РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
12 октомври 2016 година(*)
„Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права — Директива 91/250/ЕИО — Член 4, букви а) и в) — Член 5, параграфи 1 и 2 — Директива 2009/24/ЕО — Член 4, параграфи 1 и 2 — Член 5, параграфи 1 и 2 — Правна закрила на компютърните програми — Препродажба на копия от „използвани“ компютърни програми с лиценз върху неоригинални материални носители — Изчерпване на правото на разпространение — Изключително право на възпроизвеждане“
По дело C‑166/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rīgas apgabaltiesas Krimināllietu tiesu kolēģija (Окръжен съд Рига, наказателно отделение, Латвия) с акт от 18 март 2015 г., постъпил в Съда на 13 април 2015 г., в рамките на производство по наказателно дело срещу
Aleksandrs Ranks,
Jurijs Vasiļevičs,
в присъствието на:
Finanšu un ekonomisko noziegumu izmeklēšanas prokuratūra,
Microsoft Corp.,
Срещу г-н Ranks и г-н Vasiļevičs е образувано наказателно производство за това, че между 28 декември 2001 г. и 22 декември 2004 г. са продавали онлайн посредством електронен пазар различни защитени с авторско право компютърни програми на Microsoft Corp. като версиите на софтуера Microsoft Windows и на пакета от офис програми Microsoft Office.
В хода на разследването не е било възможно да се установи с точност броят на подадените екземпляри от компютърни програми, изчислен на повече от 3000, нито точната сума, получена от продажбата им. Все пак размерът на имуществената вреда, понесена от Microsoft вследствие на дейността на г–н Ranks и г–н Vasiļevičs, е пресметнат на 293 548,40 USD (щатски долара) (около 265 514 EUR) въз основа на сумите, кредитирани по тяхната сметка PayPal.
Срещу г–н Ranks и г–н Vasiļevičs е образувано наказателно производство за няколко престъпления по латвийското наказателно право, и по-специално, първо, за организирана незаконна продажба на обекти на авторското право, второ, за умишлено използване без правно основание на чужда търговска марка, и трето, за упражняване нерегистрирана търговска дейност.
При тези обстоятелства Rīgas apgabaltiesas Krimināllietu tiesu kolēģija (Окръжен съд Рига, наказателно отделение) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли лице, придобило „използвана“ компютърна програма с лиценз, записана върху неоригинален диск, който работи и не се ползва от друг потребител, да се позове в съответствие с член 5, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 на изчерпване на правото на разпространение на екземпляр (копие) от тази компютърна програма, чийто първи купувач я е придобил от носителя на авторските права с оригиналния диск, но той се е повредил и първият приобретател е изтрил своя екземпляр (копие) или вече не го използва?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, има ли право лице, което може да се позове на изчерпване на правото на разпространение, да препродава тази компютърна програма, записана върху неоригинален диск, на трето лице по смисъла на член 4, параграф 2 и член 5, параграф 2 от Директива 2009/24?“.
Съдът на ЕС дава следните отговори:
Член 4, букви а) и в) и член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че макар първоначалният приобретател на копие от компютърна програма, придружено от лиценз за безсрочно използване, да има право да препродаде на последващ приобретател, вече използвано, това копие и лиценза за него, той не може, когато оригиналният материален носител на първоначално полученото от него копие е повреден, унищожен или загубен, да предостави на посочения последващ приобретател своето резервно копие от тази програма без разрешението на носителя на правото.
