Обекти на закрила. Основни белези

2. Обекти на закрила. Основни белези.
I. Различни категории защитени произведения
Законът установява неизчерпателен списък на произведения, предмет на закрила на авторското право26. Някои от тези примери заслужават коментар.
1. Литературни произведения, вклЮчително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компЮтърни програми
Всяко словесно произведение независимо от неговата форма е литературно произведение. За защита на авторското право върху него е без значение формата под която е изразено. То може да бъде фиксирано на носител или публично изпълнено или произнесено. Литературното произведение следва да се разбира в широк смисъл, а не само
26 Подробно за обектите на авторско право виж Драганов, Ж. Обекти на интелектуалната собственост, Сиби, 2016, с. 84 и сл.
– 18 –
художествените литературни произведения, като лирика, драма, епос и
др.
Законът посочва като отделна категория произведения на научна и техническа литература, за да се избегнат всякакви съмнения, които биха могли да възникнат във връзка с авторското право за защита на научни произведения. Законът не дава определение за компютърни програми: смята се, че всяко дефиниране може да бъде преодоляно от развитието на технологиите.
2. Музикални произведения
Характеризиращите признаци на музикалните произведения са мелодията, ритъмът и хармонията, които биват защитени в своето единствео, като музикални произведения. Въпреки, че мелодията е основополагаща, тя не предствалява отделен обект на авторското право, тя може да бъде преработена и да стане самостоятелен обект на закрила, разбира се със съгласието на автора на мелодията. Те могат да бъдат с текст или без текст. Текстът е литературно произведение, но става част от музикалното произведение само когато се комбинира с музиката.
3. Сценични произведения – драматични, музикално- драматични, пантомимични, хореографски и други
Това са творби, създадени с единствената цел да бъдат изпълнени на сцена. Тези обекти се закрилят от авторското право без значение дали са записани или изпълнени на живо. Въпрос, който често се появява на практика, е това, което е предмет на закрила: самата работа или неизбежната комбинация с други творби като сценарии, костюми, музика и др.
4. Кинематографични и други аудиовизуални произведения
Типично за тези произведения е, че те включват елементи, които
могат да съществуват независимо, както и в предишния случай с произведенията, създадени за сценично изпълнение.
5. Произведения на изобразителното изкуство, вклЮчително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти
Тази група произведения се характеризира с идея, сюжет, композиция и специфични изразни средства, като безспорно в тях се съдържа творчески елемент.
6. Реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове
– 19 –
Авторското право върху произведения на архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице.
Допълнителните разпоредби на закона дават следното определение на понятието: „произведения на архитектурата“ са проекти на сгради и съоръжения, устройствени планове и схеми, утвърдени по реда на действащото законодателство, сгради и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с другите изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, регистрирани от съответната организация за колективно управление на права;
7. фотографски произведения и произведения, създадени чрез процес, аналогичен на фотографията27
Когато фотографското произведение е портрет, авторското право принадлежи на създателя на фотографията, но за създаването й се изисква съгласие и на изобразеното лице. Такова съгласие не се изисква когато:
• изображението е било направено в хода на обществената дейност на изобразеното лице или на публично или обществено място;
• изображението на лицето е само детайл в произведение, показващо събрание, шествие или пейзаж;
• изобразеното лице е получило възнаграждение, за да позира, освен ако между автора и изобразеното лице е било уговорено друго.
8. Одобрени
архитектурни
проекти, одобрени проекти по
устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до
архитектурата,
териториалното
устройство, географията,
27 В последните години особено актуален стана въпросът относно защитата на авторските права върху публикуваните в социалните мрежи фотографии. В Решение № 2025 от 21.11.2012 г. по т. д. № 5673 / 2012 г. на ТО VI-18 състав на Софийски градски съд се мотивира, че показването на фотографията от автора по какъвто и да е начин, включително и чрез социалните мрежи, автоматично не означава, че същият дава съгласието си фотографията да бъде ползвана свободно от трети лица. Общодостъпнността до неограничен брой потребители не обосновава нарушение на авторските права на автора. С публикуването на фотографията в интернет пространството, макар и видяна от неограничен брой потребители, авторът не отстъпва право за използването й от всяко лице, още по-малко правото да публикува в различни издания или да я ползва с каквато и да е друга търговска цел.
