това следва да се прибавят и всички съдържащи се в тази система „стари“ редакции на нормативните актове, които изцяло са извлечени от базите данни на „А.“. Следователно, продуктовият модул „Б. п.“, който се явява най-важната част на системата „Л. Л.“, почти не разполага със собствена база данни, тъй като над 4/5 от документите са извлечени от базите данни на продукта „А. п.“.

От базата данни на продукта „А. п.“ е извлечена съществена в качествено отношение част, а именно непубликувана в други правни системи или в правната периодика практика на апелативните съдилища в Република България, на Софийски градски съд и на Районен съд – Берковица. В количествено отношение тази практика не е съществена – около 2,4% от всички 104 584 документа, съдържащи се в „Л. Л. – С. п.“ към 20.10.2006г., но в качествено отношение, именно непубликуваната практика на посочените съдилища придава специфичен облик на продукта „А. п.“ и го прави особено ценен източник на правна информация за практикуващите юристи. Освен това, от 104 584 документа, съдържащи се в „Л. Л. – С. п.“, съдебните актове на Върховния административен съд са 82 906, които са свободно достъпни в Интернет и ако се вземе предвид това съображение извлечените от „А. п.“ документи са съществени и в количествено отношение, макар и не в същата степен, както при продукта „А. п.“.

Извършеното от [фирма] накърняване на правата на [фирма] като производител на бази данни, обхваща не само извличането на текстовете на документите, но и на други данни, свързани с тези документи, а именно: препратките между документите и легалните дефиниции на определени термини или понятия.

Данните са извлечени не чрез простото им копиране документ по документ от потребителската система, а чрез копирането на оригинерната база данни в пълния й обем и в онзи структуриран вид, в който тя се съхранява в производствения офис на „А.“, което е могло да бъде осъществено безпроблемно от някое /или някои/ от физическите лица-учредители на [фирма] и членове на първия съвет на директорите, които до края на февруари 2006г. работят като специалисти в софтуерния отдел на „А.“ – Г. Р. Г., Ч. И. К. и К. К. К., или от бившия ръководител на софтуерния отдел на „А.“ Г. П. Г., освободен от този пост на 28.01.2007г. Последният, макар формално да не е учредител на [фирма], е водеща фигура в ответното дружество, а от 15 декември 2006г. е и член на неговия Съвет на директорите. Съпругата на същия – В. Н. Г. – е собственик на мажоритарния пакет акции на [фирма] и изпълнителен директор на дружеството от учредяването му до настоящия момент.

За изясняване идентичността на процесните бази данни ищецът възложил извършване на частна сравнителна техническа експертиза на вещите лица инж. М. Г. М. и И. Д. А., заключението на която е, че в продуктовите модули „Б. п.“ и „С. п.“ на системата „Л. Л.“ се съдържа съществена част от документи и други данни, извлечени от базите данни на продуктовите модули „А. п.“ и „А. п.“. За изпълнение на експертизата на вещите лица с протокол от 20.12.2006г., с нотариална заверка на подписите им, били предоставени:

– преносим компютър /лаптоп/, марка HP Compaq nx 7400, s/n: CNU6380WC5, p/n: PvH412EA#ABB, c инсталирана правна информационна система „Л. Л.“, съдържаща горепосочените продуктови модули „Б. п.“ и „С. п.“, с инсталационен код: 1LF00-010CX-L4L7F-LGFEN, и със съдържание на базата данни, актуално към ДВ, бр. 85 от 20.10.2006 г., както и:

– преносим компютър /лаптоп/, марка D. Latitude D505, номер CN-OH2049-48643-42D-0573, с инсталирани правни информационни системи „А. 5х“ (съдържаща горепосочените продуктови модули „А. п.“ и „А. п.“, със съдържание на базата данни, актуално към ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г.) и „А. 6″ (съдържаща горепосочените продуктови модули „А. п.“ и „А. п.“, със съдържание на базата данни, актуално към ДВ, бр. 101 от 15.12.2006 г.).

С факта на повторното използване на бази данни на „А.“ в своите продуктови модули „Б. п.“ и „С. п.“, без да е получил ищеца необходимото разрешение за това, ответникът умишлено е нарушил чл.93в и следващите от ЗАПСП, като по – конкретно е извлякъл и използвал повторно в произведената и пусната в продажба на пазара правна система „Л. Л.“ съществена в количествено и качествено отношение част от базите данни на продуктите „А. п.“ и „А. п.“, като по този начин е причинил и продължава да причинява имуществени вреди на ищеца чрез: продажбата на конкурентните продуктови модули „Б. п.“ и „С. п.“ на системата „Л. Л.“, които са аналогични на продуктите „А. п.“ и „А. п.“; дружеството е сключило договори и е заплатило авторските права на учени и специалисти за включване на техни материали в правните системи на „А.“.

Ответникът [фирма], оспорва предявените искове, като твърди, че е самостоятелен производител на база данни по смисъла на чл.936 ЗАПСП. Поддържа, че е инвестирал 215 000 лв., част от капитала на дружеството 260 000лв./, в създаването на правно -информационна система/ПИС/ „Л. Л.“, за страртирането на която екипа на дружеството е създал уникални компютърни програми „Софтуер за създаване и актуализиране на база данни“ и „Софтуер за визуализиране на база данни“, които служат за обработка на базите данни и за изобразяването им на екран, нямащи аналог сред подобни програми, използвани от други ПИС, и благодарение на които се отличава с определени характеристики, посочени в становището /л.185/, като за целта са привлечени и фирми-подизпълнители, както и лица, заети по граждански правоотношения в създаването на база данни и софтуер за създаване и актуализация на база данни и софтуер за визуализация на база данни. Системата, по която работи „Л. Л.“, е качествено нова в сравнение с тази на ищеца и позволява обработването на документите да се извършва много по-бързо. За попълване и поддържане на своите бази данни [фирма] е в официални отношения със следните доставчици на информация: Европейска комисия; Народно събрание на Република България; Министерски съвет на Република България; Агенция по вписванията; Адвокати, юристи, счетоводители, одитори и др. По отношение данните, които нямат характера на обекти на авторски или сродни на авторските права, [фирма] използва общодостъпни източници на информация, като: Държавен вестник; Сборник „Нормативни актове“ на Министерски съвет – 22 тома (Редакция „Нормативни актове“ Министерски съвет, 2000 г. Официално печатно издание от 1972 г); Официален сайт на Министерски съвет – електронен портал на българското правителство; Официален сайт на редица министерства, агенции, комисии и др.

Фактът, че в ПИС на ищеца и ответника има общи като съдържание документи не означава, че екипът на ответника е копирал съдържанието на базите данни на „А. п.“. Изложени са съображения за несъстоятелност на твърденията на ищеца по отношение начина на установяване на идентичността между базите данни съдържащи се в ПИС на страните и е оспорена достоверността на представеното с исковата молба заключение.

С определение на съда в о. з. на 30.10.2007г. СГС е уважи искане на ищеца и е отправил преюдициално запитване до Съда на ЕО с искане за тълкуване на чл.7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни относно понятия от значение за решаване на правния спор.

С решение от 05.03.2009 г. по дело С – 545/07 съдът е решил:

1. Разграничението между съответните понятия „постоянно пренасяне“ и „временно пренасяне“ по смисъла на член 7 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни се основава на критерия за времето на съхранение на извлечените елементи от защитената база данни върху носител, различен от носителя на тази база данни. Моментът, в който е налице извличане по смисъла на посочения член 7 от защитена база данни, достъпна чрез електронно средство, съответства на момента на фиксирането на пренасяните елементи върху носител, различен от носителя на тази база данни. Това понятие за извличане не зависи от целта, преследвана от извършителя на разглежданото действие, нито от евентуално внесените от него модификации в съдържанието на така пренесените елементи, нито от евентуалните разлики в структурната организация на съответните бази данни.

