Гражданскоправна защита.
Съгласно член 95 от ЗАПСП нарушителят на авторско право сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Това искане за обезщетение за вреди трябва да се разглежда като развитие на общото искане за обезщетение за вреди, установено в Закона за задълженията и договорите (член 45 ЗЗД).
Кои вреди подлежат на обезщетяване?
За този специален иск действат редица общи правила на гражданското право, сред които правилото, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението (чл.95 ал.2 ЗАПСП). Например периодично печатно издание използва без разрешението на автора негова кръстословица, като я отпечатва и разпространява на последната си страница, без да посочва името на автора на кръстословицата. В този случай преките и непосредствени вреди, които възникват за автора са както имуществени (от пропускането на автора да реализира приход от разрешаването за използване на кръстословицата), така и неимуществени (от обстоятелството, че името на автора не е посочено при използването, с което на автора се нарушава неимущественото право на авторство върху произведението.)
Спецификата на авторското право обаче и необходимостта от предоставяне на ефективна защита на автора, води до необходимостта от създаване на редица специални правила относно исковете за обезщетение. На първо място това е правилото, че обезщетението трябва да е справедливо, като законът (чл.95 ал.4 ЗАПСП) дефинира справедливото обезщетение по начин, че то „трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.“ Обезщетението освен чисто обезщетителна функция има и възпираща функция. Присъденото от съда обезщетение трябва да обезщети автора. Това съвпада с класическото разбиране за отговорността в гражданското право. Освен обезщетителна функция ЗАПСП придава на обезщетението от нарушаване на авторски и сродни права и възпираща функция. Обезщетението ще действа „възпиращо“ на нарушителя, ако чрез него се изчерпят полезните ефекти от нарушението за нарушителя. Затова законът в чл.95 ал.3 предвижда, че при определяне на размера на обезщетението съдът взима предвид и
– 112 –
приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението. Ако трябва да използваме горния пример, присъденото от съда обезщетение ще бъде в различен размер в зависимост от приходите на печатното издание от продажбата на тиража. Ако продажбите са по- големи, то съдът трябва да завиши размера на обезщетението.
Законът въвежда допълнителни облекчения за авторите при предявяването на иск за обезщетение по чл.95 ЗАПСП. В отклонение от общите правила на гражданското право, според които се иска пълно доказване на размера на вредите, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от петстотин до сто хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда, като се отчетат всички обстоятелства, свързани с нарушението.
Другите искове, които са предоставени на автора за защита на неговото право, са посочени в чл.95 б.„б“ от ЗАПСП. В случай, че е нарушено право по ЗАПСП, то авторът и другите лица, определени в закона, могат да предявят следните искове:
1. за установяване на факта на нарушението;
2. за преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване;
3. изземване и унищожаване на незаконно възпроизведените копия на произведението, както и на всички негативи, матрици, клишета и други от видовете, предназначени за възпроизвеждане на копията;
4. за изземване от употреба на презаписващите, декодиращите и възпроизвеждащите устройства, използвани изключително за извършване на нарушения;
5. да му бъдат предадени възпроизведените в нарушение копия, както и всички други вещи, свързани с това възпроизвеждане.
6. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Право да предявят пред съда горните искове имат и организациите за колективно управление на права и професионалните защитни организации на правоносителите.
Нарушенията на авторското право и сродните права са предмет на общите юрисдикции. Не са създадени специални съдилища.
– 113 –
Единственото специално изискване на закона е, че тези спорове се разглеждат на първа инстанция от окръжните съдилища, без значение цената на иска.
Предвидени са особени правила за осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства. Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол, като представянето на доказателство за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян по обект се приема като достатъчно основание за прилагане на тази мярка. Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.
Практика на СЕС
Съдът на ЕС е натрупал значителна практика по тълкуването на Директива 2004/48/ЕО:
Така в решение 29 януари 2008 година по дело C 275/06, СЕС приема, че Директива 2004/48 и Директива 2002/58 не задължават държавите членки да предвидят задължение за съобщаване на личните данни, за да осигурят ефективна защита на авторското право в рамките на гражданско производство112. При все това общностното право изисква при транспониране на тези директиви посочените държави да следят за тълкуване на последните, което позволява да се осигури подходящо равновесие между различните основни права, защитени от общностния правов ред. На следващо място, при въвеждане на мерките за транспониране на посочените директиви органите и юрисдикциите на държавите-членки са длъжни не само да тълкуват националното си право в съответствие с тези директиви, но и да не допускат да се основават на тълкуване на последните, което би влязло в конфликт с посочените основни права или с другите общи принципи на общностното право като принципа на пропорционалност.
По дело C-557/07 СЕС приема, че общностното право, и по- конкретно член 8, § 3 от Директива 2004/48 във връзка с член 15, § 1 от Директива 2002/58, допуска държавите членки да установяват задължение за предаване на лични данни за трафик на частноправни
112 Достъпно в http ://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=bg&num=C-275/06.
