РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
16 февруари 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Директива 2006/115/ЕО — Член 8, параграф 3 — Изключително право на излъчващите организации — Публично разгласяване — Места, достъпни за публиката срещу заплащане — Разгласяване на телевизионни и радиопредавания чрез приемници, с които са оборудвани хотелски стаи“
По дело C‑641/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена, Австрия) с акт от 24 ноември 2015 г., постъпил в Съда на 2 декември 2015 г., в рамките на производство по дело
Verwertungsgesellschaft Rundfunk GmbH
срещу
Hettegger Hotel Edelweiss GmbH,
Verwertungsgesellschaft Rundfunk е дружество за колективно управление на авторски права, представляващо множество излъчващи организации, установени на територията на Република Австрия и други държави членки. То е оправомощено да упражнява някои права на интелектуална собственост, чиито титуляри се представляват от дружеството по-специално в случай на публично разгласяване чрез радио- и телевизионно излъчване.
Hettegger Hotel Edelweiss, дружество на австрийското право, което управлява хотел Edelweiss, намиращ се в Гросарл (Австрия), разполага с кабелна телевизия, чрез която едновременно се препредават различни телевизионни и радиопрограми, включително произвежданите и разпространяваните от организациите, представлявани от Verwertungsgesellschaft Rundfunk, без изменения или съкращения, чрез кабели към телевизионните приемници, с които са оборудвани хотелските стаи.
Verwertungsgesellschaft Rundfunk сезира Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена, Австрия), като иска Hettegger Hotel Edelweiss, от една страна, да бъде осъден да му предостави информация за радио- и телевизионните програми, които могат да бъдат приемани, както и за броя на съответните хотелски стаи, и от друга страна, да заплати обезщетение.
Пред посочената юрисдикция дружеството твърди, че Hettegger Hotel Edelweiss, като предоставя телевизионни приемници в хотелските стаи и като разгласява радио и телевизионните предавания посредством тези приемници, извършва акт на публично разгласяване по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2006/115. Според него цената на стаята трябва да се счита за входна такса по смисъла на тези разпоредби, доколкото предлагането на телевизия в хотела има отражение върху цената. Според него следователно това публично разгласяване на предаванията на представляваните от дружеството субекти трябва да бъде обвързано с тяхно разрешение, както и със заплащане на възнаграждение.
Hettegger Hotel Edelweiss възразява срещу тези претенции, като посочва, че съществуването на публично разгласяване по смисъла на член 76a от UrhG предполага разгласяване на места, достъпни за публиката срещу заплащане, и че този израз определя заплащане, което се изисква специално именно за това разгласяване. Ето защо цената, която клиентът заплаща като насрещна престация срещу нощувката, не може да се приеме според него за входна такса.
При тази фактическа обстановка и съображения на страните Съдъта на ЕС приеча, че Член 8, параграф 3 от Директива 2006/115/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че разгласяването на радио- и телевизионни предавания чрез приемници, с които са оборудвани хотелските стаи, не представлява разгласяване, осъществено на място, достъпно за публиката срещу заплащане.
НОРМАТИВНА УРЕДБА
Съображение 7 от Директива 2006/115 гласи:
„Законодателството на държавите членки следва да бъде сближено, така че да не противоречи на международните конвенции, върху които се основават законите за авторското право и сродните му права в много от държавите членки“.
Съгласно съображение 16 от посочената директива:
„Държавите членки могат да предвидят по-обширна закрила за носителите на права, сродни на авторското право, отколкото изискват разпоредбите, установени в настоящата директива по отношение на излъчването и публичното съобщаване“.
Член 8 от посочената директива гласи:
„1. Държавите членки предвиждат за изпълнителите изключително право да разрешават или забраняват излъчването по безжичен път и публичното съобщаване на техните изпълнения, освен ако самото изпълнение вече представлява излъчено изпълнение или е създадено чрез записване.
2. Държавите членки предвиждат право, чрез което се гарантира, че ползвателят заплаща еднократно справедливо възнаграждение, ако звукозаписът се публикува с търговска цел или ако възпроизвеждането на този звукозапис се използва за излъчване по безжичен път или за какъвто и да е вид публично съобщаване, както и се гарантира, че това възнаграждение се поделя между съответните изпълнители и продуценти на звукозаписи. При липса на съгласие между изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, държавите членки могат да установят условията за поделяне на възнаграждението помежду им.
3. Държавите членки предвиждат за излъчващите организации изключително право да разрешават или забраняват преизлъчването на техните предавания по безжичен път, както и публичното съобщаване на техните предавания на публиката, ако това съобщаване се извършва на места, достъпни за публиката срещу заплащане на входна такса“.
