РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
16 ноември 2016 година(*)
„Преюдициално запитване — Интелектуална и индустриална собственост — Директива 2001/29/ЕО — Авторско право и сродни права — Членове 2 и 3 — Права на възпроизвеждане и на публично съобщаване — Обхват — „Изчерпани“ книги, които не се или вече не се публикуват — Национална правна уредба, която възлага на дружество за колективно управление да упражнява права за цифрово използване с търговска цел на изчерпани книги — Законова презумпция за съгласие на авторите — Липса на механизъм, гарантиращ действително и персонално уведомяване на авторите“
По дело C‑301/15
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d’État (Франция) с акт от 6 май 2015 г., постъпил в Съда на 19 юни 2015 г., в рамките на производство по дело
Marc Soulier,
Sara Doke
срещу
Premier ministre,
Ministre de la Culture et de la Communication,
в присъствието на:
Société française des intérêts des auteurs de l’écrit (SOFIA),
Joëlle Wintrebert и др.,
По смисъла на Сode de la propriété intellectuelle „изчерпана“ е книга, която е била публикувана във Франция преди 1 януари 2001 г. и която вече нито се разпространява в търговската мрежа, нито се публикува в печатен или цифров формат. Членове L. 134-1—L. 134-9 от посочения кодекс установяват механизъм, който има за цел отново да осигури достъп до такива книги, като регулира използването им в цифров формат за търговски цели. Декрет № 2013-182 урежда правилата за прилагане на посочените разпоредби.
На 2 май 2013 г. двама автори на литературни произведения — г-н Soulier и г-жа Doke предявяват до Conseil d’État (Франция) искане за отмяна на Декрет № 2013-182. Те по-специално твърдят, че членове L. 134-1—L. 134-9 от Сode de la propriété intellectuelle установяват изключение или ограничение на изключителното право на възпроизвеждане по член 2, буква a) от Директива 2001/29 извън изчерпателно изброените в член 5 от същата директива изключения и ограничения.
При тези условия Conseil d’État (Франция) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„[Членове 2 и 5] от Директива 2001/29 допускат ли нормативна уредба като [тази в членове L. 134–1—L. 134–9 от Code de la propriété intellectuelle], която възлага на лицензираните дружества за събиране и разпределяне на възнаграждения да упражняват правото за разрешаване на възпроизвеждане и на представяне в цифров формат на „изчерпани книги“, като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги или на носителите на авторските права върху тях да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват?“.
Съдът на ЕС дава следното тълкуване:
Член 2, буква а) и член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство да възлага на лицензирано дружество за събиране и разпределяне на възнаграждения за авторски права да упражнява правото за разрешаване на възпроизвеждане и за представяне в цифров формат на т. нар. „изчерпани“ книги — тоест книги, публикувани във Франция преди 1 януари 2001 г., които вече нито се разпространяват в търговската мрежа, нито се публикуват в печатен или цифров формат — като същевременно позволява при определени условия на авторите на такива книги да възразяват срещу упражняването на това право или да го прекратяват.
