РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
3 юли 2012 година(*)
„Правна защита на компютърните програми — Търговия с лицензи за използвани компютърни програми, изтеглени от интернет — Директива 2009/24/ЕО — Член 4, параграф 2 и член 5, параграф 1 — Изчерпване на правото на разпространение — Понятие за законен приобретател“
По дело C‑128/11
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Германия) с акт от 3 февруари 2011 г., постъпил в Съда на 14 март 2011 г., в рамките на производство по дело
UsedSoft GmbH
срещу
Oracle International Corp.,
Oracle разработва и разпространява компютърни програми. То притежава изключителните авторски права за използване на тези програми. То притежава също така германските словни марки и марки на Общността „Oracle“, които наред с другото са регистрирани за компютърни програми.
Oracle разпространява разглежданите в главното производство компютърни програми, а именно софтуер за бази данни, като в 85 % от случаите това се осъществява чрез изтегляне от интернет. Клиентът изтегля копие от програмата непосредствено от уебсайта на Oracle на своя компютър. Става дума за компютърни програми, които функционират на принципа „клиент/сървър“. Правото на използване на подобна, предоставена по силата на лицензионен договор програма обхваща правото на постоянно съхраняване на копие от програмата на сървър и на предоставяне на достъп на определен брой потребители чрез изтеглянето на софтуера в централната памет на техните стационарни компютри. В рамките на договор за поддръжка от уебсайта на Oracle могат да бъдат изтегляни актуализирани версии на съответната компютърна програма (updates) и програми за коригиране на грешките (patches). По искане на клиента разглежданите компютърни програми могат също да бъдат предоставяни на CD-ROM и DVD.
За разглежданите в главното производство компютърни програми Oracle предлага лицензи, всеки от които групира до 25 ползватели. По този начин предприятие, което се нуждае от лиценз за 27 ползватели, трябва да придобие два лиценза.
Лицензионните договори на Oracle, отнасящи се до разглежданите в главното производство компютърни програми, съдържат под заглавие „Предоставяне на права“ следната клауза: „Заплащането на услугите дава на клиента безсрочно, неизключително, непрехвърлимо и безвъзмездно право на използване с вътрешна търговска цел на всички стоки и услуги, разработвани от Oracle и предоставяни на разположение на този клиент въз основа на настоящия договор“.
UsedSoft търгува с използвани лицензи за компютърни програми, и по-специално с лицензи за използване, отнасящи се до разглежданите в главното производство компютърни програми на Oracle. За целта UsedSoft придобива такива лицензи за използване от клиентите на Oracle или дори част от тях, когато първоначално придобитите лицензи се отнасят до брой потребители, който надхвърля нуждите на първия приобретател.
През октомври 2005 г. UsedSoft предлага „специална промоция на Oracle“, в рамките на която пуска за продажба разглежданите в главното производство „вече използвани“ лицензи за компютърните програми на Oracle. При това се посочвало, че всички лицензи са „актуализирани“, доколкото подписаният от първоначалния лицензополучател договор за поддръжка с Oracle все още пораждал действие и правомерността на първоначалната продажба била потвърдена чрез нотариално заверено удостоверение.
Клиентите на UsedSoft, които все още не притежават съответната компютърна програма на Oracle, изтеглят копие от нея непосредствено от уебсайта на Oracle след придобиването на такъв използван лиценз. Що се отнася до клиентите, които вече разполагат с тази компютърна програма и в добавка закупуват лицензи за допълнителни потребители, то UsedSoft ги насочва да правят копия на компютърната програма в стационарните компютри на тези други потребители.
Oracle предявява иск пред Landgericht München I за издаването на разпореждане спрямо UsedSoft за преустановяване на посочените практики.
При тази фактическа обстановка Съдът на ЕС приема, че:
1) Член 4, параграф 2 от Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно правната закрила на компютърните програми трябва да се тълкува в смисъл, че правото на разпространение на копието от компютърна програма се изчерпва, когато носителят на авторското право, който е разрешил, включително безвъзмездно, изтеглянето от интернет върху информационен носител на това копие, е предоставил също така — срещу заплащането на цена, която му позволява да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на произведението, на което е собственик — право на използване на това копие без ограничение във времето.
2) Член 4, параграф 2 и член 5, параграф 1 от Директива 2009/24 трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай на препродажба на лиценз за използване, който поглъща препродажбата на изтеглено от уебсайта на носителя на авторското право копие от компютърна програма, лиценз, първоначално предоставен от този носител на авторско право на първия приобретател без ограничение във времето и срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на правото да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието от неговото произведение, вторият приобретател на лиценза, както и всеки последващ негов приобретател, може да се позове на предвиденото в член 4, параграф 2 от тази директива изчерпване на правото на разпространение и следователно да се счита за законен приобретател на копие от компютърна програма по смисъла на член 5, параграф 1 от същата директива, като се ползва от предвиденото в последната разпоредба право на възпроизвеждане.