Обстоятелството, че материалните и техническите характеристики на съдържанието на защитена база данни на даден производител са налице и в съдържанието на база данни на друг производител, може да се тълкува като белег за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9, освен ако това съвпадение може да се обясни с други фактори, а не само с извършено пренасяне между двете съответни бази данни. Фактът, че елементите, придобити от производителя на база данни от източници, които не са публично достъпни, са налице и в базата данни на друг производител, сам по себе си не е достатъчен да докаже наличието на такова извличане, но може да представлява белег за него.

Естеството на компютърните програми, използвани за управлението на двете електронни бази данни, не е част от преценката за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9.

2. Член 7 от Директива 96/9 трябва да се тълкува в смисъл, че при наличието на обща съвкупност от елементи, която включва отделни подгрупи, когато се преценява наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част в количествено отношение от съдържанието на база данни по смисъла на този член, обемът на елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от една от тези подгрупи, трябва да се съпостави с обема на цялото съдържание на тази подгрупа, ако тя сама по себе си представлява база данни, отговаряща на условията за предоставяне на закрила с правото sui generis. В обратния случай и стига посочената съвкупност да представлява такава защитена база данни, съпоставката трябва да се извърши между обема на елементите от различните подгрупи на тази съвкупност, за които елементи се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани, и обема на цялото съдържание на посочената съвкупност.

Обстоятелството, че елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от защитена с правото sui generis база данни, са били придобити от нейния производител от източници, които не са публично достъпни, може в зависимост от размера на човешките, технически и/или финансови средства, вложени от този производител за събирането на разглежданите елементи от такива източници, да има значение за квалифицирането на тези елементи като съществена в качествено отношение част от съдържанието на съответната база данни по смисъла на член 7 от Директива 96/9.

Официалният и публично достъпен характер на част от елементите, съдържащи се в база данни, не освобождава националната юрисдикция от задължението при преценката на наличието на извличане и/или повторно използване на съществена част от съдържанието на посочената база данни да провери дали елементите, за които се твърди, че са били извлечени и/или повторно използвани от посочената база данни, представляват съществена в количествено отношение част от цялото съдържание на последната или евентуално дали представляват съществена в качествено отношение част от него, доколкото се явяват голяма човешка, техническа или финансова инвестиция за придобиване, проверка или оформление.

Първоинстанционният съд е приел исковете за допустими, но неоснователни.

Ищецът е следвало да установи, при условията на пълно и главно доказване, че:

1 е инвестирал в събирането, сверяването или използването на бази данни, като инвестирането е съществено в качествено или количествено отношение, както и

2. че ответникът е извлякъл съществена в качествено и количествено отношение част от базата данни на ищеца (да докаже извличането на всички или повечето от твърдяните 23 881 нормативни акта и 19 700 съдебни решения), както и че

3. с осъществяване на твърдяното извличане са му нанесени вреди в размер на 100 000 лв.

Безспорно е установено, че не е налице извличане, осъществено чрез копиране на цялата база данни.

Не е доказано наличието на съвпадение на огромен брой документи в двете процесии база данни, а именно 82.5%, за да е налице критерия „съществена част в качествено и количествено отношение“, съобразно задължителната практика по прилагане на Директива 96/9/ЕО /в този смисъл Решение на Съда на ЕО T. B. Horseracing B. L. and Others срещу W. H. Organization L.. /C-203/02/. По отношение на количествения критерий, ищецът твърди съвпадения в не повече от 50-60 документа (нормативни актове и С. п.) от всички твърдяни над 190 000 документа. Дори за тези 50-60 сравнявани по експертизите документи не е доказано безспорно извличане. Това количество, дори да е доказано, че е извлечено от базата данни на ищеца, е несъществено, за да покрие цитирания количествен критерий. По отношение на качествения критерий, същият е напълно неприложим по отношение на нормативни актове и С. п., които са общодостъпни по дефиниция и по силата на приложимото право.

С оглед заключенията и на двете СТЕ, приети от съда като обективно и компетентно дадени, е недоказан факта на извличане /било то временно или постоянно/ на съществена част в качествено или количествено отношение между двете бази данни и то при наличието на 82.5% с оглед твърдението на ищеца в исковата молба, които носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване.

Липсва и вторият елемент от фактическия състав на соченото нарушение, а именно инвестиране, което да е съществено в качествено или количествено отношение, тъй като инвестициите на ищеца възлизат на 593 075 лв. /общо за 6 години/, за периода 01.01.2000г. – 31.12.2005г. за създаването, осъвременяването и поддържането на „А. п.“ /или за една година инвестициите са около 98 845.83 лв./, а тези на ответното дружество само за 4 месеца възлизат на 107 088 лева, за периода 25.05.2006г. – 30.09.2006г. В този смисъл инвестициите на ответника надхвърлят двойно тези на ищеца за период от около 1 година, при сравнителен анализ /като база за сравнение следва да се отчита 2006г., когато се твърди соченото от ищеца нарушение на извличане на базата данни/. Предвид изложеното, съдът е приел, че искът по чл.95 ал.1 т.1 вр.чл.93в ЗАПСП е неоснователен.

В качеството му на акцесорен, неоснователен е и искът за заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди с правно основание чл.94а, ал.1, т.1, във връзка с чл.94 ЗАПСП. Освен липсата на нарушение на авторските права върху съдържанието на базата данни, в случая ищецът не е ангажирал доказателства за размера на причинените му неимуществени вреди т.е. има ли спад на приходите му след м.09.2006г. в сравнение с данните от предходни периоди и реализираните от него печалби.

С решение № 1562/17.06.2013г. по т.д.№2027/2012г. на САС, търговско отделение, трети състав, е оставено в сила Решение № 225 от 10.02.2012 г. на Софийски градски съд, ГО, 6-ти състав, по т. д. № 148/ 2007г., а с определение 05.11.2013г., постановено по същото дело, Решение № 225 от 10.02.2012г. на Софийски градски съд, ГО, 6-ти състав, по т.д. №148/2007г. е изменено, в частта за разноските, като [фирма], ЕИК[ЕИК], е осъдено да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата в размер на 1 500 лв., разноски за един адвокат пред САС.

С Решение № 218/2014 от 16.06.2015г., постановено по т.д.№199/2014г. на ВКС, първо отделение, е отменено решение №1562/17.06.2013г. по в.т.д. №2027/2012г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. С посоченото решение Върховният касационен съд е дал указания при новото разглеждане на делото да бъдат събрани конкретни доказателства, релавантни към правния спор. С определение № 182 от 16.06.2015г., постановено по т.д.№199/2014г. на ВКС, първо отделение, е отменено определение №2438 от 05.11.201 Зг. по т.д. №2027/2012г. на Софийски апелативен съд.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С решение № 1 от 25.05.2006г. по ф.д.№6002/2006г. на СГС в търговския регистър е вписано Акционерно дружество с фирма [фирма].

С протокол от 20.12.2006г., нотариално заверен на 20.12.2006г./л.132/, С. К., като представител на фирма [фирма], предал на И. Д. А. – експет, – преносим компютър /лаптоп/, марка HP Compaq nx 7400, на който е инсталирана правно – информационна система „Л. Л.“, със съдържание на базите данни, актуално към брой 85 от 20.10. на „Държавен вестник“, а Т. Д. В.-пълномощник на управителя на [фирма], предала на И. Д. А. – експерт, преносим компютър /лаптоп/, марка D. Latitude D505, на който са инсталирани правно – инхформационни системи „А. 5х“, с актуални към бр.17 от 24.02.2006г. на „Държавен вестник“ бази данни и „А. 6″, със съдържание на базите данни, актуално към бл.101 от 15.12.2006г. на „Държавен вестник.

Представена е фактура № [ЕГН]/20.10.2006г., издадена от [фирма] на [фирма] – за право на ползване за 1р.м. на посочени продукти /л.133/, в размер на 700лв.

