РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
22 юни 2016 година(*)
„Преюдициално запитване — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 9, параграф 3 и член 102, параграф 1 — Задължение на съда за марките на Европейския съюз да постанови определение, с което да забрани на трето лице да продължи да извършва действия, нарушаващи права върху марка — Липса на искане за постановяване на такова определение — Понятието „специално основание“ да не се постанови такава забрана — Понятието „разумно обезщетение“ за действия, извършени след публикуването на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз и преди публикуването на регистрацията на такава марка“
По дело C‑280/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю, Естония), с акт от 2 юни 2015 г., постъпил в Съда на 10 юни 2015 г., в рамките на производство по дело
Irina Nikolajeva
срещу
Multi Protect OÜ,
Г-жа Nikolajeva е притежател на словна марка на Европейския съюз „HolzProf“. Заявката за регистрация на тази марка е подадена на 24 април 2010 г. и е публикувана на 31 май 2010 г. Въпросната марка е регистрирана на 14 септември 2010 г. под номер CTM 00905381 и регистрацията е публикувана на 16 септември 2010 г.
На 24 април 2010 г. г-жа Nikolajeva сключва лицензионен договор, с който дава право на OÜ Holz Prof да използва марката срещу заплащането на месечно лицензионно възнаграждение в размер на 1 278 EUR.
Г-жа Nikolajeva сезира Harju Maakohus (Първоинстанционен съд Харю, Естония) с иск срещу Multi Protect, като твърди, че в периода между 3 май 2010 г. и 28 октомври 2011 г. това дружество неправомерно е използвало марката, регистрирана от нея, в частност като е употребявало идентичен с тази марка знак като „скрита ключова дума“ на сайт, достъпен чрез интернет.
Пред съда Г-жа Nikolajeva предявява следните искове:
– На първо място тя иска да бъде установено, че правата върху марката са нарушени поради неправомерното използване от Multi Protect, което според нея е в разрез с член 9, параграф 1, буква а) и параграф 2, буква г) от Регламент № 207/2009.
На второ място тя твърди неоснователно обогатяване вследствие на това нарушение, като иска да бъде заплатена сумата от 22 791 EUR —недължимо получената вследствие на твърдяното нарушение полза — изчислена чрез умножаване на неговата продължителност, а именно общо 17 месеца и 25 дни, и месечното лицензионно възнаграждение, определено в сключения лицензионен договор.
На трето място г-жа Nikolajeva иска да бъде обезщетена за претърпените според нея неимуществени вреди, като конкретният размер на обезщетението бъде определен по преценка на сезирания съд. В това отношение тя поддържа в частност че е претърпяла психически страдания, доколкото е трябвало да сезира запитващата юрисдикция и да инициира наказателно производство по повод на въпросното нарушение. Поради същото това нарушение здравословното и състояние се влошило, а съдебният спор се отразил отрицателно на търговските и отношения.
При тази обстановка пред съда възникнали следните правни въпроси:
1) Трябва ли съд за марките на Европейския съюз да се произнесе с предвиденото в член 102, параграф 1 от Регламент № 207/2009 определение и когато ищецът не е направил такова искане и страните не твърдят, че след определена дата в миналото ответникът е нарушил или е имало опасност да наруши правата върху марка на Европейския съюз, или пък непредявяването на такова искане или непосочването на такова обстоятелство представлява „специално основание“ по смисъла на първото изречение от тази разпоредба?
2) Трябва ли член 9, параграф 3 от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка на Европейския съюз може на основание член 9, параграф 3, второ изречение от Регламент № 207/2009 да иска от трето лице само разумно обезщетение за ползването на знак, който е идентичен с марката му, за периода от публикуването на заявката за марката до публикуването на регистрацията на марката, но не и връщане по обичайна стойност на придобитото чрез нарушението и обезщетение за вредите, както и че не е налице право на разумно обезщетение за периода до публикуването на заявката за регистрация на марката?
3) Кои видове разходи и други компенсации обхваща разумното обезщетение по член 9, параграф 3, второ изречение от Регламент № 207/2009 и може ли то да включва, и евентуално при какви обстоятелства, обезщетение за понесените от притежателя на марката неимуществени вреди?“.
Съдът на ЕС дава следните отговори на зададените му въпроси:
1) Член 102, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска съд за марките на Европейския съюз въз основа на някои принципи на националното гражданскопроцесуално право да не постанови определение, с което да забрани на трето лице да продължи да извършва действия, нарушаващи правата върху марка, по съображение че притежателят на съответната марка не е направил пред съда искане в този смисъл.
2) Член 9, параграф 3, второ изречение от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска притежателят на марка на Европейския съюз да търси обезщетение за действия на трети лица, предшестващи публикуването на заявката за регистрация на марка. Що се отнася до действията, които трети лица са извършили в периода след публикуването на заявката за регистрация на съответната марка, но преди публикуването на регистрацията ѝ, съдържащото се в тази разпоредба понятие „разумно обезщетение“ предполага връщане на печалбата, която третите лица действително са извлекли от използването на тази марка в посочения период. За сметка на това въпросното понятие „разумно обезщетение“ изключва възможността притежателят на марката да бъде обезщетен за евентуално претърпените от него допълнителни вреди, в т.ч. евентуално и неимуществените вреди.
