формалности (процедура по заявяване, регистрация и
поддържане на регистрацията на марка)
По отношение на компетентния държавен орган, заявката за регистрация на търговска марка трябва да бъде подадена в Патентното ведомство, където след официална проверка търговските марки се вписват в специален регистър. За всяка регистрация на марка заявлението се подава от заинтересовано лице или представител по индустриална собственост.264
Право да подаде заявка за регистрация на марка има всяко българско физическо или юридическо лице и чуждестранни физически или юридически лица от държави, страни по международни договори, по които България е страна. По силата на чл. 32 от ЗМГО, заявката трябва да съдържа:
а) искане за регистрация;
б) име и адрес на заявителя;
в) списък на стоките или услугите, за които се иска регистрацията, с посочване на класовете им в съответствие с Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите;
г) изображението на марката;265
264 Чужденците трябва да бъдат представлявани от месен представител по индустриална собственост. Те се ползват с всички права, които се предоставят на местни лица въз основа на Парижката конвенция.
265 В това отношение чл. 13 от Наредбата изисква да се прилагат контрастни копия на марката с размер 7/7 см, ясни и способни на възпроизвеждане. Ако има претенции за цвят, представянето на марката трябва да бъде оцветено. Когато марката е триизмерна, изображението показва триизмерен характер. Изображението трябва да включва и
– 182 –
д) пълномощно, ако заявлението е подадено от представител;
е) приоритетен документ, ако има такъв;
ж) правила 3а използване на колективна или сертификатна марка, ако се използва такава марка;
з) документ, удостоверяващ плащането на такса за подаване и проверка.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗМГО датата на подаване на заявката е датата, на която в Патентното ведомство са получени посочените по- горе документи в букви а), б), в), г) и ж). Когато заявката за регистрация на марка не е придружена от всички необходими документи, Патентното ведомство приема заявката и изисква от заявителя да прикрепи липсващите документи в срок от три месеца след получаване на уведомлението. Ако той не го направи, заявката се прекратява.
Заявката, съдържаща информацията, предписана в чл. 33, ал. 1 от ЗМГО, се ползва с приоритет от датата на получаването Й в патентното ведомство по отношение на подадените впоследствие заявки, отнасящи се до марка, която не е съществено различна. Съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗМГО, заявители от държави, които са членове на Парижката конвенция или на СТО, имат право на приоритет въз основа на предходна заявка, подадена в тяхната страна съгласно националното законодателство. Приоритетът, предвиден в чл. 4 от Парижката конвенция (конвенционен приоритет)266, може да се претендира от момента на подаване на заявката от заявителя, който трябва да посочи датата и страната на предишното си заявление. В рамките на три месеца от подаването на заявката кандидатът трябва да докаже правото си на приоритет с копие от предходната заявка, заверено от компетентния орган на страната, където заявлението е подадено за първи път.267
Заявителите могат също така да се възползват и от т. нар. „изложбен приоритет“. Съгласно чл. 11 от Парижката конвенция и чл. 34, ал. 4 от ЗМГО, се дава предимство на марки, изложени на официални или официално признати международни изложби, организирани в страната
допълнителни изгледи, ако един изглед не дава представа за цялостната форма. И в двата случая в допълнение към приложението са необходими 2 копия със същия размер.
266 Приоритетът на т. нар. „конвенционен приоритет” е шест месеца от датата на подаване на първата заявка.
267 Следва да се отбележи, че приоритетът се предоставя единствено по отношение на стоките или услугите, посочени в това заявление, и при условие, че марките са идентични.
– 183 –
или в държава, членуваща в Парижкия съюз и СТО. Заявката 3а регистрация трябва да бъде подадена в този случай, заедно с искането за приоритет, в рамките на шест месеца след датата на първото излагане на стоките или услугите. Необходимо е също да се представи документ, издаден от организаторите на изложбата, посочващ датата на излагане на марката и тъждеството на марката. Заявяването и доказването на правото на изложбен приоритет се извършва по същия начин, както при конвенционния приоритет.
Заявката, подадена за регистрация на търговска марка, подлежи на проверка от Патентното ведомство. Проверката се провежда в две фази, а именно: формална (формална или предварителна експертиза) и по същество (експертиза по същество). Целта на предварителната експертиза е да се установи дали заявлението за регистрация е изготвено в съответствие със законовите изисквания, особено с чл. 32 от ЗМГО. Когато законовите изисквания не са спазени, Патентното ведомство предоставя на заявителя възможност в срок от три месеца да отстрани нередностите. В същия период, който не може да бъде удължаван, проверяващият може също да поиска поправяне на грешките в заявлението и по-точни подробности, например относно списъка на стоките и услугите или тяхната класификация. Ако кандидатът не изпълни искането в определения срок, производството се счита за прекратено.
В допълнение към предварителната експертиза, Патентното ведомство разглежда и съществените аспекти на заявката. Експертизата по същество се отнася до съответствието на знака с материалните законови изисквания. Това е проверка на способността на знака да служи като марка. Основанията за проверката по същество са посочени в чл. 11, 12 и 31, ал. 3 от ЗМГО. Трябва да се отбележи, че процедурата е доста гъвкава. Правните пречки пред регистрацията се съобщават на заявителя в предупреждение за отказ. По покана на експерта, заявителят може да предостави допълнителни документи, да ограничи списъка със стоки или услуги и да представи доказателства за известността на неотличителен знак. Заявителят може също така да се откаже от нерегистрабилни елементи на марка под формата на отказ. Заявителят обаче няма право на отказ относно нарицателни имена, неотличителни и описателни знаци и международни знаци за мерни единици. Отказът от елементи, които попадат под други забрани, също не е допустим. Патентното ведомство например изключи
– 184 –
думата „мултифилтър“ като описателна от комбинираната търговска марка на Philip Morris (САЩ). Подобно беше и изключването на думата „хотел“ от марката „Hotel IBIS“268.
Срещу решения 3а отказ на регистрация по чл. 37 или 3а прекратяване на производството по чл. 36, ал. 4 от ЗМГО може да се подаде жалба в тримесечен срок от съобщаване на решението. От друга страна, подаването на искания 3а отменяне на регистрацията по чл. 25 или 3а заличаване на регистрацията по чл. 26 е възможно през целия срок на действие на регистрацията.
Съгласно чл. 50 от ЗМГО решения за отхвърляне269 на жалби или искания, които са взети по чл. 45, ал. 1 и чл. 46 от Председателя на Патентното ведомство могат да се обжалват пред Административния съд – град София в тримесечен срок от съобщаването. Ако заявката отговаря на формалните и материални изисквания на закона, Патентното ведомство взема решение за регистрация на марката. Действието на регистрация е конститутивно, тъй като изключителното право върху марката не може да възникне по друг начин, освен чрез регистрация. След регистрацията марката се вписва в регистъра на търговските марки, марки за услуги, колективни или сертификационни марки и след това се публикува в Бюлетина за изобретения, марки и промишлени дизайни. В заключение, отделно удостоверение се издава на собственика за всяка регистрация на марка в рамките на един месец от вписването на регистрацията в регистъра.
Случаите на отказ за вписване в регистрите или за подновяване на регистрацията могат да бъдат обжалвани, както е предвидено в Административно-процесуалния кодекс (АПК).