За изясняване на обстоятелствата по делото по делото са допуснати и приети съдебно – счетоводни /икономически/ експертизи, изготвени от вещото лице П. Н. П., които са дали следните заключения:

I. Експертизата представена по делото на 14.05.2007г. /л.449/:

1. За създаването, поддържането и осъвременяването на програмния продукт „А. п.“ през периода от 01.01.2000г. до 31.12.2005г. са направени инвестиции в размер на 593 075лв.

2. За създаването, поддържането и осъвременяването на програмния продукт „А. п.“ в периода от 01.01.2004г. до 31.12.2005г.са направени инвестиции в размер на 32 001 лв.

II. Експертизата представена по делото на 22.10.2007г./л.536/:

Финансовите средства за създаване, обработка и поддръжка на базата данни за продуктите „Л. – Б. п.“ и „Л. – С. п.“ за периода от 25.05.2006г. до 30.09.2006г. са в размер на 107 088,00 лв.

III. Експертизата представена по делото на 31.05.2010г./л.882/:

По задачи поставени от ищеца:

1.1 За периода от 01.01.2000г. до 31.12.2005г. [фирма] е направил инвестиции в размер на 60 658,30лв. за събиране, сверяване и използване на С. п. на база данни „А. п.“.

1.2 На вещото лице през периода на изготвяне на експертизата не са предоставени документи за направени плащания от дружество [фирма] за придобиване на правото да се ползват посочените в задачата статии и актове.

1.3 Плащанията за С. п. на [фирма] не са индивидуализирани по съдилища, а са част от инвестираните 156 605.00 лв.

1.4 Размерът на инвестициите за производството на собствена база данни на [фирма], съдържаща „Б. п.“ и „С. п.“ за периода 25.05.2006г.-30.09.2006г е 156 605.00лв., инвестирани от капитала на дружеството.

В счетоводството на дружеството не са отчитани поотделно направените инвестиции за модулите „Б. п.“ и „С. п.“ за посочения период.

1.5 За периода 25.05.2006-30.09.2006 г. на трудови правоотношения в [фирма] са били 4 лица с възнаграждение за периода 7 200.00 лв. За същия период [фирма] има договори като възложител с над 50 лица по извън трудови взаимоотношения с инвестиция от 89 665.00 лв. Договорите обхващат предмет като текстообработка, правен анализ, сътрудничество при разработка на българска правна система, създаване на структура и съдържание на българска правна система; обработка на български нормативни актове; сваляне и обработка на информация от интернет и др.

1.6 Разходите по „обезпечаване обработката на данни“ покриват дейности по събиране, но не са завеждани в допълнителни счетоводни пера като „събиране“, „сверяване“ и „използване на база данни“.

1.7 Разходите за „визуализиране на база данни“ са инвестиция в базата данни на [фирма], съдържаща „Б. п.“ и „С. п.“. Няма разпределение на тези инвестиции по допълнителни самостоятелни счетоводни пера. Инвестицията на [фирма] в софтуер за производството на собствена база данни съдържаща „Б. п.“ и „С. п.“ е 56 426.00 лв.

По задачи поставени от ответника

2.1.1 За придобиване на „А. п.“ дружеството [фирма] е извършило плащания за периода от 01.01.2000г. до 30.09.2006г. за 88 303,30лв.

в т.ч.:

– заплати 43 671,00лв.;

– допълнителни разходи 6 423,00лв.;

– договори с фондации, съдилища и физически лица 38 209,30лв.

2.1.2 За придобиване на данни представляващи С. п.:

– на Апелативен съд Велико Т. са изплатени 1 200,00лв.;

– на Районен съд Берковица са изплатени 103,70лв.

2.1.3 Посочените съдебни решения в Приложение №1 /стр.601-604 към делото/ не са калкулативна единица, за тях няма счетоводни данни за извършени плащания.

2.2.1 За придобиване на данни, представляващи нормативни актове за създаване на база данни за продукта „А. п.“ за периода 01.01.2000г.-30.09.2006г. [фирма] е инвестирал 665 806лв.

2.2.2 В счетоводството на [фирма] няма заведена отчетност за извършени плащания за придобиване на данни по отделни нормативни актове, каквито са посочени в Приложение №2 /стр. лист 605, 606, 607 и 608 към делото/.

2.3 Структурата на допълнителни разходи за модулите „А. п.“ и „А. п.“ са описани в раздел IV на експертизата.

2.4 Посочените пера в „допълнителните разходи“ на „А. п.“ и „А. п.“ се отнасят за трите дейности: събиране, сверяване и използване на базата данни. Няма заведена счетоводна отчетност на елементите на допълнителните разходи по дейности.

2.5 В закрито съдебно заседание на 08.02.2010г. т.5 от искането на [фирма] от 03.02.2010г. не е приета като задача на съдебно счетоводната експертиза. По тази причина задачите в искането след т.4 се преномерират. В т.6 се поставя задача да се изчисли съотношението на инвестицията по т.2.1.3 и т.2.2.2 спрямо установените разходи в т.5. По т.2.1.3 и т.2.2.2 не са посочени конкретни стойности на инвестиция и т.5 не се приема от съда, поради което исканото съотношение не може да се изчисли.

2.6 Приетата Методика за разпределение на непреките разходи е разработена на базата на действащите през този период Закон за счетоводството, Националните счетоводни

стандарти и счетоводната политика на [фирма], която се прилага и от [фирма].

IV. Експертизата представена по делото на 08.11.2010г./л.935/:

1. За периода 25.05.2006-30.09.2006 г. на трудови правоотношения в [фирма] са били 4 лица е възнаграждение за периода 7 200.00 лв. За същия период [фирма] възлага над 50 договора по извънтрудови взаимоотношения с инвестиция от 89 665.00 лв. Договорите обхващат предмет като текстообработка, правен анализ, сътрудничество при разработка на българска правна система, създаване на структура и съдържание на българска правна система; обработка на български нормативни актове и С. п.; сваляне и обработка на информация от интернет и др.

2. Разходите за софтуер са техническа и финансова инвестиция в базата данни на [фирма], съдържаща „Б. п.“ и „С. п.“. Няма разпределение на тези инвестиции по допълнителни самостоятелни счетоводни пера. Инвестицията на [фирма] в софтуер за производството на собствена база данни, съдържаща „Б. п.“ и „С. п.“ е в размер на 56 426.00 лв. от общата инвестиция в базата данни в размер на 156 605.00 лв.

3. За възмездяване на личните усилия на г-жа М. Т. – съдебен деловодител в Апелативен съд В. Т. за подбор на съдебните решения и тяхното фотокониране за периода от 19.10.2004г. до 08.09.2006г. са изплатени 1350,00лв.

4. За фотокопиране на съдебните актове предоставени безвъзмездно от PC Б. на копирна машина – собственост на [фирма] фирма [фирма] е заплатила сумата 103,70лв.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и приети съдебно – технически експертизи, изготвени от вещото лице Т. А. Т.,представена по делото на 22.05.2007г. /л.389/, от вещото лице А. А. Т., представени по делото на 05.11.2010г. /л.1162/ и на 25.11.2011г. /л.1142/, които не следва да бъдат обсъждани при решаване на спора по същество, предвид задължителните указания в отменителното решение на ВКС относно релевантния момент, към който следва да бъде установено налице ли и твърдяното от страна на ищеца извличане на данни от собствената му правно информационна система – 20.10.2006г.

В хода да производството са събрани и гласни доказателствени средства -разпитани са свидетели, а именно – св.А. и М., както и св.Х. К. и П. К..