– 20 –
топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката
За да бъде признат 3а произведение и да получи авторска защита е необходимо изготвянето на проектите да бъде в резултат на творческо, интелектуално усилие а не на формално уредена рутинна работа28. При изготвянето на проекта не следва да е спазван определен модел, алгоритъм от технически стъпки, а да е резултат от самостоятелни решения на автора на проекта, до които той е достигнал по пътя на нетипично интелектуално усилие.
9. Графично оформление на печатно издание
Това е нов предмет, който има за цел да даде защита на илюстрациите и дизайна на книгите.
10. Кадастрални карти и държавни топографски карти
Следното също е обект на авторско право:
11. Преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби
Преводът е ново произведение, което е създадено, със съгласието на автора на оригиналния текст, като в резултат на преводаческата дейност е създадено едно произведение. Авторът на преведеното произведение е преводачът. Превод без съгласието на автора може да се извършва само, ако оригиналният текст не е обект на авторското право, например поради изтичане на срока на закрила. Произведение разгласено анонимно е обект на авторско правна защита. За извършването на превод на анонимно произведение се изисква съгласие от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението.
Съгласно §2 т.18 от ДР на закона „преработка на произведение“ е изменението му с оглед създаването на ново, производно на него произведение, в т. ч. приспособяването му към друг жанр, както и внасянето на всякакъв вид промени в него.
Преработките биват различни видове – съкращаване, добавяне, написване на резюме, излагане на тезиси. Най-разпространена преработка е адаптацията. В резултат на адптацията се създава ново произведение, отделен обект на авторското право. Адаптация се прави единствено със съгласието на автора29.
28 Виж Решение № 441 от 02.03.2016 г. по т. д. № 1462/2012 г. на Софийски градски съд
29 Подробно Каменова, Цв., Международно и национално авторско право, ИПН БАН, 2004, стр. 75-76.
– 21 –
12. Аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби
Аранжиментът е преработка на музикална творба, 3а която Законът определя отделна закрила.
13. Периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които вклЮчват две или повече произведения или материали
Точка 13 се отнася до колекции от произведения, ако те включват две или повече произведения или материали. Всички изброени произведения са производни произведения.
Сборниците традиционно се закрилят от авторското право в случаите, когато е налице творчески принос при подбора или подреждането на събрания материал.
14. КомпЮтърен софтуер
Компютърният софтуер като обект на закрила на авторското право е включен към литературните произведения. Това означава, че компютърните програми ще бъдат защитени, доколкото те са резултат от творческа дейност. В закона няма специална дефиниция какво трябва да се разбира под понятието „компютърни програми“. Механичното присъединяване на компютърните програми към кръга на закриляните литературни произведения в чл.3 от ЗАПСП може да се обясни с наложеното разбиране в чл.1 от Директива на Съвета 91/250/ЕИО относно правната закрила на компютърните програми. Съгласно нормата „държавите-членки закрилят с авторско право компютърните програми като литературни произведения по смисъла на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения“. Компютърната програма следва да съдържа оригиналност, доколкото тя е резултат от творческата дейност на автора, но от редакцията на текста в Директивата следва, че се закрилят и компютърни програми, които не се отличават качествено от други предхождащи ги програми. Германският закон отделя правната уредба на закрила на софтуера, а не присъединява механично компютърните програми към литературните произведения, за които изискването да са резултат от „творческа дейност“ има по- различно тълкуване. Директива на Съвета 91/250/ЕИО е отменена от Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми, която съгласно нейният чл. 1 ал. 4 тази „Директива се
– 22 –
прилагат и 3а програмите, създадени преди 1 януари 1993 г., без да се Засягат каквито и да е постигнати договорености или придобити права преди тази дата“. В новата Директива се запазват основните правни положения, като правилото, че държавите-членки следва да предоставят закрила на компютърните програми съгласно правото на интелектуална собственост като литературни произведения. Запазва се съдържанието на основните приниципи и понятия, въведени от Директива 91/250/ЕИО. В съображение (7) от новата Директива 2009/24/ЕО понятието „компютърни програми“ се разширява и пояснява. То включва програми в каквато и да е форма, включително и тези, които са част от хардуер. Това понятие включва и подготвителната дейност по разработване, водеща до създаването на компютърна програма, при условие че естеството на подготвителната дейност е такова, че на един по-късен етап може да се получи компютърна програма от нея.“