– 114 –
трети лица, 3а да могат те да предявят граждански искове срещу нарушенията на авторското право113.
В друго решение СЕС приема, че Директива 2006/24 трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва прилагането на национално законодателство, което е прието въз основа на член 8 от Директива 2004/48 и допуска, с цел да се идентифицира даден абонат на интернет услуги или интернет потребител, доставчикът на интернет услугите да бъде задължен да предостави на носителя на авторското право или на лицето, на което носителят е отстъпил изключителни права, информация за самоличността на абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението на авторското право.
Когато е налице определена степен на колизия на правото за защита на лични данни и защитата на интелектуалната собственост, СЕС в решение по C461/10 приема, че Директиви 2002/58 и 2004/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, доколкото това законодателство позволява на националната юрисдикция, която е сезирана с подадено от надлежна страна искане да се издаде разпореждане за разкриване на лични данни, да претегли съответните противоположни интереси, като съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност114.
СЕС се произнася в полза на разкриване от банка на банкова тайна, когато се налага за ефективно упражняване от страна на засегнатия автор и на правото му на съдебна защита срещу нарушението на авторското му право. Банковата тайна може съществено да засегне основното право на ефективна съдебна защита и в крайна сметка основното право на интелектуална собственост, с което разполагат носителите на тези права. Поради това СЕС приема, че Директива 2004/48 трябва да се тълкува в смисъл, не допуска национална разпоредба, която предоставя на банковите институции неограничено и безусловно право да откажат информация по член 8, § 1, буква в) от тази Директива относно името и адреса на титуляря на банкова сметка, като се позоват на банковата тайна115.
113 Достъпно в https://eur- lex.europa.eu/legal- content/BG/ALL/?uri=CELEX%3 A52017DC0708.
114 Достъпно Bhttp://curia.europ a.eu/juris/liste.jsf?num=C-461/10.
115 Достъпно в http ://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C-580/13.
– 115 –
Наред с тези значителни процесуални улеснения, ищецът може да поиска от съда налагането на редица обезпечителни мерки, които да осигурят успешното протичане на делото и изпълнение на съдебното решение. Така съдът може при започване на делото да постанови:
1. забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че
съставлява или ще съставлява неправомерно използване на
произведение;
2.
изземване на екземплярите от произведението, за които се
твърди, че са неправомерно възпроизведени;
3.
изземване от употреба или запечатване на оборудването, за
което се твърди, че се използва или ще се използва за извършване
на нарушения;
4.
запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва
или ще се извърши нарушение;
Тези обезпечителни и привременни мярки могат да бъдат наложени не само на ответника, но и на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.
С подобни аргументи СЕС отрича възможността от налагане на задължение за доставчик на услуга за съхраняване на информация в интернет (hosting) за общо и постоянно филтриране на информацията в интерес на носителите на авторски права116.
СЕС изключва възможността на интернет доставчик да се наложи мярка за преустановяване на нарушения на авторското правосъстояща се в пълно изключване на интернет връзката. Прилагането на такава мярка би довело до съществено засягане на правото на стопанска инициатива на лицето, макар и то да извършва само като допълнителна икономическа дейност по предоставяне на достъп, забранявайки му фактически въобще да упражнява тази дейност, за да преустанови ограничено нарушение на авторското право, без да предвижда приемане на по-малко накърняващи тази свобода мерки117.
116 Подробно относно отговорността на интернетпосредника виж Петров, П. Интернет посредникът и отговорността му за нарушения на авторското право, Нова Звезда, 2018, с. 164 и сл.
117 Решение на СЕС по дело С-360/10 достъпно на английски език на следния интернет адрес: http://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C-360/10&language=EN
– 116 –
СЕС изключва дори възможността на доставчик да се наложи като мярка, състояща се в защита на интернет връзката с парола. Въпреки че такава мярка не засяга същественото съдържание на правото на стопанска инициатива на доставчик на достъп и не изглежда да може да засегне същественото съдържание на правото на свободна информация на получателите на услуга за достъп до интернет мрежа, СЕС приема, че тази мярка не е достатъчно ефикасна, за да осигури ефективна защита на основно право на интелектуална собственост, тоест няма за резултат да предотврати или поне да направят трудно осъществими неразрешените посещения на закриляни обекти. Поради това я обявява за неподходяща118.
СЕС приема в практиката си, че Директива 2004/48 се отнася единствено за производства, които са свързани, от една страна, със спазването на тези права, и от друга страна, с нарушенията на последните, като изискват наличието на ефективни правни средства за защита, предназначени да предотвратят, преустановят или поправят всяко нарушение на съществуващо право върху интелектуална собственост119.