В съдебно заседание на 29.05.2007г. свидетелят И. Д. А. е заявил, че има висше икономимеско образование и е работил пет години като дизайнер на компютърни игри. С него се свързал адв.З. и поискал да погледна две програми. Даден му е лаптоп, пред нотариус и подписал някакъв протокол за предаване. Били инсталирани програма А. 5 X и А. 6 X и програмата Л.. Целта на сравняването била да видя дали има сходство в информацията на двете програми и дали имат еднаква информация в базата данни. По време на образованието си преминал курс по трудово право, а в работата си е бил гл.редактор на списание. Не твърди, че съм специалист по авторско право. Търсили къде би могло да има намеса по авторското право. Питал А. дали имат такива статии в тяхната програма. Посочена ме била статия на Р.. Търсили къде има грешка, той е отбелязал че става дума за идентични редакторски бележки.Търсил и прилики и разлики, двата продукта били абсолютно различни като логика, по която обработват базата данни. Като съдържание е посочил приликите, които намерил. Сигурен бил че има и разлики. Не е сравнил всичките автори. Не всички документи са сравнявани няма как да се проверяват всичките. Точната бройка документи, които съм сравнил не може да каже точно, десетки е сравнил. Било му показано как става диагностиката и му беше помогнато.„Чек сума“ е термин, който е ползван от програмистите. Това е начин за сравняване на файловете дали са еднакви. Не мога да кажа, че самите чек суми не са унифицирани. Не е имал за цел да сравнява, извода му се базара на данните от двата продукта, не е сравнявал външни продукти.

В съдебно заседание на 29.05.2007г. свидетелят М. Г. М. е заявил, че е инженер физик по образование, с програмиране се занимава от 1996 г. За първи път извършвал подобно заключение. Нямал специализация в областта на авторското право. Направил сравнение между двата продукта. Задачата му била да провери дали продуктите имат идентични данни. Може да установи приблизително какво използват. Не е сравнявал НК на едната програма с НК на другата.

В съдебно заседание на 29.05.2007г. свидетелят П. В. К. е заявила, че е адвокат от м.02.2001г. и работи с „А. Х.“. Част от задълженията ми включват ръководство и контрол на правно -информационни продукти на „А. П.“, „А. П.“ и отговаря изцяло за качеството на информацията, пълнотата на информацията, контакта с клиенти, контакта със сътрудници и т.н. „А. п.“, като правно-информационен продукт съдържа две информационна база данни: С. п. – практиката на различни съдилища; коментарна част – статии и анализи. Има съществена разлика по начина, по който се придобива С. п. и това, което ставало, когато е създаден продукта. Самият продукт, като концепция възникнал 2002г., а работата по него реално започнала средата на 2003 г. През този момент на практика единствения съд, който предоставял достъп до съдебната си практика, бил ВАС. Достъп до друга практика имало чрез бюлетина на ВКС и правните списания. Излизали и сборници със С. п.. Единствения начин за снабдяване с практика, бил чрез съдилищата и основно това било 99 процента от случаите, а останалия един процент чрез адвокати. Посочва какво искат потребителите. Интереса бил към практиката на окръжните и апелативните съдилища, защото голяма част от делата по определени казуси не стигат до ВКС. Тогава с писма до окръжни и апелативни съдилища официално поискали С. п.. Когато започнала да работи с А. във фирмата раболи Г. Г. и Г. Г.. Ч. К. и К. К. дошли по-късно, някъде през 2004-05 г. На практика всички програмисти разполагали с база данни, тъй като правели софтуерните програми, които помагаха на тази база данни да се появи в компютрите и да започват да работят. Когато излезла Л. на пазара направили сравнение, тя лично направила сравнение – от А. им предоставили на компютър продукта и тя го анализирала, който касае съдебната практика, защото е най-добре запозната с отличителните белези и начина, по който се качват съдебните решения. Има си специфична структура за даден файл за съдебни решения, като има някаква грешка чисто техническа във файловете тези неща се залепят за основния текст на решението. Освен това изцяло на ръка се поставят забележки под решението, че решението е в сила, потвърдено или изменено с решение на по-горна инстанция, това се поставя от юрист на ръка. В А. и се следи тази информация, Тази информация я няма никъде в самото съдебно решение по начина, по който идва при нас. Така, че това са отличителни неща, които само те го правим, тъй като това е голям ръчен труд и тези неща се виждат с просто око. Показаното и от адв.М. решение не прилича на тяхно решение. При тях самите разпоредби Л. изписват с главни букви, а те не го правят по този начин. С. преди правели извадка на решение, но както знаете, че вече започна масово да се публикува С. п. С. не се занимава вече с това нето. С. п. всеки могъл да публикува.

При първото разглеждане на делото във въззивната инстанция е допусната и приети съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице З. Т. Д., /л.37/, което е дало следното заключение:

1. Първични документи за извършени плащания от [фирма] в периода 26.05.2006 г до 30.09.2006 г включително на лицето П. Р. не са представени.

Първични документи за извършени плащания от [фирма] в периода 26.05.2006 г до 30.09.2006 г включително на преводачи не бяха представени.

2. Първични документи за извършени плащания от [фирма] в периода 26.05.2006 г до 30.09.2006г. включително на Апелативен съд [населено място], Апелативен съд [населено място], Апелативен съд [населено място], Апелативен съд [населено място], Апелативен съд [населено място], Районен съд [населено място] не бяха представени.

3. Общият размер на заплатените разходи от дружество [фирма] за създаване на база данни, съдържаща „Б. п.“ и „С. п.“ в периода 25.05.2006 г. – 30.09.2006г. възлиза на 158 389,35 лв

Счетоводно, аналитична индивидуализация на разходите по модули не бе представена.

Счетоводно, аналитичност на разходите за придобиване на база данни от България и/или от Европейската общност не бе представена.

4. В периода от 26.05.2006г. до 30.09.2006г. вкл е имало подписани 3 броя трудови договори за оператори на база данни с шифър ТУ-ЕТМ (ЩУ-ЕЩТ) с код 4113-2002, за неопределен срок при заплати, съответно 431 лв., 373 лв. и 650 лв., от дати – един трудов договор от 31.05.2006 г, и два трудови договора от 01.06.2006 г.

Представен бе Договор за възлагане на управление от 18.05.2006 г за длъжността изпълнителен директор с В. Г..

Общият размер на осчетоводените начислени разходи за възнаграждения на служителите, за периода м. май до 30.09.2006 г. е 7 742,96 лв

Общият размер на изплатените суми за възложена работа на външни сътрудници – юридически лица, адвокати, еднолични търговци и физически лица, по извън трудови

правоотношения в периода 26.05.2006 г до 30.09.2006 г вкл. е в размер на 93 431,17лв.

5. Счетоводно, аналитична индивидуализация на разходите за „обезпечаване обработка на данни“ не бе представена.

6. Счетоводно, аналитична индивидуализация на разходите за „обезпечаване обработка на данни“ не бе представена, и съответно индивидуализация на така формулираната задача за отнасяне на разходите за „обезпечаване обработка на данни“ към събиране, сверяване и използване на базите данни на модулите „Б. п.“ и „С. п.“ не бе представена.

7. Представляват ли разходите за „визуализиране на база данни инвестиция“ в събиране, сверяване и използване на базите данни „Б. п.“ и „С. п.“ или са само инвестиция в софтуер, не е от компетентността на съдебно-счетоводната експертиза.

Счетоводно, аналитична индивидуализация на разходите за софтуер не бе предоставена.

При индивидуализацията на правата върху собственост на „Л. л.“ в разшифровката на с/ка 214 „Нематериален дълготраен актив“ към 31.12.2006 г., в т.ч. е посочено:

Софтуер за създаване и актуализация на база данни52 957,39 лв.

Софтуер за визуализация 39 295,00 лв.

8. Каква е стойността на разходите, които е направило [фирма] към 30.09.2006 г. за продуктовите модули „Л.-Б. п.“ и „П-с. п.““, които се отнасят към модул „База данни“ от номенклатура на Сметка 214 „нематериален дълготраен актив“, партида „Л. Л.“?