Не се закрилят от авторското право идеите и принципите, които са заложени в отделните елементи на програмата. Авторското право закриля изразяването в обективна форма на тези идеи и принципи. Единственият критерий, който Директивата позволява да се приложи, за да се определи пригодността на един софтуер за закрила от авторското право е „оригиналност“. Директивата не позволява да бъдат изследвани качествените или естетическите достойнства на софтуера, за да се определи оригиналността му. Според чл. 1 ал. 3 от Директивата една компютърна програма е оригинална, ако е собствено интелектуално творчество на автора. Разбира се това не изключва авторът да бъде повече от един или „група от физически лица“, стига колективните произведения да се признават от националното законодателство на държавата членка. Съгласно правилата на вътрешните законодателства на държавите членки за носител на авторското право на компютърна програма може да бъде определено и юридическо лице.
В раздел VII от ЗАПСП съществуват някои специфични правила относно ползването на компютърните програми. В случай, че няма изрична уговорка между страните законът определя какви действия може да извършва лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма. Така лицето може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася изменения в нея. Тези действия могат да се
– 23 –
из&ършват единствено 3а целите, 3а които е придобито правото да се ползва програмата. Използването из&ън тези цели ще бъде нарушение на авторските права, независимо, че лицето я използва на законно основание.
По-нататък законът въвежда действията, които лицето, което законно е придобило правото да използва компютърната програма може без съгласието на автора и без заплащане на определено възнаграждение да извършва. Императиният характер на нормата на чл.71 не позволява отклонение от изброените действия. Такива действия са:
• да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата;
• да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването й върху екран, изпълняването й, предаването й на разстояние или съхраняването й в компютърната памет при условие, че той има право да извършва тези действия в съответствие с чл.70 от закона;
• да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта.
Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма, несъществено отличаваща се от програмата, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.
15. Ба$и данни
Съгласно §2 т.13 от ДР на ЗАПСП „база данни“ е съвкупност от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени систематично или методично и индивидуално достъпни по електронен
– 24 –
или друг път. Не са „база данни“ по смисъла на закона компютърните програми, използвани за създаването или функционирането на бази данни, записите на отделно аудио-визуално, литературно или музикално произведение, както и събирането на звукозаписи с музикални изпълнения върху компактдиск.
Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета за правна закрила на базите данни определя понятието „база данни“, като „сборник от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени по систематичен или методичен начин и индивидуално достъпни по електронен или друг път“. СЕС в свое решение от от 9 ноември 2004 г. по C-444/0230 приема, че „Понятието „база данни“ по смисъла на чл. 1 (2) от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни се отнася до каквато и да е сбирка от работи, данни или други материали, отделими едни от други без да се засяга стойността на съдържанието им, включително метод или някаква система за извличане на всеки от съставните материали.“ Съдът намира още, че: „класификацията на един сборник, като база данни се изисква материалите в него, да бъдат систематично или методично подредени и индивидуално достъпни по един или друг начин“. Според съда, макар и да няма изрично изискване да е физически очевидна тази систематична подредба, за се отговори на условието на съображение (21) от Директива 96/9/ЕО, събирането трябва да се съдържа в определена база от някакъв вид и да включва технически средства като електронни, електромагнитни или електро- оптични процеси или други средства, като например индекс, таблица на съдържанието или конкретен план или метод за класификация, за да се позволи извличането на всякакви независими материали съдържащи се в него“.
