РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
20 януари 2009 година(*)
„Права, сродни на авторското право — Права на продуцентите на звукозаписи — Право на възпроизвеждане — Право на разпространение — Срок на закрила — Директива 2006/116/ЕО — Права на гражданите и юридическите лица на трети страни“
По дело C‑240/07
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Bundesgerichtshof (Германия) с акт от 29 март 2007 г., постъпил в Съда на 16 май 2007 г., в рамките на производство по дело
Sony Music Entertainment (Germany) GmbH
срещу
Falcon Neue Medien Vertrieb GmbH
Falcon разпространява два звукозаписа с изпълнения на музиканта Боб Дилън. Първият компактдиск е озаглавен „Bob Dylan — Blowin in the Wind“, а вторият — „Bob Dylan — Gates of Eden“.
Звукозаписите включват заглавия, които са издадени в рамките на албумите „Bob Dylan — Bringing It All Back Home“, „The Times They Are A-Changin’“ и „Highway 61 Revisited“. Тези албуми са публикувани в Съединените американски щати преди 1 януари 1966 г.
Ищецът в главното производство Sony е германското дъщерно дружество на едноименното многонационално японско дружество.
Sony иска от компетентния Landgericht да забрани на Falcon да възпроизвежда лично или чрез трети лица и да разпространява лично или чрез трети лица звукозаписите „Bob Dylan — Blowin in the Wind“ и „Bob Dylan — Gates of Eden“. Освен това то иска Falcon да бъде осъдено да предостави определени сведения и да се установи задължението на Falcon да му изплати обезщетение за вреди.
Falcon изтъква, че нито един продуцент на звукозаписи няма права за територията на Германия по отношение на албумите на Боб Дилън, записани преди 1 януари 1966 г.
При тези условия националният съд решава да спре производството и да постави на Съда на ЕС следните преюдициални въпроси:
„1) При условията на член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 […] приложим ли е предвиденият в тази директива срок на закрила и когато разглежданият обект никога не е бил закрилян в държавата членка, в която се иска закрила?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
a) Трябва ли да се приеме, че националните разпоредби по смисъла на член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 […] включват и разпоредбите на държавите членки относно закрилата на носителите на права, които не са граждани или юридически лица на Общността?
б) Съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 […] приложим ли е предвиденият в нея срок на закрила и спрямо обекти, които към 1 юли 1995 г. несъмнено отговарят на установените с Директива 92/100 […] критерии за закрила, но носителите на правата върху които не са граждани или юридически лица на Общността?“
Съдът на ЕС дава следното тълкуване
1) Съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2006/116/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права предвиденият в тази директива срок на закрила е приложим и когато разглежданият обект никога не е бил закрилян в държавата членка, в която се иска закрила.
2) Член 10, параграф 2 от Директива 2006/116 трябва да се тълкува в смисъл, че предвидените в тази директива срокове на закрила се прилагат в случая, в който към 1 юли 1995 г. разглежданият обект или произведение е закрилян(о) като такъв/такова поне в една държава членка съгласно националните разпоредби на тази държава членка в областта на авторското право или сродните му права и носителят на такива права върху този обект или произведение, който е гражданин или юридическо лице на трета страна, към тази дата се ползва с предвидената в тези национални разпоредби закрила.