Извлечение от с/ка 214 „Нематериален дълготраен актив“ към 30.09.2006г. не бе представено.

В Балансът на дружеството [фирма] към 31.12.2006 г ./стр. 289- том 1 от делото/,

заверен от регистриран одитор peг. № 0298 Е. Е., в Актива на баланса, раздел А.

Дълготрайни активи, II. Дълготрайни нематериални активи, т. 1. Права върху собственост е посочена сумата от 155 хил.лв

представляваща сумата по с/ка 214 „Нематериален дълготраен актив“ към 31.12.2006 г

в размер на 154 748,42 лв.

В приложеното по делото извлечение от с/ка 214 „Нематериален дълготраен актив“ към 31.12.2006 г ./стр. 290 – том 1 от делото/ е индивидуализирана сумата отчетена като Права върху собственост на „Л. л. „, както следва:

– База данни 61 117,78 лв

– Софтуер за създаване и актуализация на база данни 52 957,39 лв

– Софтуер за визуализация 39 295,00 лв

– Хардуер 1 378,25лв

В периода до 31.12.2006 г дружеството е закупило и дълготрайни материални активи

на стойност 17 хил.лв.

В изпълнение на задължителните указания на ВКС настоящият състав на съда е допуснал събирането доказателства.

В с.з. на 15.03.2016г. съдът извърши оглед на три лаптопа: лаптоп, който съдържа базите данни на „Л.“, който е придобит от трето лице „М. – К.“; лаптоп, който съдържа базите данни на „А.“; лаптоп, представен от законния представител на [фирма], като констатациите на съдебния състав са отразени в съставения протокол.

Събрани са и гласни доказателствени средства – разпитана е свидетелката В. П. Д., която в съдебно заседание на 15.12.2015г. е заявила, че през 2006г. е работила като секретар във фирма [фирма], която фирма се занимавала с доставки на климатично оборудване за промишлени цели. Господин Ч., като управител на фирмата, й казал, че фирмата е закупила правно информационен продукт на фирма [фирма]. Предоставил й един лаптоп и казал, че ще дойдат служители на фирма [фирма], за да инсталират този правно информационен продукт на лаптопа. Фирмата им не боравила с такива програмни продукти, но той я информирал, че прави услуга на фирма „А.“ с този информационен продукт, който е на [фирма] и трябва да се инсталира на този лаптоп. Дошли служители, които се представили, че са служители на фирма [фирма]. Тя им предоставила лаптопа и те инсталирали този програмен продукт, след което си тръгнали. По време на тяхната работа, тя била там, защото това се случвало в офиса на фирма [фирма]. Не си спомня, някой да е работил на този лаптоп. Лично тя или господин Ч., не са работили на този лаптоп. Веднъж господин Ч. й казал, че от фирма „А.“ ще дойдат да си вземат лаптопа. Може би на следващия ден те дошли и си взели този лаптоп. Не знае лаптопа на коя фирма е бил собственост. От фирма [фирма] дошли двама служители. Те казали, че са служители на фирма [фирма] и носели съответния продукт, дали са били дискове или дискети, не си спомня. Тя не е давала пари за закупуването на тази система. Предполага, че господин Ч. си е уредил тези взаимоотношения, защото е управител на фирмата. Тя трябвало само да предостави лаптопа. Инструкция от фирма „А.“ не е получавала. Само го предала на служителите. Не си спомня на кои служители на „А.“ го предала. Господин Ч. я предупредил, че ще дойдат служители от фирма „А.“ да си вземат лаптопа, след като инсталиран този продукт. Нямам спомен, дали в този лаптоп имало инсталирана и друга правно-организационна система.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. К. Я. К. /л.145/, в рамките на която са разгледани и анализирани три инсталации на две правно-информационни системи: правно -информационна систаме А. /ПИС-1/, версия 6.0.1.2.600, представена от ищеца; правно информационна система Л./ПИС-2/, версия 7.0.8, представена от ищеца; правно-информационна систева Л./ ПИС-3/, версия 7.0.8, представена от ответника, и трите със съдържание на базите данни към 20.10.2006г., която е дала следното заключение:

По задачите формулирани от ищеца [фирма]:

1. Посочените във въпроса/Въпрос 1/ текстове от части на нормативни актове са идентични в ПИС-1 и в ПИС-2, включително и по отношение на броя на знаците „.“ (точка) в многоточията. В ПИС-3 на посочените места в текстовете на съответните нормативни актове няма многоточия и в този смисъл те не са идентични със съответните текстове в ПИС-1 и в ПИС-2.

2. Посочените във въпроса/Въпрос 2/ нормативни актове са разделени по идентичен начин, включително и на едни и същи части в ПИС-1 и в ПИС-2. В ПИС-3 посочените нормативни актове са разделени по различен начин.

3. В посочената във въпроса /Въпрос 2.1/ наредба в ПИС-1 и в ПИС-2 са налице направени по едни и същи начин препратки към предходни документи. В ПИС-3, за разлика от ПИС-1 и ПИС-2 няма препратки към предходни документи.

4. В посочените във въпроса /Въпрос 3/ нормативни актове в ПИС-1 и в ПИС-2 са налице едни и същи правописни, редакционни или грешки от друго естество. В ПИС-3, не са открити намерените в ПИС-1 и в ПИС-2 правописни грешки.

5. В посочените във въпроса /Въпрос 4/ нормативни документи в ПИС-1 и в ПИС-2 са налице идентични препратки към преводи на английски език, на български нормативни документи. В ПИС-3, за разлика от ПИС-1 и ПИС-2 няма препратки към преводи на английски език свързани с посочените по-горе нормативни документи.

6. В посочените във въпроса /Въпрос 4.1/ нормативни документи в ПИС-1 при кликване с мишката върху съответните препратки се отварят като нови документи преводи на английски език на съответните нормативни документи. В ПИС-2 при извършване на същите действия или изобщо няма такива препратки или не се отварят като нови документи съответните преводи на английски език.

7. В посочените във въпроса /Въпрос 5/ документи в ПИС-2 се срещат различни служебни символи /„APPN“, JNTM“, „ТЕХТ“, „DVNU“ и други/ свързани с използваната от фирма [фирма] система за управление на база данни. В ПИС-3 в съответните документи не се срещат посочените по-горе служебни символи.

8. Броят на съдебните актове /Въпрос 6/ на Апелативен съд – [населено място] в ПИС-1 и в ПИС-2 е еднакъв – по 44 броя съдебни актове. Идентичен в ПИС-1 и в ПИС-2 е и начинът на изписване на заглавията на документите. В ПИС-3, за разлика от ПИС-1 и ПИС-2 общият брой съдебни актове на Апелативен съд – [населено място] е 47.

9. В ПИС-1 и в ПИС-2 са налице еднакви като наименования /заглавие на документа/ и еднакви като забележки в края на текста, актове на посочените във въпроса /Въпрос 7/ съдилища. В ПИС-3 в посочените актове на СГС и на БАС няма забележки в края на текста. В ПИС-3 за разлика от ПИС-1 и ПИС-2 няма документи от Окръжни и Районни съдилища, с изключение на Софийски районен съд.

10. В ПИС-1 и в ПИС-2 е налице един и същи списък от 89 броя решения на Районен съд – [населено място] /Въпрос 8/. В ПИС-3, за разлика от ПИС-1 и ПИС-2 няма документи от Окръжни и Районни съдилища, с изключение на Софийски районен съд.

11. В ПИС-1 и в ПИС-2 текстовете на Решение № 21 от 23.05.2003 г. на БАС по гр. д. №9/2003 г., гражданска колегия, докладчик съдията З. И. /Въпрос 9/ са идентични, включително и по броя на поставените точки. В ПИС-3, за разлика от ПИС-1 и ПИС-2 няма маркиран с многоточие липсващ текст и в този смисъл текстовете на посоченото решение в ПИС-1 и ПИС-2 от една страна и в ПИС-3 от друга, не са идентични.

