ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

6 октомври 2015 година(*)

„Преюдициално запитване — Промишлен дизайн —Директива 98/71/ЕО — Член 14 — Регламент (ЕО) № 6/2002 — Член 110 — Клауза, наречена „за поправка“ — Използване от трето лице на марка, без съгласието на притежателя, за резервни части или принадлежности за автомобили, идентични със стоките, за които е регистрирана марката“

По дело C‑500/14

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale di Torino (Италия) с акт от 21 октомври 2014 г., постъпил в Съда на 10 ноември 2014 г., в рамките на производство по дело

Ford Motor Company

срещу

Wheeltrims srl,

Ford, производител на автомобили, както и на принадлежности и резервни части за автомобили, обозначава стоките си чрез хоризонтално разположен знак с овална форма с надпис „Ford“ в средата, изписан в креативен курсив, със или без цветове (наричан по-нататък „марката Ford“). Този знак е регистриран като марка както за автомобили, така и за резервни части и принадлежности, включително тасове. Форд поставя тази марка по-специално върху тасовете, монтирани върху джантите на гумите на произвежданите от него автомобили.

Wheeltrims, доставчик на резервните части за автомобили, предлага на пазара тасове, които представляват точно възпроизвеждане на марките на различни производители на превозни средства, включително на марката „Ford“, без да притежава необходимото за това разрешение. Това дружество произвежда и предлага на пазара също и „универсални“ тасове, тоест необозначени с каквато и да било марка, които се продават на по-ниски цени от тасовете, обозначени с марка на производител.

На 15 май 2013 г. Ford предявява пред Tribunale di Torino иск за нарушение на правото върху промишлен дизайн срещу Wheeltrims с цел, от една страна, да се забрани на Wheeltrims всякакво производство и търговия с тасове, обозначени с марката „Ford“, както и всяко неразрешено използване на тази марка в Съюза, и от друга страна, да се осъди това дружество да заплати обезщетение за вредите, претърпени от Ford.

Националният съд счита, че член 241 CPI и член 110 от Регламент № 6/2002 могат да се тълкуват по два различни начина, между които е разделена италианската съдебна практика.

Според първото тълкуване текстът на тези разпоредби и мястото, което те заемат в правната уредба, в която се съдържат, подсказват, че клаузата за поправка дава право на производител като Wheeltrims да търгува с резервни части, идентични с оригиналната част, само ако производството на тези резервни части има за цел да се възстанови първоначалния вид на определен съставен продукт, и че в тази клауза е заложена само дерогация от защитата на промишления дизайн, но не и от друго право на индустриална собственост, и по-специално от правото върху регистрирана марка.

Според второто тълкуване клаузата за поправка е от общ характер и приложното ѝ поле трябва да се тълкува широко, предвид необходимостта от възстановяване на първоначалния вид на съставните продукти, независимо от наличието на други права на индустриална собственост, и по-специално на правата, произтичащи от регистрирането на мрака. Тази необходимост има за цел да позволи на производителя на резервната част да оперира на пазара на равни начала с производителя на оригиналните части независимо от естеството на търсената от последния защита, като се даде право на този производител на резервни части да възпроизвежда оригиналната част с всички нейни характеристики, били те функционални или естетически.

При това положение националният съд поставя пред Съда на ЕС следните правни въпроси за тълкуване:

„1)      Съвместимо ли е с правото на Съюза такова прилагане на член 14 от Директива 98/71 и на член 110 от Регламент № 6/2002, при което тези норми дават на производителите на резервни части и принадлежности правото да използват марки, регистрирани от трети лица, с цел да дадат възможност на крайния купувач да получи възстановяване на първоначалната естетика на съставния продукт, включително случаите, когато притежателят на правото върху марка поставя въпросния отличителен знак върху резервната част или принадлежността, предназначена за монтиране върху съставния продукт, по такъв начин, че да е външно видим и така да допринесе за външния вид на съставния продукт?

2)      Трябва ли клаузата за поправка по член 14 от Директива 98/71 и член 110 от Регламент № 6/2002 да се тълкува в смисъл, че представлява субективно право на трети лица — производители на резервни части и принадлежности, и включва ли това субективно право правото на такива трети лица да използват регистрираната от други лица марка върху резервни части и принадлежности, чрез дерогация от разпоредбите, установени с Регламент № 207/2009 и с Директива 89/104, включително когато притежателят на правото върху марка поставя въпросния отличителен знак и върху резервната част или принадлежността, предназначена за монтиране върху съставния продукт, по такъв начин, че да е външно видим и така да допринесе за външния вид на съставния продукт?“.

На тези въпроси Съдът на ЕС дава следния отговор:

Член 14 от Директива 98/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 1998 година относно правната защита на индустриални дизайни и член 110 от Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността трябва да се тълкуват в смисъл, че не дават право, чрез дерогация от разпоредбите на Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, на производител на резервни части и принадлежности за автомобили, като тасове, да поставя върху своите продукти знак, идентичен с марка, регистрирана за тези и други продукти от производител на автомобили, без съгласието на последния, с мотива че това използване на марката би било единственият начин за поправяне на съответния автомобил, така че да се възстанови първоначалният вид на този съставен продукт.

Прочети повече детайли