Терминът база данни, както е определено в член 1, § 2 от Директива 96/9/ЕО се отнася до събиране на произведения, данни или други материали, които могат да се отделят един от друг без да се засяга стойността на съдържанието им, система от някакъв вид за извличане на всеки от нейните съставни материали,
Авторскоправна закрила могат да търсят, както лицата, които са носители на авторското право върху отделните произведения, включени в сборника (базата данни), така и лицата, които са избрали и
30 Достъпно на интернет адрес: http://curia.europa.eu/juris/documents.jsf?num=C-444/02
– 25 –
систематично са подредили произведенията. Критериите, използвани 3а определяне дали дадена „база данни“ трябва да бъде закриляна от авторско право се определят от това доколко подборът или подреждането на съдържанието на базата данни представляват собствено авторско интелектуално творение.
Директивата защитава и трета група лица – производителите на база данни. Целта на правната закрила на правата на производителите на бази данни е да се защитят значителните инвестиции, които се правят в модерни системи за обработка и съхраняване на информация. Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 г. за правна закрила на базите данни си е поставила за цел да „въведе стабилен и уеднаквен режим на правна закрила на правата на производителите на бази данни“. Закриля се правото на производителя на база данни, когато е налице количествено или качествено съществена инвестиция за придобиването, проверката или оформлението на съдържанието. Изразът „инвестиция за придобиването … на съдържанието“ на база данни в чл. 7 (1) от Директива 96/9/ЕО следва да се разбира като отнасящ се до ресурсите, използвани за издирването на независими материали и събирането им в база данни. Този израз не включва ресурсите, използвани за създаването на материали, които съставляват съдържанието на базата данни.
В българския ЗАПСП защитата на производителите на бази данни е уредена в глава 11а. Производител на база данни е физическото или юридическото лице, което е поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или използването на съдържанието на база данни, ако това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение.
Правото на производителита на бази данни възникват независимо от това, дали базата данни или частите от съдържанието й се ползват от закрилата на авторско право или на сродни на него права. Производителят следва да упражнява правата си по начин, който не би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторски или сродни на тях права върху съдържанието на базата данни. Производителят на база данни има право да забрани:
• извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма;
– 26 –
• повторното използване на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част чрез разгласяване под каквато и да е форма, включително разпространение на копия, отдаване под наем или предоставяне по цифров път.
Тези права могат да бъдат отчуждавани или отстъпвани от производителя на трети лица в пълен обем или отчасти.
Производителят се ползва от защита и когато обекта на нарушение е несъществена част от съдържанието на базата данни, стига действията да се извършват повторно и систематично по начин, който противоречи на нормалното използване на базата данни или може да увреди законните интереси на производителя.
Законът изрично изключва даването в заем от обхвата на понятията „извличане“ или „повторно използване“.
Законът определя понятието извличане на информация от база данни, като „постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма“, което представлява отделно нарушение на правата на производителя от повторнотото използване на информацията. Това са две отделни нарушения, като ЗАПСП не дава легални дефиниции на тях. Съдържанието на тези понятия е дефинирано в Директива 96/9/ЕО. Съгласно чл.7 ал.2 б.„а“ и б.„б“ от нея „извличане“ означава постоянното или временното пренасяне на цялата или на съществена част от съдържанията на база данни върху друг носител по какъвто и да е начин и в каквато и да е форма, а „повторно използване“ означава каквато и да е форма на публично представяне на цялата или на съществена част от съдържанието на база данни чрез разпространение на копия, даване под наем, чрез оп line или други форми на предаване.