12. Посочените във въпроса /Въпрос 10/ документи на Апелативен съд – [населено място] в ПИС-1 и в ПИС-2 са идентични като съдържание и наименования /заглавие на документа/, включително и като наличие на идентични текстове в началото на документите. В ПИС-3 няма текстове извадени в началото на документа и в този смисъл текстовете на посоченото определение, както и в останалите посочени във въпроса документи в ПИС-1 и ПИС-2 от една страна и в ПИС-3 от друга, не са идентични.

13. Посочените във въпроса /Въпрос 11/ документи на Апелативен съд – [населено място] в ПИС-1 и в ПИС-2 са идентични като съдържание и наименования /заглавие на документа/, включително и като наличие на идентични текстове /забележки/ в края на документите. В ПИС-3 няма текстове /забележки/ поставени в края на документа и в този смисъл текстовете на посочените във въпроса документи в ПИС-1 и ПИС-2 от една страна и в ПИС-3 от друга, не са идентични.

14. Посочените във въпроса /Въпрос 12/ документи на Апелативен съд – [населено място] в ПИС-1 и в ПИС-2 са с идентично съдържание и наименования, включително и като наличие на идентични текстове в края на документите. В ПИС-3 няма текстове поставени в края на документа и в този смисъл текстовете на посочените във въпроса документи в ПИС-1 и ПИС-2 от една страна и в ПИС-3 от друга, не са идентични.

15. В ПИС-1 и в ПИС-2 са налице идентични като наименования, включително и като допуснати еднакви грешки в наименованията на съдебни актове на посочените във въпроса съдилища в страната /Въпрос 13/. В ПИС-3 в наименованията на посочените във въпроса актове на съдилища в страната няма допуснати грешки и в този смисъл наименованията на посочените актове в ПИС-1 и ПИС-2 от една страна и в ПИС-3 от друга, не са идентични.

16. В ПИС-1 и в ПИС-2 са налице еднакви като наименования /заглавие на документа/ и еднакви като текстове поставени в началото на документа /„мото“/ на посочени във въпроса /Въпрос 14/ актове на съдилища в страната. В ПИС-3 в посочените във въпроса актове на съдилища в страната няма текстове поставени в началото на документа /„мото“/.

17. Текстовете на статиите /Въпрос 15/ на П. Р. „За“ и „против“ апелацията“ и „Някои нови съдебни производства по НПК, в сила от 2000 г.“ намиращи се в базите данни на ПИС-1 и на ПИС-2 са еднакви и в този смисъл могат да бъдат наречени и идентични. В базата данни на ПИС-3 посочените статии не бяха намерени.

18. В базата данни на ПИС-1 са включени преводи на 27 документа свързани с Европейското законодателство /Въпрос 16/. Преводите на тези документи са извършени от В. К. К., съгласно три договора за превод с възложител фирма [фирма]. Същите преводи на посочените в отговора на въпроса, 27 документа с идентично съдържание са включени и в базата данни на ПИС-2. В базата данни на ПИС-3 са включени преводите на 5 документа свързани с Европейското законодателство, като четири от тях присъстват, но не съвпадат като заглавие с тези от базите данни на ПИС-1 и на ПИС-2, а последният от тях, посочен в отговора на въпроса не се съдържа в базите данни на ПИС-1 и на ПИС-2.

19. Този въпрос от съдебно-техническата експертиза /Въпрос 17/ е формулиран доста общо. Все пак, ако се има предвид дали базите данни на ПИС-1 и на ПИС-2 са манипулирани по някакъв начин след датата 20.10.2006 г., то отговорът на този въпрос е, че няма данни съдържанието на съответните бази данни да е променяно след посочената по-горе дата.

20. Този въпрос от съдебно-техническата експертиза /Въпрос 18/ не е формулиран достатъчно ясно. Необходимо е уточняване на думата „спекулация“, а и не се разбира за коя точно база данни става дума (за тази на ПИС-2 или пък за тази на ПИС-3). Поради тези причини на този въпрос не може да бъде даден отговор.

21. Отговорът на този въпрос от съдебно-техническата експертиза /Въпрос 19/ изисква сравнение между три бази данни /на ПИС-1, на ПИС-2 и на ПИС-3/, всяка една от които с хиляди, а вероятно и с повече записа и то при неуточнени критерии за сравнение. В този смисъл настоящата съдебно-техническа експертиза не е в състояние да даде отговор на този въпрос.

По задачите формулирани от ответника [фирма]:

1.Посочените във въпроса нормативни документи /Въпрос 1/, публикувани в съответните Сборници Нормативни актове на Министерски съвет, са публикувани при спазване на една и съща структура /модел/ изразяваща се в следните общи части: заглавие на документа, история на документа, самият документ, преходни и заключителни разпоредби.

2. Посочените във въпроса нормативни документи /Въпрос 1/ са включени в разглежданите ПИС /ПИС-1, ПИС-2 и ПИС-3/ при спазване на установеният модел наложен при публикуването на подобни документи в съответните Сборници Нормативни актове на Министерски съвет. И при трите ПИС обаче са налице и разлики при оформянето на посочените във въпроса нормативни документи.

3. При представянето на посочените във въпроса нормативни документи/Въпрос 2/ в т.ч. заглавието на съдебните решения, анотациите/„мото“/ под заглавието, препратките към конкретни членове от законодателството и в трите ПИС /ПИС-1, ПИС-2 и ПИС-3/ е следван стандартът за оформяне на заглавието на съдебните решения наложен от Бюлетина на Върховен касационен съд. В ПИС-1 и в ПИС-3 обаче са налице и разлики при оформянето на посочените нормативни документи. В ПИС-2 посочените във въпроса нормативни документи не са налични.

4. Използваната от фирма [фирма] O. програма /Въпрос 3/ е FineReader 4.

5. Правно-информационната система разработена от фирма [фирма] /ПИС-1/ предоставя интерфейс за редактиране на документите, съдържащи се в базата данни /Въпрос 4/. Актуализация на информацията се извършва на базата на сключени с потребителите договори, като обикновенно това става два пъти седмично.

6. Този въпрос /Въпрос 5/ има правен характер и настоящата съдебно-техническа експертиза не е в състояние да даде отговор.

7. Преобладаващата част от линковете включени в този въпрос /Въпрос 6/ не са актуални, не могат да бъдат избрани и отговор свързан с тях не може да бъде даден. Последният посочен в настоящия въпрос линк води към файл, в който е публикуван Държавен вестник, брой 14 от 2010г. В него могат да бъдат намерени правописни грешки свързани с използването на буква „3″, вместо цифра „3″.

В съдебно заседание на 22.11.2016г. вещето лице К. е отговорило на поставените от страните въпроси.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и приета съдебно – оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Р. К. /л.277/, която е дала следното заключение:

1. Въз основа на доказателствата по делото и събраната информация при направените проучвания е възможно стойността на базата данни да бъде определена по два от основните оценителски подхода – методът на разходите /за създаване на същата база данни/ и методът на приходите /генерирани от базата данни/. Поради описаните по-горе допускания, резултатите от приходния метод предлагам да се считат за ориентировъчна горна граница на стойността на базата данни. Пазарната стойност на базите данни А. п. и А. п. към 20.10.2006г., получена по метода на разходите, възлиза на кръгло 670 000 лв.. Тази стойност представлява разходите, които биха стрували на инвеститор за разработване на база данни за сходен продукт. Стойността на извличане на базите данни за използването на съдържанието им за комерсиални цели зависи и от фактори като политика на собственика на базите данни, цикъл на развитие на продукта, пазарна конюнктура, възможности за растеж, иконкурентност на средата и други.

