РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
1 март 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Директива 2001/29/ЕО — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Член 9 — Достъп до кабела на радио- и телевизионните услуги — Понятие „кабел“ — Препредаване от трето лице по интернет на предавания на регистрирани като търговци телевизионни оператори — Live streaming“
По дело C‑275/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданско отделение), Обединено кралство) с акт от 2 юни 2015 г., постъпил в Съда на 8 юни 2015 г., в рамките на производство по дело
ITV Broadcasting Limited,
ITV2 Limited,
ITV Digital Channels Limited,
Channel Four Television Corp.,
4 Ventures Limited,
Channel 5 Broadcasting Limited,
ITV Studios Limited
срещу
TVCatchup Limited (в производство по несъстоятелност),
TVCatchup (UK) Limited,
Media Resources Limited,
в присъствието на:
Secretary of State for Business, Innovation and Skills,
Virgin Media Limited,
Ищците в главното производство са регистрирани като търговци телевизионни оператори, които съгласно националното право са носители на авторско право върху своите телевизионни предавания и върху филмите и другите елементи, включени в предаванията им. Те се финансират с рекламите, излъчвани по време на тези предавания.
TVC предлага интернет услуга по излъчване на телевизионни предавания, която позволява на потребителите да приемат по интернет „на живо“ безплатни телевизионни предавания, включително излъчваните от ищците в главното производство телевизионни предавания. След като по отношение на TVC е открито производство по несъстоятелност, търговската му дейност и услугите му понастоящем се извършват от TVC UK по силата на лицензия, издадена от Media Resources Limited.
Ищците в главното производство предявяват пред High Court of Justice иск срещу TVC за нарушение на авторските им права. Посочената юрисдикция отправя до Съда преюдициално запитване за тълкуването на понятието „публично разгласяване“, предвидено в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.
„Относно тълкуването на член 9 от [Директива 2001/29], по-конкретно на израза „[н]астоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до […] достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги“:
1) Позволява ли цитираният израз разпоредба от национално законодателство да продължи да се прилага, като се изхожда от обхвата на понятието „кабел“, както е определено в националното законодателство, или обхватът на тази част от член 9 се определя от значението на понятието „кабел“, дефинирано в правото на ЕС?
2) Ако понятието „кабел“ в член 9 е дефинирано в правото на ЕС, какво е неговото значение? По-конкретно:
a) има ли специфично от технологична гледна точка значение, което се ограничава до традиционните кабелни мрежи, управлявани от доставчици на конвенционални кабелни услуги?
б) евентуално, има ли неутрално от технологична гледна точка значение, което включва функционално сходни услуги, пренасяни чрез интернет?
в) и в двата случая, включва ли пренос на микровълнова енергия между фиксирани наземни точки?
3) Прилага ли се цитираният израз към 1) разпоредби, които изискват кабелни мрежи да препредават определени телевизионни предавания, или към 2) разпоредби, които разрешават препредаването чрез кабел на телевизионни предавания, а) когато препредаването е едновременно и ограничено до зоните, за които телевизионните предавания са предназначени да бъдат приемани, и/или б) когато се препредават телевизионни предавания по канали, за които се прилагат определени задължения за обществена услуга?
4) Ако обхватът на понятието „кабел“ по смисъла на член 9 е определен в националното законодателство, следва ли националната разпоредба да зачита принципите на ЕС за пропорционалност и справедлив баланс между правата на носителите на авторско право, собствениците на кабел и обществения интерес?
5) Прилага ли се член 9 само за националните разпоредби, действащи към датата на приемане на Директивата, датата на която тя влиза в сила, или крайната дата за прилагането ѝ, или се прилага и по отношение на приети по-късно национални разпоредби, които се отнасят до достъпа до кабела на радио- и телевизионните услуги?“.
На тези въпроси Съдът на ЕС дава следното тълкуване:
С оглед на посоченото високо равнище на закрила в полза на авторите понятието „публично разгласяване“ в член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се разбира в широк смисъл, както прогласява съображение 23 от същата директива, и че препредаване чрез интернет връзка като разглежданото по главното производство представлява такова разгласяване .
Оттук следва, че когато съответният автор не е дал съгласие, подобно препредаване по принцип не е допустимо, освен ако попада в обхвата на член 5 от същата директива, който предвижда изчерпателен списък с изключения и ограничения на въведеното с член 3 от споменатата директива право на публично разгласяване, както потвърждава съображение 32 от нея.
В настоящия случай е безспорно, че разглежданото по главното производство препредаване не попада в обхвата на нито едно от изчерпателно посочените в член 5 от Директива 2001/29 изключения и ограничения.
Колкото до член 9 от Директива 2001/29, както отбелязва генералният адвокат в точки 37 и 38 от заключението си, от тази разпоредба във връзка със съображение 60 от цитираната директива следва, че тя цели да се продължи действието на разпоредбите, приложими в области, различни от хармонизираната с тази директива област.
Ако член 9 от Директива 2001/29 се тълкува в смисъл, че допуска препредаване като разглежданото по главното производство без съгласието на авторите в случаи, различни от предвидените в член 5 от тази директива, това би било в разрез не само с целта на член 9, но и с изчерпателността на член 5, и следователно би създало пречка за постигането на основната цел на посочената директива — да осигури високо равнище на закрила в полза на авторите.
В тази насока е ирелевантно дали първоначалното излъчване на закриляните произведения е било по телевизионни канали, за които се прилагат задължения за обществена услуга. Всъщност в Директива 2001/29 няма основание, което би оправдало предоставянето на по-малка закрила на съдържанието на тези канали.
С оглед на изложеното дотук на третия въпрос следва да се отговори, че член 9 от Директива 2001/29, и в частност понятието „достъп до кабела на радио- и телевизионните услуги“, трябва да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не включва в обхвата си и не разрешава национална правна уредба, съгласно която незабавното препредаване чрез кабел, включително евентуално по интернет, в зоната на първоначално излъчване, на произведения, излъчвани по телевизионни канали, за които се прилагат задължения за обществена услуга, не представлява нарушение на авторското право.