В рамките на правен спор относно преустановяване на твърдяно неправомерно извличане и повторно използване на съществени части от обща правно-информационна система, СГС отправя до СЕС
преюдициално запитване относно тълкуването на член 7, § 1 и § 2 от Директива 96/9/ЕО по което е образувано дело C-545/0731. Съдът приема, че моментът, в който е налице извличане по смисъла на посочения чл. 7
31http ://curia.europa.eu/juris/document/documentjsf?text=&docid=77503&pageIndex=0&docl ang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=771627
– 27 –
всяко неразрешено действие по публично разпространяване на съдържанието на защитена база данни или на съществена част от такова съдържание.
Правата и задълженията на законните ползватели на базите с данани са посочени в чл 93е от ЗАПСП. Лицето, което законно е придобило правото да използва база данни или копие от нея, може свободно да използва данните, както и да извършва действия, свързани с резултатите, евентуално получени от превода, преработката, обработката и каквито и да е други изменения, които е направило с нея, когато това е необходимо за достъп до съдържанието на базата данни и за нормалното й използване.
Когато една база данни е била разгласена по какъвто и да е начин, производителят й не може да възпрепятства извличането или повторното използване на несъществена част от съдържанието й за каквито и да е цели от лице, което е придобило по законен начин достъп до нея. В този случай, законният ползвател е ограничен единствено да не извършва действия, които противоречат на нормалното й използване или увреждат законните интереси на производителя й. По същият начин законният ползвател не може да уврежда правата на носителя на авторско право или сродно на него право върху произведенията или другите обекти, съдържащи се в базата данни.
II. Основни белези на закриляните обекти.
Посоченото от закона изброяване на закриляните обекти е примерно и неизчерпателно32. Основните белези на закриляните обекти от авторското право са33:
• произведение,
• което е резултат от творческа дейност,
• да е изразено в обективна форма.
От датата на присъединяването на България към ЕС обаче при нас действат и източниците на ЕС в областта на авторското право, в които също се съдържат някои от посочените по-горе понятия.
32 Думата „като“ в текста на чл.3 ал.1 от ЗАПСП указва неизчерпателния и следователно примерен характер на „литературните и художествени“ произведения, които могат да получат авторскоправна закрила. Това е изцяло в съответствие с текста на чл.2 от БК.
33 Подробно виж Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с. 78.
– 29 –
Понятието „произведение“ се съдържа в член 2, буква а) и член 3, § 1 и член 4, § 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество. За него обаче няма легално определение в Директивата или в друг източник на правото на ЕС. Директива 2001/29/ЕО не съдържа и препращане към националното право, що се отнася до понятието „произведение“.
Съгласно постоянната практика на Съда, както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство, следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз. То трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба34.
От тази съдебна практика произтича, че думата „произведение“ следва да се разглежда като съответстваща на самостоятелно понятие на правото на Съюза, чийто смисъл и обхват трябва да са идентични във всички държави членки. Поради това Съдът трябва да даде на това понятие еднакво тълкуване в правния ред на Съюза35.
В качеството си на автономно понятие на правото на Съюза понятието „произведение“ не позволява на държавите членки да предвиждат различни или допълнителни норми в това отношение. Следователно правото на Съюза не допуска национална правна уредба да предвижда възможност за авторскоправна закрила на обекти на авторското парво, извън предвидената от Директива 2001/29/ЕО рамка.
При съмнение дали даден обект попада в обхвата на понятието „произведение“ по смисъла на чл.3 от ЗАПСП и дали подлежи на авторскоправна закрила, националните съдилища трябва да се обръщат към тълкувателната практиката на СЕС, включително да използват правомощието си да отправят искане за преюдициално заключение към СЕС.
34 Виж решение от 16 юни 2011 г., Omejc (С 536/09, EU: С: 2011:398, т. 19). Виж също решение от 21 октомври 2010 г., Padawan (С 467/08, EU: С: 2010:620, т. 32 и цитираната съдебна практика).