2. При направените проучвания не бяха открити данни за сделки с подобни бази данни и не е възможно стойността на оценяемите обекти да се определи на база пазарни аналози. Базите данни А. п. и А. п. представляват активи, чиято стойност може да се определи по един от трите основни подхода в бизнес-оценяването – пазарен, приходен или/и разходен.

Представено е писмо изх.№1565/10.08.2016г. на [фирма], от съдържанието на което е видно, че не могат да бъдат предоставени данни дали [фирма] е закупувало непоименни лицензии на операционна система W. HP Нome Edition.

С писмо от 28.10.2016г. [фирма] сочи, че няма инхформация, която да позволи да бъде идентифицирано лицето, закупило описания в писмото компютър.

По делото са представени многобройни писмени доказателства, които са обсъдени и анализирани в допуснатите и приети по делото експертизи, поради което не се налага да бъдат описвани отделно.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

По допустимостта на въззивната жалба.Жалбата е допустима – подадена в срока по чл.197, ал.1 ГПК /отм./, от активно легитимирано лице срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.196, ал.1 ГПК /отм./ валиден и допустим съдебен акт.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.95 ал.1, т.1 и т.2 ЗАПСП, във вр. с чл.93в ЗАПСП, и чл.94, във вр. с чл.94а, ал.1, т.1 ЗАПСП, за установяване факта на нарушението извличане и преустановяване на неправомерното използване от ответника на база данни от продуктовите модули „А. п.“ и „А. п.“, включени в разработената от ищеца правно информационна система „А. 6″ и нейната интернет версия „А. У.“, както и за плащане от ответника на обезщетение за извличане и повторно използване на база данни от продуктовите модули „А. п.“ и „А. п.“, включени в разработената от ищеца правна информационна система „А. 6″ и нейната интернет версия „А. У.“.

В тежест на ищеца е докаже при условията на главно и пълно доказване, че използваната от ответника база данни е създадена в резултат на неправомерно извличане от негова базата данни или ползва такива данни, както и че използването продължава към момента на приключване на съдебното дирене. Продължителността на използването на неправомерно извлечените данни е обуславяща за вида и размера на настъпилите вреди, доказването на които също е в тежест на ищеца.

Не се спори, че страните са производители на база данни по смисъла на чл.93б ЗАПСП – ищецът е производител на база данни „А. п.“ и „А. п.“, а ответникът е производител на база данни „Л. Л.“, и са носители на особените права върху тях по смисъла на чл.95, ал.1 ЗАПСП, които се ползват от гражданскоправната защита по смисъла на чл.94 и сл. ЗАПСП. Съобразно разпоредбата на чл.93б ЗАПСП, производител на база данни е физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение. Нормативната уредба има за цел да не допуска извличане и/или повторно използване на цялата или на съществена част в количествено или качествено отношение, от съдържанието на тази база данни. За преодоляване на различията в законодателството на държавите -членки по отношение правната закрила на базите данни е приета Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 11.03.1996г. Според чл.7 от Директивата, „извличане“ за целите на обекта на закрила означава, постоянно или временното пренасяне на цялата или съществена част от съдържанията на база данни върху друг носител по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма.

Не се спори, а и се установява събраните по делото свидетелски показания и писмени документи, че Г. Г. – настоящият изпълнителен директор на ответното дружество, е работил преди създаването на [фирма] в предприятието на ищеца, като ръководител на софтуерния екип от специалисти, между които и лицата К. К., Г. Г. и Ч. К., по – късно също служители на ответното дружество, и като такъв е имал достъп до базите данни на ищцовото дружество.

Страните спорят, налице ли е неправомерно извличането и повторно използване, по смисъла на чл.93в, ал.1, т.1 и т.2 ЗАПСП, от собствената на ищеца база данни от продуктовите модули „А. п.“ и „А. п.“ – над 19 700 документа, конкретизирани в исковата молба, като действащи актове, изменени и отменени актове, ненормативни актове, и 2 516 съдебни актове, от страна на ответника при създаването и ползването на собствената му базата данни „Л. Л.“, което продължава, дължи ли се обезщетение по реда на чл.94а, ал.1, т.1 ЗАПСП и в какъв размер.

С. анализ на събраните по делото доказателства не установява твърдяното от ищеца нарушение, поради което предявения иск с правно основание чл.95 ал.1, т.1 ЗАПСП, във вр. с чл.93в ЗАПСП, е неоснователен.

При изготвяне на заключението по възложената му съдебно – техническата експертиза вещото лице инж. К. Я. К./л.145/ е извършил съпоставка между програмните модули „А. п.“ и „А. п.“ и програмните модули „Б. п.“ и „С. п.“ на правно – информационна система „Л. Л.“, в техните версии, актуални към бр.85 на ДВ от 20.10.2006г., изследвайки три инсталации на две правно – информационни системи: правно – информационна систама А. /ПИС-1/, версия 6.0.1.2.600, представена от ищеца; правно – информационна система Л. /ПИС-2/, версия 7.0.8, представена от ищеца; правно – информационна система Л./ ПИС-3/, версия 7.0.8, представена от ответника. За да бъда направена правилна преценка относно доказателствената сила на заключението следва да бъдат съобразени следните факти установено по делото:

– ПИС-1 е инсталирана на лаптоп собственост на ищеца;

– ПИС-2 е инсталирана на лаптоп, който е бил в държание на трето лице [фирма], но по делото е представен от ищеца;

– ПИС -3 е инсталирана на лаптоп собственост на ответника.

И на трите лаптопа е извършен оглед, отразен в съдебния протокол от 15.03.2016г.

Към 20.10.2006г. лаптопа на който е инсталирана ПИС-2 е бил в държание на трето лице [фирма], което закупило от ответното дружество правно-информационната му система „Л. Л.“/виж фактура № 5/20.10.2006г.-л.133/. В този смисъл са и показанията на свидетелката В. П. Д., която твърди, че не знае чия собственост е бил този лаптоп, но след инсталацията на правно-информационната система от ответното дружество е предаден на ищеца, без да уточнява момента на предаване. Показанията на свидетелката Д. следва да бъдат кредитирани, тъй като не са в противоречие с приетите по делото доказателства, същата е допусната като свидетел по искане на ищеца и не са налице предпоставките на чл.136 ГПК /отм./. На 20.12.2006г. лаптопа е предаден от представител на [фирма] на вещи лица наети от ищеца за изясняване на идентичността на процесните бази данни, което обстоятелство е удостоверено с нотариално заверен протокол, т.е. ищцовото дружество след като е държало лаптопа за неопределено време в периода 20.10.2006г. – 20.12.2006г. го е върнало на третото лице, за да може в последствие да бъде удостоверено чрез съставения протокол, че лаптопа е предаден на вещите лица от третото лице.

Всички тези факти и обстоятелства са важни, предвид задължението на съда по чл.157, ал.3 ГПК/отм./ да обсъди заключението с другите доказателства по делото, за да прецени дали следва да го въприеме.

В случая в отговора на въпрос №19, формулиран от ищеца, вещото лице К. е отговорило, че няма данни съдържанието на съответните бази данни да е променяно след 20.10.2006г. В съдебно заседание на 22.11.2016г. вещото лице е уточнило, че и в трите системи има разлика. Под манипулация в софтуерен вид разбира да е направена промяна в самия софтуер, т.е. в системата за управление на базата данни. За него редакцията на документите не означава манипулация. Не е намерил данни софтуерът на едната или другата систева за управление на базата данни да е бил манипулиран, т.е. да е влизано в тази система, да е промянян софтуера незаконно. Под липсата на манипулация няма предвид липсата на редакция на документите. На въпрос на ответника, има ли възможност да се променя базата данни на ищеца, така че да приличат на ответника, е отговорило „ Да, напълно е възможно това да става. напълно е възможно базата данни да е променяна и след това да бъде визуализирана по начина, по който е била изменена. Уточнявам, отговарям абстрактно на въпроса“.

