РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
21 октомври 2010 година(*)
„Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Изключение за копиране за лично ползване — Понятие „справедливо обезщетение“ — Еднакво тълкуване — Въвеждане от държавите членки — Критерии — Граници — Такса за копиране за лично ползване, прилагана за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане“
По дело C‑467/08,
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Audiencia Provincial de Barcelona (Испания) с акт от 15 септември 2008 г., постъпил в Съда на 31 октомври 2008 г., в рамките на производство по дело
Padawan SL
срещу
Sociedad General de Autores y Editores de España (SGAE),
в присъствието на:
Entidad de Gestión de Derechos de los Productores Audiovisuales (EGEDA),
Asociación de Artistas Intérpretes o Ejecutantes ‑ Sociedad de Gestión de España (AIE),
Asociación de Gestión de Derechos Intelectuales (AGEDI),
Centro Español de Derechos Reprográficos (CEDRO),
SGAE е една от организациите, натоварени с колективното управление на права върху интелектуална собственост в Испания.
Padawan продава носители под формата на CD‑R, CD‑RW, DVD‑R, както и MP3 плейьри. SGAE иска от Padawan заплащане на „таксата за копиране за лично ползване“. Последното отказва да плати, като изтъква, че прилагането на таксата за тези цифрови носители без разграничение и независимо от функцията, която трябва да изпълняват (за лично ползване, упражняване на търговска дейност или свободна професия), противоречало на Директива 2001/29.
Въз основа на тази фактическа обстановка Съдът на ЕС приема, че понятието „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво във всички държави членки. Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че „справедливият баланс“, който трябва да се постигне между засегнатите лица, предполага размерът на справедливото обезщетение задължително да се изчислява въз основа на критерия за вредите, претърпени от авторите на защитени произведения в резултат на предвиждането на изключението за копиране за лично ползване. Не е налице несъответствие с изискванията за „справедлив баланс“, когато се предвижда, че лицата, които разполагат с оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане и поради това de facto или de jure предоставят това оборудване на разположение на лицата, ползващи копията за лични цели, или предоставят на последните свързана с възпроизвеждане услуга, са длъжни да заплащат предвидената с оглед на справедливото обезщетение такса, доколкото те имат възможност да отразят действителната тежест на тази такса в цената за лицата, ползващи копията за лични цели.
Член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че е необходимо да съществува връзка между прилагането на таксата, с която се финансира справедливото обезщетение, за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане и предполагаемото използване на последните за възпроизвеждане за лично ползване. Следователно се оказва, че прилагането без разграничение на таксата за копиране за лично ползване по-специално за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане, които не са предоставени на разположение на лицата, ползващи копията за лични цели, и явно са предназначени за цели, различни от изготвянето на копия за лично ползване, не съответства на Директива 2001/29.
Нормативна уредба
Съгласно член 2 от Директива 2001/29:
„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:
а) за авторите — на техните произведения;
б) за артистите изпълнители — на фиксирането на техните изпълнения;
в) за продуценти на звукозаписи — на техните звукозаписи;
г) за продуцентите — на първото фиксиране на филми, по отношение на оригинала и копията на техните филми;
д) за радио- и телевизионните организации — за фиксирането на техните излъчвания, независимо дали тези излъчвания са предавани по жичен път или по въздуха, включително чрез кабел или спътник.“
Параграф 2, буква б) от член 5 от Директива 2001/29, озаглавен „Изключения и ограничения“, предвижда:
„Държавите членки могат да предвидят изключения или ограничения от правото на възпроизвеждане, предвидено в член 2, в следните случаи:
[…]
по отношение на възпроизвеждане върху какъвто и да е носител, извършвано от физическо лице за лично ползване и за цели, които нямат пряко или косвено търговски характер, при условие че притежателите на права получават справедливо обезщетение, което отчита прилагането или неприлагането на технически мерки, посочени в член 6[,] по отношение на съответните произведения или обект[и]“.
Член 5, параграф 5 от посочената директива предвижда:
„Изключенията и ограниченията, предвидени в параграфи 1, 2, 3 и 4, се прилагат само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права.“
Параграфи 3 и 4 от член 6 от същата директива, озаглавен „Задължения по отношение на техническите мерки“, предвиждат:
„3. За целите на настоящата директива изразът „технологична мярка“ означава технология, устройство или компонент, който [при нормалното си функциониране] е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения или други [закриляни] обекти[…], които не са разрешени от притежателя на авторско право или [предвидено от закона] право, сродно на авторското право[…], или на правото sui generis, предвидено в глава III от Директива 96/9/ЕО. Технологичните мерки се считат за „ефективни“, когато закриляно произведение или друг закрилян от закона обект е контролиран от титулярите на права чрез прилагането на контрол на достъпа или защитен процес като кодиране, замъгляване или друго преобразуване на произведението или на друг обект, закрилян от закона[,] или механизъм за контрол върху копието, който постига целта за защита.
4. Независимо от правната защита, предвидена в параграф 1, при липсата на доброволни мерки, взети от притежателите на права, включително споразумения между притежателите на права и други заинтересовани страни, държавите членки вземат съответни мерки, за да гарантират притежателите на права да предоставят на бенефициера изключение или ограничение, предвидено в националното законодателство в съответствие с член 5, параграф 2, буква а), параграф 2, буква в), параграф 2, буква г), параграф 2, буква д), параграф 3, буква б) или параграф 3, буква д), средствата за ползване на изключението или ограничението, доколкото е необходимо да се възползват от това изключение или ограничение и когато бенефициерът има законен достъп до засегнатото защитено произведение или обект.
Държава членка може да вземе такива мерки по отношение на бенефициер на изключение или ограничение, предвидено в съответствие с член 5, параграф 2, буква б), освен ако възпроизвеждането за лично ползване е било направено вече възможно от притежателите на права, доколкото е необходимо, за да се ползва съответното изключение или ограничение, и в съответствие с разпоредбите на член 5, параграф 2, буква б) и параграф 5, без да се възпрепятстват притежателите на права да приемат адекватни мерки по отношение броя на копията в съответствие с тези разпоредби.
