РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)

4 февруари 2016 година(*)

„Преюдициално запитване — Марка на Общността — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 23 — Лицензия — Регистър на марките на Общността — Право на лицензополучателя да предяви иск за нарушение на права върху марка, въпреки че лицензията не е вписана в регистъра“

По дело C‑163/15

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) с акт от 31 март 2015 г., постъпил в Съда на 9 април 2015 г., в рамките на производство по дело

Youssef Hassan

срещу

Breiding Vertriebsgesellschaft mbH,

На 2 януари 2011 г. Breiding получава лицензия — невписана в регистъра на марките на Общността (наричан по-нататък „регистърът“) — за словна марка на Общността „ARKTIS“, която е заявена на 15 август 2002 г. и регистрирана на 11 февруари 2004 г. под номер CTM 002818680 от KBT & Co. Ernst Kruchen agenzia commerciale sociétà и се използва в частност за спално бельо и одеяла. Лицензионният договор овластява Breiding от свое име да предявява искове за нарушение на правата върху тази марка.

Г-н Hassan е управител на OVL Onlinevertrieb & -logistik GmbH & Co. KG, придобило на 1 май 2010 г. предприятието, което той е притежавал като едноличен търговец. На интернет сайта „schoene-traeume.de“ тези предприятия пускат в продажба съответно на 27 октомври 2009 г. и 30 октомври 2012 г. различни пухени завивки „Arktis 90“, „Arktis 90 HS“ и „innoBETT selection Arktis“.

Вследствие на първите оферти и на поканата за прекратяване на нарушението, изпратена от дружеството, което към онзи момент притежава лицензия за марката „ARKTIS“, г-н Hassan подписва на 3 февруари 2010 г. документ, наречен „декларация за прекратяване на нарушението“, с който се задължава да не използва в бъдеще наименованието „Arktis“ за спалното бельо под страх от договорна санкция по усмотрение на лицензополучателя.

При тези факти пред съда възникнал правният въпрос Запитващата дали Breiding, което по силата на лицензионния договор разполага с изискваното в член 22, параграф 3 от Регламента съгласие на притежателя на марката, може да предяви иск за нарушение на правата върху посочената марка, въпреки че лицензията не е вписана в регистъра.

На този въпрос Съдът на ЕС дава следния отговор:

Член 23, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че лицензополучателят може да предяви иск за нарушение на права върху марката на Общността, обект на лицензията, въпреки че тази лицензия не е вписана в регистъра на марките на Общността.

Прочети повече детайли