Предвид направеното уточнение на вещото лице в съдебно заседание; обстоятелството, че при изпълнение на поставената задача към 14.11.2016г. /повече от 10 години след инсталирането на процесната база данни от ответното дружество/ вещото лице основно е преценявало наличието на документите в трите системи към 20.10.2006г. и редакцията им – съдържание, пунктуация, препратки, наименование и т.н.; обстоятелството, че за неопределен период от време в периода от 20.10.2006г. – 20.12.2006г. лаптопа на който е инсталирана ПИС-2 е бил в държание на ищеца, при посочената по – горе фактическа обстановка, настоящият състав на съда не възприема заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице К. К., в частта, в която е обсъждано съдържанието на ПИС-2 и сравняването й с ПИС-1 и ПИС-3. В случая преди да подаде исковата молба ищецът е извършил поредица от действия с цел обезпечаване на доказателства, но не по реда на чл.165 и сл. ГПК /отм./, които като краен резултат не създават сигурно убеждение на съда в истинността на фактическите му твърдения, доколкото не изключват по несъмнен начин възможността документите в ПИС-2 да са били редактирани, преди извършването на експертизата, което от своя страна се е отразило върху обосноваността на заключението на вещото лице в тази му част.

Съдът въприема заключението на заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице, К. К., в останалата му част, като обективно и обосновано, но същото не установява идентичност между базите данни на ПИС-1 и ПИС-3. В подрепа на този извод са отговорите на вещото лице на въпросите поставени от ищеца №№ 1,2,3,4,5, 7, 8, 9, 10,11,12, 13, 15, 16, 17, 18. Доколкото е установена идентичност между базите данни на ПИС-1 и ПИС-3 то същата се дължи на спазване на установен модел наложен при публикуването на съответните документи и наложените стандарти за оформяне на съдебни решения, въпреки констатираните разлики /виж отговори на въпроси поставени от ответника №№2 и 3 /.

Обстоятелството, че конкретни лица от ръководния и софтуерния екип на „Л.“ са бивши служители в [фирма], не установява по несъмнен начин факта на твърдяното неправомерно извличане от базата данни на ищцовото дружество. Свидетелите А., М., К. и К., не сочат, че са били свидетели на действия по неразрешено извличане или пренасяне на данни от страна на посочените лица.

От изложеното следва извода, че не е доказан сочения от ищеца факт на нарушение по чл.95 ал.1, т.1 ЗАПСП, във вр. с чл.93в ЗАПСП.

Този извод съотвества и на решение от 05.03.2009г. по дело С – 545/07 на Съда на ЕО, задължително за съда на основание чл. 633 ГПК, с което са тълкувани чл.7, параграфи 1 и 2 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни. Предвид изложените по – горе съображения, настоящият състав на съда е приел, че доказателствата по делото не установяват по несъмнен начин, че материалните и техническите характеристики на съдържанието на защитена база данни на ищеца са налице и в съдържанието на база данни на ответника, което да се тълкува като белег за наличието на извличане по смисъла на член 7 от Директива 96/9, а доколкото има такова съвпадение, то същото е обяснено с други фактори – спазване на установения модел наложен при публикуването на съответните документи и наложените стандарти за оформяне на съдебни решения, а не само с извършено пренасяне между двете съответни бази данни.

Дори и да се приеме, че доказателствата по делото установяват извличане от ответника на данни от базата данни на ищеца, то същото не е доказано в твърдяния с исковата молба размер – над 19 700 документа от базите данни на действащите, изменените, отменените и ненормативните актове в продукта „А. п.“, и 2 516 съдебни акта от базата данни на „А. п.“, видно от поставените въпроси към вещото лице, което за да отговори се е запознало със значително по-малък брой документи, подробно изброени в обстоятелствената част на приетата съдебно-техническата експертиза. По тези съображения изследваните от вещото лице документи не могат да бъдат определени, като съществена част в количественото отношение от цялото съдържание на базата данни на ищеца, която не е определена като брой документи към 20.10.2006г.

Отделно от това, ако се приеме за установено, че е налице твърдяното извличане на изследваните от вещото лице документи от базата данни на ищеца, то тези данни не могат да бъдат определени като съществена част в качествено отношение от базата данни на ищеца, доколкото се явяват голяма човешка, техническа или финансова инвестиция за придобиване, проверка или оформление. Доказателствата по делото установяват, че инвестициите на ищеца за продукта „А. п.“ за периода 01.01.2000г. – 31.12.2005г. е в размер на 593 075лв., а за продукта „А. п.“ за периода 01.01.2004г. – 31.12.2005г. е 32 001лв. /в този смисъл заключението на вещото лице П. П., представено по делото на 14.05.2007г.-л.449/. Пазарната стойност на правото на извличане на базите данни от продуктите на ищеца към 20.10.2006г. е 670 000лв., съгласно заключението на вещото лице Р. К., като оценката е извършена по метода на разходите, като вещото лице е отговорило, че не е възможно да извърши оценка на база пазарни аналози, тъй като не са открити данни за сделки с подобни бази данни. Инвестициите на ответното дружество за създаване на неговата база данни за периода от 25.05.2006г. до 30.09.2006г. са в размер на 107 088,00 лв./ в този смисъл заключението на вещото лице П. П., представено по делото на 22.10.2007г. – л.536/, т.е. ответникът е вложил значителен ресурс, за създаване, проверка, оформление и редактиране на собствената си база данни, за относително кратък период от време. В този смисъл е и заключението на вещото лице З. Д., /л.37/, според което, общият размер на заплатените разходи от дружество [фирма] за създаване на база данни, съдържаща „Б. п.“ и „С. п.“ в периода 25.05.2006г. – 30.09.2006г. възлиза на 158 389,35лв. Съпоставката между разхода и периода от време, за който е направен, от всяка една от страните, за създаване, проверка, оформление, редактиране и актуализиране на собствената й база данни, не обосновава извода, че при установено извличане в посочения по-горе размер /обем/ то същото съставлява съществена част в качествено отношение от базата данни на ищеца, доколкото се явява голяма човешка, техническа или финансова инвестиция за придобиване, проверка или оформление. И тук също следва да се отбележи, че по делото не е установен обема /размера/ на процесните бази данни на страните към релевантния момент – 20.10.2006г., който да бъде съобразен при преценката за наличието на твърдяното извличане, предвид определените критерии.

С оглед изхода на спора по иска по чл.95 ал.1, т.1 ЗАПСП, във вр. с чл.93в ЗАПСП, неоснователни се явяват и акцесорните искове по чл.95, ал.1, т.2, във вр.чл.93в ЗАПСП, и по и чл.94, във вр. с чл.94а, ал.1, т.1 ЗАПСП. След като не е е установен факта на нарушение т.е. неправомерно използване от страна на ответника на съществена част от съдържанието на базата данни, чиито авторски права притежава ищеца, не може да бъде постановено преустановяване на неправомерно им използване, съответно последният не дължи обезщетение за неправомерно използване на базата данни на ищеца.

Предвид изложеното неоснователни са възраженията във въззивната жалба за допуснати нарушение на общностното право и материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост, и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

По направените по делото разноски:

При този изход на спора, въззивникът дължи на въззиваемата страна, направените разноски по делото пред САС и разноските пред ВКС, на основание чл. 294, ал.2 ГПК, или общо сумата в размер на 8 900лв., от която: 5 400лв. – адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица при разглеждане на делото пред въззивната инстанция; 3 500лв. – за разглеждане на делото пред касационната инстанция.

По тези съображения и на основание чл.208, ал.1, предл.1 ГПК /отм./ , Софийският апелативен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 10.02.2012г., постановено по т.д.№148/2007г. на СГС, Търговско отделение, VI-6 състав.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата от 8 900лв. /осем хиляди и деветстотин лева/ – разноски за разглеждане на делото пред въззивната и касационната инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.