4. Ограничения на обхвата на защита на авторските права
Ограниченията на авторското право са необходими, за да се запази балансът между двата конфликтни обществени интереса, общественият интерес към възнаграждението на създателите на творби и общественият интерес към най-широко разпространение на произведения, което също е в интерес на ползвателите на такива произведения. Законът включва две групи ограничения върху изключителното право на твореца в неговата работа:
• случаи, при които използването на произведението е обявено за свободно;
• случаи, при които при определени условия, една от които е изплащане на справедливо възнаграждение, работата може да бъде използвана без предварителното разрешение на създателя;
I. Свободно използване на произведения.
В повечето европейски законодателства свободното използване се описва като „ограничения“ или „изключения“. Българският закон урежда различните случаи на изключения в отделна глава пета, под заглавието „Свободно ползване на произведения“. Ограниченията върху авторското право се предвиждат във всички закони за авторското право, но правната рамка е дадена в международната уредба.
Международна уредба.
Съгласно чл.9 ал.2 от Бернската контенция: „Законодателствата на страните от Съюза могат да разрешат възпроизвеждането на такива произведения в някои специални случаи, при условие че това възпроизвеждане не противоречи на нормалното използване на произведението и не уврежда неоправдано законните интереси на автора“60.
По-късно чл.13 от Споразумението на свързаните с търговията аспекти на правото върху интелектуална собственост (TRIPS) предвижда, като единствени ограничения и изключения следното:
60 Подробно Каменова, Цв. Международно и национално авторско право, С:ИПН БАН, 2004, с. 171 – 176.
– 47 –
„Страните членки следва да свеждат ограниченията или изключенията от изключителните права до някои специални случаи, които не са в конфликт с нормалното използване на творбата и не накърняват необосновано законните интереси на носителите на права“.
Източници от правото на ЕС.
На ниво ЕС на 22 май 2001 година е приета Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, която задължава държавите членки да хармонизират националните си законодателства преди 22 декември 2002 г, като изрично се позоват на Директивата. Директивата цели прамахване на съществуващите различия по отношение на изключенията и ограниченията и да гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права.
В член 5 от Директивата се съдържа изчерпателен списък на изключенията и ограниченията по отношения на правото на възпроизвеждане и правото на разпространение. Те са наложени на авторите и на носителите на сродни права и се отнасят до конкретни хипотези (20 на брой), в които се допуска използването на произведението без разрешение и/или без да се заплаща възнаграждение. Някои изключения или ограничения се прилагат само за правото на възпроизвеждане, а други се отнасят както до правото на възпроизвеждане, така и до правото на разпространение, като отчитат съществуването на нова електронна среда на разпространение. Този списък отчита различните правни традиции на държавите-членки, като в същото време цели гарантирането на добре функциониращ общ пазар. Най-общо тези хипотези включват временно възпроизвеждане, което има инцидентен или преходен характер, няма собствена икономическа стойност и съставлява неразделна и основна част от технологичен процес, и се извършва с единствената цел да се позволи ефективно предаване в мрежа между трети страни от посредник или законно използване на произведение или друг закрилян обект. Други хипотези сочат случаи като използването за образователни или научноизследователски цели в полза на държавните учреждения като библиотеки и архиви с цел отразяване на актуални събития, за цитиране, за използване от лица с увреждания, за целите на обществената безопасност и за целите на административни или съдебни производства. Общото между тях са трите условия, на които
– 48 –
трябва да отговарят тези действия и които са посочени в чл.5 ал.5 от Директивата. Тези условия затвърждават възприетите вече принципи при които може да се използва свободно едно произведение. Съгласно разпоредбата: „Изключенията и ограниченията, предвидени в § 1, 2, 3 и 4, се прилагат само в някои специални случаи, които не засягат нормалното използване на произведението или друг закрилян обект, и не засягат неоправдано законните интереси на притежателя на права“. На базата на тези критерии се оформя правен алгоритъм, наречен three-step test. Той определя стъпките (условията) на които следва да отговаря свободното използване на произведенията.