35 Виж в този смисъл заключение на генералния адвокат m. Wathelet по дело Дело С 310/17, т.39 ECLI: EU: С: 2018:618.
– 30 –
Тъй като Директива 2001/29/ЕО не дефинира понятието „произведение“ и не отпраща към националното право 3а неговото тълкуване, СЕС в подобни случаи вземат под внимание разпоредбите на БК. Въпреки че ЕС не е договаряща се страна по БК, той „все пак е длъжен да спазва членове 1—21 от нея по силата на член 1, § 4 от Договора на СОИС за авторското право, по който е страна36, който е част от неговия правен ред и чието приложение цели Директива 2001/29/ЕО37.
Авторскоправната закрила обхваща оригиналните изразени резултати на творческа дейност38.За да предостави авторскоправна закрила на произведение, не е достатъчно само то да е резултат на човешка дейност. Влагането от човека на труд и умения не е достатъчно39. Необходимо е още създателят чрез вложените труд и умения да изрази творческите си способности по оригинален начин и така да остави своя „индивидуален отпечатък“40 върху произведението.
Произведението трябва да е изразено в обективна форма. Критерият „обективна форма“ като съставен елемент от съдържанието на обекта на авторскоправна закрила също е бил предмет на тълкуване от Съда на ЕС.
По делото Sieckmann41 СЕС тълкува доколко обонятелен знак може да бъде регистриран като марка42, като приема, че това е възможно, „при условие че може да бъде графично представен, по-специално чрез фигури, линии или символи „по начин, който е ясен, топен, независим, лесно
36 Вж. Списък със страните, които са подписали Договора на СОИС за авторското право на интернет адрес
http ://www.wipo.int/treaties/en/ShowResults.jsp?lang=en&search_what=B&bo_ id=17
37 Вж. Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г., по дело С 277/10, Luksan , т. 59, EU:C:2012:65; виж в този смисъл заключение на генералния адвокат m. Wathelet по дело Дело С 310/17, т. 55 ECLI: EU: С: 2018:618.
38 Вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат m. WatHELET по дело Дело С 310/17, т.55 ECLI: EU: С: 2018:618.
39 Вж. Решение на СЕС от 1 март 2012 г. по дело С 604/10, Football Dataco и др., т. 42, EU:C:2012:115.
40 Пак там т. 38.
41 Решение на СЕС от 12 декември 2002 г. по дело С 273/00, Sieckmann, EU:C:2002:748.
42 В конкретния случай се търси закрила на търговската марка, чиято структурна формула е посочена (С6Н5-СН = СНСОСНз). Молбата е подадена за регистрация на проба от миризмата на знака, като веществото е предоставено в контейнер и е посочено допълнително, че аромата обикновено се описва като балсамично плодово, с лек намек на канела.
– 31 –
достъпен, разбираем, устойчив и обективен“43- Обективната форма е необходима 3а точното и обективно идентифициране на
произведението от другите произведения. Ако това разграничаване на произведението от други произведения не може да стане по обективни признаци, а единствено от субективното усещане и впечатленията (дори тези впечатления да са на вещо лице или на съдия), то не са изпълнени и изискванията за обективна форма на произведението, което да обоснове предоставянето на авторскоправна закрила. Възможността за достатъчно прецизно и обективно идентифициране на
произведението, а оттам и на обхвата на неговата авторскоправна закрила обаче е задължителна, за да се зачете принципът на правната сигурност в интерес на носителя на авторското право и най-вече на третите лица44.
III. Произведения, изключени от закрила
Изчерпателният списък на незащитените произведения включва:
1. нормативните и индивидуалните актове на държавните органи, както и официалните им преводи;
2. идеи и концепции;
3. произведения на народното изкуство;
4. новини, факти, информация и данни.
Това са най-типичните случаи, залегнали в Закона, за да се избегне всякакво съмнение. Тук законът стриктно следва западноевропейската концепция45