Национална уредба в ЗАПСП.
Българският ЗАПСП възприема изцяло международната правна рамка и въвежда в глава V утвърдените принципи в Директива 2001/29/ЕО, съобразно които могат да се ползват свободно произведенията. Съгласно чл.23 от закона, свободното използване на произведения е допустимо при кумулативното наличие на три предпоставки:
• случаите на свободно използване на произведенията да са посочени изрично в закона;
• да не се пречи на нормалното използване на произведението;
• да не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право;
Списъкът със случаите на свободно ползване на произведението, без да се дължи възнаграждение на автора е изчерпателно посочен в чл. 24 от закона. Тези случаи не се отнасят до ползването на компютърни програми, чиято специална уредба беше посочена по-горе.
II. Свободно използване без заплащане на възнаграждение- чл.24
Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
1. Временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи: а) предаване в мрежа чрез посредник, или б) друго разрешено използване на произведение;
2. Използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името
– 49 –
на автора, освен ако това е невъзможно. Цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
3. Използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване. Такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
4. Иизползването като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване на речи, отчети, проповеди и други или на части от тях, произнесени на публични събрания, както и на пледоарии, произнесени в съдебни процеси, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
5. Възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
6. Възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат тези произведения използвани от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
7. Използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел;
8. Публичното представяне и публичното изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението;
9. Възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
– 50 –
10. Възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;
11. Предоставянето на достъп на физически лица до произведения, намиращи се в колекциите на организации (библиотеки, университети и др.), при условие че се извършва за научни цели и няма търговски характер;
12. Временното записване на произведение от радио- и телевизионни организации, на които авторът е отстъпил правото да използват произведението, осъществено със собствени технически средства и за нуждите на собствените им предавания в рамките на полученото разрешение. Записи, които имат важна документална стойност могат да бъдат съхранени в официален архив;
13.
Използването на произведения за целите на националната
сигурност,
в съдебно или административно производство или в
парламентарната практика;
14.
Използването на произведения по време на религиозни
церемонии
или на официални церемонии, организирани от публичната
власт;
15.
Използването на сграда, която е произведение на
архитектурата, или на план на такава сграда с цел реконструкцията й, извършено след съгласуване със съответната организация за колективно управление на права.
III. Свободно ползване на произведения със заплащане на компенсанционно възнаграждение
Другите случаи посочени в чл.24, чл.25, чл.25а и чл.26 от ЗАПСП са обвързани с плащането на възнаграждение.
Съгласно член 25 от ЗАПСП възпроизвеждането е допустимо без съгласието на носителя на авторското право:
1. с нетърговска цел на отпечатани произведения, с изключение на нотни материали, върху хартия или друг подобен носител чрез репрографиране или друг способ, осигуряващ подобен резултат;
2. на произведения, независимо върху какъв носител, от физическо лице за негово лично използване, при условие че не се извършва с търговска цел.
Тази разпоредба урежда само възпроизвеждането, като задължава ползвателя да заплати на носителя на авторското право „справедливо
– 51 –
компенсационно възнаграждение“. Съгласно мотивите към Директива 2001/29/ЕО при определянето на такова справедливо обезщетение следва да се отчетат конкретните обстоятелства за всеки случай. За оценяване на тези обстоятелства полезен критерий би била потенциалната вреда за притежателите на права, произтичаща от въпросното действие. „В случаи, когато притежателите на права вече са получили плащане под друга форма, например като част от лицензионна такса, конкретно или специфично плащане би могло да не се дължи. В някои случаи, когато накърняването на титуляра на права е минимално, би могло да не възниква задължение за плащане“61.
IV. Възнаграждение на авторите при свободно използване – размери и разпределение.
Авторите на произведения, артистите-изпълнители,
продуцентите на звукозаписи и продуцентите на първоначалния запис на филми или други аудио-визуални произведения имат право на компенсационно възнаграждение, когато записите се възпроизвеждат за лично използване. Право на компенсационно възнаграждение имат и авторите и издателите на всякакви отпечатани произведения, когато тези произведения се възпроизвеждат по репрографски начин за лично използване. Всеки отказ от правото на компенсационно възнаграждение от страна на носителите на права е недействителен. Лицата задължени да изплащат възнаграждение на авторите, за ползването на аудиовизуални произведения, са лицата, които произвеждат празни информационни носители или внасят от трети държави такива носители. Компенсанционното възнаграждението се дължи за извършените продажби на територията на страната на информационни носители, предназначени преимуществено за
възпроизвеждане на произведения за лично използване от физически лица.
Размерът на възнаграждението се определят ежегодно от организациите за колективно управление на права, договорени с представителни организации на задължените лица. При договаряне на видовете носители и на размера на възнагражденията се взема предвид капацитетът на запаметяване на носителите и в каква степен носителите се използват за възпроизвеждане. Размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от 1.0 на сто и по-висок от
61 Съображение 35 от Директива 2001/29/ЕО относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
– 52 –
1.5 на сто от доставната стойност съгласно счетоводния стандарт 3а отчитане на стоково-материалните запаси 3а съответните празни информационни носители. Възнагражденията се изплащат от организации по колективно управление на авторски или сродни на тях права, които представляват различните категории правоносители по отношение на правото им на компенсационни възнаграждения и притежават механизъм за индивидуално разпределение на тези възнаграждения между членовете си. Тези организации разпределят възнагражденията между сдруженията, членуващи в тях. Преди разпределението 30 на сто от събраната сума се отчислява и превежда по сметката на Национален фонд „Култура“. С изплащането на съответните възнаграждения на организация се счита, че задължените лица са изпълнили изцяло задълженията си. Разпределението на събраните суми между отделните категории носители на права се извършва по следния начин, посочен в чл.26 ал.9 от ЗАПСП:
1. възнагражденията на авторите на произведения, артистите- изпълнители, продуцентите на звукозаписи и продуцентите на първоначалния запис на филми или други аудио-визуални произведения:
а) една втора – за авторите;
б) една четвърт – за артистите-изпълнители;
в) една четвърт – за продуцентите;
2. възнагражденията авторите и издателите на всякакви
отпечатани произведения, когато тези произведения се
възпроизвеждат по репрографски начин за лично използване:
а) 50 на сто – за авторите;
б) 50 на сто – за издателите.
Компенсационни възнаграждения за празни информационни носители не се дължат, а в случай, че са били събрани, подлежат на връщане, в изчерпателно изброени хипотези на чл.26 ал.10 от закона. В случаите, когато компенсационни възнаграждения са били събрани и подлежат на връщане, фактите и обстоятелствата, на които се основава правото на връщане, трябва да бъдат доказани от лицата, които го претендират. Задължените да изплащат компенсационни възнаграждения лица (респ. техните представителни организации) са длъжни в едномесечен срок след изтичане на всяко календарно шестмесечие да предоставят на съответните организации по колективно управление на права обобщена информация за видовете и
– 53 –
общата доставна стойност съгласно счетоводния стандарт 3а отчитане на стоково-материалните запаси на продадените от всеки вид носители, за които се дължи възнаграждение. Не може да се иска предоставяне на по-подробна информация от тази, необходима за целите на разпределяне на възнагражденията. Получената информация не може да се разгласява и използва за друго освен за събиране и разпределяне на възнагражденията. Исканията, заедно с
доказателствата, трябва да бъдат представени на съответните организациите за колективно управление на права. Организациите разглеждат исканията в едномесечен срок от тяхното получаване. Сумите, подлежащи на връщане, се изплащат от организациите в срок до един месец след датата на протокола за одобряване на исканията заедно с доказателствата.